№ 305
гр. Плевен, 20.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря Д. Н. Б.
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600388 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от А. М. М., с ЕГН
********** - обвиняема по Досъдебно производство пр.пр. № 3011/2025 г. на
РП – Плевен № ЗМ – 109/2025 г. на РУ – Червен бряг чрез служебно
назначения й адвокат Р. Р. от АК-Плевен с искане за изменение на
Определение №53 от 16.05.2025г. по ЧНД №128/2025г. по описа на РС-Червен
бряг, с което е взета по отношение на А. М. М. мярка за неоктлонение
„Домашен арест“.
В депозираната частна жалба се излагат твърдения, че не е налице
втората задължителна предпоставка за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение, а именно опасност обвиняемата да се укрие или да извърши
престъпление. Процесуалният представител на обвиняемата сочи, че съдът не
е отчел обстоятелството, че подзащитната й е полагала грижи както за
пострадалото лице, така и за внука си М. М., като е отишла да вземе детето по
заръка на неговия баща. Излагат се твърдения, че съдът не е отчел добрите
характеристични данни на обвиняемата, както и факта, че същата е
неосъждана и има собствен недвижим имот, на който може да бъде открита от
разследващите органи. В заключение се прави искане съдът да отмени
обжалвания съдебен акт и да постанови нов, като по отношение на
обвиняемата бъде взета по-лека мярка за процесуална принуда.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа от обвиняемата, както
и от нейния защитник.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изцяло оспорва
депозираната жалба. Сочи, че определението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, тъй като от материалите по досъдебното
производство, събрани към настоящия момент, се установява както пряката
съпричастност на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност
1
същият да се укрие или да извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима и редовна.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
С постановление за привличане на обвиняем А. М. М. е привлечена в
качеството на обвиняем за това, че на *** г. около *** часа, в гр. Ч.Б., обл. П.,
ул. „Ш.С.“ №*, като извършител в съучастие с М.М. от с. ***, обл. В.
принудила М.Р. от гр. К. да претърпи нещо противно на волята й, а именно да
даде малолетното си дете – М.А.М., роден на *** г., като употребила за това
сила – престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Проверяващата инстанция на ОС-Плевен намери, че първостепенният
съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия
момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред,
които позволяват изграждане на обосновано предположение за евентуална
съпричастност на обвиняемата в извършване на инкриминираното деяние, за
което е била привлечена в качеството на обвиняема. Същото се извежда на
база събраните до момента доказателства, в това число разпитите на
свидетелите М.Р., Д. И. Р., С. Д., А.Т.М., Р.Й., както и приобщените писмени
доказателства, в това число протокол за доброволно предаване,
характеристични справки, електронна справка за съдимост на обвиняемото
лице.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение
относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.
Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент
разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по
посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент
квалификация, като следва да се съберат допълнително доказателства относно
това каква е била конкретната ситуация, възникнала между пострадалата и
обвиняемото лице, в това число дали същата е имала законовото основание да
вземе детето, предвид факта, че детето е неин внук, както и дали пострадалата
неоснователно е отказала да даде детето на неговата баба. За момента, обаче,
са налице фактически данни, че прокуратурата има основание за подозренията
си. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото производство,
като не се изисква категоричност и убеденост в участието на обвиняемия в
инкриминираната дейност, а обсоновано предположение, каквото в случая е
налице (в този смисъл е и делото „Илийков срещу България“).
На следващо място, РС-Плевен неправилно е приел, че към настоящия
2
момент са налице двете, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК
опасности, а именно от укриване и/или извършване на друго деяние от
обвиняемия.
В настоящия случай се касае за деяние, което се отличава с ниска степен
на обществена опасност.
В този смисъл, съдът намира, че целите на мерките за неотклонение са
именно да се попречи на обвиняемия да осуети разкриването на обективната
истина, както и да се попречи на същия да извършва престъпления, отчитайки
индивидуалните данни за личността на обвиняемата.
В настоящия случая според свидетелството за съдимост на обвиняемото
лице, приложено в досъдебното производство, се установява, че същата е
неосъждана, предвид настъпилата реабилитация по право. От приложената
сред кориците на делото характеристична справка не се установява
обвиняемата да се ползва с лошо име сред обществото.
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани
в разпоредбата на чл.57 от НПК, биха се изпълнили в най-голяма степен с
постановяване на мярка за неотклонение „Парична гаранция“, като
справедлив размер се явява сумата от 500лв., предвид данните за
имущественото и семейно положение на обвиняемата. Така ще се осуети
възможността същата да се укрие, като ще се осигури възможност за срочното
приключване на досъдебното производство.
Поради гореизложеното, въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Червен бряг, с което е взета МНО „Домашен арест“ е неправилно
и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, като
вместо него се постанови вземане на МНО „Парична гаранция“ в размер на
500лв.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №53 от 16.05.2025г. по ЧНД №128/2025г. по
описа на РС-Червен бряг, с което е взета мярка за неоктлонение „Домашен
арест“ по отношение на А. М. М. - обвиняема по Досъдебно производство
пр.пр. № 3011/2025 г. на РП – Плевен № ЗМ – 109/2025 г. на РУ – Червен бряг,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ в размер на
500лв. /петстотин лева/ вносими в 7-дневен срок от днес спрямо А. М. М. -
обвиняема по Досъдебно производство пр.пр. № 3011/2025 г. на РП – Плевен
№ ЗМ – 109/2025 г. на РУ – Червен бряг.
Обвиняемата да се освободи от изпълнение на мярката за неотклонение
„Домашен арест“ след внасянето на гаранцията в пари по сметка на ОД на
МВР-Червен бряг.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
3
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4