Присъда по дело №22/2018 на Окръжен съд - Русе

ПРИСЪДА №

гр..........Русе, 19.02...............................2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

..............................Русенският............окръжен съд.................................................наказателна............колегия в.......открито...............

заседание на..................деветнадесети февруари……………......................................................................................................................................................................

през две хиляди и осемнадесета........................................................................година в състав:

Председател:....................Свилен Сирманов..........................................

^{Съдебни заседатели:}.........И.Х.……..……………………….....................

..........Г.М.…………………………….........................................

при секретаря........Димана Стоянова.....................................................................................................................................и в присъствието на

прокурора..........................Андрей Ангелов.............................................................................................като разгледа докладваното от

...........................................................................Свилен Сирманов....................................................................................................н.о.х.дело № 22 по описа

за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:..........................................................................................

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата В.Д. Б., бъл­­­гар­­ска граж­­данка, родена на ***г в Р. с по­сто­янен и на­­стоящ ад­рес в с.гр., с начално об­разование, неомъжена, осъждана, ученичка, ЕГН **********, за

ВИНОВНА в това, че на 14.09.2017г. в Русе, като непълнолетна, но след като разбирала свойството и значението на извършеното и могла да ръководи постъпките си, при условията на продължавано пре­стъпление, на два пъти, използвала чужд платежен инструмент - дебитна карта 5168********5018, издадена от „ОББ” АД, с титуляр К. И.Б., ЕГН **********, без негово съгласие, вследствие на ко­ето получила общо сумата 200 лв., като деянието не съставлява по-теж­ко престъпление, поради което и на основание чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 и т.5 и чл.54 от НК я,

ОСЪЖДА на лишаване от свобода за ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и ПЕТНАДЕСЕТ ДНИ, както и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

НАМАЛЯВА на основание чл.58„а” от НК, вр. чл.373 ал.2 от НПК, наказанието лишаване от свобода с една трета до размер ТРИ МЕ­­СЕ­ЦА лишаване от свобода.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1, вр. чл.69 ал.1 от НК, изпъл­нението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА, през който осъдената В.Д.Б. е длъж­на да работи или учи, освен ако е задължена да се лекува.

ОПРЕДЕЛЯ наказанието обществено порицание да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Общинско радио - Русе.

За постановената присъда, на основание чл.67 ал.4 от НК, да се уведоми Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни - Русе.

ОСЪЖДА подсъдимата В.Д. Б., със снета в присъдата самоличност, действаща лично и със съгласието на майка си М.Н.И., ЕГН **********, да заплати в полза на ОД на МВР - Русе, направените на досъдебното производство разноски в размер 45,27 лв.

Присъдата под­ле­жи на апе­ла­тив­но об­жал­ва­не и про­тест пред Ве­­­­­­­ликотърновския апе­ла­ти­вен съд в петнаде­сет­д­не­вен срок от днес.

Председател:

Съдебни заседатели: 1.

2.

Р.н­с­ка­ ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила под­съ­ди­мата В.Д.Б., бъл­­­гар­­ска граж­­данка, родена на ***г***, с по­сто­янен и на­­стоящ ад­рес в с.гр., с начално об­разование, неомъжена, осъждана, ученичка, ЕГН **********, в това, че на 14.09.2017г. в Р., като непълнолетна, но след като разбирала свойството и значението на извършеното и могла да ръководи постъпките си, при условията на продължавано пре­стъпление, на два пъти, използвала чужд платежен инструмент - дебитна карта ****************, издадена от „ОББ” АД, с титуляр К. И. Б., ЕГН **********, без негово съгласие, вследствие на ко­ето получила общо сумата 200 лв., като деянието не със­тав­лява по-теж­ко престъпление, престъпление по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 и т.5 от НК.

В съдебно заседание представителят на Р.нска окръжна про­­­куратура поддържа обвинението. По отношение санкцията, предлага на подсъдимата В.Б. да бъде наложено наказание лишаване от свобода ориентирано над минимума,  в размер четири месеца и петнадесет дни. След редукция по реда на чл.58„а“ от НК, за изтърпяване на подсъдимата предлага да се определи наказание за срок от три месеца лишаване от свобода. На основание чл.63 ал.1 т.5 НК, иска наказанието глоба да се замени с обществнено порицание, което да бъде изпълнено с прочитане по Общинско радио - Р.. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за бъде отложено на основание чл.69, вр. чл.66 от НК, за срок от една година. На основание чл.67 ал.4 от НК,предлага да се уведоми Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни - Р. за организиране на възпитателни грижи на осъденото лице.

В проведено по преценка на съдията-докладчик предварително изслушване, с участието на упълномощен защитник и родител - майката М.И., подсъдимата признава изцяло фактите, изложени в об­стоятелствената част на обвини­телния акт, поради което съдебното след­ствие е проведено по реда на чл.373 ал.2 и 3 от НПК.

В защитната си реч упълномощеният защитник адв.П.М. ***, признава, че обвинението е доказано. Моли за сниз­ходително наказание, в размера поискан от прокурора.

Подсъдимата В.Б. се признава за виновна. По фак­тите на делото се придържа към становището на защитника си. В по­след­ната си дума моли за налагане на възможно най-леко наказание.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на след­но­то:

Подсъдимата В.Б. е родена на ***г***, има българско гражданство, неомъжена, с начално образование, в мо­мента учи в самостоятелна форма на обучение в седми клас на училище „О.П.“ - Р.. Осъждана е за престъпление против собствеността и срещу нея има едно неприключило досъдебно производство за извършено друго престъпление против собствеността. Води се на отчет в „Детска педагогическа стая“ от 25.11.2017 г. за извършени кражби, по които има образувани седем преписки.  Непълнолетната В.Б. е физически нормално развита за възрастта си. Живее в едно домакинство с родителите си, но родителският им контрол е силно занижен.

Свид.К.Б. притежавал банкова сметка *** „ОББ“АД. За ползването й банката издала дебитна карта № „****************“ на негово име. Карта, заедно с лист, на който записал ПИН кода за достъп, свидетелят държал в мъжката си чантичка. В нея носел и лични документи, както и други дребни вещи.

На 14.09.2017 г., във връзка с упражняваната от него трудова дейност, свид.К.Б. и негови колеги се предвижвали със служебен микробус „Форд“ с рег.№ Р **** ВХ. Паркирали микробуса пред механа „В.“, на ул.„Ш.“. Около 13:15 часа свидетелят оставил мъжката си чантичка на задната седалка в микробуса. Докато заедно с колегите си изнасял строителни материали от сграда, намираща се срещу посочената механа, служебният микробус останал незаключен. Около 14:44 часа, докато бил вътре в сградата, свидетелят получил на мобилния си телефон кратко съобщение, че посредством дебитната му карта е изтеглена сумата 200 лв. Това били всички пари в сметката му. Той веднага отишъл до микробуса и установил, че мъжката му чантичка, с всички вещи липсва. Незабавно сигнализирал органите на МВР и било поставено началото на настоящото наказателно производство.

На 14.09.2017г. подсъдимата се сдобила по неизвестен начин с мъжката чантичка на свидетеля. Открила в нея дебитна карта, издадена от „ОББ“АД на името на свид.К.Б. и листчето с написан ПИН код за достъп. Решила да използва дебитната карта и веднага отишла до магазин „СВА“, намиращ се на ул.„Ч.в.“№*, където имало монтиран банкомат с № D0161701, собственост на „Банка ДСК“ ЕАД. Поставила картата в банкомата, въвела ПИН кода и в 14:43 часа извършила справка за наличност по сметката. След като установила, че в нея има сумата 200 лв., решила да я изтегли. Отново поставила картата в банкомата, въвела ПИН кода и в 14:44 часа  изтеглила сумата 200 лв. След като получил текстовото съобщение на мобилния си телефон за изтеглената сума, свид.К.Б. поискал от банката да блокира дебитната му карта.

При проведените ОИМ свид.К. М., полицейски служител във Второ РУ при ОД на МВР - Р.,  прегледал предоставените от служител в магазина на ул.„Ч.в.“№ 2 и „Банка ДСК“ЕАД записи от камерите за видеонаблюдение, монтирани пред магазина и върху АТМ устройството, от което са извършени транзакциите. Разпознал подсъдимата, която му била известна отпреди във връзка с работата му. Призовал я във Второ РУ на МВР - Р., където се явила заедно с баща си Д.Б. и адвокат. В тяхно присъствие, разказала на полицейския служител, че е намерила чантата на свид.К.Б., взела е от нея дебитната карта и листа с изписан ПИН код, след което извършила справка за наличност по сметката и изтеглила цялата налична сума възлизаща на 200 лв. След като научил за стореното от дъщеря му, Д.Б. предал на полицейския служител сумата 200 лв, която била възстановена на свид.К.Б..

В хода на разследването била изготвена  техническа експертиза № 617/17.11.2017г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - Р., по време на която били изследвани приобщените записи от камерата за видеонаблюдение на АТМ с номер D0161701 и били възпроизведени на хартиен носител кадри от значение за предмета на доказване по делото.

Тези фактически положения са безспорни. Съдът ги приема за доказани според самопризнанието, направено от подс.В.Б. при пред­вари­телното изслушване, свидетелските показания на К.Б., К. М. и М. Б., както и от приложе­ните писмени доказателства и доказателствени средства - справки от банки, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение, биографична справка, както и от заключението на техническата експертиза.

При анализа на установените фактически обстоятелства, съдът пре­це­нява, че са доказани всички обстоятелства, имащи отношение към обективните приз­наци на състава по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 и т.5 от НК, тъй като на 14.09.2017г. в Р., като непълнолетна, но след като разбирала свойството и значението на извършеното и могла да ръководи постъпките си, при условията на продължавано пре­стъпление, на два пъти, използвала чужд платежен инструмент - дебитна карта ****************, издадена от „ОББ” АД, с титуляр К. И. Б., ЕГН **********, без негово съгласие, вследствие на ко­ето получила общо сумата 200 лв., като деянието не съставлява по-теж­ко престъпление.

Дебитната карта е веществено средство, което позволява във връзка с АТМ (банкомат) да се прехвърлят пари, поради което представлява платежен инструмент по см. на чл.93 т.24 НК. Титуляр на процесната карта е свид.К.Б., от портфейла на когото е взета от подсъдимата. Свидетелят не е давал съгласие, поради което с използването й по предназначение, подсъдимата осъществила състава на престъплението по чл.249 ал.1 от НК.

При сега действащата редакция на тази разпоредба, вредите не са елемент от състава на престъплението, описан в чл.249 ал.1 от НК. Въпреки това, с оглед вида и размера на предвиденото в ал.3 кумулативно наказание, наложително е конкретизиране в диспозитива на присъдата на неправомерно получената сума.

Престъплението е осъществено с две отделни деяния, всяко от които само по себе си осъществява всички признаци на състава по чл.249 ал.1 от НК. Те са извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината. Последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, поради което в обвинителния акт правилно квалификацията на деянието е свързана с чл.26 ал.1 от НК.

Правилна е и преценката на прокурора, че деянието не съста­влява по-тежко престъпление. В хода на разследването не са събрани до­казателства за начина по който е прекъснато владението на свид.К.Б. върху мъжката чантичка и намиращата се в нея дебитна карта. Дори да се предположи, че е извършена кражба, престъплението по чл.194 от НК, е по-леко наказуемо от това по чл.249 ал.1 от НК. От друга страна, предмет на престъплението в този случай би била самата кредитната карта (пластиката), а не използването й. Употребата й по предназначение не представлява кражба включително по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК, тъй като дебитната карта не е „техническо средство”, а инкриминираната сума не е отнета от владението на титуляра, а от патримониума на „ОББ” АД. Отсъства характерното за кражбата прекъсване на чуждото владение върху вещта и заместването му с такова на дееца. Механизмът на извършване на престъплението по чл.249 ал.1 от НК е специфичен, тъй като паричната сума е преминала във владение на подсъдимия чрез неправомерно, но обичайно по своя характер, използване на чужд платежен инструмент.

Деянието е осъществено от подс.В.Б. при пряк умисъл. При извършването му тя е бил непълнолетна, но с оглед достигнатото ниво на психофизическо развитие можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съзнавала наличието на всички признаци на състава, като представите за тях формирали ин­те­лектуалния момент на умисъла. Наличен е и волевия момент, тъй като, с цел придобиване на незаконна облага, се съгласявала с настъпването на обществено опасните последици, които предвиждала.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.В.Б. за престъплението по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, съдът съобрази следното: за това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до четиристотин лв. (двойния размер на неправомерно получената сума). Тъй като подсъдимата е била непълнолетна към момента на извършване на деянието, това наказание следва да се редуцира при условията на чл.63 ал.1 т.3 и 5 от НК на лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

При индивидуализацията на конкретното наказание, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът взе предвид направеното признание, младежката възраст е възстановяването на причинените вреди като смекчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи съобрази наличието на минало осъждане и лошите характеристични данни, предвид друго висящо наказателно производство и преписки в Детската педагогическа стая. При значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът отмери наказание лишаване от свобода за четири месеца и половина и обществено порицание.

Поради направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, определеното наказание лишаване от свобода трябва да се намали с една трета до размера три месеца.

Налице са предпоставките по чл.66 ал.1, вр. чл.69 ал.1 от НК, за условно отлагане изпъл­нението на наказанието лишаване от свобода. С оглед данните за личността на подсъдимата и тежестта на извършеното престъпление, съдът отмери изпитателен срок от една година, през който осъдената В.Б. е длъж­на да работи или учи, освен ако е задължена да се лекува.

Кумулативното наказание обществено порицание следва да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Общинско радио - Р..

За постановената присъда, с която е отложено изтърпяването на наказание лишаване от свобода, на основание чл.67 ал.4 от НК, трябва да се уведоми Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни - Русе.

Подсъдимата трябва да заплати направените разноски.

Причина за извършване на престъплението е стремеж за материално облагодетелстване по неправомерен начин и неспазване на установения в страната правен ред.

Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Пред­се­да­тел: