№ 3098
гр. С, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110134223 по
описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл.
92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът – Л. У., твърди, че между нея и „БЕЕ“ ООД е бил налице договор за
превоз, като ищцата е закупила самолетен билет за полет № BGH5596 от Е до Б на
05.07.2019 г. Твърди, че кацането на самолета, извършващ полета, е осъществени с
повече от 3 часа закъснение. Твърди, че, вследствие посоченото неизпълнение на
договора за превоз, има право на неустойка в размер на 400 евро, съгласно чл. 5, т. 1, б.
„в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., тъй като полетът е бил с разстояние над 1500 км. В
производството по ч.гр.д. № 16049/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, в полза
на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за посочената сума, срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е възразил. Ето защо, ищецът предявява
иск за установяване дължимостта на сумата в размер на 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет № BGH5596 от Е до Б на 05.07.2019 г. Претендира
законната лихва, както и разноските по делото.
Ответникът – „БЕЕ“ ООД, оспорва иска, като счита, че в случая не намира
приложение РЕО № 261/2004 г., поради което ищецът няма право на обезщетение. Не
оспорва, че процесният полет, изпълнен от „БЕЕ“ ООД, е закъснял с повече от три
1
часа, като ищецът е бил пътник на същия. В първото заседание по делото
процесуалният представител на ответното дружество релевира възражение за давност.
Претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 16049 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 23020978 от 19.03.2021 г., за вземането, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.03.2021
г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, поради което с разпореждане от 17.05.2021 г. заповедният съд е
дал указания на заявителя с оглед предявяването на установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят
е предявил иск по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На основание член 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г. при отмяна на полет
съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач
по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. – 400 евро за всички полети от 1500 км. до 3500 км.
Съгласно Решение на Съда на ЕС по дело № С-402/07, пътници на закъснели полети
могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на
правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по
чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба
на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на
пристигане три часа или повече след предварителното планираното от въздушния
превозвач време за пристигане по разписание.
За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД,
вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. в тежест на ищеца е да докаже, че: между Л. У. и
ответника е налице сключен договор за превоз за полет на 05.07.2019 г. от Е до Б, че
кацането на самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от 3 часа закъснение,
поради което е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на
ответника съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г., предвид факта, че
процесният полет с разстояние над 1500 км. е закъснял с повече от 3 часа.
При доказването на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задължението.
2
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че ответното дружество е изпълнило
полет на 05.07.2019 г. от Е до Б, който е с разстояние над 1500 км., че ищецът е бил
пътник на посочения полет, като кацането на самолета, извършващ полета, е
осъществени с повече от 3 часа закъснение.
Следователно, всички елементи, включени във фактическия състав на
предявеното от ищеца право, се явяват установени по делото.
Възражението на ответника, че в случая не намира приложение РЕО № 261/2004
г., тъй като се касае полет, част от чартърна програма на основание договор между
въздушния превозвач и „БХЛ“, е неоснователно. Съгласно съображение 5 от РЕО №
261/2004 г., тъй като разликата между въздушни услуги по разписание или без
разписание намалява, такава защита следва да се прилага спрямо пътници не само на
полети по разписание, но и на полети не по разписание, включително и тези, които са
част от пакетни екскурзии. Следователно, дори да се приеме, че процесният полет е
част от пакетна екскурзия, предлагана от „БХЛ“, както се твърди в отговора на
исковата молба, то посоченото обстоятелство не изключва отговорността на
въздушния превозвач за закъснението на процесния полет, доколкото не се твърди от
ответника и не се доказва по делото, че същото се дължи на отмяна на пакетната
екскурзия (чл. 3, ал. 6 от регламента) или на закъснение при друг вид транспорт,
включен в пакетната екскурзия.
Възражението на ответника за давност не следва да бъде разглеждано, тъй като
същото е направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба.
Ето защо, претенцията на пътника за заплащане на обезщетение за закъснял
полет се явява основателна, поради което искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 710 лв., представляваща
разноски по производството (за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
исковото производство и в заповедното производство) съобразно уважената част от
иска.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „БЕЕ“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
С, ул. „ДИ“ № ХХХ, дължи на Л. У., гражданин на О к В С И, родена на 0 г., със
съдебен адрес: гр. С, ул. „П“ № ххх, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр.
чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. сумата в размер на 400 евро, ведно със
законната лихва от 19.03.2021 г. до погасяването, представляваща обезщетение за
закъснял с повече от три часа полет № BGH5596 от Е до Б на 05.07.2019 г., за която
сума в производството по ч.гр.д. № 16046/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.03.2021 г.
ОСЪЖДА „БЕЕ“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул. „ДИ“ № ХХХ, да
заплати на Л. У., гражданин на О к В С И, родена на 0 г., със съдебен адрес: гр. С, ул.
„П“ № ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 710 лв., представляваща
разноски в исковото и в заповедното производство съобразно съобразно уважената
част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4