Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4277 11.11.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5963 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано
е по искова молба на Л.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: 173,28 лв. – недължимо платена по клауза за
възнаградителна лихва по договор за заем № **** от 21.05.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.04.2019
г. до окончателното изплащане на вземането; 1044,16 лв. – недължимо платена по
клауза за неустойка по договор за заем № **** от 21.05.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.04.2019
г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните е
сключен договор за заем № **** от 21.05.2015 г., по силата на който ответникът
предоставил на ищцата сумата от 2600 лева, платим на 16 седмични погасителни
вноски, всяка в размер на по 173,33 лева, при уговорен лихвен процент в размер
на 40% и годишен процент на разходите в размер на 49,13%. Съгласно чл. 4 от
договора, ищцата се задължила в 3-дневен срок от подписване на договора да
представи едно измежду следните обезпечения: две физически лица – поръчители
или банкова гаранция с бенифициер – заемодателят, като при неизпълнение на това
задължение се дължи неустойка в размер на 1044,16 лева, добавена към всяка една
от погасителните вноски. Ищцата счита, че договорът бил недействителен на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК). Посочва, че в
договора не били посочени условията за прилагането на договорения лихвен
процент, което нарушавало разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди и
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на посочване
на общата сума, дължима от потребителя. Нарушен бил и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК,
тъй като в погасителния план не било посочено разпределението на вноските
измежду дължимите по договора суми. Твърди и нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 2 ЗПК, тъй като ищцата не е подписвала общи условия. Поддържа, че
уговорената договорна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите
нрави. Нищожна била и предвидената неустойка, също поради противоречие с
добрите нрави. Счита, че платените по договора суми за договорна лихва и
неустойка били недължимо платени, при начална липса на основание. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД е депозирал писмен отговор със
становище за неоснователност на предявения иск. Признава, че между страните по
спора бил сключен договор за заем от 21.05.2015 г. с № ****, по силата на който
на ищцата била предоставена заемна сума от размер на 2600 лв. Оспорва да са
налице сочените от ищеца основания за недействителност на договора за заем,
като излага подробни съображения за всеки от наведените от ищеца пороци.
Поддържа, че уговорената възнаградителна лихва не била нищожна поради противоречие
с добрите нрави, предвид законоустановения принцип на свобода на договарянето.
Намира, че клаузата за неустойка била действителна. Моли за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото е представен Договор за
паричен заем № ****, сключен на 21.05.2015 г. между ищцата Л.Т. - от една страна и ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, от друга. От договора е видно, че страните са се споразумели за
следното: ответникът, в качеството си на заемодател, да предостави в заем на
ищцата – заемател, сумата от 2600 лева, представляваща главница по посочения
договор. От своя страна, заемателят се задължил да върне сумата в указания
срок- шестнадесет седмични вноски, както и да заплати на ответника възнаградителна
лихва в размер на 40 %. Общият размер на всички плащания по кредита е 2773,28
лева, а ГПР – 49,13 %. Чл. 4, ал. 1 от договора за заем е уговорено, че
заемателят следвало в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на
Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсват
договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която
е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. При неизпълнение на това задължение
заемателят дължал неустойка в размер на 1044,16 лв.
По делото е представен и погасителен план по Договор за паричен заем № ****/21.05.2015г.,
който не съдържа подписи нито на една от страните по делото.
Освен посоченото, ответникът представя
и Справка за извършени плащания по горепосочения договор, от която се
установява, че ищцата е заплатила сумата от 3817,44 лв. по процесния договор за заем от 21.05.2015 г., с която
сума са погасени следните задължения: 1044,16
лв. - неустойка, 173,28 лв. -
лихва и 2600 лв. - главница.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства, а именно – че ищцата е заплатила
общо сумата от 3817,44 лв. по
процесния договор за заем от 21.05.2015 г., с която сума са погасени следните
задължения: 1044,16 лв. - неустойка,
173,28 лв. - лихва и 2600 лв. - главница .
Също така няма спор по делото за това, че
между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, което
обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от
събраните писмени доказателства. В договора са посочени конкретните условия и
параметри на заема.
Настоящият съдебен състав приема, че
процесният договор от 21,05,2015 г. по свята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
Разпоредбата
на Чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа:
т. 9 лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти;
т.10 годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин;
т. 11 условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
Чл. 11, ал. 2 ЗПК предвижда, че общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница
се подписва от страните по договора.
Правната норма на чл. 22 ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1,
т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Нормата на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
определя за нищожни договорите, които противоречат на
закона. Противоречието се изразява в неспазването на императивна правна норма
или основен правен принцип. В исковата молба се твърди, че договорът е
нищожен ,
тъй като при
сключването му са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.,9,10,11 и чл. 11, ал. 2 от Закона за потребителския кредит.
Установената съдебна практика на ВКС (Р № 23/07.07.2016 г. по т. дело №
3686/2014 г. на ВКС, Iт.о. и др.) приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Доказателствата по делото сочат и
страните не спорят, че между страните по делото е сключен договор за паричен
заем от 21,05,2015 г.
От
съдържанието на договора се установява, че същият е бланков. Съдържанието на
чл. 2 от договора включва: сума на заема
2600 лв., срок на заема 16 седмични, размер на вноската 173,33 лв., ГПР
% 49,13 , годишен лихвен процент 40, общо задължение 2773,28 лв.
Съобразно горното, изложено като фактическа обстановка, извлечена
на база приетите по делото доказателства, съдът приема, че процесният договор имат характер на
потребителски, съгласно чл. 9, ал.1 от Закона за
потребителския кредит и не попадат в изключенията на чл. 4 от същия. Ищецът има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от закона, съответно
ответника се явява кредитор /чл. 9, ал.4/, тъй като се предоставя кредит под формата
на заем.
Съдържанието на договора за потребителски кредит е изрично уредено
в нормата на чл. 11 от Закона за
потребителския кредит.
От своя страна чл. 22 /в редакцията от 12.05.2010 г./предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При
анализа на съдържанието на процесния договор, съдът констатира, че същото
отговаря на императивно предвиденото.
Посочен е лихвен процент по
кредита, годишния процент на разходите
по кредита, общата сума, която е дължима от потребителя, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, които е
инкорпориран в самия договор за кредит, и които съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Съдът намира, че не е необходимо да се
посочва разпределението на съответната
погасителна вноска между
различните дължими суми.
Доколкото кредитът е отпуснат при фиксиран
годишен лихвен процент, не е налице основание от кредитодателя да се изисква
посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент.
Процесният договор няма общи условия,
поради което няма как да е налице нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗПК.
Предвид изложеното, договорът към
момента на подписването от страна на кредиполучателят е имал задължителното си
съдържание по чл. 11 от Закона за потребителския кредит.
Досежно възражението на ищцата, че уговорената
договорна лихва и неустойка са нищожни, поради противоречието им с добрите
нрави, съдът намира следното.
Основателно е възражението на ищцата за нищожност на
клаузата за договорна лихва по следните съображения. За месец май 2015 г. основният
лихвен процент на БНБ е 0,01 % / + 10 пункта /съгласно ПМС № 72 от 08.04.1994
г./, като размерът на законната лихва към дата на сключване на договора 10, 01
%. Трикратният размер на законната лихва към датата на сключване на договора е
30,03 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям
от законната лихва. За съобразяването дали тази уговорка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, следва да се съобразят конкретните данни по
производството – в
този смисъл решение № 61/21.10.2015 г.,
т. д. № 894/2014 г. на I т.
о. на ВКС. Приема се,
че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени
кредити – двукратния размер на законната лихва) - решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д.
315/2005 г. на ВКС, II г.
о., определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, IV г. о. В подобен смисъл и практиката на ПОС -
решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Ето защо съдът
намира, че така уговореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40% противоречи на добрите нрави. В случая е налице нееквивалентност на
престациите, при което заемателят дължи да заплати още 40% (173,33 лв. спрямо 2600
лв.) от заетата сума за 16 седмици, без за другата страна да е налице стопански
риск. Затова тази уговорка се явява нищожна като противоречаща на добрите
нрави. При установената нищожност на клаузата лихвата по начина, по който е
начислена, не се дължи, поради което претенцията за ищцата са връщане на сумата
от 173,28 лв. е основателен и следва да се уважи.
Относно неустойката:
В чл. 4, ал. 2 от договора за заем
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника е предвидено, че при неизпълнение на
задължението по чл. 4, ал. 1 от договора на заемателя се начислява неустойка за
неизпълнение в размер на 1044,16 лв. Чл. 4, ал. 1 от договора за заем
предвижда, че заемателят следвало в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение,
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите
подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер -
Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Съгласно задължителните указания на ТР
№ 1/2009 г. ОСТК съдът следи служебно за нищожността на клаузи за неустойка. В
този смисъл е и трайната практика на ВКС, - така решение № 93 от 19.03.2012 г. по гр. д. № 1057/2011 г., II г.
о., ВКС, решение №
110/11.04.2014 г., гр.дело № 1237 по описа за 2013 г., ВКС, ІV г.о., решение №
384 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ВКС, решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.о., ВКС, решение № 188 от 15.12.2017 г. по т.
д. № 2613/2016 г. на II т.о.,
ВКС. От систематичното тълкуване на клаузите на чл. 4 от Договора между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
ищцата, предвидената в договора неустойка в размер на 1044,16 лв. излиза извън
типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Същата е уговорена с цел да се
заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗЗП, уреждащ максимален
размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗЗП е
нищожна и плащане по нея не се дължи.
Ето защо и на основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД, ответникът следва да върне получената без основание сума от 1044,16
лева.
С оглед уважаването на главните искове,
то следва да бъдат уважени и акцесорните искове за присъждане на законна лихва
върху сумите от 173,28 лв. и 1044,16 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.04.2019 г. до окончателното плащане на дължимата
сума.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на делото- уважаване на иска,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в настоящото производство.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на
която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за
правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал.
2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер - съобразно цената на исковете и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ възлиза на 600
лева. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. предвижда, че по граждански дела
възнагражденията да се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно.
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищцата и разноски в размер на 100 лева за държавна такса.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , бул. „Дажавахарлал Неру „ № 28, Силвър център, ет. 2, да заплати на Л.Т., ЕГН **********, с адрес: *** следните суми: 173,28
лв. – възнаградителна лихва платена при начална
липса на основание по договор за
заем № **** от 21.05.2015 г., 1044,16 лв. –
неустойка платена при начална
липса на основание по договор за заем № **** от 21.05.2015 г., ведно със
законната лихва върху посочените по-горе суми, начиная от 12.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
„Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София , бул. „Дажавахарлал Неру „ № 28,
Силвър център, ет. 2, да заплати на Л.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски в
размер на 100 лева.
ОСЪЖДА
„Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София , бул. „Дажавахарлал Неру „ № 28,
Силвър център, ет. 2, да заплати на а. Д.Г.Б.,
сумата от 600 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ Николай
Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ