Присъда по НЧХД №189/2021 на Районен съд - Свищов
| Номер на акта: | 4 |
| Дата: | 2 юни 2022 г. (в сила от 18 юни 2022 г.) |
| Съдия: | Теодора Богомилова Стоянова Христова |
| Дело: | 20214150200189 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 23 август 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Тъжбата от АЛ. ИВ. М. с ЕГН ********** от с. Ореш, общ. Свищов е
срещу АНТ. ЮЛ. АНТ. с ЕГН ********** от гр. Свищов за извършено от
него престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК за това, че на 25.02.2020 г. в с.
Ореш, общ. Свищов е причинил телесна повреда на АЛ. ИВ. М., изразяваща
се в кръвонасядане по главата с оток, кръвонасядане с оток в дясната
слабинна област, главоболие, световъртеж и нарушена походка при
движение.
Граждански иск е предявен от АЛ. ИВ. М. срещу подсъдимия АНТ.
ЮЛ. АНТ. за сумата 5 000 лв., представляващ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат в резултат на престъплението чл.130, ал.2 от
НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието
25.02.2020 г. до окончателното й заплащане. Прави се искане да бъдат
присъдени и направените по делото разноски. Гражданският иск е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа
обвинението, както и гражданският иск и предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение. По отношение
на наказанието, моли съда да наложи най–тежкото, предвидено в закона.
Относно гражданският иск счита, че същият е доказан, поради което моли да
бъде уважен в предявения размер.
Подсъдимият А. се явява и дава обяснения. Не се признава за виновен в
извършването на престъплението. Заявява, че изложеното в тъжбата не
отговоря на случилото през месец февруари. Той бил нападнат от тъжителя
М. и удрян с пръчка. Защитникът на подсъдимия счита, че са налице
основания за прилагане на реторсия. В случай на прилагане института на
реторсията, моли съда всички разноски по делото да бъдат възложени на
двете страни, така както са направени. По отношение на гражданският иск
намира, че същият е в нереални граници и не отговаря на принципа на
справедливостта. Моли съда при произнасянето по него да присъди сума по
справедливост.
От събраните по делото доказателства съдът намери за установена
следната фактическа обстановка:
Тъжителят АЛ. ИВ. М. живее в с.Ореш, общ. Свищов. В двора си
отглежда крави и телета. На 24.02.2020 г. две от телетата му излезли от двора
и навлезли в намираща се близо нива, засята с жито. Същата се стопанисва от
1
„С.С.“ АД гр. Свищов и се охранява от „Д.Г.“ ООД. Подсъдимият АНТ. ЮЛ.
АНТ. имал сключен трудов договор с дружеството „Д.Г.“ ООД, по силата на
който заемал длъжността „Охранител“. На същата дата дежурните
охранители на фирмата забелязали, че животните са влезли в нивата, която
охраняват и отишли да предупредят тъжителя М. да вземе мерки и да не ги
пуска повече там. Подсъдимият А. и тъжителя М. се познавали, тъй като
навлизането на животните в нивите, които се охраняват от „Д.Г.“ ООД, не се
случвало за първи път. Провеждали са предходни срещи по този повод, но не
са стигали до пререкания или физически сблъсък.
На 25.02.2020 г. две от телетата на А.М. отново влезли в нивата.
Тъжителят се обадил по телефона на св. Д. В. ИЛ. към 14:00 ч. и го помолил
да му помогне да ги приберат. Св. И. успял да се отзове едва към 16:30 - 17:00
ч., тъй като по - рано през деня бил зает. Прибрали животните в
заграждението и го поправили там, където било скъсано. Часът вече бил
около 19:00 – 19:30. На същия ден, 25 – ти февруари, св. Д.Ю. – също
охранител в „Д.Г.“ ООД и син на подсъдимия А., бил на смяна, когато
получил сигнал, че в посевите, които трябва да охраняват има навлезли
животни. С него бил подс. А.А., който в същия ден не бил на смяна, но
поискал да го придружи, тъй като имал работа в с. Ореш.
При пристигането си в с. Ореш подс. А. и св. Ю., вече в тъмната част на деня,
установили, че животните били извън нивите. И се отправили към тъжителя
М., който бил в присъствието на св. Д. В. ИЛ.. Подсъдимият А. започнал да се
заканва и да вика към тъжителя до кога ще се занимават с него и с тези
животни, до кога ще излизат. Тъжителят от своя страна започнал да обижда
охранителите, наричал ги „мутри, рекетьори“, държал в ръцете си пръчка
около 1 -1,5 м., с която пазил животните. Подсъдимият А. се пуснал към
тъжителя, хванал пръчката и започнал да вика „пусни я, пусни я“. Станало
сборичкване между тъжителя и подсъдимия с пръчката. Двамата си нанесли
удари, като тъжителят ударил подсъдимия с пръчката по дясната ръка.
Подсъдимият ритал тъжителя М. в областта на корема и слабините, удрял го
и в главата с палка. Св. И., очевидец на случващото се, се развикал да го
оставят, но св. Ю. му казал да не се намесва, защото не му е работа и го
дръпнал настрани. Подсъдимият продължил да нанася удари на тъжителя. Св.
И. бил държан настрани от св. Ю., като той продължил да вика да оставят М..
При преустановяването на ударите от страна на подсъдимия, тъжителят М. се
изправил, като кръв около устната, треперел. Подс. А. предупредил
тъжителят, че ако пак се повтори навлизането на животните в нивата, ще ги
убие. Св.И. обещал на подсъдимия, че няма да се повтори повече, като той ще
помогне на тъжителя да ги измести или махне. Подсъдимият и св. Ю. се
отправили към служебния джип. М. тръгнал след тях, за да им каже, че
нямало да се повтори повече и че не станало кой знай какво. Подс. А. блъснал
тъжителя в гърдите силно с две ръце и той се върнал две крачки назад. Св. И.
се намесил, дръпнал тъжителя настрани, а подсъдимият и свидетеля Ю. си
тръгнали. Св. И. помогнал на тъжителя М. прибере, който се оплакал, че има
2
силни болки в главата и слабините. Тъжителят подал сигнал в полицията.
Подсъдимият А. и св. Ю. на 26 – ти февруари 2020 г. отишли при
полицейския инспектор Х.Б. и му разказали, че по повод сигнал за
нерегламентирано влизане от животни в нивите, които охраняват, се
срещнали с А.М.. Изложили ли, че той нападнал подс. А. с дървена пръчка.
На същия ден, полицейският инспектор Х.Б. и инспектор група Криминална
полиция при РУ – Свищов С.М. посетили тъжителя в дома му в с. Ореш. Той
разказал, че част от животните му навлезли в чуждата нива, дошли
охранители, единият му се скарал имало и физически сблъсък. Показал, че
им, че има рана да долната устна.
По делото бяха събрани гласни доказателства, като условно може да се
разграничат две групи свидетели, в зависимост от това кой коя версия
подкрепя.
Очевидци на инцидента са св. Д.И., който свидетелства в полза на
обвинението, а св. Д.Ю. – син на подсъдимия подкрепя неговата защитна
версия.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д.И. като пълни, обективни
и последователни. Същият не е заинтересуван от изхода делото, оказал се е
случайно в центъра на инцидента, помагал на тъжителя да прибере
животните. Намирал се непосредствено близо до тъжителя и подсъдимия, на
не повече от два метра.
Съдът не кредитира част от показанията на сина на подсъдимия - св.
Д.Ю., поради следните обстоятелства: самият той е участник в инцидента,
има противоречия в показанията му с тези на св. И. за едни и същи действия.
Основателно съмнение буди факта, че дори в деня си на почивка подсъдимият
А. придружил св. Ю. за проверка на подадения сигнал. Вероятно баща му
А.А. е имал намерение да се разправя с тъжителя А.М. по повод поредния
сигнал за влизане на животни в ниви, които фирмата охранява. Предходните
дни са го предупреждавали за същото. Св. Ю. се опитват да лансира версията,
че тъжителят М. е нападнал подсъдимия с пръчката и викове, който от своя
страна не отвърнал на ударите, а само искал да дръпне пръчката от ръката на
тъжителя. Това не се подкрепя от другите доказателства-показанията на
незаинтересования свидетел И., който съдът кредитира изцяло, както и с
констатациите в медицинските документи, относно механизма на получените
от М. телесни повреди. В разпита си в с.з. на 27.04.2022 г. св. Ю. казва, че
тъжителят М. е нанесъл удар с пръчката по ръката на подсъдимия. Показания
на Ю. съдът кредитира в тази част, като съотносими и потвърдени от другите
доказателства по делото – показанията на св. И. (че имало сборичкване между
двамата с пръчката) и констатациите в изготвената съдебно – медицинска
експертиза.
От заключението на съдебно -медицинската експертиза се установява,
че А.М. е получил кръвонасядане на главата в областта на калварията и към
3
теменната част 7х5 см., наличие на оток на меките тъкани, кръвонасядане в
дясната ингвинална област с диаметър 5 см. и оток на меките тъкани, като
травмите са в резултат от нанасяне на удари с тъп твърд предмет,
респективно човешки крак, обут в обувка, както описва пострадалия в
тъжбата и са му причинили болка и страдания със срок на лечение и
възстановяване от около 10 и 15 дни. В медицинското заключение са описани
и субективни оплаквания от главоболие, световъртеж, смутена походка при
движение, които са включени в периода за възстановяване.
По делото е прието и заключение на съдебно -медицинската
експертиза, от която се установява, че А.А. е получил повърхностни охлузни
рани върху меките тъкани в долната една трета на дясната мишница, дясната
лакетна става и в горната една трета на дясната предмишница, оставали следи
/белези/ с такъв произход върху долната една трета на дясната мишница,
дясната лакетна става и горна една трета на дясната предмишница /осем на
брой, чийто морфологичен характер на проявление, като остатъчни и
проявени следи могат да бъдат резултат тангенциално действие на твърд тъп
предмет с неравна повърхност при удар/и като е възможно да е по начин,
описан от св. Д.Ю. – удари с дървена неокастрена пръчка, като са причинили
на подсъдимия А. болки и страдания за около 8-10 дни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
По обвинението по чл.130, ал.2 от НК, за това че на 25.02.2020 г. в с.
Ореш, общ. Свищов е причинил телесна повреда на АЛ. ИВ. М., изразяваща
се в кръвонасядане по главата с оток, кръвонасядане с оток в дясната
слабинна област, главоболие, световъртеж и нарушена походка при
движение, съдът счете че следва да се приложи института на реторсията. От
разбора на доказателствата, следва да се направи извод, че както тъжителят,
така и подсъдимия са получили и взаимно са си причинили травми,
изразяващи се в болки и страдание при посоченото съприкосновение между
тях. Допуснатата съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че на М.
са причинени кръвонасядане в теменната област, кръвонасядане в дясната
ингвинална област и оток на меките тъкани. Травмите са причинили на АЛ.
ИВ. М. болки и страдания, без разстройство на здравето за срок от около 10-
15 дни.
По отношение на подсъдимия АНТ. ЮЛ. АНТ. също се доказа, че е
претърпяла болки и страдание. В тази насока са обясненията на подсъдимия,
подкрепени от свидетелските показания на св. Д. А. Ю., които съдът
кредитира именно в тази част, въпреки че двамата са в роднински отношения
– подсъдимият е баща на св. Ю.. Показанията му в тази част кореспондират с
част с останалите гласни доказателства-показанията на незаинтересования
свидетел Д. В. ИЛ., възприел тъжителят и подсъдимият взаимно да си
причиняват травми-„сборичкаха се, сборичкването стана с пръчката“. С рани
по ръцете го е възприел и св. Х.Б. на 26- ти февруари (ден след инцидента)
пред сградата на полицията - „А. ми показа белезите по ръцете си“. В тази
4
насока са достатъчни показанията на свидетелите-очевидци относно
физическото съприкосновение между страните и описание на получените
травми, които са повърхностни и касаят най-леката по вид телесна повреда.
Взаимно причинените телесни повреди са леки, без разстройство на
здравето. Доколкото от анализа на доказателствата се установи, че
подсъдимият А. също е бил с видими увреждания, причинени от тъжителя,
т.е. причинена му е болка без разстройство на здравето, следва да се приеме,
че участващите в инцидента са си причинили еднакви по вид телесни увреди,
което следва да обуслови обсъждането на института на реторсията съгласно
чл.130, ал.3 от НК. Обясненията на подсъдимия А. са важно доказателствено
средство в процеса, но и възможност, с която се упражнява правото на
защита, поради което представените от подсъдимия факти следва да са
подкрепени с доказателства за твърдяните обстоятелства във връзка с
нанесените и телесни увреди.
Ето защо съдът приема, че следва да бъде приложена реторсия, тъй като
страните в конфликта са изравнили позициите си, а засегнатият субект на
практика е взел дейно участие, причинявайки еднаква по вид телесна повреда.
Двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон,
довело до изключение от правилото, че за всяко престъпление, извършено от
наказателноотговорно лице, се налага съответно наказание. Взаимната
провокация на черти от характера, които са довели до емоционално-волевата
лабилност на участващите в конфликта, са причина за инцидента и съдът
намира, че справедливият подход е именно прилагане института на
реторсията.
Независимо, че тъжителят и подсъдимият следва да бъдат освободени
от налагане на наказание, съдът следва да се произнесе по предявения
граждански иск за сумата 5000,00 лева- обезщетение за претърпените болки и
страдания, в резултат на причинената лека телесна повреда. Съдът счита, че
същият е допустим и основателен до размер 1500,00 лв. по следните правни
съображения: На първо място, с оглед приложението на института на
реторсията е налице частично възмездяване на моралните вреди чрез
причиненото взаимно телесно увреждане, т.е и двете страни са преживели
болки и страдания. На следващо място, от доказателствата се установи, че
конфликтът и нападението са започнали по инициатива на тъжителя А.М.,
обиждайки охранителите, държейки пръчка в ръце, като подсъдимият се е
включил в словесния спор, който е прераснал и във физически. В случая при
определяне на наказателната отговорност, няма значение кой е инициирал
сблъсъка, но с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобразно която
предявеният иск за неимуществени вреди се уважава от съда по
справедливост, поведението на тъжителя има значение. Касае се за причинена
лека телесна повреда, без разстройство на здравето, изразяваща се в
кръвонасядане в теменната област, кръвонасядане в дясната ингвинална
област и оток на меките тъкани, като срокът за възстановяване, съгласно
заключението на вещото лице е между 10 и 15 дни.Нанесената травма не е
5
довела до качествено нарушаване нормалния ритъм на живот на пострадалия,
не е установено наложило се лечение, не са настъпили необратими
неблагоприятни изменения в здравето, не са засегнати жизненоважни органи
и системи в организма на гражданския ищец. Доказателства в тази насока не
са и ангажирани. Все пак следва да се отчете факта, че същият е възрастен
човек-на 76 години и при него и най-малките травми отшумяват по бавно и
влошават качеството на живот. Предвид всичко изложено настоящият състав
намира, че в конкретния случай справедливият размер за репариране на
преживените от тъжителят болки и страдания се явява сумата от 1500,00
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 25.02.2020 г.
Претендирана сума от частния тъжител е 5 000лв.- неимуществени вреди в
резултат на деянието по чл. 130, ал. 2 от НК, която съдът намира за завишена,
поради което отхвърли гражданския иск за разликата над 1500,00лева.
При този изход на делото на тъжителя не следва да се присъждат
разноски. При реторсията разноски не следва да бъдат присъждани-те остават
за сметка на страните така, както са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
6