РЕШЕНИЕ

№ R-277                               11.03.2010 г.                                              гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Бургаският районен съд                                                      трети граждански състав

На единадесети февруари                                                          две хиляди и десета година

В публично заседание в състав

  

         Председател: Ивелина Мавродиева  

 

при секретаря К.К.  

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева  

гражданско дело № 6028 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по иск за развод предявен от Снежана Р.С.-К. с ЕГН **********,***; съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище” № 77, ет. 1 срещу В.Н.К. с ЕГН **********,***, като се моли за прекратяването на брака между съпрузите, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Моли се също така упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Емануела Василева К. да бъде предоставено на майката, както и да се определи режим на свиждане с бащата, като с оглед възрастта на детето за подходящ такъв се посочва следния: всяка първа и трета неделя от месеца от 10 ч. до 12 ч. в присъствието на майката; да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на 150 лв., считано от 01.06.2008 г. до настъпването на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката. Иска се също така семейното жилище да се предостави за ползване на ищцата, както и да се възстанови предбрачното й фамилно име. Претендира се и заплащането на направените по делото разноски.

            Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс  /СК/– по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е и правно основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК.  

            Като основания за разстройството на брака и изключителната вина на ответника се сочат следните обстоятелства: загубване на доверие в съпруга си, поради констатацията, че същия споделя със съпругата си много неистини; дезинтересирането на съпруга от детето и семейството; невнасянето на приходи в семейство за издържката му; честите му закъснения, употребата на алкохол и породената от това агресия; извънбрачните му връзки, признавани и от самия него. Съпругата се опитвала да говори със съпруга си с оглед запазване на семейството им, но не успяла да постигне нищо. Така съпругът през месец юни, 2009 г. напуснал семейното жилище, като от този момент съпругата не е наясно с това къде и с кого същият пребивава. При разговорите по телефон с него същият отказвал да посочи къде живее, като е заявил на съпругата си, че това не я засяга.

В срок е постъпил отговор от ответната страна чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК процесуален представител. Искът се оспорва единствено в частта досежно вината, като се сочи, че следва да се приеме, че тя принадлежи на двамата съпрузи. Не се възразява по отношение на останалите претенции, с изключение на издръжка, която се сочи, че е завишена по размер, както и че следва да се присъди не от 01.06.2008 г., а от датата на фактическата раздяла на страните, която е година по-късно.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение за сключване на граждански брак страните са съпрузи сключили граждански брак на 05.05.2007 г. в гр. Созопол, за което е съставен акт за граждански брак № 0009 от същата дата на Община Созопол.

Съпрузите имат родено от своя брак едно дете – Емануела Василева К., родена на *** г. с ЕГН **********, което е видно от представения по делото акт за раждане.

Твърди се, че семейното жилище на страните е стая от партерния етаж от къща, находяща се на адрес: гр. Созопол, ул. „Албатрос” № 4, който се обитавал от бабата на ищцата, като на горния етаж живеели родители и сестрата на ищците.

От изготвения по делото социален доклад се установява, че детето живее на горния адрес; посещава детска градина в гр. Созопол, като в същата работи и неговата баба по майчина линия като възпитател. Детето е здраво с нормално физическо развитие. Стаята обитавана от майката и детето, находяща с къща на горепосочения адрес е подходящо обзаведена, с удобни и функционални мебели. Майката е споделила пред социалните работници, че сама е помолила съпруга си да напусне семейното жилище, както и че през периода на съвместно им съжителство бащата не е проявявал необходимата грижа и ангажимент като съпруг и родител; нямал постоянна работа и често отсъствал от дома. Майката от самото раждане на детето се справяла сама с отглеждането му с помощта на своите близки. Майката обгражда детето си с обич и внимание. Към настоящия момент е трудово заета и работи като консултант по продажбите. Социалните работници не са могли да проведат среща с бащата. По данни от майката бащата се е срещнал с детето през лятото 1-2 пъти, от както съпрузите са разделени, като след това е продължил да общува с детето си по телефона.   

От ангажираните по делото гласни доказателства на свидетелката С. – майка на ищцата, се установява изложеното в исковата молба – първоначално семейството живеело с родителите на съпруга, след което се преместило в Созопол, като ползвали отделна стая, а общо домакинство с майката на свидетелката. Свидетелката изцяло поемала домакинството и плащането на сметките по консумативите. В началото нещата вървели нормално, но с течение на времето това се променило – съпругът не можел да си намери подходяща работа, като все нещо му пречило, а семейството не разполагало с парични средства. Така започнали недоразумения между съпрузите – съпругът започнал да отсъства за дълго от къщи, понякога цели 10-20 дни; не давал обяснения къде ходи и какво върши; лъжел, започнал да пие, държал се грубо със съпругата си; започнал да блъска врати и да излиза без да дава никакви обяснения. Нещата станали непоносими и в началото на месец юни, 2009 г. съпругата му го помолила да напусне дома им. От тогава той почти не се е обаждал, като и почти не се е интересувал от детето. Един път поискал да го види, но то вече спяло; обадил се по телефона за рождения му ден. 

Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, независимо, че същата е в близки родствени връзки с ищцата, тъй като именно в това си качество и предвид близките отношения със семейството е могла да има непосредствено наблюдение върху живота му. Същите са и в съответствие с останалия събран по делото доказателствен материал.

 Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал. 1във връзка ал. 3 от СК:

Съгласно тази разпоредба всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че съпрузите не живеят съвместно повече от половин година.  Същите са не само във фактическа раздяла, но и нямат присъщата на съпрузи връзка и контакт един с друг от този момент, като преди това в семейството са съществували проблеми, свързани с честите отсъствия на съпруга от дома; незаинтересоваността му към семейството и детето; грубото му отношение към съпругата. В крайна сметка ***л семейното жилище. В резултат на фактическата раздяла понастоящем съпрузите не само не обитават общо семейно жилище, нито имат общо домакинство, но и нямат присъщата на съпрузи връзка по между си, като не поддържат присъщ за съпрузи  контакт един с друг. Липсата на контакт между страните и раздялата им е довела да изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание и същата следва да се приеме за изцяло и окончателно разстроена. При това съдът намира, че семейната общност е разкъсана по непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, като същата е изчерпана от смисъл и съдържание.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и следва да бъде уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

Досежно вината, съдът намира следното:

Съдът приема, че вината за разстройството на брака принадлежи на съпруга, доколкото по делото се установи, че една от основните причини за разстройството на брачната връзка е неговото поведение, свързано с незаинтересоваността му от собственото му семейство. Конфликтите в семейството преди настъпването на раздялата между съпрузи са породени от честите отсъствия на съпруга от дома, употребата на алкохол и свързаното с това агресивно и грубо отношение спрямо съпругата му. Брачни провинения на съпругата не се сочат, поради което няма как да се приеме, че и тя има вина за разстройството на брака, за да се направи евентуално извода, че вината за разстройството му е на двамата съпрузи.

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:

Обстоятелството, че детето живее от както страните са разделени само със своя майка, неговата възраст и изразеното от дирекция „Социално подпомагане” становище, че същата добре се справя с неговото отглеждане и възпитание, като го обгрижва с нужната обич и внимание, сочат, че майката е родителят на комуто следва да се предостави упражняването на родителските права. Не без значение е обстоятелството, че по делото липсват каквито и да било данни за възможността на другия родител да се грижи за детето си.

По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че независимо от ниската възраст на детето, бащата като родител не следва да бъде лишаван от възможността да се среща с детето си и следва да му бъде предоставена възможност за контакт с детето му. Предвид обстоятелството, че бащата половин година не се е срещал с детето си и с оглед възрастта на детето, съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане, който следва да се извършва в първоначално в присъствието на майката - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 14.00 часа.

По отношение на издръжката за детето:

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя. По делото липсват данни за доходите на родителите и въобще за трудовата заетост на ответника. Независимо от това с оглед на горното задължение съдът намира, че следва да се присъди издръжка в размер от 100 лв., който е подходящ с оглед възрастта на детето и обусловените от нея негови нужди. Съдът намира, че издръжката следва да се присъди от момента на фактическата раздяла на страните – 01.06.2009 г. Не са налице основания за присъждането й от 01.06.2008 г., още повече, че издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска.

Относно семейното жилище:

По делото се установи, че същото е собственост на майката на ищцата, както и че всъщност съпрузите са обитавали една стая, като са били  в общо домакинство с бабата на ищцата. При това положение и с оглед на обстоятелство, че същата се обитава от детето и майката и в предвид собствеността му, съдът приема, че същото следва да се предостави за ползване на съпругата.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Съпругата следва да възстанови предбрачното си фамилно име, тъй като това съответства на нейното желание.

 При този изход и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 530 лв.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 50 лева. С оглед на обстоятелството, че вече са внесени 25 лева от ищцата, следва да бъда осъдена ответника да довнесе разликата или държавна такса по сметка ***а. Същият  следва да бъде осъден да заплати държавна такса и за присъдената издръжка в размер на 194 лв., включая и издръжката за минало време или общо следва да внесе държавна такса в размер на 219 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд 

 

РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА сключения с акт № 0009/05.05.2007 г.  на Община Созопол граждански брак между СНЕЖАНА Р.С.-К. с ЕГН **********,***; съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище” № 77, ет. 1 и В.Н.К. с ЕГН **********,***, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Снежана Р.С.-К. с ЕГН ********** да възстанови предбрачното си фамилно име С..

Предоставя упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Емануела Василева К., родена на *** г. с ЕГН **********  

на майката Снежана Р.С.-К. с ЕГН **********, с право на бащата  В.Н.К. с ЕГН ********** да се среща с детето си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа до 14.00 часа.

Осъжда бащата В.Н.К. с ЕГН ********** да заплаща на детето си Емануела Василева К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Снежана Р.С.-К. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 100 /сто/ лева, считано от 27.08.2009 г. – датата на подаването на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със съответната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.

Осъжда бащата В.Н.К. с ЕГН ********** да заплати на детето си Емануела Василева К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Снежана Р.С.-К. с ЕГН **********, издръжка в размер на 400 лв. за периода от 01.06.2009 г. до 27.08.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 27.08.2009 г. – дата на подаването на исковата молба до окончателното й заплащане.

Предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Созопол, ул. „Албатрос” № 4 на съпругата Снежана Р.С.-К. с ЕГН **********.

Осъжда В.Н.К. с ЕГН **********,*** да заплати на Снежана Р.С.-К. с ЕГН **********,***; съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище” № 77, ет. 1 сумата от 530 лв. /петстотин и тридесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Осъжда В.Н.К. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка *** размер на 219, 40 лв. /двеста и деветнадесет лева и  40 ст./. 

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: