РЕШЕНИЕ
№ 4184
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110211690 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. М. Н. от гр. *************** срещу
Eлектронен фиш, Серия К, № 5784892, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е санкциониран с налагане на "глоба" в размер на 100 (сто)
лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат аргументи, че обжалваният електронен фиш е
издаден в нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и
на ЗАНН, поради което следвало да бъде отменен от съда, като
незаконосъобразен.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител. В съда е депозирана писмена молба от адв.Я. С. – АК – Перник
– пълномощник на жалбоподателя по хода и по същество на делото. Отправя
се искане съдът да се произнесе с решение, с което да отмени атакувания ЕФ.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
1
Административнонаказващият орган – СДВР, редовно призован, не
изпраща процесуален представител в проведеното по делото съдебно
заседание. В съда са депозирани писмени бележки от юрк.Алипиева, в които
се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания
електронен фиш. Отправя се молба към съда да остави жалбата без уважение
и да се произнесе с решение, с което да потвърди издадения ЕФ. При такъв
изход на правния спор, се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на
претендираните от страна на жалбоподателя разноски.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 12.04.2022 г. в 08:00 ч. в гр. София, по бул.“Цар Борис III“ с посока
на движение от ул. „Витошки извори“ към ул. „Проф.Н. Державин“ до №
433 с автоматизирано техническо средство CORDON MD1196 била засечена
скорост на движение на МПС – лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № РК
03 09 ВК от 64 км./ч., при разрешена такава – 40 км./ч. в населено място,
въведена с пътен знак В-26, т.е. превишение на скоростта от 24 км./ч.
Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят Н. М. Н..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ 5784892 срещу жалбоподателя Н. Н., с който е санкциониран с налагане
на глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на нарушителя на
24.08.2022 г.
От приложения към делото снимков материал (заснет с мобилната
система за видеоконтрол CORDON MD1196), който е веществено
доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се
установява, че на процесната дата – 12.04.2022 г., в 08:00:32 ч., в район с
координати N42.655150, E 23.230800 е измерена скорост на движение от 67
км./ч., като са записани датата, часа (включително и секундите), посоката на
движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на
автомобила, който съвпада напълно с този, с регистриран собственик
жалбоподателят Н..
Към материалите по делото е приложен и протокол от 12.04.2022 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР. Съдът не споделя изложеното в писмените бележки от процесуалния
представител на жалбоподателя, че в цитирания протокол не е посочено
2
ограничението на скоростта в процесния пътен участък, и датата на съставяне
на протокола. Безспорно от текста на коментирания протокол се установява,
че АТСС е използвано на 12.04.2022 г., за периода от 07:00 ч. до 09:00 часа,
когато е съставен и протокола, който съдържа всички изискуеми реквизити,
включително и ограничението на скоростта от 40 км/ч., въведено с пътен знак
В26, като по никакъв начин не е ограничено правото на защита на
нарушителя.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол CORDON
MD1196 е одобрено и вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, валидно до 13.06.2027 г. Периодичността на
последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната
система е преминала проверка на 15.03.2022 г. От приложения по делото
протокол № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на лаборатория „Полицейска техника”
е видно, че мобилната система отговаря на изискванията и дава допустима
грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100
км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на
уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
снимки на разположението на АТСС и на пътен знак „В26“, въвеждащ
ограничение на скоростта на движение от 40 км./ч., часови график за работата
на нарядите, протокол за използване на АТСС от 12.04.2022 г., протокол №
08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на лаборатория „Полицейска техника”, копие на
Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи
относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на
електронен фиш; решение на одобрение на типа на уреда за измерване от
13.06.2017 г., справка от КАТ за собственик на превозно средство.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административно–наказателното производство не са допуснати съществени
3
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмЯ. на обжалвания електронен фиш само на
това основание. Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в
рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да
4
се направи извод, че към датата на извършване на нарушението, нарушенията
на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
CORDON MD1196, представляваща одобрен тип средство за измерване, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представения снимков материал измерената скорост на
движение на автомобила на жалбоподателя е била 67км./ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 64 км./ч. Именно тази скорост е била
съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на
64 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 24 км./ч., което обстоятелство е в
полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата вр.с
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - контролът да се осъществява със
АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с изисканите от
съда и приобщени към материалите на делото протокол на лаборатория
„Полицейска техника” от 15.03.2022 г. и решение на одобрение на типа на
уреда за измерване от 13.06.2017 г.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
5
АТСС, от който е видно, че същото се е намирало на посоченото в протокола
място, което се потвърждава и от приложената снимка на разположението на
уреда – пред № 433 на бул.“Цар Борис III“. Посоката на движение на
контролираните МПС е била от ул. „Витошки извор“ към ул. „Проф.Н.
Державин“, като режимът на измерване е бил стационарен, а посоката на
задействане-приближаващи автомобили, а контролът се е извършил за
времето от 07:00 ч. до 09:00 ч. Въведено е ограничение на скоростта от 40
км./ч. с пътен знак В26, като разстоянието от пътния знак с въведеното
ограничение до АТСС е било 120 метра.
Предвид изложеното, съдът не намира основание да подложи под
съмнение, че мястото на разположението на АТСС не съвпада с описаното в
протокола, поради което приема възражението в писмените бележки в тази
насока за неоснователно.
С оглед на изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение е
правилно експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички
съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят Н. М. Н. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП. Според чл. 21, ал.
2 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“. Тази
скорост на движение е била посочена с пътен знак „В26“ - 40 км./ч.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят Н. като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
6
разрешената скорост от 40 км./ч., която е била посочена с пътен знак „B26“.
Така е подценил настъпването на общественоопасните последици
(застрашаване на безопасността на останалите участници в движението), при
пряката си цел да управлява своето МПС с избрана скорост, независимо от
наличното ограничение.
В настоящия казус правилно е приложена санкционната норма на чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП, в която е предвидено при констатирано превишаване на
максимално допустимата скорост от 21 до 30 km/h в населено място,
налагане на глоба от 100 лв. Размерът на санкцията е абсолютно определен,
поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за евентуалното му
ревизиране. Според становището на съда това наказание е явно справедливо и
ще допринесе за постигане целите по чл. 12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмЯ. или изменение. Ето защо, същият следва да бъде
потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
По -нататък, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл. 143 АПК, която пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК. В конкретния случай, с оглед изхода на
правния спор разноски се дължат в полза на АНО, чийто процесуален
представител своевременно поиска присъждането на такива от съда. Ето
защо и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.9 от ЗАНН и
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 5784892, издаден от
СДВР, с който на Н. М. Н., на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100
(сто) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ПРАВИЛЕН.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН ********** да заплати на СДВР, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8