РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 725
гр. Пловдив, 09 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на тринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 3002
по описа за 2020 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 292 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
2. Образувано е по отрицателен установителен иск на В.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** против
Началника на РДНСК – Пловдив към Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че издадената
от него Заповед № ДК-02-ЮЦР-36 от 27.01.2011 г. за премахване на незаконен
строеж „Жилищна сграда /южен близнак/", намираща се в УПИ IV-37, кв. 53 по плана на с. Белащица, общ. Родопи, област Пловдив, не
подлежи на изпълнение, тъй като задължението на ищцата за премахването му е
отпаднало поради изтекла погасителна давност. Претендират се сторените в
производството разноски.
Твърди се, че към
настоящия момент са налице нови обстоятелства, които обосновават ново основание
за предявяване на иск по реда на чл. 292 от АПК, с който да бъде признато за
установено по отношение на РДНСК-ЮЦР Пловдив, че задължението на В.Г.Д., за
премахване на процесния незаконен строеж, е отпаднало поради изтекла
погасителна давност.
Това ново
обстоятелство според ищцата, е обявяване нищожността с Решение №
2014/10.11.2020г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2560/2017 г., на
Писмо изх. № ПД-3385-03-634/05.09.2017 г. на Началника на ДНСК, с което е
възложено принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-36 от 27.01.2011 г.
за премахване на незаконния строеж.
Сочи се, че прогласяването
на нищожността на това писмо означава, че това писмо никога не е съществувало в
правния мир, поради което не е проявило никакви правни последици в отношенията
между страните. В частност, същото не може да се третира като покана за
принудително изпълнение или за какъвто и да било акт на компетентен орган, с
който се цели привеждане в изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011г. на
Началника на РДНСК-ЮЦР Пловдив. Това означава, че с това писмо не е прекъсвана
и давността за изпълнение на заповедта.
Посочено е още в
исковата молба, че преди прогласяването нищожността на този акт, наличието на
същия е дало основание на съда, в рамките на адм. дело № 2559/2017 г. на Адм.
Съд Пловдив и на адм. дело № 4450/2018 г. по описа на ВАС, да приеме, че
давността не е изтекла, като този факт е формирал и решаващите мотиви на съда
да приеме, че давността не е изтекла. Ето защо, прогласяването на нищожността
му и отражението, което това прогласяване има към давността, дава основание
този въпрос да бъде разгледан отново, при условията на нови обстоятелства -
липсата на предприети действия по принудително изпълнение на заповедта.
При тези данни се
поддържа, че дори и да се приеме, че давността за изпълнението на Заповед №
ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г. на Началника на РДНСК-ЮЦР Пловдив е била прекъсната
валидно с връчването на поканата за доброволно изпълнение на ищцата на
10.01.2013 г., то същата е изтекла на 10.01.2018 г. тъй като от датата на
връчване на поканата за доброволно изпълнение (10.01.2013 г.), досега,
ответният орган не е предприемал никакви други действия, с които валидно да е прекъснал
или спрял изтичането на 5-годишния давностен срок, регламентиран в нормата на
чл. 285 от АПК.
С тези
съображения е обоснована основателността на предявения в настоящото
производство отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК за признаване за
установено, че изпълнителното основание не подлежи на принудително изпълнение.
3. Ответникът – Началник РДНСК Пловдив, чрез процесуалния си представител, счита
исковата молба за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде
отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
4. Участвалият в производството прокурор, представител на Окръжна прокуратура
Пловдив, дава заключение, че исковата молба като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
ІІ. За фактите:
5. Със Заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г. на Началника на РДНСК -
Южен централен район /ЮЦР/ е разпоредено премахване на незаконен строеж:
„Жилищна сграда /южен близнак/", намиращ се в У ПИ IV-37, кв. 53 по плана
на с. Белащица, общ. Родопи, изпълнен от В.Г.Д. без необходимите строителни
книжа.
Заповедта е
обжалвана пред Административен съд - Пловдив от Д., като по оспорването е
образувано адм. дело № 555/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив,
VIII състав. С Решение № 1938/18.11.2011 г. постановено по адм. дело № 555/2011
г. по описа на Административен съд - Пловдив, жалбата на В.Г.Д. срещу Заповед №
ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР е отхвърлена, като
неоснователна. Решението е обжалвано пред Върховен административен съд /ВАС/, който
с окончателно Решение № 6886/16.05.2012 г. по адм. дело № 1013/2012 г., оставя
в сила Решение № 1938/18.11.2011г. по адм. дело № 555/2011г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
При това
положение, Заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР е влязла
в законна сила на 16.05.2012 г.
6. До извършителя на незаконния строеж – В.Д., на основание чл. 277, ал. 1 от АПК е изпратена Покана за доброволно
изпълнение с изх.
№ ЮЦР-Пд-250-00-020/03.01.2013 г.
на Началника на РДНСК - ЮЦР, получена от Д. на 10.01.2013 г. В указания
срок от нейна страна не е предприето доброволно изпълнение.
В тази връзка е
започната процедура по нейното принудителното изпълнение по реда на Наредба №
13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни
строежи или части от тях от органите на ДНСК, като са съставени Протокол от
02.08.2013 г. - Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. и Протокол
от 09.09.2013 г. - Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за
строежа, и двата по описа на РО "НСК" - Пловдив при РДНСК - ЮЦР,
ведно с количествено-стойностна сметка. В тази връзка е
издадена Заповед № ДК-14-ЮЦР-217/19.09.2013 г. за избор на изпълнител на
принудителното премахване на незаконния строеж.
7. От В.Д. е подадена Молба-декларация с вх. № 9423-510/04.10.2013 г. по
описа на Община „Родопи", за узаконяване на строеж: „Жилищна сграда", находяща се в УПИ
IV-37, кв. 53 по плана на с. Белащица, Община „Родопи". По повод на така
подадената молба-декларация е издадена Заповед № 8/18.03.2015 г. от Началника
на отдел „ИПС" при Община „Родопи", област Пловдив (оправомощен със Заповед № 10/27.01.2015 г. на главния архитект на Община „Родопи"), по реда на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, за отказ за узаконяване на строежа.
Заповед №
8/18.03.2015 г. е обжалвана от Д. пред Началника на РДНСК – ЮЦР, който със Заповед
№ ДК-10-ЮЦР-40/04.05.2015 г. отхвърля жалбата й. Недоволна от така
постановената заповед (№ ДК-10-ЮЦР-40/04.05.2015 г.) на Началника на РДНСК – ЮЦР, Д. обжалва същата по съдебен ред като
производството по нейното оспорване приключва с Решение № 10719/30.08.2017 г. постановено
по адм. дело № 8867/2016 г. по описа на ВАС, с което жалбата на Д. против Заповед
№ ДК-10-ЮЦР-40/04.05.2015 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, е отхвърлена.
8. Междувременно на 08.01.2015 г. е проведена нова проверка по изпълнение на
издадената заповед от 27.01.2011 г. за премахване на незаконен строеж, за която
е съставен Протокол приложение № 2 към чл. 5 ал. 1 от Наредба № 13 от
23.07.2001 г., съдържащ начина на изпълнение на премахването, срок за неговото
изпълнение и стойността му, съответно е продължила и процедурата по избор на
изпълнител за премахването му, за което са били издадени Заповед № ДК-14-ЮЦР-108/10.08.2016
г. и Заповед № ДК-14-ЮЦР-162/26.10.2016 г. на Началник РДНСК - ЮЦР. На
13.12.2016 г. (известие за доставяне на лист 205 по делото) ищцата е уведомена за изпратено до Началника на ДНСК одобрено предложение
за сключване на договор за започване на принудително изпълнение Заповед №
ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г., както и за стойността на принудителното премахване
чрез Писмо № ЮЦР-Пд-250-01-011/29.11.2016 г. (л. 206).
След получаване
на всички съотносими към посочената процедура отговори отново е извършена
проверка, констатациите от която са отразени в Протокол от 12.05.2017 г., приложение № 1 към чл. 4
ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г., според които процесният незаконен
строеж, предмет на Заповедта от 27.01.2011 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР не е
доброволно премахнат. Съставен е и Протокол от 13.07.2017 г. - Приложение № 2
към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за строежа, ведно с
количествено-стойностна сметка (л. 196 -198).
На 04.09.2017 г.
е сключен договор № ФО-13-89/04.09.2017 г., с който на „РАДИЯН КОНСУЛТ"
ЕООД е възложено извършване на принудителното изпълнение на влязлата в сила
Заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР.
9. С писмо с изх. № ПД-3385-03-634/05.09.2017 г. на Началника на ДНСК
е възложено на „РАДИЯН КОНСУЛТ" ЕООД принудителното премахване на
незаконен строеж да се извърши в периода от 09.30 часа на 12.09.2017 г. до
17.30 часа на 29.09.2017 г., със съдействието на общинската администрация и
органите на Министерство на вътрешните работи. Цитираното възлагателно писмо е обжалвано,
като в тази връзка е образувано адм. дело № 2560/2017 г. по описа на
Административен съд - Пловдив. Производството по делото е спряно до приключване
на производството по адм. дело № 3161/2018 г. на Административен съд - Пловдив
с влязъл в сила съдебен акт (което ще бъде описано по-долу).
10. Едновременно с жалбата срещу писмо с изх. № ПД-3385-03-634/05.09.2017 г.
на Началника на ДНСК, Д. подава и иск с правно основание по чл. 292 от АПК
за признаване за установено, че изпълнението на задължението по Заповед №
ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г. на Началника РДНСК - ЮЦР е отпаднало поради изтекла
погасителна давност, като в тази връзка е образувано адм. дело № 2559/2017
г. по описа на Административен съд - Пловдив. Искът е отхвърлен с
Решение № 193/31.01.2018 г. постановено по посоченото административно дело,
което пък от своя страна е оставен в сила с Решение № 11772/04.10.2018 г. по
адм. дело № 4450/2018 г. по описа на ВАС, Второ отделение, първоинстанционното
решение. В мотивите си Върховният административен съд е приел, че:
Привеждането в
изпълнение е обвързано с надлежното връчване на поканата за доброволно
изпълнение по арг. от чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК. В настоящия случай от влизане в
сила на изпълнителното основание до връчване на поканата за доброволно
изпълнение през 2013 г. не е изтекла предвидената в закона давност. С връчване
на поканата давността се прекъсва и започва да тече нов срок, в рамките на
който следва да се предприемат действия по принудително изпълнение, ако
задължението не е изпълнено доброволно. След като в АПК изрично е уредена
5-годишна погасителна давност, то по отношение на нея следва да намират
приложение пряко свързаните институти на прекъсване и спиране на давността.
Предприемането на действия по принудително изпълнение прекъсва давността. В
случая такива са осъществени и давността не е изтекла към датата на предявяване
на иска, т.е. не е налице нов факт, който да води до погасяване на
задължението. В тази смисъл са приети за неоснователни доводите на касатора, че
връчването на поканата за доброволно изпълнение и предприетите действия по
принудително изпълнение не водят до прекъсване на давността, а единствено
относимото обстоятелство е това дали е изпълнен влезлият в сила административен
акт в рамките на предвидения в чл. 285 АПК срок. Обстоятелството, че поканата
не представлява действие на органа по изпълнение, подлежащо на съдебен контрол,
не е основание да се приеме, че не прекъсва давността.
11. Отделно от горното В.Д. предявява втори иск с правно основание чл. 292
от АПК за признаване на установено, че не дължи изпълнение на влязлата в
сила заповед за премахване, поради търпимост на строежа по смисъла на § 127 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за устройство на територията (ПЗР на ЗИД ЗУТ). В тази връзка е
образувано адм. дело № 3161/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив,
приключило с постановяване на Решение № 526/25.02.2020 г., с което искът е
отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционното решение е оставено в сила с
Решение № 13306/27.10.2020 г. по адм. дело № 5608/2020 г. по описа на ВАС,
Второ отделение, същото е оставено в сила.
12. След окончателното произнасяне на съда (по адм. дело № 3161/2018
г.), съдебното производство по адм. дело № 2560/2017 г. по
описа на Административен съд – Пловдив (описано в т. 9 от
настоящото решение) е възобновено на 02.11.2020 г. и на
10.11.2020 г. е постановено Решение № 2014/10.11.2020 г., с което е прогласена
нищожност на постановление на Началника на ДНСК, обективирано в негово
възлагателно писмо изх. № ПД-3385-03-634/05.09.2017 г., с което е възложено
принудително изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г.
на Началник РДНСК - ЮЦР.
13. Всички цитирани дело са приложени по настоящото дело (с изключение на адм. дело № 1423 /2015 г, по описа на Административен съд
– Пловдив, ведно с адм. дело № 8867/2016 г. по описа на ВАС – цитирано в т. 7
по-горе).
ІII. За правото:
Така установените по делото факти и обстоятелства,
налагат да се съобрази следното от правна страна:
14. За да възникне правото на иск по чл. 292 от АПК е необходимо наличието на следните
кумулативно определени предпоставки, а именно: да има образувано
изпълнително производство, въз основа на влязло в сила изпълнително основание; длъжникът
по това изпълнително производство да претендира настъпване на нови факти,
реализирали се след влизане в сила на изпълнителното основание, които да са
довели до изключване, погасяване или отлагане на задължението, вменено с
изпълнителното основание и искът да е насочен срещу взискателя по
изпълнителното производство.
Тези предпоставки са налице и в този смисъл предявеният
от ищците иск се явяват допустим, доколкото няма спор, че в случая е налице влязло в сила изпълнително основание – Заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011
г. на Началник РДНСК-ЮЦР, въз основа на което е образувано изпълнително
производство, започнало с отправената до ищците Покана за доброволно изпълнение
с изх. № ЮЦР-Пд-250-00-020/03.01.2013 г. Насочен е и срещу взискателя по
изпълнителното производство – Началника на РДНСК - ЮЦР, който е и издател на
влезлия в сила административен акт.
Преценката дали
са налице нови факти по смисъла на чл. 292 от АПК е въпрос по същество.
Във връзка с
допустимостта на настоящото съдебно производство следва да се добави още, че
наличието на влязло в сила решение по адм. дело № 2559/2017 г. по описа на
Административен съд Пловдив, не е пречка за разглеждане на настоящия иск,
доколкото въпросът свързан с прилагането на давността по чл. 285, ал. 1 от АПК
относно процесното изпълнително основание може да бъде пререшен при наличието
на нови факти, какъвто е настоящия случай.
В тази връзка
следва да бъде съобразено още, че предмет на иска с правно основание чл. 292 от АПК е установяването, че въпреки наличието на възникнало изпълнително
основание, то е престанало да съществува или задължението е станало
неизискуемо, поради наличието на факти, настъпили след влизане в сила на
изпълнителното основание. Това са фактите, относими към законосъобразността на
изпълнителното основание, които не са могли да бъдат приобщени и ценени в
производството по издаването или оспорването на съответните актове,
съставляващи изпълнително основание. Такива факти имат качеството на
правопогасяващи, правоизключващи и правоотлагащи изпълняемото изпълнително
основание.
15. По делото не се формира спор по установените факти. Спорът е правен, като
противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство,
се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират
най-общо във въпроса отпаднало ли е поради изтекла погасителна давност
задължението на Д., произтичащо от влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-36 от
27.01.2011 г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, за премахване на незаконен строеж
„Жилищна сграда /южен близнак/", намираща се в УПИ IV-37, кв. 53 по плана на с. Белащица, общ. Родопи, област Пловдив.
16. Според разпоредбата на чл. 285, ал. 1 АПК изпълнителното
основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му
в сила. В доктрината и практиката няма съмнение, че погасителната давност е
юридическа факт от категорията на събитията, представляващ определен от закона
период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици –
погасяване на вземането и преклудиране на възможността за изпълнението.
Заповедта, представляваща изпълнително основание за премахване на незаконния
строеж, е влязла в законна сила на 16.05.2012 г., на която дата с Решение №
6886 по адм. дело № 1013/2012 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение №
1938 от 18.11.2011 г. по адм. дело № 555/2011 г. на Административен съд -
Пловдив, отхвърлящо жалбата на Д. срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г. на
началника на РДНСК – ЮЦР. При тези данни, петгодишният давностен срок изтича на
16.05.2017 г.
Безспорно е установено по делото, че преди изтичането му
органът по изпълнението е извършил множество действия по изпълнението, първото
от които е връчването на покана за доброволно изпълнение на Д. на 10.01.2013 г.,
а останалите (така както са изброени и в Решение № 11772/04.10.2018 г.
по адм. дело № 4450/2018 г. по описа на ВАС) са, както следва:
Съставени са Протокол от 02.08.2013 г.
(Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г.), установяващи че незаконният строеж не е премахнат
доброволно и Протокол от 09.09.2013 г. (Приложение № 2 към чл.
5, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г.) относно начина на
изпълнение на премахването след предварително проучване, срока на принудителното
премахване и неговата стойност, ведно с
количествено-стойностна сметка. Проведена е процедура по избор на извършител на
премахването, за което е издадена Заповед № ДК-14-ЮЦР-217/19.09.2013
г.
На 08.01.2015 г. е извършена нова проверка по изпълнение на заповедта.
Продължена е процедурата по избор на изпълнител за премахването му, за което са
издадени Заповед № ДК-14-ЮЦР-108/10.08.2016 г. и Заповед №
ДК-14-ЮЦР-162/26.10.2016 г. на Началник РДНСК - ЮЦР.
На 13.12.2016 г. (известие за доставяне
на лист 205 по делото) ищцата е била уведомена за изпратено до Началника на
ДНСК одобрено предложение за сключване на договор за започване на принудително
изпълнение Заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г., както и за стойността на
принудителното премахване чрез Писмо № ЮЦР-Пд-250-01-011/29.11.2016 г. (л.
206).
След получаване на всички съотносими към посочената
процедура документи отново е извършена проверка, констатациите от която са
отразени в Протокол от 12.05.2017 г., Приложение
№ 1 към чл. 4 ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г., според които процесният
незаконен строеж, предмет на Заповедта от 27.01.2011 г. на Началника на РДНСК -
ЮЦР не е доброволно премахнат. Съставен е и Протокол от 13.07.2017 г. -
Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за строежа, ведно с
количествено-стойностна сметка (л. 196 -198).
На 04.09.2017 г. е сключен договор № ФО-13-89/04.09.2017
г., с който на „РАДИЯН КОНСУЛТ" ЕООД е възложено извършване на
принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011
г. на Началника на РДНСК - ЮЦР.
Очевидно описаните по-горе действия произтичат пряко от
нормативен акт и са насочени именно към принудително изпълнение на задължението
на длъжника. Това е така защото производството по принудително премахване на
незаконни строежи е уредено в специалните закони - ЗУТ и Наредба № 13/2001 г.
за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на ДНСК. Съгласно чл. 225, ал. 4 от ЗУТ, ако заповедта
за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се
изпълнява принудително от органите на ДНСК самостоятелно или съвместно с лица,
на които това е възложено от началника на дирекцията или от упълномощено от
него длъжностно лице, по ред, установен с наредба на министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Конкретните действия, които трябва да се
извършат, и срокове за тяхното извършване са разписани в разпоредбите на чл. 4
и сл. от Наредба № 13/23.07.2001 г. и очевидно описаните по-горе такива са в
съответствие с цитирания подзаконов акт.
17. Настоящият
състав намира, че с всяко действие стигнало до знанието на длъжника давността е
прекъсната. В случая такива са:
- изготвянето на поканата за доброволно изпълнение връчена
на 10.01.2013 г., с което давността се прекъсва и от този момента нататък започва да тече нова 5-годишна
давност, която изтича на 10.01.2018 г.;
- изготвянето на Писмо № ЮЦР-Пд-250-01-011/29.11.2016 г. (с което ищцата е била уведомена за
изпратено до Началника на ДНСК одобрено предложение за сключване на договор за
започване на принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г.,
както и за стойността на принудителното премахване), връчено на 13.12.2016 г., с което давността отново се прекъсва и от този момента
нататък започва да тече нова 5-годишна давност, която обаче не може да се каже
кога точно би изтекла, доколкото принудителното изпълнение на Заповед №
ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г. на Началника на РДНСК – ЮЦР, е спряно с Определение
№ 1973/24.11.2020 г. постановено по настоящото дело, а според настоящия съдебен
състав при това положение давността спира да тече.
Крайният извод на съда е, че в случая не е изтекъл
предвидения в чл. 285, ал. 1 ПК давностен срок.
18. Действително
следва да се констатира, че
с
Решение № 2014/10.11.2020 г. постановено по адм. дело № 2560/2017 г. по описа
на Административен съд - Пловдив, е прогласена нищожност на постановление на
Началника на ДНСК, обективирано в негово възлагателно писмо изх. №
ПД-3385-03-634/05.09.2017 г., с което е възложено принудително изпълнение на
влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г. на Началник РДНСК – ЮЦР,
това обстоятелство обаче по никакъв начин не променя възприетите вече изводи,
доколкото прогласяваното на нищожност на посоченото писмо по никакъв начин не
оказва влияние върху валидността на останалите извършени изпълнителни действия
в хода на процесното изпълнителното производство, а както вече бе казано с Писмо
№ ЮЦР-Пд-250-01-011/29.11.2016 г. (с което ищцата е била
уведомена за изпратено до Началника на ДНСК одобрено предложение за сключване
на договор за започване на принудително изпълнение на Заповед №
ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г., както и за стойността на принудителното премахване), връчено на
13.12.2016 г., давността отново е прекъсната и от този момента нататък (от 13.12.2016 г.) започва да тече нова 5-годишна давност.
В този смисъл, тъй като обявената нищожност на
обсъжданото писмо изх. № ПД-3385-03-634/05.09.2017 г., не води до прилагане
на погасителната давност по чл. 285, ал.
1 АПК, не може да се приеме, че в случая е налице нов факт настъпили след
издаването му на изпълнителното основание по смисъла на чл.
292 АПК, който да води до погасяване на задължението.
19. Изложеното до тук налага да се приеме, че предявеният
иск е неоснователен и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.
V. За разноските:
20. При посочения изход на спора, на основание чл. 143,
ал. 4 от АПК, на Дирекция за национален строителен
контрол, се дължат извършените разноски
по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 100 лв.,
изчислени съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, отрицателен установителен иск срещу Началник Началника на РДНСК –
Пловдив, с правно основание чл. 292 от АПК за признаване за установено, че не се
дължи изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-36 от 27.01.2011 г. за премахване на
незаконен строеж: „Жилищна сграда /южен близнак/", намираща се в УПИ
IV-37, кв. 53 по плана на с. Белащица, общ. Родопи, област Пловдив, поради изтекла
погасителна давност по чл. 285, ал. 1 от АПК.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Дирекция
за национален строителен контрол, сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: