РЕШЕНИЕ
№ 929
гр. Пловдив, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300501218 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД против решение № 896/17.03.2022г. по гр.д.№ 11997/2021г. на ПдРС, ІІ
гр.с., с което е признато за установено, че въззиваемият К. Й. М. не дължи на жалбоподателя
сумата от 644,71 лева, представляваща незаплатена сума за изразходвана питейна и отведена
канална вода за периода 19.06.2000г.- 07.12.2005г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.03.2006г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 12,89
лева- съдебни разноски и 40 лева- юрисконсултско възнаграждение в производството по
издаване на изпълнителен лист за главницата и лихвите. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, сочи се, че съдът не е отчел
всички поискани и извършени изпълнителни действия, както по първоначално образуваното
изпълнително дело, така и по повторно заведеното, погрешно били изтълкувани и
извършените от въззиваемия плащания. Иска се отмяна на цялото решение, а при условие на
евентуалност да бъде отменено само по отношение за сумата над 134,61 лева- главница.
От въззиваемия К. Й. М. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Първонистнационното производството е образувано по искова молба от К. Й. М.
против „Водоснабдяване и канализация”ЕООД, с която са предявени обективно съединени
отрицателни установителни искове по чл.439 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване
на установено, че ищецът- въззиваем в настоящето производство, не дължи на ответното
дружество, като погасени по давност, сумата от 644,71 лева, представляваща незаплатена
сума за изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 19.06.2000г.- 07.12.2005г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2006г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 12,89 лева- съдебни разноски и 40 лева- юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.03.2006г. по ч.гр.д. №
1
1705/2006г. по описа на Районен съд- Пловдив. В исковата молба се твърди, че въз основа на
издадения изпълнителен лист против М. било образувано изп.д. № 236/2018г. по описа на
ЧСИ М.. Преди образуването на изпълнителното дело били изтекли повече от три години от
издаване на изпълнителния лист, поради което била изтекла предвидената в ЗЗД
погасителна давност за събиране на вземанията.
С подадения от „Водоснабдяване и канализация”ЕООД отговор на исковата молба,
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди се, че дори да се
приеме, че е налице изтекла погасителна давност за вземанията на дружеството, то искът за
главницата следва да бъде отхвърлен частично, тъй като към настоящия момент дължимия
остатък по изпълнителния лист, възлиза на сумата от 134,61 лева, след като длъжникът
предприел редица доброволни плащания по изп. дело № 260/2007г. по описа на ЧСИ Л. М..
По това изпълнително дело с изрични молби на водоснабдителното дружество били искани
изпълнителни действия регулярно, като такива били предприемани. Отделно от това, и
самият длъжник извършил редица плащания. Въз основа на молба от 13.07.2018г.
оригиналът на изпълнителния лист бил върнат на дружеството. С молба с вх. № 14482 от
19.09.2019г. вземанията по описания изпълнителен лист от 20.03.2006г. били присъединени
за събиране по изпълнително дело № 236/2018г. по описа на ЧСИ Д. М., по което също били
предприемани и искани регулярно изпълнителни действия. Извършването на изпълнителни
действия по първото изпълнително дело било поискано с молби от 14.05.2008г.,
01.03.2010г., 13.10.2010г., 03.11.2011г. и 05.03.2015г.. Доброволни плащания от страна на
длъжника били извършени на 24.11.2010г., 16.12.2011г., 27.12.2011г., 21.01.2012г.,
19.03.2013г., 18.05.2013г., 10.06.2013г., 05.08.2015г., 08.10.2015г. и на 13.11.2017г., които
прекъснали давността за вземанията на дружеството, като всички плащания били
доброволни и не били следствие на запор или друго принудително действие. Последните
три плащания били направени на касите на дружеството. По изп. д. № 260/2007г. М. подал
молба, с която заявил желанието си за доброволно погасяване на дължимите суми.
От приетите по делото на ПдРС писмени доказателства се установява, че по
издадения на извънсъдебно изпълнително основание изпълнителен лист от 20.03.2006г. по
молба на дружеството- кредитор от 14.05.2007г. първоначално е образувано изп.дело №
260/2007г. на ЧСИ Л. М.. С молбата е поискано да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и да бъде извършен опис на движими вещи в жилището му.
Изпратената на 02.07.2007г. призовка за доброволно изпълнение до въззиваемия е върната
невръчена, с отбелязване, че по сведение на съседка той е починал отдавна и жилището е
необитаемо. Тази информация е опровергана чрез справка от ГРАО. С молбата от
14.05.2008г. взискателят е поискал опис и продажба на движими вещи, намиращи се в
жилището на длъжника. На 17.05.2008г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до
М., с която е уведомен за насрочения за дата 25.06.2008г. опис на движими вещи. Поканата е
връчена при условията на отказ за получаване. Опис не е извършен. С молба от 13.10.2010г.
взискателят е поискал насрочване на опис движими вещи в дома на длъжника. Опис е
насрочен за дата 24.11.2010г., като същият не се е състоял, поради постъпила молба от М. от
22.11.2010г. с искане за разсрочено плащане. Представена е и вносна бележка за извършено
от длъжника плащане на сумата от 240 лева. Същият не е изпълнил поетото от него
задължение с молбата му от 22.11.2010г. да внася ежемесечно по 150 лева. С молба от
03.11.2011г. взискателят отново е поискал насрочване на опис движими вещи, като такъв е
насрочен за дата 22.12.2011г.. И този опис не се състоял поради извършено от длъжника на
14.12.2011г. плащане на сума в размер от 70 лева. Впоследствие на 22.12.2011г. са платени
още 30 лева, а на 19.01.2012г.- 40 лева. На 14.01.2013г. взискателят е поискал насрочване на
опис движими вещи. Насроченият опис не се състоял, тъй като на 12.03.2013г. М. е платил
още 40 лева. Във връзка с насрочен за 16.05.2013г. опис на движими вещи на същата дата е
платена сума в размер от 30 лева. Описът е пренасрочен за дата 05.06.2013 г., като на
03.06.2013г. са платени още 30 лева. С молба от 05.03.2015г. отново е поискано насрочване
на опис движими вещи. Описът е насрочен за 18.05.2015г.. Този опис не се е състоял поради
неявяване на длъжника и неосигуряване на достъп до жилището. Нов опис е насрочен с
резолюция на ЧСИ от 02.07.2015г. за дата 31.08.2015г.. И той не се е състоял поради
2
неявяване на длъжника и неосигуряване на достъп до жилището. На 03.04.2017г. ЧСИ Л. М.
е насрочила опис на движими вещи в дома на длъжника за дата 20.04.2017г.. Описът е
насрочен и за дата 02.08.2018г.. И двата описа не са се състояли поради неявяване на
длъжника и неосигуряване на достъп до жилището. С молба от 13.07.2018г. взискателят е
поискал връщане на изпълнителния лист. Съставен е Протокол за връщане на
изпълнителния лист от 20.09.2018г.. По молба от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД от
19.09.2019г. по изп.дело № 236/2018г. на ЧСИ Д. М. и разпореждане на съдебния
изпълнител от същата дата изпълнителният лист от 20.03.2006г. е присъединен по това
изпълнително дело. В молбата изрично е посочено, че се иска принудително събиране само
на сумата от 134,61 лева, представляваща неиздължен остатък от главницата. Доколкото в
исковата молба се твърди, че погасителната давност е изтекла преди завеждане на изп.дело
№ 236/2018г. на ЧСИ Д. М. или по- точно преди подаване на молбата за присъединяване на
изпълнителния лист, то ще следва да се обсъди единствено въпросът, дали погасителна
давност е изтекла през времетраене на предходно образуваното изпълнително дело.
В мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2011 г., ОСГТК изрично е посочено, че „Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги … са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна давност“. Ето защо категорично следва да се приеме, че и в
настоящия случай приложима е кратката 3- годишна погасителна давност. От
гореизложеното става ясно, че през периода от 14.05.2008г. до 13.10.2010г., на които дати са
подадени молби от взискателя за извършване на опис на движими вещи, не са поискани и не
са извършени други изпълнителни действия. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
изпълнителното производството се прекратява в случай, че взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Прекратяването
настъпва по право, без да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител. С
насрочването с резолюция на ЧСИ Л. М. от 16.05.2008г. на опис на движими вещи на
25.06.2008г. погасителната давност е прекъсната. Изпълнителното производство обаче е
прекратено поради настъпила перемпция още на 15.05.2010г., поради което извършеното
последващо изпълнително действие- насрочен на 15.10.2010г. нов опис на движими вещи,
не може да породи никакви правни последици, включително и прекъсване на погасителната
давност. Същото важи и по отношение на подадената на 22.11.2010г. молба от К.М. с искане
за разсрочено плащане, както и по отношение на извършеното на 23.11.2010г. плащане по
сметка на ЧСИ Л. М. на сумата от 240 лева. Представена е и вносна бележка за извършено
от длъжника плащане на сумата от 240 лева. Както се сочи в мотивите към Решение № 100
от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, а и в много други решения на
ВКС, „Признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на
задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към
кредитора“. В молбата за разсрочено погасяване не се съдържа изявление за признаване на
вземанията на взискателя. Подаването й очевидно е мотивирано от насрочения опис на
движими вещи и цели избягване на същия.
Вземанията на взискателя- жалбоподател в настоящето производство, са погасени по
давност на 17.05.2011г., с изтичане на три години от 16.05.2008г., когато е извършено
единственото валидно изпълнително действие. Извършените впоследствие плащания от
длъжника на 14.12.2011г. на сума в размер от 70 лева, на 22.12.2011г. на сума в размер от 30
лева, на 19.01.2012г.- 40 лева, на 12.03.2013г.- 40 лева, на 16.05.2013г.- 30 лева, и на
03.06.2013г.- 30 лева, макар и да не са лишени от основание, тъй като погасителната давност
не погасява самото материално право, а възможността да се иска принудителното му
изпълнение, не заличават изтеклата вече в полза на въззиваемия погасителна давност, дари
и да би било налице основание същите да се тълкуват като извършени с конклудентни
действия признания на вземанията на кредитора. Съгласно трайната и непротиворечива
съдебна практика, цитирана в Определение № 150 от 8.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
3
133/2020 г., I г. о., ГК, Определение № 866 от 17.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2504/2019 г.,
III г. о., ГК и др., признанието на вземането направено след изтичане на погасителната
давност не заличава последиците от същата, като тези последици могат да бъдат заличени
единствено с изричен отказ от длъжника от изтеклата в негова полза погасителна давност.
Така например в мотивите към Решение № 671 от 27.06.2000г. на ВКС по гр. д. № 689/99 г.,
I г.о. се сочи, че „Признанието на длъжника след изтичане на срока на погасителната
давност не може да заличи последиците на давността, т. е. преклудиралата възможност,
макар и в латентно състояние - до упражняване на възражението за изтекла погасителна
давност (чл. 120 ЗЗД), да се иска защита на материално право чрез съда“.
По първоинстанционното дело е прието заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице
Т. Р., съгласно което след извършените плащания от К.М., неплатена по издадения против
него изпълнителен лист е останала сума в размер от 134,61 лева. Фактът, че е една
значителна част от вземанията на дружеството- жалбоподател е погасена чрез плащане, не
лишава въззиваемия, в качеството му на ищец в първоинстанционното производство, да
иска установяване на изтекла погасителна давност по отношение на тези вземания. Като
цяло плащанията са извършени след изтичане на погасителната давност. Установяването на
същата би било недопустимо в случай, че вземанията още преди това са били погасени чрез
плащане. Единствено плащането от 23.11.2010г. на сумата от 240 лева е извършено преди
изтичане на погасителната давност. От събраните по делото доказателства обаче,
включително и от заключението по ССЕ, не се установява кои вземания на жалбоподателя и
до какъв размер са били погасени с тази сума, за да се приеме, че искът по отношение на тях
е недопустим. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, като в
полза на въззиваемия бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в размер от
350 лева за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 896/17.03.2022г. по гр.д.№ 11997/2021г. на
ПдРС, ІІ гр.с., с което е признато за установено, че въззиваемият К. Й. М. не дължи на
жалбоподателя „Водоснабдяване и канализация“ЕАД сумата от 644,71 лева, представляваща
незаплатена сума за изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 19.06.2000г.-
07.12.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2006г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 12,89 лева- съдебни разноски и 40 лева-
юрисконсултско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителен лист за
главницата и лихвите.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление: гр.***** да заплати на К. Й. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
гр.*****, чрез адв.А.Д., сумата от 350 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4