О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№260044/25.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 25.01.2021г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. гр. д. № 2/2021 по описа
на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за
да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от КПКОНПИ чрез процесуалния
представител А.Б.В. – държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ – Варна, срещу решение
№ 260 028/13.11.2020 год по гр.д. № 112/2017 год на Окръжен съд Търговище,
с което е отхвърлен изцяло предявения иск на осн. чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм) срещу
К.Н.И. и Х.А.М. за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 177 881,25
лв, след допуснато в хода на производството изменение на иска.
Въззивникът е изложил доводи, че съдът неправилно е
тълкувал и приложил правните норми, уреждащи значителното несъответствие между
имуществото и нетния доход, коъто надвишава 150 000 лв за целия проверяван
период, а не само разликата между притежаваното от ответниците имущество в
началото и края на периода. Употребеният в закона израз „значително
несъответствие“ изисква съпоставка между съвсем различни величини, а именно:
разликата между доходите, приходите и източниците на финансиране и размера на
извършените обичайни и извънредни разходи, които формират нетния доход.
На следващо място въззивникът сочи, че никъде в
приложимия закон не се вменява като задължение на органите на комисията да
установяват имуществото, налично към началото на проверявания период и да го
съпоставят с това, което е налично към крайната дата на проверката.
Правомощията на комисията се ограничават в това да изследват само и единствено
имуществото, придобито в рамките на проверявания период.
Изложени са също съображения относно въпроса подлежат ли
на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на ответника, но
неналични към края на периода. В този случай въззивникът застъпва становището,
че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 151 от ЗПКОНПИ (отм).
По изложените доводи въззивникът моли за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен,
като претендира разноски за двете инстанции.
В постъпилия отговор от К.Н.И. и Х.А.М. чрез процесуалния
им представител адв. С.Х. е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба и за потвърждаване на решението.
Настоящият състав намира, че
повдигнатите в жалбата въпроси изискват съобразяване с тълкуването на
Директива 2014/42 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския
съюз, които са поставени пред СЕС по висящото пред него дело С-319/19.
Така поставените въпроси са от съществено значение за
правилното решаване на спора, а те са включени в предмета на преюдициалното
запитване, отправено с определение №
8181/02.04.2019 г. по гр. д. № 704/2017 г. Софийски градски съд до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С-319/19 пред СЕС, все още висящо. Това обстоятелство е
служебно известно на съда.
Разпоредбата на чл. 628 от ГПК, която е в синхрон с чл. 267, ал. 1 ДФЕС, задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в
случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за
правилното решаване на спора. С отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл.
631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл.
631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е
отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения
на Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено
преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг
съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за
решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС,
вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание
чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да
отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по
релевантните и за двете дела въпроси. Цитираните разпоредби
поради специалния си характер дерогират приложението на общите правила за
спиране на производството, уредени в чл.
229 от ГПК.
По изложените мотиви съдът намира, че производството по
делото следва да бъде спряно до постановяване на решение по дело С-319/19 на СЕС.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
СПИРА производството по в.гр.д. № 2/2021
год на Апелативен съд Варна, г.о. до постановяване на
решение по дело С-319/19 на СЕС.
Определението не
подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 631 ал.1 пр.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.