№ 180
гр. Варна , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20213110201704 по описа за 2021 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против
наказателното постановление на административно наказващият орган.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление. Счита се, че не е осъществен състав на административно нарушение.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество моли съда да отмени наказателното постановление на основанията
,изложени с жалбата и претендира разноски.
Представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
На 02.03.2021г. служители към ДГС Варна, сред които св. Н. и св. П., посетили района на
склад за продажба на дървесина, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, местност „Акчелар“,
до светофара на кръстовището преди картинг пистата. В обекта проверяващите установили
МПС- т.а. „Хюндай 100“с рег. № В4306НТ, управляван от въззивника Г., който
транспортирал дървесина – 0,18 куб.м. фасонирани иглолистни греди и 0,25 куб.м.
фасонирани иглолистни дъски. Товарният автомобил не бил снабден с джи пи ес устройство
за проследяване движението и позиционирането на автомобила.
Проверяващите приели, че е осъществен състав на административно нарушение, при
което св. Н. съставил констативен протокол и акт за установяване на административно
нарушение.
1
В съдържанието на акта за установяване на административно нарушение било
описано установеното нарушение, а именно – превозване от въззивника Г. на дървесина –
0,18 куб.м. фасонирани иглолистни греди и 0,25 куб.м. фасонирани иглолистни дъски с т.а.
„Хюндай 100“с рег. № В4306НТ, като товарният автомобил не е снабден с джи пи ес
устройство за проследяване движението и позиционирането на автомобила. Акта за
установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
въззивника, който в съдържанието му вписал, че не е знаел, че превозното средство трябва
да бъде оборудвано с такова устройство. В срока за възражения постъпили обяснения.
Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно нарушение от
административно наказващия орган било издадено наказателно постановление, видно от
обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана в АУАН е
била възприета изцяло. Наказващият орган се е произнесъл при липсата на спорни
обстоятелства, посочил е правна квалификация по чл. 148 ал.12 от ЗГ вр. чл.14б ал.1 от
Наредба №1/2012г. от 30.01.2012г. и е наложил административно наказание глоба на
основание чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ.
Горната фактическа обстановка е безспорна между страните и се установява от
събраните по делото доказателства – показанията на св. Н. и св. П.; констативен протокол;
стокова разписка; превозен билет и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид основателността на
доводите за отмяна на НП, изложени с жалбата и поддържани в съдебно заседание.
С НП е вменено във вина на жалбоподателя нарушение на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, във
връзка с чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии. Разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ предвижда: «Товарните превозни средства,
транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл.
206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и
проследяване на движението им (GPS). Редът за предоставяне на достъп до информацията за
движението на превозните средства се определя с наредбата по ал. 11. Чл. 148, ал. 11 от ЗГ
гласи, че условията и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци
и техните образци, както и образците на документите за достъп до горските територии се
определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите и министъра на
вътрешните работи, която в случая е Наредба № 1/30.01.2012 г. и регламентира контрола и
опазването на горските територии, т. е. същата въвежда правила единствено за горските
територии. Разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, предвид нейното място в нормативния акт,
налага извода, че също въвежда задължение по отношение на товарни автомобили,
транспортиращи дървесина, при движение в горските територии и по горските пътища, но
не и при превоз на дървесни продукти по пътища, отворени за обществено ползване, част от
републиканската или общинската пътна мрежа. В подкрепа на този извод на съда е, че
сочената за нарушена разпоредба се намира именно в глава седма от закона "Достъп до
горите".
Безспорно е установено по делото от показанията на разпитаните свидетели, а и не се
2
оспорва от жалбоподателя, че на посочените в НП дата и място е превозвал дървесина с т. а.
„Хюндай 100“с рег. № В4306НТ, като е имал качеството на ползвател на този автомобил.
Безспорен факт по делото е обстоятелството, къде се е намирал процесния
автомобил, когато е спрян за проверка и е установено, че транспортира дървесина, а именно,
че транспортирането на дървесина е извършено в населено място – склад за продажба на
дървесина, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, местност „Акчелар“, до светофара на
кръстовището преди картинг пистата. В този смисъл не е налице движение в горски
територии или по горски пътища и по тази причина транспортното средство не следва
задължително да е снабдено с изправно и функциониращо устройство за позициониране и
проследяване на движението му (GPS).
Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че жалбоподателят не е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение, тъй като не е извършвал
транспортиране на дървесина в горските територии и по горските пътища, нито е лице,
което извършва дейности в горски територии, т. е. не е адресат на задължението по чл. 148,
ал. 12 от ЗГ.
По изложените съображения съдът приема, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а обжалваното НП е
необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съдът присъди разноски, съобразно направеното искане от процесуалния
представител на въззивното дружество, на осн. Чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 199/14.04.2021г. на Директор на РДГ Варна, с което на Г. ДР. Г. е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на основание чл.270 от
Закона за горите.
ОСЪЖДА РДГ Варна на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на Г. ДР. Г., ЕГН
********** направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 300 /
триста/ лева.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4