Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 14.04.2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 14.04.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 415 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Р.Н.С., ЕГН ********** *** против М.С., гражданин на Република С., роден на *** г., с правно основание в чл. 49 СК.
В исковата молба ищцата сочи, че сключила
брак с ответника на ****.2015 г. в гр. К.. Преди това, през 2013 г., от връзката им се родила дъщеря им Х. С., а
по-късно, през 2017 г., и второто им
дете - Н. С..
Сочи, че с ответника живеели в Република С..
Отношенията им били нормални, докато се родило второто им дете. Феннасовите им
средства били ограничени и това довело до напрежение помежду им. Твръди, че
през 2018 г. се прибрала в Бъргария, в гр. К., в дома на родителите си.
От тогава ответникът изпращал редовно
издръжка за децата, от нищо материално не ги лишавал, разговарял с тях по телефона и чрез интернет,
но от както заживяла в България, той не е идвал, за да ги види.
Към момента ответникът живеел в С., не желаел
да живее в България, двамата се отчуждили. Освен това децата свикнали с живота
в България, имали приятели, посещавали училище.
Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати сключения между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на двамата, като бъдат предоставени на нея родителските права
на децата Х. С. и Н. С., като занапред те да живеят при нея на адрес: гр. К.,
кв. „*********, ап. 67; да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер
на 300,00 лева за детето Х. С. и 300,00 лева за детето Н. С., чрез нея като
майка и законен представител, считано от датата на постановяване на съдебното
решение по банкова сметка, ***ли прекратяване на издръжката; да определи режим
на лични контакти с децата Х. С. и Н. С. с баща им, както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, в часовете от 09,00 в събота до 16,00 часа в
неделя, с преспиване между дните; три последователни дни през зимната ваканция
на децата; един месец през лятото, когато не съвпада с годишния й отпуск.
Не претендира за ползване на семейното
жилище, тъй като в Република С. живеели под наем.
Моли след прекратяването на брака да носи
предбрачното си фамилно име – Н..
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника чрез адв. А. Т.,***.
Не оспорва обстоятелствата в исковата молба,
съгласен е бракът му с Р.С. да бъде прекратен по вина и на двамата, не
възразява упражняването на родителските права над двете им деца да бъдат присъдени
на нея; не възразява срущу предложения режим на лични контакти между него и
децата; не претендира за ползване на семейното жилище; приема да заплаща
издръжка на децата в размер на по 200,00 лева месечно за всяко едно от тях чрез тяхната майка, като средствата ще
ги изплаща, както до момента, чрез Уестърн Юнион до последния ден на текущия
месец.
Няма искания за събиране на доказателства.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който
са прекрати брака между страните по вина на двамата, с условията, описано
по-горе.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на ****.2015 г. в гр. К. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0033/****.2015 г. на Община К./.
По делото са представени: копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0471 от 11.09.2013 г. на Община К. на детето Х. С. и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0172 от 03.05.2018 г. на Община К. на детето Н. С., от които е видно, че техни родители са Р.Н.С. и М.С..
Детето Х. С. е редовна ученичка в първи клас в ОУ „Н.Й.Вапцаров“, гр. К., видно от представената служебна бележка изх. № 201/01.02.2021 г. от същото училище, а детето Н. С. посещава ДГ № 9 „Слънчице“ гр. К., видно от служебна бележка с изх. № 154/02.02.2021 г.
Ищцата е представила декларация по делото, от която е видно, че от 15.03.2021 г. работи по трудово правоотношение, с месечно възнаграждение от 650,00 лева, а през периода м.март, 2020 г. до 31.12.2021 г. е била в майчинство и е получавала доход в размер на 420,00 лева.
Доказателства за доходите на ответника не се събраха.
По делото е представен социален доклад – социалните работници констатирали, че след настъпилата фактическа раздяла между родителите, основните грижи за децата Х. С. и Н. С. упражнявала тяхната майка. Те се отглеждали в РБългария, като бащата живеел към момента в РС. и не ги посещавал. Г-жа С. споделила, че с М.С. нямали конфликти относно отглеждането на Х. и Н., бащата поддържал редовен контакт с дъщерите си чрез „Вайбър“ и подкрепял тяхната издръжка.
По делото се събраха гласни доказателства – свидетел Мария Генчева Н., майка на ищцата, желае да свидетелства, заявява, че дъщеря й живеела в С. със съпруга си, било й е трудно с двете деца, защото М. пътувал, затова решила да се прибере в България през 2018 г. Бащата осъществявал контакт с децата си по телефона, изпращал и средства за тях. Твърди, че Р. била категорична в решението си да прекрати брака си с ответника.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК.
Съдът намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и децата им, поради което и следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между страните, поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, децата им и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Страните по делото са направили искане чрез процесуалните си представители, съдът да прекрати брака им по вина и на двамата съпрузи.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето.
С оглед ниската възраст на децата Х. и Н., съдът намира, че в интерес на децата е да бъдат отглеждани от майка си. В отговора на исковата молба ответникът не възразява упражняването на родителските права върху малолетните деца да бъдат възложени на Р.С..
Поддържането на лични контакти между детето и родителят, на когото не са присъдени родителските права е в интерес на последното, както и че разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Следва да бъде определен режим на лични контакти между малолетните Х. и Н. и ответника, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовете от 09,00 в събота до 16,00 часа в неделя, с преспиване между дните; три последователни дни през зимната ваканция на децата; един месец през лятото, когато не съвпада с годишния отпуск на майката.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.
Съгласно чл.
143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно
чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е.
след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера
на минималната работна заплата. С Постановление № 331 от 26.11.2020 г. на Министерски съвет,
считано от 01.01.2021 г. е определен нов размер на минималната месечна работна
заплата за страната, която е увеличена на 650,00 лв., от което следва, че
гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 162,50
лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
Към настоящия момент детето Х. е на седем години, а детето Н. е на три години. Техните нужди се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото се установи, че децата нямат нужда от средства за разходи, различни от обичайните за деца на тяхната възраст (за храна, дрехи и др.).
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му. Няма данни по делото да дължи издръжка и на други лица. Ответникът не изпълни задължението да представи доказателства за трудовите си доходи.
Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с малолетните Х. и Н., както и възрастта на децата, нуждата от храна, облекло и други потребности, намира, че същият следва да бъде осъден да заплаща на малолетните си деца месечна издръжка в размер на по 300,00 лева за всяко едно от тях, а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката. Така присъденият размер на издръжката се дължи от датата на постановявяне на съдебното решение до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
По делото се установи, че семейното жилище на страните е било в Република С.. С депозиране на исковата молба ищцата заявява, че същото било под наем, поради което не претнедира за ползването му. Същото заявява и ответникът.
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото
производство ищцата заявява, че желае
след приключването на брака да носи предбрачната си фамилия – Н..
Относно разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лева както и 864,00 лева държавна такса върху размера на присъдената месечна издръжка, по сметка на РС-К..
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лева
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на ****.2015 г. в гр. К. граждански брак между М.С., роден на *** г., гражданин на Република С. и Р.Н.С., ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина и на двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА децата Х. С., ЕГН ********** и Н. С., ЕГН ********** да живеят при майката Р.Н.С., ЕГН ********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо родените от брака деца Х. С., ЕГН ********** и Н. С., ЕГН ********** на майката Р.Н.С., ЕГН **********, като дава възможност на бащата М.С., роден на *** г., гражданин на Република С., да осъществява режим на лични контакти с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в часовете от 09,00 в събота до 16,00 часа в неделя, с преспиване между дните; три последователни дни през зимната ваканция на децата; един месец през лятото, когато не съвпада с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА М.С., роден на *** г., гражданин на Република С. да заплаща на малолетната си дъщеря Х. С., ЕГН ********** чрез нейната майка и законна представителка Р.Н.С., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 300,00 лева /триста лева и нула стотинки/, считано от от датата на постановявяне на съдебното решение, платима до 25-то число на текущия месец по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, „Юробанк България“, с титуляр Р.Н.С., до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА М.С., роден на *** г., гражданин на Република С. да заплаща на малолетната си дъщеря Н. С., ЕГН ********** чрез нейната майка и законна представителка Р.Н.С., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 300,00 лева /триста лева и нула стотинки/, считано от от датата на постановявяне на съдебното решение, платима до 25-то число на текущия месец по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, „Юробанк България“, с титуляр Р.Н.С., до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака, жената да носи предбрачното си фамилно
име – Н..
ОСЪЖДА М.С., роден на *** г., гражданин на Република С. да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- К. окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв.(двадесет лева и нула стотинки), както и 864,00 лева /осемстотин шестдесет и четири лева и нула стотинки) държавна такса върху размера на присъдените месечни издръжки.
ОСЪЖДА Р.Н.С., ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- К.
окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв.(двадесет лева и нула стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: