О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 20.05.2019 г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти състав, в
закрито заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
като разгледа докладваното от
съдията НЧД № 2016 по описа за 2019г., намери за установено следното:
С постановление на Бургаска районна прокуратура от
08.05.2019г. на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с
чл. 24, ал.1, т.1 НПК наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство
по досъдебно производство № ЗМ 13/2019г.
по описа на ОДМВР-Бургас, пр.пор. № 77/2019г. по описа на БРП, водено за извършено
престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. с ал.1 НК. За да
стигне до този извод представителят на БРП е преценил, че от събраните по
делото доказателства не се установяват признаците, както на престъплението по
чл. 227б, ал.2 НК, така и на което и да е друго престъпление от общ характер.
Срещу
постановлението е постъпила жалба от ТД на НАП-Бургас в качеството му на
пълномощник на МФ, чрез главен юрисконсулт М. Д. В жалбата се посочва, че
изводите на БРП, относно липсата на извършено престъпление по чл. 227б НК са
неправилни и необосновани. Посочват се конкретни недостатъци и непълнота на
доказателствената съвкупност, както и неправилно тълкуване на законовите
разпоредби от страна на РП-Бургас. Иска се от съда да отмени атакуваното
постановление, като върне делото на БРП със задължителни указания за приложение
на закона.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото, намира, че не са налице процесуалните предпоставки за
разглеждане на жалбата по същество, доколкото същата е подадена от нелигитимирано лице, респективно същата е НЕДОПУСТИМА.
От
текста на жалбата е видно, че същата се подава от името на Министъра на
Финансите, като представляващ държавата, която се претендира да е ощетен субект
от престъплението по чл. 227б от НК, за което е водено досъдебното
производство.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 227б НК е едно и също за трите самостоятелни
състава, очертани в отделните алинеи на разглеждания законов текст, като предвид
естеството на същото (неуведомяване) то може да се осъществи единствено чрез
бездействие, като неговото начало поставя момента, когато е трябвало да бъде
осъществено плащане във връзка със съществуващо задължение (с търговски
характер) и неизпълнението му. Вярно е, че в практиката е съществувал спор по
отношение на правната природа на престъплението по чл. 227б НК, която обаче към
настоящият момент е преодоляна с приемането на Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСНК, в което недвусмислено
се указва, че престъплението е продължено, формално, като за
осъществяването му не е необходимо причиняване на имуществени вреди и
„...не е свързано с конкретни съставомерни
последици”.
Фактът,
че престъплението по чл. 227Б от НК е на формално извършване, води до
закономерния извод, че от него не настъпват вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от деянието предмет на престъплението. Следователно от
престъплението по чл. 227Б от НК няма нито „пострадал“ по смисъла на чл. 74 НК, нито „ощетено
юридическо лице“. Така Решение № 170
от 13.05.2014 г. по нак. д. № 273/2014 г. на Върховен
касационен съд, Определение № 163 от 22.03.2016 г. на ОС - Бургас по в. ч. н.
д. № 259/2016 г.; Определение № 379 от 18.07.2014 г. на ОС - Бургас по в. ч. н.
д. № 505/2014 г.; Определение № 1409 от 24.10.2017 г. по н. д. № 2049 /2017 г.
на Окръжен съд – Пловдив, Определение № 416 от 21.6.2013 г. по н. д. № 865/2013
г. на Окръжен съд – Пловдив, Определение № 399 от 30.04.2014 г. по н. д. №
562/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, Определение № 67 от 7.03.2013 г. на ОС -
Сливен по в. ч. н. д. № 134/2013 г.; Определение № 1 от 2.01.2013 г.
на СГС по в. ч. н. д. № 6149/2012 г.; Определение
№ 122 от 22.03.2017 г. на ОС - Ловеч по в. ч. н. д. № 93/2017 г.; Определение №
166 от 23.03.2011 г. на ОС - Шумен по в. ч. н. д. № 175/2011 г.; Определение №
178 от 23.01.2015 г. на СГС по в. ч. н. д. № 194/2015 г.; Определение № 195 от
9.03.2017 г. на ОС - Плевен по в. ч. н. д. № 209/2017 г.; Определение № 351 от 19.09.2014 г. на ОС - Русе по в. ч. н. д. № 547/2014
г. и много други.
Съгласно разпоредбата на чл.243,
ал.4 от НПК, постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство може да се обжалва от обвиняемия,
пострадалия или неговите наследници
или от ощетеното юридическо лице
пред съответния първоинстанционен съд в седмодневен срок от получаване на
преписа. От посочената законова разпоредба е видно, че правото на жалба срещу
постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство е
предоставено на изрично и лимитативно изброени лица. В конкретния случай, както
вече стана дума престъплението по чл. 227б НК е формално и от него няма нито
пострадал, нито ощетено юридическо лице, на което законът да признава правото
на обжалване на прокурорския акт. С право на жалба против постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство разполага само този,
който при евентуално преминаване на процеса в съдебната му фаза би могъл да се
конституира като частен обвинител и/или граждански ищец, като в този смисъл е и
константната съдебна практика на върховните съдебни инстанции: Решение №
183/05.06.2001 г. по н.д. № 121/2001 г. на ВКС – ІІІ н.о., Решение №
301/20.05.2003 г. по н. д. № 87/2003 г. на ВКС – І н.о.
От горното следва, че лицето, от
името на което е подадена жалбата, не разполага с процесуална легитимация да
стори това, което пък от своя страна обуславя оставяне на подадената жалба без
разглеждане.
Следва
да се отбележи, че в конкретния случай за МФ, чрез ТД на НАП, съществува друг
процесуален ред, по който да поиска ревизиране на прокурорския акт, а именно
обжалване на прокурорското постановление по реда на инстанционния контрол пред
прокурор от по-горестоящата прокуратура в производството по чл. 200 НПК. Няма
пречка по този начин жалбоподателят да релевира своите възражения и доводи,
които да бъдат разгледани от горестоящия прокурор, който - ако ги намери за
основателни, да отмени постановлението за прекратяване на досъдебното
производство. В този смисъл правилността на прекратяването на досъдебното производството
не е безконтролна и не е в противоречие с принципите, вложени в ЕКПЧ, но редът
за защита, съгласно изложените по-горе съображения не би могъл да бъде
търсеният с жалбата съдебен контрол
Така
мотивиран Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба от ТД на НАП-Бургас в качеството му на пълномощник
на МФ, чрез главен юрисконсулт М. Д., срещу постановление на Бургаска районна
прокуратура от 08.05.2019г., с което на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК е било прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ 13/2019г. по описа на ОДМВР-Бургас,
пр.пор. № 77/2019г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл.
227б, ал.2, вр. с ал.1 НК.
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НЧД 2016/2019г. по
описа на БРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест в седемдневен срок
от връчването му пред Окръжен съд-Бургас.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на БРП и на МФ, чрез ТД на НАП-Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: