№ 691
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511267 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11267/2021 г по описа на СГС е образувано по :
- въззивна жалба на С.Г. С. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20229685 от
20.10.2020 г постановено по гр.д.№10016/2020 г на СРС , 76 състав ; в частта , с която е
признато за установено спрямо въззивника , че същият дължи на основание чл.422 ГПК
във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София сумата от 6872,98 лева
цена на незаплатена топлинна енергия за периода 29.11.2016 г – м.04.2019 г за ап.№18 в
гр.София , ж.к.**** , ведно със законната лихва от 29.11.2019 г до 13.03.2020 г , а след това
от 08.04.2020 г до окончателното й заплащане ; и сумата от 565,44 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 15.09.2017 г – 14.11.2019 г ; за които суми /частично/
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.12.2019 г по ч.гр.д.№68925/19 г на
СРС , 76 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските
- и по частна жалба на адв.С.К. К. ЕГН ********** / процесуален представител на С.Г. С.
ЕГН ********** от гр.София / срещу определение №20264721 от 01.12.2020 г по гр.д.
№10016/2020 г на СРС , 76 състав , с което е оставено без уважение искането на адв.К. от
06.11.2020 г за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38
ал.1 т.2 ЗАдв ;
Въззивникът излага във въззивната жалба доводи за неправилност на решението на СРС /в
обжалваната част/ . По делото не е доказано , че въззивникът е собственик или вещен
1
ползвател на процесния имот , защото това може да се доказва само с нотариален акт ,
писмен договор с общината/държавата или с молба за откриване на партида . При учредено
вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е съответния ползвател , а при
открита партида – съответното лице . Не се дължат лихви за забава , защото не е доказано
публикуване на сметките на сайта на ищеца или покана до ответника . Не е доказано да е
водено от ищеца дялово разпределение , а и последното е извън предмета на делото .
Въззивникът излага в частната жалба доводи за неправилност на определението на СРС по
чл.248 ГПК . Оказана е безплатна адвокатска помощ на стойност 650 лева , ищецът не е
възразил срещу този размер на адвокатското възнаграждение и той не може да бъде
намаляван и компенсиран с разноски на ищеца .
Въззиваемата страна не е подала писмени отговори на въззивната жалба и на частната жалба
.
Третото лице “Т.с.” ЕООД ЕИК **** гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на
въззивника на 03.11.2020 г и е обжалвано в срок на 06.11.2020 г . Налице е правен интерес
на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .
Определението на СРС по чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 11.12.2020 г и е
обжалвано в срок на 15.12.2020 г . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на
определението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно като краен резултат в обжалваната част , при следните
уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .
Законосъобразно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е доказан със съдебна спогодба по гр.д.
№1196/90 г на СРС . Не се твърди въззивникът да се е разпоредил с имота , а съдебната
спогодба има вещно-прехвърлително действие. Без значение е на чие име е водена
партидата , защото няма данни това лице да е подписало писмен договор с ищеца като
наемател , заемател за послужване и пр. Няма данни върху имота да е било учредено вещно
право на ползване и изложените в тази връзка доводи във въззивната жалба са неотносими .
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с
ответниците . Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ.
2
Налице е специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по
отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ . Ищецът е
представил доказателства , че процесните ОУ са надлежно публикувани.
Доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ , като СТЕ доказва и
че процесния имот е топлоснабден за процесния период. Според СТЕ измерването и
отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано
съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид вида на сградната
инсталация и отопляемия обем на жилището и общите части . От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка
на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ доказва законно измерване и
отчитане на топлинната енергия .
СТЕ установява , че третото лице помагач е извършвало дялово разпределение за етажната
собственост на ответника като не са били налице възражения от управителните органи на
етажната собственост . Обжалваната част на решението на СРС – според текста на
диспозитива на първоинстанционния съд - не касае дялово разпределение .
Неоснователно е позоваването на чл.33 ал.2 и чл.32 ОУ /2014 г/ . За процесния период са в
сила ОУ /2016 г / представени към исковата молба . Съгласно чл.33 от ОУ /2016 г / не е
необходимо публикуване на съответните сметки на интернет сайта на ищеца , съответно
изпадането в забава не е обвързано от подобно обстоятелство /както това беше по ОУ-2014 г
/. Лихвата - само върху окончателните сметки - тече след изтичане на 45-дневен срок от
периода , за който се отнасят - чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г. /
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част , включително в частта за присъдени на ищеца и ответника разноски .
Определението на СРС по чл.248 ГПК е неправилно . Видно от договор за правна защита
и съдействие от 10.08.2020 г между ответника и адв.К. , същите са уговорили адв.К. да
защитава ответника безплатно като материално затруднено лице . Адв.К. е приложила
списък на разноски и е претендирала 650 лева адвокатско възнаграждение , което е под
законоустановения минимум . Съобразно отхвърлената част от исковете и претендираното
адвокатско възнаграждение от 650 лева ; адв.С.К. има право на 25,44 лева адвокатско
възнаграждение , което следва да й се присъди лично /същото не подлежи на
компенсация с разноски на ищеца /.
С оглед изхода на спора пред СГС право на разноски има въззиваемата страна . Частната
жалба касае производство по чл.248 ГПК , а съгласно трайната практика на ВКС в такова
производство не се присъждат разноски .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №20229685 от 20.10.2020 г постановено по гр.д.№10016/2020 г
на СРС , 76 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо С.Г. С. ЕГН
********** от гр.София , че същата дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София сумата от 6872,98 лева цена на незаплатена
топлинна енергия за периода 29.11.2016 г – м.04.2019 г за ап.№18 в гр.София , ж.к.**** ,
ведно със законната лихва от 29.11.2019 г до 13.03.2020 г , а след това от 08.04.2020 г до
окончателното й заплащане ; и сумата от 565,44 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 15.09.2017 г – 14.11.2019 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.12.2019 г по ч.гр.д.№68925/19 г на СРС , 76 състав ;
както и в частта за разноските между ищеца и ответника .
ОТМЕНЯ определение №20264721 от 01.12.2020 г по гр.д.№10016/2020 г на СРС , 76
състав , с което е оставено без уважение искането на адв.С.К. К. ЕГН ********** от
06.11.2020 г за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв във
вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД ЕИК **** , гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във
вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адв.С.К. К. ЕГН ********** сумата от 25,44 лева адвокатско
възнаграждение .
ОСЪЖДА С.Г. С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** ,
гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД ЕИК **** гр.София като трето
лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4