ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 392
гр. Варна, 01.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20223001000490 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.22 от ГПК.
Производство е въззивно, образувано въз основа въззивна жалба на А. Н. Н. срещу
решение №201/28.06.2021г., постановено по т.дело №1140/2020г. на ВОС, ТО, в
осъдителната му част, в която въззивникът е осъден да заплати на БАНКА ДСК ЕАД суми,
дължими по договор за жилищен ипотечен кредит от 26.09.2007г.: сумата от 289 361.54 лв.
/двеста осемдесет и девет лева триста шестдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 09.10.2020г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от
88 657.17лв. /осемдесет и осем хиляди шестстотин петдесет и седем лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 01.08.2017г.
до 08.10.2020г., сумата от 892.30лв. /осемстотин деветдесет и два лева и тридесет стотинки/,
представляваща такса застраховка за периода 2017г. до 2020г., сумата от 877.03 лв.
/осемстотин седемдесет и седем лева и три стотинки/, представляваща такса за подновяване
на срока на ипотека. Производството е на етап постановяване на съдебно решение след
обявяване ход по същество в открито заседание на 04.06.2025г.
С разпореждане рег.№749/17.06.2025г. съдът е върнал постъпила от въззивника частна
жалба /срещу неподлежащ на обжалване акт от открито заседание/ като в срока за
обжалване на разпореждането е постъпила частна жалба на 18.06.2025г. срещу връщането на
жалбата, в процес на администриране.
С молба вх.№4747/24.06.2025г. въззивникът А. Н. Н. прави искане за отвод на
съдебния състав, разглеждащ въззивния спор. Твърди, че са налице основания по чл.22, т.6
1
ГПК. Счита, че съдът проявява тенденциозно отношение към него като е предрешил спора.
Твърди, че проява на това отношение е отказа на съда да отложи производството по делото,
за да му предостави възможност да ангажира нов адвокат, поради отказ от пълномощия от
страна на адв.Б. Е., процесуален представител на страната до настоящия момент. Твърди, че
неоснователно съдът е отхвърлил искането за нова счетоводна експертиза във връзка с
тълкувателно решение на ВКС относно погасителната давност на вноски и лихви. Излага, че
съставът е участвал при предходно разглеждане на друго дело, по което са обсъждани
аналогични правни въпроси и доказателства, при сходство на делата от фактическа и правна
страна. Счита, че тези действия на съда онагледяват тенденциозно отношение към
въззивника и поставения за решаване спор, което налага отвода на целия състав, на
основание чл.22, т.6 ГПК.
За да се произнесе по искането по чл.22 ГПК за отвод съдът съобрази следното:
Действително, трети състав на ТО на ВнАС е участвал /с изключение на съдия
Г.Йовчев/ в разглеждане на предходен спор по ВТД №146/2023г. по описа на АС-Варна,
решението по който с определение на ВКС по КТД №1715/2023г. на Първо т.о., не е
допуснато до касационно обжалване, съотв. е влязло в законна сила. Производството по
настоящото ВТД №490/2022г. е било спряно за изчакване резултата по горното дело като е
възобновено на основание чл.230 ГПК след стабилизиране решението по отрицателния
установителен иск за главницата по договора за кредит. Предмет на настоящия спор са
осъдителни претенции на банката -кредитодател, основани на същия договор за кредит, в
частта за главницата, предмет на въззивното производство са освен нея и законните лихви
върху същата както и такса застраховка и такса за подновяване вписването на ипотеката. В
останалата част решението на ВОС по т.дело №1140/2020г. е влязло в законна сила.
В съдебната практика постановяването на решение от състав в нарушение на чл.22,
т.6 ГПК не се възприема като абсолютно основание за неправилност, респективно за отмяна
на съдебното решение. В този смисъл решение № 98 от 30.11.2017г. на ВКС, II-ро г. о., по
гр.д.№3899/2016г. Съгласно чл.22, ал.1, т.6 ГПК основание за отвод е налице и ако относно
съдията съществуват други обстоятелства /извън предходните от т.1-т.5/, които пораждат
основателно съмнение в неговото безпристрастие. Посочените в молбата твърдения не
попадат в основанието по чл.22, т.6 ГПК, а съгласно т.5 от същата разпоредба, основание за
отвод е налице за съдия, който е взел участие в решаването на делото в друга инстанция,
каквото в случая не е налице /произнасяне на съдия в същата съдебна инстанция, по
подадена частна жалба, касаеща процесуалноправен въпрос/. В случая, член от състава е
участвал като докладчик в друг спор между страните, във въззивна инстанция. Направеното
с молбата от 24.06.2025г. /преди постановяване на решение/ искане за отвод на съда на
основание чл.22, т.6 ГПК представлява превратно упражняване на процесуални права от
страната, доколкото препятства постановяване на решението в срока за това, а и не се сочат
обстоятелства, които сочат на предубеденост на състава. Обвързаността на настоящия съд е
единствено по линия на формираната сила на пресъдено нещо относно главницата и
теченето на давността по договора за кредит по арг. на чл.297 ГПК. Обхватът и вида на
2
търсената защита по настоящия спор е различна.
Относно предпоставките за отлагане на производството в открито заседание съдът е
формирал ясни мотиви предвид извършените до момента процесуални действия от страната
/двукратно искане за отлагане на производството и едно отложено заседание по молба на
същата страна/. В нито един момент въззивникът не е правил искане за отвод на член на
състава или на целия състав на съда като направеното едва след даване ход по същество на
делото, е проява на недобросъвестно поведение, целящо да забави производството по
делото.
Настоящият състав намира, че произнасянето на състава по предходен спор между
същите страни /без участието на един от членовете на състава/, не води до неговата
предубеденост, доколкото съдът е длъжен да зачете единствено обективните предели на
влязлото в сила обуславящо решение, доколкото е налице частично съвпадение в предмета с
този по ВТД №146/23г. В този смисъл - за условния характер на хипотезата на чл.22, т.6
ГПК, сочат и мотивите на съда по ТР №1/2023г. на ОСГТК на ВКС. Само в едно от
решенията, цитирани в определението на ВКС по чл.292 ГПК се приема, че участието на
съдия в предходно дело, по което е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на
висящото дело, при всички случаи е основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, тъй като
изискването на закона е не само съдията да бъде безпристрастен, но и да внушава
безпристрастност, както и да бъде възприеман като безпристрастен. Във всички останали
съдебни актове, посочени в определението по чл.292 ГПК, е прието, че основанието за отвод
по чл.22, ал.1, т.6 ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки
конкретен случай, въз основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на
съдебния състав.
В преценката си по чл.22, т.6 ГПК съставът съобрази, че настоящото въззивно
производство е с по-ограничен предмет от първоинстанционното решение, като негов
предмет освен главницата са единствено законните лихви, изчислени върху главницата за
определен период и два вида такси – за застраховка и за подновяването на ипотеката,
основани на договор за кредит. Тази забележка съдът прави във връзка с доводите за
недопускане на експертиза по настоящото дело, направено от въззивника с молбата за
отлагане на откритото заседание на 04.06.25г., което се аргументира като основание за
предубеденост на състава. Следва да бъде отбелязано, че искането е направено
непосредствено преди заседанието, в което е даден ход по същество на спора, в условие на
евентуалност, ако производството не бъде отложено. Съдът съобразява, че идентично искане
не е било отправяно до съда както преди спиране на настоящото производство до
приключване на преюдициалния спор, така и след възобновяването му. С жалбата си
въззивникът не е поддържал такова доказателствено искане. Поради изложеното са налице
други процесуални основания за отказа, а не визираното от молителя по чл.22, т.6 ГПК.
Така мотивиран, съставът на АС намира, че не са налице основания за отвода му по
делото, с оглед на което и
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на А. Н. Н., ЕГН **********, от гр.***** за отвод
на целия III състав на Търговско отделение на Апелативен съд -Варна по възз.т.дело №490
по описа за 2022г., на основание чл.22, т.6 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4