Определение по дело №140/2022 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 26
Дата: 9 май 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20225310200140
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26
гр. Асеновград, 09.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело №
20225310200140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба от Д. В. Т., явяващ се пострадал от престъплението,
подадена чрез повереника – адв. П. против Постановление за прекратяване на
наказателното производство на РП-Пловдив, ТО-Асеновград от 23.02.2022 г.,
с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно
производство № 220/2021 г., по описа на РУ – Асеновград, водено за
престъпления по чл. 131 ал.1 т.12 ,вр. с чл. 130 ал.1 от НК и по чл. 144 ал.3,
във вр. с ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.2 от НПК.
Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че производството е
прекратено при непълно и неправилно тълкуване на доказателствата по
делото, довело до необоснован и незаконосъобразен правен извод за
недоказаност на обвинението. Излагат се и доводи за необоснованост на
прокурорския акт поради несъвместимост на изложените в него съображения,
обуславящи наличието на прекратително основание поради недоказаност на
обвинението за престъплението по чл. 144 ал.3 от НК с тези налагащи
спирането на производството по отношение на престъплението по чл. 130 ал.1
от НК. Искането към съда е за отмяна на обжалваното постановление и
връщане на делото с указания относно правилното прилагане на закона.
Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и след анализ
на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 243 ал.3 от НПК, от
1
надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановената форма.
Разгледана по същество същата e основателна.
В хода на Досъдебното производство е повдигнато обвинение срещу
Пламен Иванов Й. за престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр. с чл. 130 ал.1 от
НК, касаещо причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди на
пострадалия Д.Т. и за престъпление по чл. 144 ал.3, вр. с ал.1 от НК, касаещо
отправено срещу него закана за убийство.
В атакуваното прекратително постановление, прокурорът е приел, че
въпреки изчерпаната възможност за събиране на годни доказателства,
събраните такива не са достатъчни за да докажат обвинението за
престъплението по чл. 144 ал.3 от НК, а по отношение на престъплението по
чл. 131 ал.1 т.12 от НК е прието, че не е налице квалифициращия елемент
„хулигански подбуди“, поради което същото като такова по чл. 130 ал.1 от
НК следва да се преследва по тъжба на пострадалия.
Съдът, след преценка на доказателствата събрани във фазата на
досъдебното производство намира, че така направения извод от РП –
Пловдив, ТО-Асеновград е незаконосъобразен и неправилен и не съответства
на събраните до момента доказателства.
Първо по отношение на по-тежкото от двете престъпления, а именно
това по чл. 144 ал.3 от НК, противно на виждането на прокурора съдът
намира при анализа на така изречените заканителни изрази „Ще те убия, ще
те унищожа“ отправени многократно срещу пострадалия и то в момента на
нанасяне на побой върху него се съдържа ясно и недвусмислено заканване
именно за лишаване от живот адресирано до пострадалия. Следва да се има
предвид, че заканата с убийство е резултатно увреждащо престъпление и
съставомерният резултат се състои във възпрепятстване на свободното
протичане на психичните процеси в резултат на които се формира свободната
воля на човека. С извършване на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна
се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. За неговата съставомерност не е
необходимо пострадалият действително да се е уплашил от осъществяването
2
и, а същата следва да е обективно годна с оглед сериозността и
недвусмислеността и да възбуди основателен страх. В случая
обстоятелството, че заканителните изрази са били съпроводени с внезапно
нападение, нанасянето на удари по пострадалия Д.Т. и му е била причинена
лека телесна повреда само допълнително доказва обстоятелството, че така
отправената закана за убийство е била с такъв интензитет, че е обективно
годна и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването и. В тази
насока е обстоятелството, че същият веднага след инцидента е сигнализирал
органите на полицията чрез обаждане на тел.112. От гледна точка на
доказването съдът намира, че е необоснован извода на прокурора, че
доказателствата не обуславят по категоричен и безспорен начин
извършването на престъплението. Действително обясненията на обвиняемия
П.Й. и свидетеля Д.Т. са диаметрално противоположни по отношение на
главния факт, като обвиняемият отрича както да му се е заканвал, така и да го
е удрял като му е причинил телесна повреда. С оглед цялостния контекст на
установената фактическа обстановка обаче, показанията на пострадалия Д.Т.
изглеждат много по-достоверни, както по отношение на факта, че му е
нанесен побой, така и по отношение на факта, че Й. многократно му се е
заканил с убийство докато го е биел. За това свидетелствува обстоятелството,
че докато Т. е обработвал наетата от него нива, именно обвиняемият П.Й. е
отишъл при него и е започнал конфликта мотивиран от личния си имотен
интерес по отношение на същата нива. Поради факта на нападението над него
и нанесения му побой, пострадалият е прекратил незабавно работата над
нивата и си е тръгнал с трактора, тъй като не е бил в състояние да продължи
да работи и незабавно е съобщил на компетентните органи, като е описал
достатъчни като информативност подробности за конфликта, които с оглед на
ситуацията и състоянието му са достатъчни за извод, че действително е бил
набит и заплашен от обвиняемия. Нещо повече, пряк свидетел очевидец на
цялото събитие е свидетелят И.Т., който е възприел целия инцидент. По
отношение на главния факт, а именно отправената закана с убийство,
показанията му са в пълен синхрон с тези на пострадалия – свидетеля Т. и не
могат да бъдат игнорирани само с аргумента, че от протокола за оглед на
местопроизшествието се установявало, че свидетелят обективно не е могъл да
възприеме тези обстоятелства. Напротив, протоколът за оглед на
местопроизшествието, който е направен значително по-късно от момента на
3
деянието и явно през друг сезон по никакъв начин не опровергава
достоверността на показанията на свидетеля И.Т., които анализирани
самостоятелно са логични, последователни и съдържат подробности и
характерни детайли, които само очевидец може да възприеме. Ето защо, за
пълнота и обективност на разследването следва да се проведе допълнителен
разпит на свидетеля И.Т. за изясняване на обстоятелството от какво
разстояние и от каква позиция е възприел инцидента, а противоречията между
обясненията на обвиняемия Й. от една страна и тези на свидетелите Т. и Т. от
друга следва да се преодолеят чрез способа по чл. 143 от НПК – провеждане
на очни ставки между тях. Следва да се установи и разпита в качеството на
свидетел и сина на пострадалия, за когото в жалбата се твърди, че след
инцидента е възприел състоянието на баща си и му е указал помощ и чиито
показания потенциално биха съдържали косвени доказателства и по
отношение на главния факт.
По отношение на второто престъпление, за което е повдигнато
обвинение на П.Й. -по чл. 131 ал.1 т.12, вр. с чл. 130 ал.1 от НК, съдът
намира, че са правилни изложените от прокурора съображения за липсата на
квалифициращия елемент „хулигански подбуди“, тъй като при доминиращия
личен мотив у обвиняемия, провокиран от имотен спор и претенция към
процесната нива, очевидно е че с поведението си същият е целял да
въздейства отрицателно и да принуди пострадалия към определено
поведение, а не да скандализира обществото и грубо да наруши обществения
ред. В този смисъл, правилен е и извода, че деянието следва да се
квалифицира като такова по чл.130 ал.1 от НК, което съгласно чл. 161 ал.1 от
НК се преследва по частно-правен ред с тъжба на пострадалия. В този случай
обаче, съгласно процесуалните правила очертани в чл. 25 ал. 1 т.6 от НПК
наказателното производство не се прекратява, а се спира от прокурора по
правилата на чл. 244 ал.1 т.1 от НПК, като съгласно чл. 244 ал.3 от НПК, в
този случай препис от постановлението се изпраща на пострадалия с
уведомяване за правата по чл. 80 от НПК. Прекратяването на наказателното
производство в този случай е възможно само при хипотезата на 243 ал.1 т.1,
във вр. с чл. 24 ал. 6 от НПК, ако в 6-месечния срок от получаване на
постановлението за спиране, пострадалият не подаде тъжба по реда на чл. 81
от НПК. В тази насока липсват както произнасяне, така и мотиви в
атакуваното постановление, поради което то се явява незаконосъобразно и
4
необосновано.
Ето защо, с оглед на изложеното съдът намира, че изводите на
прокурора, вследствие на които е прекратил наказателното производство са
непълни, неправилни и необосновани, поради което следва постановлението
за прекратяване да бъде отменено, а делото върнато на РП-Пловдив, ТО-
Асеновград за продължаване на досъдебното производство в указаната
насока. След извършване на горните действия и с оглед на събраните
доказателства следва да се извърши нова преценка по същество от решаващия
прокурор .
Поради горните съображения и на основание чл.243 ал.5 т.3, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното производство
на РП-Пловдив, ТО-Асеновград от 23.02.2022 г. , с което същата е
прекратила наказателното производство по досъдебно производство №
220/2021 г. по описа на РУ – Асеновград, водено за престъпления по чл. 131
ал.1 т.12, вр. с чл. 130 ал.1 от НК и по чл. 144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, на
основание чл. 243 ал.1 т.2 от НПК .
ВРЪЩА делото на РП-Пловдив, ТО-Асеновград за изпълнение на
указанията в мотивната част на определението.
Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив, ТО-Асеновград,
на обвиняемия П.Й. и на пострадалия Д.Т..
Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски
окръжен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5