Решение по дело №2018/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е №828

гр. Перник, 18.07.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Златарева

при участието на секретаря  Антоанета Василева, като разгледа гр.дело №2018 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           

            Предявени са искове по чл. 439 ГПК от Й.Т.Т. Ц. Т. Г., в качеството й на наследник на С.Т.Т.срещу “Топлофикация Перник” АД за установяване, че ищцата не дължи 1/3 част от следните суми: 1) сумата 1718,78 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2007г. до 30.04.2009г., сумата от 270,18 лв. –  изтекла за периода от 01.01.2008г. до 18.01.2010г., както и направените разноски по делото за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.1048/2009г. по описа на ПРС. В исковата молба се твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. 461/2010г. е образувано изпълнително дело №242/2010г. на ЧСИ А.В.с район на действие ПОС. Същото е прекратено на основание чл. 433,ал.1, т.8 ГПК. На основание същия изпълнителен е образувано изп. дело №791/2017г. по описа на ЧСИ С.Б.. *** действие ПОС. Твърди се, че вземането на ответното дружество към ищеца е погасено поради изтичане на давностния срок по чл.111, б.”В” ЗЗД поради новонастъпили факти – погасяване по давност на сумите след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното производство. 

Ответникът в законоустановения  едномесечен срок не е подал писмен отговор.

Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеният по делото изпълнителен лист издаден по ч.гр.д №461/2010 г. по описа на РС – Перник против С.А.Т.се установява, че същата е осъдена да заплати на “Топлофикация – Перник” АД сумите от 1718,78 лв. – стойността на доставена, но неплатена топлинна енергия за периода 01.11.2007г. – 30.04.2009г. за жилище, находящо се в ***; сумата 270,18лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода 01.01.2008г. до 18.01.2010г.

Установява се от приложения по делото препис от изпълнително дело № 791/2017г. на ЧСИ – С.Б.., че същото е образувано срещу С.А.Т.на 26.06.2017г.,като по делото е наложен запор върху банкова сметка ***. Върху приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист е направено отбелязване, че образуваното на 17.05.2010г. изпълнително дело №242/2010г. за събиране на същите вземания е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, като последното валидно изпълнително действие е от 17.05.2010г. 

Видно от удостоверение за наследници на С.А.Т., същата е починала на 08.01.2015г., като за свои наследници е оставила Ц.Т.Г.– ищца по делото, Й. Т. Т. и Е.Т. Д.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

Ищцата твъри, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по давност -  с изтичането на тригодишната такава регламентирана в чл.111 ЗЗД. Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. С Тълкувателно решение № 3/2011 г. е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт – договор за доставка на топлинна енергия, чиито падеж настъпва през предварително определен интервал от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Предвид изложеното и по отношение на тази категория вземания е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Следователно съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност. Изискуемостта на главницата за всяко месечно задължение настъпва с изтичането на месеца, за който се дължи. Следователно изискуемостта на главницата за последния месец от процесния период-м.11.2001 г. е настъпила на 01.01.2008 г. С ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14, е прието, че на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да прекъсва давността. Според цитираното ТР давността се прекъсва с  предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, като молбата за образуване на изпълнително дело също прекъсва давността, ако е редовна. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Установи се, че срещу Стойна Тошева е образувано изпълнително дело 242/2010г., което е прекратено на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК като е отразено, че датата на последното изпълнително действие е 17.05.2010г. т.е. от този момент започва да тече нова тригодишна давност за погасяване на вземането.

Изпълнително дело 791/2017г.по описа на ЧСИ-С.Б. е образувано 26.06.2017г. т.е. след като е  изминал е период по-дълъг от три години след 17.05.2010г. и вземането на  „Топлофикация Перник“ АД е  погасено по давност. За пълнота следва да се отбележи, че изпълнителното дело е образувано срещу починалата наследодателка на ищцата, а срещу наследниците й не са предприемани каквито и да било действия по изпълнение.

            В тази връзка налице е правен интерес на ищцата да отрича дължимостта на претендиранато от ответника вземане като наследник на С. Т., тъй като процесините суми са предмет на издадения изпълнителен титул срещу наследодателя й. 

След смъртта на наследодателя-потребител не настъпва, а и не може да настъпи прекратяването на договора за предоставяне на посочените по-горе услуги по право, а задълженията по договора преминават върху наследниците на основание чл. 60, ал. 1 ЗН, според който наследниците отговарят за задълженията на наследодателя съобразно дяловете при които наследяват. Като в настоящия случай ищцата отговаря до размера на нейният дял при който наследява, а именно 1/3 от задължението. 

               От горното следва, че няма данни след 17.05.2010 г. до образуване на новото изпълнително дело № 791 /2017г по описа на ЧСИ С.Б. да е прекъсван давностният срок относно вземанията на ответника на някое от основанията посочени в чл.116 ЗЗД.

               Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 17.05.2013г. са  погасени по давност.

Ответникът не ангажира други доказателства във връзка с предприети от него правни действия, които да са основание за прекъсване или спиране течението на специалния 3-годишен давностен срок, поради което съдът приема, че отсъстват основания за спиране или прекъсване на давността. Като последица от изтеклия давностен срок вземането за заплащане на цена за доставена в имота на ищеца ТЕ за процесния период следва да се счита за погасено, а оттам и за недължимо. На основание чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се считат погасени поради изтекла давност и произтичащите от главното вземане допълнителни вземания /лихви, разноски и пр./. Ето защо съдът намира, че предявените искове по чл. 439 ГПК са изцяло основателни.

По разноските:

С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането и на ищцовата страна  за присъждане на разноски. От данните по делото се установиха извършени от ищеца разноски  в размер на 51,41 лв. за платена държавна такса. В полза на предоставилата   правна помощ на ищцата в хипотезата на чл. 38 ЗА - адв. М. следва да се присъди минимален размер на адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изхода на делото ответната страна няма право на разноски.

По изложените мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Топлофикация -Перник" АД с ЕИК-*********, със седалище гр.Перник, кв.Мошино, ТЕЦ „Република”, че Ц.Т.Г. с ЕГН ********** в качеството си на наследник на С. Т. Т., ЕГН **********, поч. на 08.01.2015,   не дължи на ответното дружество 1/3, съобразно наследствения й дял, от сумите 1718,78 лева - представляваща гладница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11 2007г до 30.04.2009г, както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 270,18 лева за периода 01.01.2008г до 18.01.2010г, както и направени разноски в заповедното производство в размер на 129,67-държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение, за които суми срещу наследодателя  е бил издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 461/2010 г. по описа на PC - Перник, въз основа на който срещу наследодателя и е образувано изп. д. № 2017530400791 по описа на ЧСИ С.Б.,*** действие ОС - Перник - с взискател „Топлофикация- Перник” ЕАД или припадащите и се задължения съобразно дела при който наследява в размер на 572,93 лева - представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2007г. до 30.04.2009г., както  и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 90,06 лева за периода 01.01.2008г. до 18.01.2010г., както и  направени разноски в заповедното производство в размер на 43,22лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването на вземанията по давност.

ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК” ЕАД – гр. Перник, да заплати на        Ц.Т.Г. с ЕГН **********  сумата от 51,40 лева, направени разноски по делото.

ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК” ЕАД – гр. Перник, да заплати на        адв. Д.С.М. с ЕГН********** сумата от 300 лева за предоставената в хипотезата на чл. 38 ЗА безплатна адвокатска помощ в производството по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                  

 

                                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: