Решение по дело №253/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 134/06.12.2023г., постановено по а.н.д. № 270/2023г., Районен съд Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 23-0374-000546/03.07.2023г. на Началник Районно управление Червен бряг в ОДМВР Плевен, с което на С. Г. П. с [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], вх.Г, ет.4, ап.11, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – С. Г. П., страна по а.н.д. № 270/2023г. по описа на Районен съд Червен бряг.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че въззивният съд не е разгледал обстоятелството, че органът, установил нарушението не се е легитимирал със заповед/документ установяващ правото му да извършва проверка както и, че не е обсъдил възражението, че при предявяване на АУАН не е предоставена възможност за възражение, а директно служителят е записал, че няма възражения, представляващо съществено нарушение. Твърди се още, че мястото на извършване на нарушението не е описано точно, като от АУАН и НП не става ясно на коя улица е бил поставен знакът „Стоп“ и на коя улица е настъпило ПТП, като самия знак е поставен на дърво и височина, които не дават възможност на водача да го възприеме, поради което и не отговаря на изискванията за поставяне на пътни знаци. Липсват данни за собствено, бащино и фамилно име, възраст на нарушителя, точния му адрес и месторабота; липсват имена, точни адреси и дата на раждане на свидетелите, имена и точни адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението. Прави се и възражение за неправилна правна квалификация на нарушението и на санкционната норма. Иска се отмяна на решението на Районен съд Червен бряг и на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на 21.05.2023г. около 11:32 часа, в [населено място] бряг, на кръстовището образувано от улица „Екзарх Йосиф“ и улица „Васил Левски“, С. Г. П. е управлявал лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег. № [рег. номер], като не е спазил предписанието на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и по този начин е реализирал ПТП с материални щети, описани в протокол за ПТП 1794561, с лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № [рег. номер], който се е движил по пътя с предимство. За извършеното нарушение на Петранов бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA №1001011 от 21.05.2023г. – съгласно посоченото в първоинстанционното решение. Актосъставителят приел, че описаното представлява нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установените факти и извършения им анализ въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и изискуемата форма, и съдържат всички реквизити по ЗАНН. Приел още, че фактическите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства, включително от показанията на разпитаните полицейски служители. След подробен анализ приел възраженията на жалбоподателя за неоснователни, като по съществото на спора изложил, че нарушението е безспорно доказано, санкцията е правилно определена и обжалваното НП е законосъобразно, с които доводи потвърдил последното.

Касационната инстанция намира посочените касационни основания на жалбоподателя за основателни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и допустимо, но постановено в противоречие с приложимите законови разпоредби.

Изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП са императивни и всяко тяхно нарушаване води до отмяна на финализиращия процедурата акт – наказателното постановление. Такова съществено нарушение се явява разминаването между датата на съставяне на АУАН и датата на извършване на нарушението, като това не е било констатирано от районния съд.

Видно от АУАН и издаденото въз основа на него НП, в тях са посочени две дати на извършване на нарушението – 21.06.2023г. („за това, че на 21.06.2023г. в 11:32 часа в [населено място] бряг, на кръстовището на улица „Васил Левски“ и улица „Екзарх Йосиф“…) и 21.05.2023г. в описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението („На 21.05.2023г. около 11:20 часа [населено място] бряг на кръстовището образувано от улица „Екзарх Йосиф“ и улица „Васил Левски“…). Актът обаче е съставен на 21.06.2023г., за което няма спор по делото. Наличието на две различни дати на извършване на нарушението води до неяснота относно обстоятелствата, при които то е извършено, съответно нарушава императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН. Тази неяснота е пренесена и в НП в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е пречка при съдебния контрол да бъде преценена законосъобразността му. Видно от въззивното решение, съдът е приел за дата на извършване на нарушението 21.05.2023г. и за дата на съставяне на акта също 21.05.2023г., т.е. констатираното несъответствие е довело до невъзможност и съдът в решението си да определи действителната дата на извършване на нарушението и на съставяне на АУАН.

От друга страна, двамата разпитани като свидетели в първоинстанционното производство полицейски служители излагат, че процесното нарушение е извършено на 21.06.2023г., когато е съставен и акта, но такава дата на извършване не е посочена в описателната част на нарушението в АУАН и НП. За посочената дата 21.05.2023г. пък липсват доказателства, че касаторът е извършил нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП. Горното разколебава доказателствената сила на АУАН и води до недоказаност на нарушение, извършено от касатора на 21.05.2023г.

Задължителното съдържание на АУАН и НП включва времето, мястото и обстоятелствата при които е извършено нарушението (чл.42, ал.1, т.3 и 4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН). Сочените реквизити са необходими, за да бъде изяснено нарушението. Обратното би довело до неяснота относно това кога е извършено нарушението, за което се наказва нарушителя. Разминаването или неточното посочване на този задължителен реквизит от съдържанието на акта нарушава съществено правото на защита на наказаното лице, както и води до невъзможност на съда да извърши преценката за законосъобразност на НП. Допуснатото нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН и на НП е съществено и е достатъчно за отмяната на последното само на това основание, което прави безпредметно обсъждането на останалите доводи в касационната жалба.

Поради изложеното касационната инстанция приема, че решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, както следва да бъде отменено и наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 134/06.12.2023г. по а.н.д. № 270/2023г. по описа на Районен съд Червен бряг, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0374-000546/03.07.2023г. на Началник Районно управление Червен бряг в ОДМВР Плевен, с което на С. Г. П. с [ЕГН] и адрес [населено място], ул. „Васил Априлов” №17, вх.Г, ет.4, ап.11, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.