Р
Е Ш Е Н И Е
номер …………/25.04.2013 г., град *
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на 12 април 2013 г. Година 2013
в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при участието на секретар М. М.
разгледа докладваното от съдия М. Кацарска
гражданско дело номер 10715 по описа за 2012 год.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. чл. чл. 49 от СК, 53 от СК и чл. 143 от СК.
В исковата си молба ищцата М.П.Д.
релевира, че с ответника И.Щ.Д. са сключили граждански брак на ** г. Излага се, че от брака имат родени две деца Е. И.Д. – род. на *** г. и П.И. Д., род. на *** г. Излага се, че отношенията между страните се
влошили поради обидите, които ответникът нанасял на съпругата си свързани с
външния й вид и интелектуалното й ниво, унижавал същата и не желаел да излиза с
нея никъде. Същият отказвал да разговаря с ищцата, започнал да я гони от
семейното им жилище, при което тя няколко пъти го е напускала и се връщала при
родителите си в гр. *. От * г. нещата се влошили, тъй като страните престанали
да вечерят заедно, не си говорили и живеели в отделни стаи, като съпругът
започнал да не се прибира въобще в семейното жилище. На *.* г. Д. заминава за *
за четири години, което решение взЕ. еднолично, като през време на престоя си
там изпраща на семейството си по 200 лева на месец, обажда се и се връща рядко
и дори не се прибира за раждането на двете им деца. След прибирането си от * на
* г. ответникът не проявява заинтересованост към нуждите на семейството си, а
напротив почти непрекъснато е изнервен от присъствието на съпругата и децата и
е отчужден от тях. Излага се, че Д. продължава да обижда ищцата и нейните
родители, като последната окончателно напуска семейното жилище в гр. * на * г.
и се прибира с децата при родителите си в гр. *, където тримата живеят до
настоящия момент, а ответникът рядко ги посещава. Отправеното искане към съда е да се прекрати брака по вина на съпруга, упражняването на родителските права по
отношение на родените
от брака деца да бъдат предоставени на майката, а на ищеца да се
определи ограничен режим на лични контакти с тях, както и да се определи месечна издръжка за детето Е. в размер на 200 лева
и за детето П. в размер на 200 лева, както и след развода жената да носи
предбачното си фамилно име Д..
Ответникът И.Щ.Д. депозира отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 от ГПК, с който излага, че желае прекратяване на брака по вина на съпругата. Оспорва
твърденията, че има вина за разстройството на брака, като счита, че такава има Д.,
поради затворения й характер и усещането й за превъзходство, което довежда до
отчуждението й от приятелите им. Същата инициирала кавги и еднолично диктувала
живота на семейството, като се опитвала да откъсне бащата от децата. Ищцата
ограничавала контактите на децата с близките на Д., като решенията за тяхното
бъдеще се взимали само от нея. Излага се, че по време на престоя си в * е
изпращал по 600 лева месечно на съпругата си, като и родителите му осигурявали
хранителни продукти и консумативи. Ответникът твърди, че през съвместния им
живот главно той е осигурявал материално семейството, докато съпругата
настройвала децата против него и окончателно ги отчуждила. Релевира, че Д. го е
напуснала в негово отсъствие и опитите му да се свърже с нея останали напразни,
след което не го допускала до децата. Предявява насрещен иск за прекратяване на
брака и небрачен иск за предоставяне на родителските права по отношение на
родените от брака деца, като ответницата бъде осъдена да заплаща издръжка по 100
лева за всяко от тях. Не се противопоставя жената след развода да носи
предбрачното си фамилно име.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приЕ. за
установено от фактическа страна следното:
Страните са сключили
граждански брак на ** г. с акт № *, съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние в гр. *. От брака си имат две малолетни деца Е. И.Д. –
род. на *** г. и П.И. Д., род. на *** г.
От удостоверение,
издадено от Медицински университет, гр. * се установяван, че И.Щ.Д. работи на
длъжност „асистент” и за периода от м. * * г. до м. * * г. вкл. е получил нетно трудово
възнаграждение в общ размер на 6122.90 лева или средномесечно такова в размер
на 510.24 лева.
От удостоверение,
издадено от *, гр. * се установяван, че И.Щ.Д.
работи на длъжност „лекар асистент” в Отделение по онкология и за периода от м.
* * г. до м. * * г. вкл. е получил нетно трудово възнаграждение в общ
размер на 11 736.36 лева или средномесечно такова в размер на 978.03 лева.
От удостоверение № * г., издадено от „* се установява, че за периода от м. февруари до м. януари 2013 г. е
получила брутно трудово възнаграждение в общ размер на 1400 лева.
От заключението на
вещото лице по допуснатата и приета от съда СПЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено се установява, че двамата родители са психично
здрави, като имат сходства и различия в психологичните профили. Двамата са в
състояние да взЕ.т решения и да поЕ.т отговорности, като майката е отдадена и
насочена навътре в семейството, докато бащата е насочен повече навън към професионалното
израстване и през него вероятно отново към семейството. Връзката на децата с
майката е здрава, топла, като с основен родител, тъй като другият периодично и
продължително е отсъствал. Не е достатъчно майката да поддържа митологията и
образа на идеалния баща. Необходимо е било бащата сам с добри дела, със стила
си на комуникация да привлече децата, но не са му стигнали време и търпение.
Опитвал се е с неподходящи средства да влияе на детската психика, което е
довело до разочарование и страх у децата. Освен това ги е разочаровал и с
отношението си към майката, която за тях е най-ценния човек. Слаба е връзката
между по-голямото дете Е. и бащата, като разочарованието й почива на лични
преживявания. Малкото дете още е амбивалентно, но вече е имало ситуации, в
които с грубост бащата го е изплашил. Няма данни майката да е настройвала
децата против баща им, като същата иска най-доброто за тях. Децата са расли в
по-голямата част от времето без баща си, като вместо да се сближават, сега
бащата ги плаши и децата реагират със страх, а Е. дори с психосоматика. Ако
децата се принуждават да остават сами с бащата, те могат да се преживеят като
изоставени от майката, да се страхуват и травмират. Не е налице синдром на
родителско отчуждение на децата спрямо бащата. Отношенията с него следва да се
градят отново с подходящи средства, съобразени с възрастовите и индивидуални
психични особености на децата.
По искане на страните, с оглед
доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите В* С. Д. /майка на ищцата/, В* М* Д. /без родство и дела със страните/, Щ*Ив* Д. /баща на ответника/ и Ст*Щ* Д. /сестра на ответника/, чиито
показанията съдът възприЕ. в частта, в която съдържат данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Единственото основание за
развод по Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Изявленията на страните за съществуването
на дълбоко и непоправимо разстройство в брака им са твърдения, които подлежат
на доказване.
С оглед на събраните
по делото гласни доказателства се установи, че отношенията между страните са
изключително влошени, като същите са били обтегнати през повечето време на
брака им. Предвид заявеното категорично становище на страните, че желаят
развода, помирение помежду им не може да бъде постигнато. Няма данни по делото съпрузите да
са правили скорошни опити за изглаждане на противоречията по между си и за
сдобряване, което е довело до прекратяване на духовните и емоционални връзки между тях. Това е индикация за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от което следва изводът, че
брачната им връзка е формална и опразнена
от съдържание, поради
което следва да бъде прекратена с развод. Запазването й би било вредно за малолетните
деца и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна
близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което
бракът им следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ВИНАТА:
От събраните по делото гласни доказателства категорично се установява, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Видно е, че никой от тях не е
положил достатъчно усилия за преодоляване на несходството в характерите и на
разногласията им. Напротив, личностните им различия и въпросите свързани с отглеждането
и възпитанието на децата са се решавали посредством взаимни упреци и обиди, в
които наравно са участвали и двете страни. Констатира се нежелание от съпрузите
да правят взаимни компромиси и отстъпки с цел запазване на брачната връзка.
От показанията на
всички разпитани свидетели става ясно, че отношенията в семейството не са били
никога особено добри, като същите са единодушни, че съпрузите са с несъвместими
характери. Съпругата не е одобрявала наличието на социален живот у съпруга,
извън семейството, въпреки че безспорно се установи, че това не го е ощетявало
финансово, като за материалното му обезпечаване Д. не е преставал да се грижи
лично или чрез родителите си, дори и по време на дългото си пребиваване в *. Д.
не успява обаче да подбере правилния подход и метод за излагане и разрешаване на
възникналите проблеми, а винаги се стигало до скандали, придружени
с отправяне на взаимни упреци и обиди. Това важи и за съпруга, който си е
позволявал да проявява грубо отношение към съпругата си. Съпругата от своя
страна е желаела да промени стереотипа
на живот на съпруга си, който обаче очевидно не е бил съгласен, което от своя страна е довело до непрекъснато чувство на
неудовлетвореност и противопоставяне и в двете страни. Същите са имали и
сериозни различия по отношение на това как следва да бъдат отглеждани децата
им, но не са положили усилия да сближат позициите си, за да изгладят
противоречията. От изслушаните по делото свидетели се установи, че между съпрузите
е липсвало нормално общуване, близост и топлина в отношенията.
Явно страните имат различни ценностни
системи и различна преценка относно начина на
изпълнение задълженията си като съпрузи и родители, които не са успели да
уеднаквят и различието се е задълбочило. Законовата
уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака". Съдът приЕ. това понятие като компилация от обективно и
субективно отношение към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни
задължения, едно от които е взамимна подкрепа.
Предвид
фактическата обстановка, съдът счита, че бракът следва да бъде прекратен ПО
ВИНА НА ДВАМАТА, тъй
като и двамата не са положили необходимите усилия за сплотяване на семейството
и запазване на брачната връзка.
ПО ОТНОШЕНИЕ УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:
Решаващо значение при
предоставяне родителските права на единия родител има интересите на детето.
От приетия по делото
социален доклад на ДСП – * и заключението на вещото лице по допуснатата и
приета от съда СПЕ се установява, че и двамата родители разполагат с подходящи
битови условия за отглеждане на децата, притежават необходимите родителски качества,
като непосредствените грижи за Е. и П. към настоящия момент се полагат от
тяхната майка. Децата обаче имат създадена емоционална връзка само с майката,
поради продължителното отсъствие на бащата и липсата на подход на същия спрямо
тях. Установява се, че Д. се е опитвал с неподходящи средства да влияе на
детската психика, което е довело до разочарование и страх у децата. Освен това
ги е разочаровал и с отношението си към майката, която за тях е най-ценния
човек. Слаба е връзката между по-голямото дете Е. и бащата, като
разочарованието й почива на лични преживявания. Малкото дете още е
амбивалентно, но вече е имало ситуации, в които с грубост бащата го е изплашил.
Не се доказа майката да е настройвала децата против баща им, още повече, че
същата иска най-доброто за тях. Децата са расли в по-голямата част от времето
без баща си, като вместо да се сближават, сега бащата ги плаши и децата
реагират със страх, а Е. дори с психосоматика.
Изложеното обуславя
извода, че родителските права по отношение на Е. и П. следва да се предоставят
на майката. Децата обаче следва да поддържат близка връзка и с двамата си
родители, поради което на бащата следва да бъде определен такъв режим на лични
отношения, който от ограничен плавно да преминава към разширен. Това е с оглед
интересите на децата, за да се избегне тяхното травмиране при рязко откъсване
от майката и предоставянето им продължително време на бащата, с когото те не са
свикнали и дори към настоящия момент присъствието му предизвиква негативните
емоции в тях. От заключението на вещото лице по СПЕ се установява, че ако
децата се принуждават да остават сами с бащата, те могат да се преживеят като
изоставени от майката, да се страхуват и травмират. Отношенията с него следва
да се градят отново с подходящи средства, съобразени с възрастовите и
индивидуални психични особености на децата, поради което режима на лични отношения
между тях и бащата следва да преминава плавно към разширен, а именно: за период
от шест месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение в частта за
родителските права бащата има право да ги вижда всяка неделя от 10.00 ч. до 16.00
ч. в присъствието на майката, след изтичане на шестмесечния срок за срок от три
месеца бащата има право да ги вижда и взЕ. при себе си всяка неделя от 10.00 ч. до 16.00
ч. без присъствието на майката, а след това същият има право да ги вижда и взЕ.
при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване,
всяка Коледа на четна година от 09.00 часа на 24 декември до 19.00 часа на 28
декември с преспиване; всяка Нова Година на нечетна година от 09.00 часа на 29
декември до 19.00 часа на 01 януари с преспиване; първата половина от
пролетната ученическа ваканция и първата половина от лятната ученическа
ваканция; бащата ще вижда и взЕ. децата при
себе си на рождения ден на всяко
едно от тях всяка четна година от 16.30 до 19.30 часа, а на
нечетна година на следващия ден след рождения ден на всяко
едно от децта от 16.30 до 19.30
часа, както и всяка година от 16.30 до 19.30 часа на рождения ден на бащата -
05 юни. Плавното преминаване от ограничен режим на лични контакти
между децата и техния баща към разширен такъв ще способства за сближаването им
и изграждане на пълноценна връзка между тях, стига разбира се страните да се
отнасят добросъвестно към задълженията си и взаимно да се подпомагат и
подкрепят. Шестмесечния срок на ограничения режим в присъствието на майката и
предвидения след това тримесечен такъв без преспиване на децата са достатъчни с
оглед ниската възраст на децата за изграждане отново на отношенията им с другия
им родител и преодоляване на отчуждението по между им, като се избягва
възможността за тяхното травмиране. С последващия разширен режим на лични
контакти между бащата и децата, същите ще развият и запазят пълноценна връзка и с двамата
си родители, и двамата ще могат да полагат непосредствени грижи за тях.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ИЗДРЪЖКАТА:
Преценявайки
материалните възможности на родителите и потребностите на Eма и П., с оглед тяхната възраст, съдът намира следното: общата
месечна издръжка за детето Е. следва да е 250 лева, от които бащата да заплаща 150
лева, а майката да осигурява 100 лева, а общата месечна издръжка за детето П.
следва да е 200 лева, от които бащата да заплаща 120 лева, а майката да
осигурява 80 лева. Преимущественото парично участие на бащата се обуславя от
обстоятелството, че майката ще полага непосредствените грижи по отглеждане и
възпитание на децата, а и бащата получава достатъчно високи доходи, поради
квалифицирания труд, който полага, за да осигурява същата. В разглежданата
хипотеза съдът преценява преди всичко нуждите и интересите на децата и с
определянето на издръжка в посочените размери за тях ще се осигурят такива
условия на живот, каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно. За
разликата над тези сума до пълния размер на претенциите от по 200 лева месечно
за всяко едно от децата исковете се явяват неоснователни. Не се доказаха
изключителни нужди на децата, които да предпоставят по-висок размер на
издръжката предвид възрастта им от 5 г. и 3 г.
ПО ОТНОШЕНИЕ
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Съдът служебно следва
да се произнесе по въпроса за семейното жилище. Не е налице спор между
страните, че семейното жилище е апартамент № *, находящ се в гр. *, бул. „*”, бл. *, вх. *, ет. *, както и че същото е собственост на майката на ответника.
За да се определи
кому да предостави ползването на семейното жилище съдът съобрази, че майката,
на която се предоставя упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца, не претендира ползването му и същата към настоящия момент
обитава друго жилище в гр. *. С оглед изложеното, съдът намира, че ползването
на семейното жилище следва да се предостави за ползване на И.Щ.Д..
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА:
Съдът постановява
след прекратяването на брака ответницата да носи предбрачното си фамилното име Д..
На основание чл. 329,
ал.1, изречение второ от ГПК разноските следва да останат в тежест на страните
така, както са направени.
Предвид материалното
и имотно състояние на страните и на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно характера
на производството, съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод
в размер на 50 лева, вносима от страните по равно, на основание чл. 329, ал.1
от ГПК. Ответникът следва да заплати и държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на сумата от 388.80 лева.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между И.Щ.Д., ЕГН **********
и М.П.Д., ЕГН **********, сключен на ** г. с акт № *, съставен от длъжностното
лице по гражданското състояние в гр. *, поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на
брачните отношения имат ДВАМАТА съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на децата Е. И.Д., ЕГН ********** и П.И. Д., ЕГН ********** на
майката М.П.Д., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на
бащата И.Щ.Д., ЕГН ********** с децата Е. И.Д., ЕГН ********** и П.И. Д., ЕГН **********,
както следва: за период от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на съдебното
решение в частта за родителските права да ги вижда всяка неделя от 10.00 ч. до 16.00
ч. в присъствието на майката, след изтичане на шестмесечния срок за период от
ТРИ МЕСЕЦА бащата има право да ги вижда и взЕ. при себе си всяка неделя от 10.00 ч. до 16.00 ч.
без присъствието на майката, а СЛЕД ТОВА
да ги вижда и взЕ. при себе си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, всяка Коледа на четна година от 09.00 часа на 24 декември
до 19.00 часа на 28 декември с преспиване; всяка Нова Година на нечетна година
от 09.00 часа на 29 декември до 19.00 часа на 01 януари с преспиване; първата
половина от пролетната ученическа ваканция и първата половина от лятната
ученическа ваканция; бащата ще вижда и взЕ. децата при себе си на рождения ден на всяко
едно от тях всяка четна година от 16.30 до 19.30 часа, а на
нечетна година на следващия ден след рождения ден на всяко
едно от децата от 16.30 до 19.30
часа, както и всяка година от 16.30 до 19.30 часа на рождения ден на бащата -
05 юни.
ОСЪЖДА И.Щ.Д., ЕГН **********,*** да
заплаща в полза на дъщеря си Е. И.Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител М.П.Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150 /сто
и петдесет/ лева, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи издръжката, до настъпването на законово основание за изменение или
прекратяване, на основание чл. 143, ал.1 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 150 /сто и петдесет/ лева
до пълния размер на претенцията от 200 /двеста/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Щ.Д., ЕГН **********,*** да
заплаща в полза на сина си П.И. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител М.П.Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 120
/сто и двадесет/ лева, считано от влизане в сила на решението, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпването на законово основание за изменение
или прекратяване, на основание чл. 143, ал.1 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 120 /сто и двадесет/ лева
до пълния размер на претенцията от 200 /двеста/ лева, като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. *, бул. „*”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * на И.Щ.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 56, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи
предбрачното си фамилно име Д..
ОСЪЖДА И.Щ.Д., ЕГН **********,*** да
заплати в полза на *, по бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 25 /двадесет
и пет/ лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси,които се
събират от съдилищата по реда на ГПК, както и държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 388.80 /триста осемдесет и осем лева и осемдесет ст./ лева,
на основание чл. 7, т. 3, вр. с чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН **********,*** да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса по
иска за развод в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: