Р Е Ш Е Н И Е
№260029 29.01.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
секретар:
Мая Деянова
като
разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
гражданско
дело № 23 по описа за 2021г.
Р Е Ш
И :
НАЛАГА мярка за защита на Ю.В.С., гражданка на Руската
Федерация, родена на ***г. в гр.М., Русия, притежаваща разрешение за
продължително пребиваване в Република България № *******, издадено на
24.11.2020г. от МВР-Бургас, валидно до 28.02.2021г., с ЛНЧ **********, и на
малолетната й дъщеря С.А.С., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г. в
гр.Москва, Русия, притежаваща разрешение за продължително пребиваване № ********,
издадено но 24.11.2020г. от МВР-Бургас, валидно до 28.02.2021г., с ЛНЧ **********,
двете с адрес *** срещу домашно насилие, осъществено на 23.12.2021г. от
съпруга на първата - С.С.Р. с ЕГН **********, с
адрес: ***, тел: ********, с която:
ЗАДЪЛЖАВА С.С.Р. с ЕГН **********, да
се въздържа от извършване на домашно насилие срещу съпругата си Ю.В.С. и
малолетната й дъщеря С.А.С..
ЗАБРАНЯВА на С.С.Р. с ЕГН **********
да доближава съпругата си Ю.В.С. и малолетната й дъщеря С.А.С., както и
жилищата им на адрес: ***, комплекс „*******”, местоработата й, както и местата
й за социални контакти и отдих – на молителката и на дъщеря й, включително и
посещаваното от дъщеря й училище - ОУ „********,
на разстояние не по-малко от 100 /сто/
метра, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ЗАДЪЛЖАВА С.С.Р. с ЕГН **********, с
адрес: *** да посещава специализирана програма в Център по превенция на
престъпността и насилието – гр.Бургас.
НАЛАГАМ на С.С.Р. с ЕГН **********,
с адрес: *** ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
съдебна заповед за защита.
ЗАПОВЕДТА
подлежи на незабавно изпълнение.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на
заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С.С.Р. с ЕГН **********, че
на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА С.С.Р. с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати по сметка на
РС-гр.Несебър сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляваща държавна такса за разглеждане на молбата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред
Окръжен съд-гр.Бургас, считано от днес.
Препис от решението да се връчи на страните по делото,
а след влизането му в сила и на Началника на РУ на МВР по настоящия адрес на
извършителя и на пострадалите, както и Център по превенция на престъпността и
насилието – гр.Бургас за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ към Решение от 29.01.2021г. по гр.д. №
23/2021г. на Районен съд-гр.Несебър
Производството е по реда на
чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано по повод
молбата на Ю.В.С., гражданка на
Руската Федерация, родена на ***г. в гр.М., Русия, притежаваща разрешение за
продължително пребиваване в Република България № *******, издадено на
24.11.2020г. от МВР-Бургас, валидно до 28.02.2021г., с ЛНЧ **********, подадена лично и в качеството й на майка и
законен представител на малолетната си дъщеря С.А.С., гражданка на Руската
Федерация, родена на ***г. в гр.Москва, Русия, притежаваща разрешение за
продължително пребиваване № ********, издадено но 24.11.2020г. от МВР-Бургас,
валидно до 28.02.2021г., с ЛНЧ **********, двете с адрес *** против С.С.Р. с ЕГН **********, с
адрес: ***, тел: ********. Моли се съда да издаде заповед за незабавна защита
на молителката С. срещу ответника Р. – неин съпруг, за извършено от него
домашно насилие спрямо молителката на 23.12.2020г. Представя декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗСДН и други писмени доказателства.
Съдът след като съобрази
закона и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:
Съдът е надлежно сезиран на
основание чл.18, т.1 от ЗЗДН /Закон за защита от домашното насилие/ за налагане
на мярка за незабавна защита по реда на Закона за защита от домашното насилие,
извършено от лице по чл.3, т.1, предл.първо – съпруг.
Молбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице,
което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
В съдебно заседание молителката С. не се
явява и не изпраща представител, който да изложи становище по молбата. Не сочи
нови доказателства.
Ответникът Р. също не се явява в съдебно
заседание и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.
За да се произнесе, съдът съобрази:
От данните по делото се
установява, че страните са съпрузи от 28.04.2018г., но от година са във
фактическа раздяла, като всеки от тях живее отделно. По данни на молителката,
към момента живее с дъщеря си С. /на 9 години от друг мъж/ в апартамент, находящ се в комплекс „********. В молбата си, същата сочи,
че от много време насам ответника я тормози, както физически, така и психически
– постоянно я следи, изпраща й заплашителни съобщения на мобилния телефон,
постоянно звъни по телефона на дъщеря й и изпраща и на нея безмислени
съобщения. Заявява, че тормоза който търпят двете с дъщеря си е нетърпим.
Твърди, че изпитва панически страх от С.Р., страхува се да се прибира по тъмно.
Сочи, че ответникът е абсолютно неконтролируем, а действията и реакциите му –
абсолютно непредвидими.
В молбата си пострадалата С.
сочи, че на 23.12.2020г., около
13:30 часа, молителката, заедно с двама нейни приятели - Ж. Ж. /от гр.Нова
Загора/ и Михаил тръгнали на път към гр.Нова Загора. Автомобила, с който
пътували бил собственост на майката на Ж.. Автомобила се управлявал от Ж. Ж..
Малко след колелото на изхода на гр.Свети Влас, тръгвайки по главния път към к.к.„Слънчев бряг" видяли, че
зад тях с бясна скорост се движи син лек автомобил, който заплашително ги
приближавал. В един момент въпросният автомобил се блъснал с висока скорост в
задницата на колата, в която пътувала молителката. От удара задното стъкло на
автомобила, в който пътували се счупил. След като ги блъснал отзад, въпросният
автомобил предприел маневра за изпреварване. Изравнявайки се с автомобила, в
който пътувала молителката, същата установила, че шофьорът на въпросната кола
(„Опел Зафира", тъмно син на цвят, с бургаска
регистрация), която ги блъснала е М.Г.от с.Просеник, а на пасажерската седалка
до него бил нейният съпруг С.Р.. Управляваният от Г. автомобил на няколко пъти
се опитал да ги удари странично. Опитвал се да ги накара да спрат. Правил
изключително опасни маневри, които по чудо не доведоха до ПТП според
молителката. Това продължило около 1-2 км. Приближавайки на светофара до х-л „М."
в к.к. „Слънчев бряг", автомобилът в който се
возил ответника ги изпреварил и пресякъл пътя им, т.е. обърнал напречно на
техния и ги блокирал. След като въпросният автомобил препречил пътя им,
ответникът Р. слязъл от колата, приближил се и започнал да блъска по колата, в
която била молителката. Направил опит да отвори вратите и да влезе в колата им.
Първо се опитал да отвори вратата от страната на молителката, а след това и
тази на шофьора Ж. Ж.. Виждайки, че няма да успее С. започнал да рита по
колата, да блъска по прозорците, да псува, да крещи. В този момент молителката
казала на Ж. да натисне газта и да кара право към полицейския участък в Слънчев
бряг. Водачът на автомобила запалил колата, заобиколил
паркирания пред тях автомобил и потеглил към полицията. С. пък се качил в
неговата кола и потеглил в друга посока. Пристигайки в полицията молителката и
спътниците й разказали на посрещналите ги полицаи за случая, като шофорът Ж. незабавно започнал да пише жалба срещу съпруга
на молителката, тъй като автомобила бил на майка му. След като написали жалбата
в РПУ – Несебър, молителката и спътниците й потеглили към гр.Бургас - със същия
автомобил, с който се придвижвали и преди това. Тръгнали към Бургас около
18:30-19:00ч. На колелото на гр.Ахелой, молителката забелязала, че ги следи
някаква кола, която ту се приближавала, ту изоставала. В един момент тази кола
се изгубила. Влизайки в Бургас, на първото кръгово (между бензиностанции
„ПЕТРОЛ" и „ЛУКОЙЛ") в посока МОЛ „П.", молителката сочи, че
изведнъж видяли ответника да излиза на средата на
пътното платно. Същият хвърлил един камък (или друг предмет) и строшил предното
стъкло на автомобила, след което изчезнал някъде в мрака. Молителката незабавно
се обадих на телефон 112 и подала сигнал. Малко след това на място дошъл
полицейски патрул, който ги отвел в 5-то РПУ на гр.Бургас. Там на място водачът
на автомобила отново написал жалба за случилото се на входа на града, като
молителката и другият пътник Михаил отново свидетелствали за така случилия се
инцидент. Вечерта пренощували в хотел А. в град Бургас. На сутринта
собственичката на к-с „***" се обадила на молителката, за да й каже, че
апартамента, в който живее е наводнен. Казала й, че е видяла кални следи от
маратонки на терасата, които според молителката били на съпруга й. След
инцидента на светофара в к.к. „Слънчев бряг",
молителката твърди, че получила съобщение на мобилния си телефон от съпруга й,
в което й пишел, че ще я убие, ако я види с друг мъж.
Вследствие
на осъществения от ответника акт на домашно насилие (изложен по- горе),
молителката сочи, че тя и дъщеря й са емоционално нестабилни, живеят в
постоянен страх, че това може да се повтори, че ответника може отново да се
появи и да им причини физическо и психическо насилие. Заявява, че дъщеря й е много изплашена, често плачела
без причина, опитвала се да я успокои, но нищо не помага. Сочи, че се страхува
се за тяхното здраве и живот.
Гореизложеното е мотивирало
молителката да поиска от съда да издаде заповед за незабавна защита, с която да
задължи ответника да се въздържа от домашно насилие, да забрани на същия да
приближава нея и дъщеря й, както и жилищата, които обитават, местоработата й и
местата за отдих и социални контакти,
включително посещаваното от дъщеря й училище – ОУ „********, при условия и
срок, определени от съда, както и да задължи ответника да посещава
специализирани програми.
Несебърският районен съд, като взе предвид
исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които
се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Видно от изисканата от съда
и представена по делото служебна справка за наличието на други производства с
наложени мерки по ЗЗДН спрямо ответника Р., по молба на пострадалата Ю.С.,
подадена срещу съпруга й С.Р. за защита от осъществено от последния домашно
насилие, в Районен съд – гр.Несебър е било образувано съдебно производство по
гр.д. № 221/2019г., приключило с издаване на заповед за защита № 8 от
16.04.2019г. срещу ответника Р., с която същият е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката Ю.С. и дъщеря й С.С., и му е забранено да ги приближава, както и техните
жилища и места за социални контакти и отдих, за срок от осем месеца.
Изложените в настоящата
молба фактически обстоятелства за извършено от ответника Р. спрямо молителката
домашно насилие на 23.12.2020г. се потвърждава от изисканата и представена по
делото полицейска преписка № 304 ЗМ-954 от 29.12.2020г. /вж. докладна записка/.
От служебно изисканата по делото справка за съдимост на ответника Р. се
установява, че същият е многократно осъждан на лишаване от свобода, включително
и ефективно. При постановяване на решението, съдът взе предвид и приложената
към молбата декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подписана от молителката С..
Гореизложеното мотивира съда да приеме за
безспорно установено, че на 23.12.2020г., ответникът Р. е осъществил психическо
насилие спрямо съпругата си. С оглед, съдът намира за основателна подадената от
нея молба за осъществено спрямо нея домашно насилие.
Като последица от това,
съдът задължи ответникът Р. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо съпругата си Ю.В.С. и малолетната й дъщеря
С.А.С.. Наред с това съдът забрани на Р. да доближава съпругата си и малолетната й дъщеря, както и жилищата им на
адрес: ******, комплекс „*******”,
местоработата й, както и местата й за социални
контакти и отдих – на молителката и на дъщеря й, включително
и посещаваното от дъщеря й училище - ОУ „********, на
разстояние не по-малко от 100 /сто/ метра, за
срок от осемнадесет
месеца. На
последно място, съдът задължи ответника Р. да посещава специализирана програма в Център по превенция на
престъпността и насилието –
гр.Бургас.
С оглед на горните изводи и на основание
императивната разпоредба на чл.5, ал.4 от ЗЗДН, съдът наложи на ответника Р.
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева в полза на Държавата, като предупреди
същият, че при неизпълнение решението на съда полицейският орган констатирал
нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Накрая съдът се произнесе по въпроса за
дължимата държавна такса в размер на 80 лева, която с оглед изхода по делото,
възложи в тежест на ответника Р..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: