№ 1655
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20241100510027 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните, срещу Решение
№13091/02.07.2024 г., постановено по гр.д. №59112/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 80 състав, с което е изменена, на основание чл.
150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, присъдената с Решение №272937/12.11.2019 г. по
гр.д. №53652/2019 г. на СРС месечна издръжка, която Е. К. А. е осъден да
заплаща на дъщеря си Е. Е. А., действаща чрез своята майка и законен
представител З. В. А., КАТО Е УВЕЛИЧЕН РАЗМЕРЪТ ОТ 200 лв. на 450 лв.,
считано от 27.10.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане на вземането до настъпване на нови
обстоятелства, които обуславят промяна на размера или прекратяване на
нейното заплащане и е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер
от 550 лв.; ОСЪДЕН е Е. К. А. да заплати на Е. Е. А., действаща чрез своята
майка и законен представител З. В. А., сумата от 490,91 лв. - разноски в
производството, съразмерно с уважената част от иска на основание чл. 78, ал.
1
1 ГПК; Осъдена е Е. Е. А., действаща чрез своята майка и законен
представител З. В. А. да заплати на Е. К. А. сумата от 73,73 лв. разноски в
производството съразмерно с отхвърлената част от иска чл. 78, ал. 3 ГПК;
ОСЪДЕН е Е. К. А. да заплати на Софийския районен съд сумата 360 лв.
разноски в производството на основание чл. 78, ал. 6 ГПК; ДОПУСНАТО е
предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка на
основание чл. 242, ал. 1, пр. 1-во ГПК.
С въззивната жалба, с вх. №234802/17.07.2024 г. по описа на Софийски
районен съд, депозирана от Е. К. А., решението се обжалва в частта, в която
съдът е осъдил ответника да заплаща на дъщеря си Е. Е. А. месечна издръжка,
в размер над 300 лева, до пълния присъден размер от 450 лева, като е
посочено, че решението се обжалва и в частта за присъдените разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно и необосновано, като се излагат съображения.
Моли се да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови
решение, с което да се отхвърли исковата претенция за увеличение размера на
издръжката, която бащата Е. К. А. да заплаща на детето си Е. Е. А., за сумата
над 300 лева месечно. Моли се да се присъдят на Е. К. А. направените от него
разноски и пред двете инстанции, съобразно на отхвърлената част от исковете.
С въззивна жалба, вх. №237444/19.07.2024 г. по описа на Софийски
районен съд, депозирана от Е. Е. А. - малолетна, чрез нейната майка и законен
представител З. В. А., решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен
искът по чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за увеличение на месечната издръжка
над уважения размер от 450 лв. до пълния предявен такъв от 550 лева. Във
въззивната жалба се сочи, че при постановяване на решението
първоинстанционният съд в недостатъчна степен е оценил нуждите на детето,
разходите за задоволяването им, както и нарастването на цените на всичко,
необходимо за отглеждане на детето.
Моли се да се отмени решението в обжалваната част, като се уважи
изцяло исковата претенция и се осъди бащата Е. К. А. да заплаща на детето си
Е. Е. А. чрез нейната майка и законен представител, месечна издръжка, в
размер на 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, считано от датата на
предявяване на исковата молба, платима до 15-то число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
Претендират се разноски.
Всяка от страните е подала отговор на въззивната жалба, депозирана от
другата страна, като оспорва съответната възззивна жалба и моли за
оставянето й без уважение.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
2
страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение №13091/02.07.2024 г., постановено по гр.д. №59112/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 80 състав, с което е изменена, на основание чл. 150, вр. чл.
143, ал. 2 СК, присъдената с Решение №272937/12.11.2019 г. по гр.д.
№53652/2019 г. на СРС месечна издръжка, която Е. К. А. е осъден да заплаща
на дъщеря си Е. Е. А., действаща чрез своята майка и законен представител З.
В. А., КАТО Е УВЕЛИЧЕН РАЗМЕРЪТ от 200 лв. на 450 лв., считано от
27.10.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на вземането до настъпване на нови обстоятелства,
които обуславят промяна на размера или прекратяване на нейното заплащане
и е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 550 лв.;
ОСЪДЕН е Е. К. А. да заплати на Е. Е. А., действаща чрез своята майка и
законен представител З. В. А., сумата от 490,91 лв. - разноски в
производството, съразмерно с уважената част от иска на основание чл. 78, ал.
1 ГПК; Осъдена е Е. Е. А., действаща чрез своята майка и законен
представител З. В. А. да заплати на Е. К. А. сумата от 73,73 лв. разноски в
производството съразмерно с отхвърлената част от иска чл. 78, ал. 3 ГПК;
ОСЪДЕН е Е. К. А. да заплати на Софийския районен съд сумата 360 лв.
разноски в производството на основание чл. 78, ал. 6 ГПК; ДОПУСНАТО е
предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка на
основание чл. 242, ал. 1, пр. 1-во ГПК.
Доводите на въззивниците касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваните части
са неоснователни.
Относно въззивната жалба, депозирана от Е. К. А., въззивният съд намира следното:
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
3
възможностите на родителя му.
Към момента на определяне на месечната издръжка от 200 лева с Решение
№272937/12.11.2019 г. по гр.д. №53652/2019 г. на СРС, детето Е. Е. А. е било на около 4
години, а към момента е на 9 години и 6 месеца. От определянето на месечната издръжка от
200 лева до настоящия момент е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от около пет-шест години
ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за
съществуване, образование и социално-културно развитие, които не могат да бъдат
задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да
се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. В
производството пред първата инстанция са ангажирани доказателства, че бащата (видно от
приетата справка от НАП) е трудово ангажиран. Правилно СРС е посочил в мотивите на
обжалваното решение, че не следва да се кредитират твърденията на ответника, направени
при социалното проучване (такива твърдения се съдържат и в социалния доклад на ДСП
Сердика, изготвен на 05.03.2025 г. и представен пред въззивната инстанция) и производните
показания, дадени от свид. Г. Ф., че реализира месечен доход от около 1400 лв., тъй като
това противоречи на признанието на неизгоден факт, което ответникът е направил във
връзка със сключване на договор за потребителски кредит на 03.10.2023 г.(един месец преди
получаване на препис от исковата молба), че реализира месечен доход в размер на 3500 лв.,
което именно твърдение е кредитирано от първоинстанционния съд, като правилно е
отчетено, че след като кредитът е отпуснат, то декларираните данни за дохода са били
потвърдени при извъшената оценка от страна на кредитора. Трябва да се отбележи и че дори
след изплащане на увеличената издръжка на дъщеря си бащата да среща материални
затруднения, той може и следва да ангажира цялата си деятелност, за да реализира доходи,
които да му послужат както за удовлетворяването на собствените му екзистенциални нужди,
така и за задоволяване на увеличените потребности на детето Е. А..
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част от Е.
К. А., като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон,
следва да бъде потвърдено.
Относно въззивната жалба, депозирана от Е. Е. А. - малолетна, чрез нейната майка и
законен представител З. В. А., въззивният съд намира следното:
В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице
увеличение на нуждите на малолетното дете от средства за съществуване, като
същевременно правилен е и изводът, че претенцията за разликата от 450 лв. до пълния
претендиран размер от 550 лв., следва да се отхвърли, тъй като не са доказани потребности в
толкова висок месечен размер, които биха могли да послужат като основание за уважаване
на иска до тази сума. В случая съдът правилно е взел предвид данъчното облекчение,
4
ползвано от майката.
Представените от въззивницата писмени доказателства пред настоящата инстанция,
отнасящи се до разходи, свързани с извънучебни мероприятия и храна, не обосновават
издръжка в по-голям размер от определения от първата инстанция, тъй като същите са в
размер на около 180-200 лв. на месец, като този размер е обичаен за отглеждане на
малолетно дете на възрастта на въззивницата и не сочат на завишени нужди на детето от по-
висок размер на месечната издръжка.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
приети в първата инстанция, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази
доказателства и изводи. Първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани
и относими към спора доказателства.
Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат
убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му части, като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
По разноските: в случая и двете страни претендират разноски.
С оглед изхода на делото, неоснователни се явяват претенциите на страните за
присъждане на разноски, сторени във връзка с въззивните им жалби.
Такива разноски се следват на страните за подадения от всяка страна отговор на
въззивна жалба, като доколкото в договорите за правна помощ липсва диференциация каква
част от договореното възнаграждение е във връзка с въззивната жалба, депозирана от всяка
страна и каква част е във връзка с депозирания отговор, респ. за процесуално
представителство, то съдът приема, че договореното възнаграждение за подаване на отговор
е в размер на 1/2 от общо договореното възнаграждение.
При това положение съдът осъжда Е. К. А. да заплати на Е. Е. А., действаща чрез
нейната майка и законен представител З. В. А., сума в размер на 450 лв., представляваща
сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Това възнаграждение не е прекомерно, тъй като размерът му е договорен не само за
подаване на отговор на въззивна жалба, но и във връзка с подаване на въззивна жалба, а
също и за процесуално представителство пред настоящата инстанция.
На същото основание съдът осъжда Е. Е. А., действаща чрез нейната майка и
законен представител З. В. А., да заплати на Е. К. А. сума в размер на 250 лв.,
представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
5
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №13091/02.07.2024 г., постановено по гр.д. №59112/2023
-ти
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 80 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Е. К. А., ЕГН **********, да заплати на Е. Е. А., ЕГН **********,
действаща чрез нейната майка и законен представител З. В. А., ЕГН **********, сума в
размер на 450 лв., представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по въззивно гражданско дело № 20241100510027/2024 г.
-ви
по описа на Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Е. Е. А., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен
представител З. В. А., ЕГН **********, да заплати на Е. К. А., ЕГН **********, сума в
размер на 250 лв., представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по въззивно гражданско дело № 20241100510027/2024 г.
-ви
по описа на Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6