Р Е Ш Е Н И Е
Номер 08.11.2019
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 01.10. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1246 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
153/12.03.2019г., постановено по гр.д. № 2376/2018г. по описа на Районен съд –
Казанлък, с което е отхвърлен предявеният от „А.“ ЕАД срещу Е.М.С. иск с правно
основание чл.422, вр. чл. 415 от ГПК с цена на иска 1 117,27 лева за
установяване на вземане за сумата от: 546,92 лева главница, представляваща
задължение по договор за паричен заем № 91461, сключен на 17.10.2016 г. за
периода от 07.11.2016 г. до 13.03.2017 г. по отношение, на които на основание
чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от
28.11.2016 г.; 43,02 лева – договорна лихва от 07.11.2016 г. до 13.03.2017 г.;
265,15 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 07.11.2016
г. до 13.03.2017 г.; 171,02 лева – неустойка за предсрочна изискуемост,
начислена еднократно на 28.11.2016 г.; 91,16 лева – обезщетение за забава от
29.11.2016 г. до 27.04.2018 г. и законна лихва върху главницата, считано от
27.04.2018 г. до изплащане на вземането, по ч.гр.д. № 1084/2018 г. на Районен
съд-Казанлък, като неоснователен и недоказан.
Във въззивната жалба на „А.“
ЕАД са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Направено е искане съдът да отмени първоинстанционното
решение и да се произнесе по същество на спора. Претендират се разноските в
настоящото производство.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на
въззиваемия Е.М.С., чрез особеният представител, с който се взима становище, че
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по
направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното
решение като законосъобразно и правилно.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск за
установяване на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че на
31.10.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Договор да покупко продажба на
вземания /цесия/ от дата 31.10.2017 г. между
„С.К.“ ООД, ЕИК ***, и „А.“ ЕАД, по силата на което вземанията на „С.К.“
ООД срещу Е.М.С., произтичащи от Договор за паричен заем № 91461 от дата
17.10.2016 г. били прехвърлени изцяло на дружеството кредитор.
Сочи, че с изрично пълномощно законният представител на „С.К.“
ООД упълномощило „А.“ ЕАД в качеството си на цесионер да уведоми длъжниците за
извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД до ответника от „С.К.“ ООД чрез „А." ЕАД било изпратено писмо,
съдържащо Уведомително писмо за извършената продажба на вземането, изпратено
чрез Български пощи до постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за
паричен заем № 91461 от дата 17.10.2016 г. Писмото се върнало в цялост, като в обратната разписка
било отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес. Ищцовото
дружество изпратило второ Уведомително
писмо от 28.08.2018 г. за извършената продажба на вземането до настоящия адрес
на длъжника, посочен в договора за паричен заем и към момента на подаване на
исковата молба, обратната разписка все
още не се била върнала.
Сочи, че към настоящата искова молба представя и моли съда да приеме копие от уведомлението
за извършената цесия от страна на „С.К.“ ООД чрез „А.“ ЕАД с изх.№
УПЦ-С-СТГ/91461 от 28.08.2018 г., което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към
нея.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. В тази насока посочва съдебна практика.
Сочи, че на 17.10.2016 г. „С.К.“ ООД, като заемодател и Е.М.С.
като заемател бил сключен договор за паричен заем с № 91461, като заемодателят предоставил на заемателя под формата на заем парична сума в
размер на 600,00 лв. С полагането на подписа си на Договора за паричен заем,
заемателят удостоверил, че е получил
заемната сума в брой от представител на заемодателя. Годишният процент на
разходите по заема бил фиксиран за срока на Договора. Страните са постигнали
съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 52,04 лв. Така,
страните договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на
652,04 лв., платима на 21 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 31,05 лв.
Сочи, че крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 13.03.2017 г.,
но предвид това, че заемателят не изпълнявал в срок задължението си,
кредиторът приел, че по отношение на
вземанията била настъпила предсрочна изискуемост. Поради допусната от страна на заемателя забава за
плащане в срок на 4 броя седмични погасителни вноски, настъпила автоматично предсрочна изискуемост,
считано от 28.11.2016 г. , която дата представлявала падежа на шеста
погасителна вноска. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при
настъпване на предсрочната изискуемост, заемодателят имал право да начисли
неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това, която
била в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума.
Заемодателят начислил неустойка за
предсрочна изискуемост в размер на 171,02 лв. Поради неизпълнение на
задължението за предоставяне от страна на заемателя уговорените от страните
обезпечения, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на
295,05 лева, разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 14,05 лева,
като погасителната вноска, която
следвало да заплаща заемателя било в
размер на 45,10 лева. Съгласно Общите условия,
на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 91,16 лв.
за периода от 29.11.2016 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната
изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда.
Сочи, че заемателят не бил заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 92,00
лв., с която били погасени: главница: 53,08 лв., договорна лихва: 9,02 лв.,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 29,90 лв.
Сочи, че било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като РС-Казанлък образувал ч.гр.д. 1084/2018
г. Била издадена заповед за изпълнение, но същата била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Моли съда да признаете за установено по отношение на ответника Е.М.С., че същият дължи на „А.“ ЕАД следните
суми: 546,92 лв., представляващи главница за периода от 7.11.2016 г. До
13.03.2017 г. , по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 28.11.2016 г.; 43,02
лв., представляващи договорна лихва: за периода от 7.11.2016 г. до 13.03.2017
г. по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 28.11.2016 г.; 265,15 лв.,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение: за периода от
7.11.2016 г. до 13.03.2017 г., по отношение на които на основание чл.7, ал. 4
от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
28.11.2016 г.; 171,02 лв., представляващи неустойка за предсрочна изискуемост:
начислена еднократно на дата 28.11.2016г.; 91,16 лв., представляващи
обезщетение за забава: за периода от 29.11.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира
за разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника. Счита иска за допустим, но
неоснователен. Сочи, че цедентът не бил уведомил длъжника за извършената цесия.
Сочи, че особеният представител не бил нито законов, нито договорен
представител и не можел да приема адресирани до представляваното лице
материално-правни изявления на трети лица, каквото било уведомяването на
длъжника от стария кредитор. Счита, че цесията не било породила действие по
отношение на ответника. Възразява относно претендираните суми с исковата молба
за неустойка за предсрочна изискуемост, тези клаузи били неравноправни. Моли
съда да отхвърли исковете на „А.“ ЕАД срещу Е.М.С. като неоснователни и
недоказани.
Видно от приложеното към ч. гр. д. № 1084/2018 г. по
описа на РС-Казанлък в полза на „А.“ ЕАД е издадена заповед № 601/02.05.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК против Е.М.С. за следните
суми: 546,92 лв., представляващи главница за периода от 7.11.2016 г. До
13.03.2017 г. , по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 28.11.2016 г.; 43,02
лв., представляващи договорна лихва: за периода от 7.11.2016 г. до 13.03.2017
г. по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 28.11.2016 г.; 265,15 лв.,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение: за периода от
7.11.2016 г. до 13.03.2017 г., по отношение на които на основание чл.7, ал. 4
от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
28.11.2016 г.; 171,02 лв., представляващи неустойка за предсрочна изискуемост:
начислена еднократно на дата 28.11.2016г.; 91,16 лв., представляващи
обезщетение за забава: за периода от 29.11.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК., поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за вземането си,
като в указания срок същият е завел настоящия иск.
От представеното по делото заверено копие от Договор за
паричен заем № 91461 към искане № 0118702 от дата 17.10.2016 г. се установява,
че „С.К.“ ООД е отпуснал паричен заем кредит
в размер на 600,00 лева. Срокът за връщане на кредита бил 21 седмици, с
ГПР в размер на 49,073 на Е.М.С. като кредитополучател. На основание чл. 8 от
Договора за паричен заем е начислена неустойка в размер на 295,05 лева, платима
на 21 седмични вноски, като седмичната вноска по изтегления заем заедно с
начислената неустойка е в размер на 45,10 лева.
Поради неплащане от страна на длъжника и на основание чл.
7, ал. 4 от договора за заем е начислена неустойка за предсрочна изискуемост в
размер на 171,02 лева. На основание общите условия по договора за заем са начислени
и 91,16 лева за периода от 29.11.2016 г. да датата на подаване на заявлението
по чл. 410 в съда. От изявлението на ищеца в исковата молба е видно, че
ответникът е погасил сума в размер на 92,00 лева.
Ищецът „А.“ ЕАД - гр. С. е представил заверено копие от
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 31.10.2017 г.,
сключен между „С.К.“ ООД като цедент или продавач и „А.“ ЕАД - гр. С. като
цесионер или купувач, по силата на което титуляр на вземанията по договора за
паричен заем, предмет на настоящото производство, става „А.“ ЕАД - гр. С.. В
представеното по делото приложение на позиция с № 287 е посочен кредита на
ответника Е.С..
Представено е пълномощно, с което законният представител
на „С.К.“ ООД упълномощава ищцовото дружество да уведоми от името на „С.К.“ ООД
всички длъжници по вземания по кредити, които „С.К.“ ООД е цедирал с горе
цитирания Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 31.10.2017 г., за извършената цесия
съгласно чл. 99 от ЗЗД.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „С.К.“
ООД чрез „А." ЕАД било изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо за
извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до постоянния
адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем № 91461 от дата
17.10.2016 г. Писмото се върнало в
цялост, като в обратната разписка било отбелязано, че получателят се е
преместил на друг адрес. Ищцовото дружество изпратило второ Уведомително писмо от 28.08.2018 г. за
извършената продажба на вземането до настоящия адрес на длъжника, посочен в
договора за паричен заем, което е непотърсено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването
именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Съдебната
практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да
упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало
до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78
от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т.
о. и др.
В
случая цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово
име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. Цесионерът е изпратил
съобщение за извършената цесия. Писмото е върнато в цялост, като в обратната
разписка е отбелязано, че “получателят се е преместил
на друг адрес”
Въззивният
съд не приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземанията, чрез
връчване на препис от исковата молба с приложенията на назначения особен
представител на ответника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6
от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен
представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която
представлява / в т. см. т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито
договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице
/в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото
безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД чрез упълномощения цесионер за сключения договор от за
прехвърляне на вземания, а и след като особеният представител не е осъществил
контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията чрез особения представител.
Поради
това въззивният съд намира, че извършеното прехвърляне на вземания няма
действие по отношение на Е.М.С., тъй като за
извършеното прехвърляне не й е съобщено по предвидения от закона ред, т. е. не
е спазено изискването на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД
– цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Ето защо „А.” ЕАД няма качеството на кредитор
на ответника Е.М.С..
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 153/12.03.2019г., постановено по
гр.д. № 2376/2018г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.