Разпореждане по дело №42147/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 164319
Дата: 12 ноември 2024 г. (в сила от 12 ноември 2024 г.)
Съдия: Георги Стоев
Дело: 20241110142147
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 164319
гр. София, 12.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110142147 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
В хода на служебната проверка за редовност и допустимост на депозираната искова
молба, съдът констатира, че същата нередовна.
Претендираното в исковата молба застрашено или нарушено материално право става
предмет на делото, респективно предмет на решението, което само по себе си трябва да
представлява отговор на направеното от ищеца искане. Спорното право се индивидуализира
с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия
фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение;
4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. След като изложи твърдения
относно правопораждащия фактически състав, то страната следва ясно да посочи в какво се
изразява нейното искане, каква по вид и обем защита търси; дали само установяване,
респективно отричане на субективно материално право със СПН и/или осъждане на
ответника да извърши, или да не извърши определено действие; дали упражнява свое
непритезателно право, с които директно цели определена материалноправна промяна.
Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи
предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от
възникналия правен спор. Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на
иска, обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да
разгледа и реши по същество правния спор между страните. За наличието на правен интерес,
като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, се
прави извод от конкретните обстоятелства на правния спор, т.е. от начина по който се
засягат правните сфери на страните, съгласно изложените твърдения – в този смисъл
мотивите на Тълкувателно решение № 1/2019г. по т.д. 1/2017 г. ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, Съдът:
РАЗПОРЕДИ:
1
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването да уточни твърденията си,
обуславящи наличието на правен интерес като 1) посочи в какво се изразява правния спор,
като изложи твърдения за наличието на застрашено или нарушено субективно право, както
и неговото съдържание и субекти; 2) да посочи надлежен ответник, т.е. действията на кое
конкретно лице/лица създават пречки при упражняване на съдържанието на твърдяното от
ищеца право; 3) да индивидуализира спорното право по основание, т.е. фактите и
обстоятелствата, обуславящи неговото възникване и съществуване; 4) както и да формулира
изричен петитум.
При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната като нередовна.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2