№ 18163
гр. София, 26.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110164418 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 260641/25.11.2022г. на А. Г.
С. срещу ********.
С Определение № 7450 от 24.02.2023 г., постановено по гр. д. № 64418/2022 г. по
описа на СРС, 27 състав, съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял
производството по делото до решаване на спора по в. гр. д. № 14841/2019 г. по описа на
СГС, IV-В въззивен състав, с влязло в сила решение.
По делото при служебна справка се установява, че по в. гр. д. № 14841/2019 г. по
описа на СГС, IV-В въззивен състав, е постановено решение от 08.12.2022г., с което
частично се отменя решение № 126366 от 28.05.2019 г. на СРС, 151 състав, по гр.д.№
17645/2017 г. - в частта, с която е отхвърлен предявения от А. Г. С. срещу ******** иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за сумата от 7 213,09 евро, като с
решението ******** е осъдено да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД на
А. Г. С. сумата от 7 213,09 евро- получена без основание от ответника сума за
обслужване на договор за потребителски кредит № HL34798/23.05.2008 г.,
представляваща разлика между евро и швейцарски франкове за периода 11.04.2012 г.-
11.03.2017 г. със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска-
22.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
С молба с вх.№ 104107/29.03.2024г. ищецът е поискал възобновяване на делото,
представяйки решението по в. гр. д. № 14841/2019 г. по описа на СГС, IV-В въззивен
състав.
Съдът намира от представените писмени доказателства, че е отпаднала пречката
за движение на делото по см. на чл.230, ал.1 ГПК, поради което производството следва
да бъде служебно възобновено, като съгласно чл.230, ал.3 ГПК делото започва от
действието, при което е било спряно, с оглед на което следва да се изготви проект на
доклад по делото, който да бъде съобщен на страните.
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 8970.57 евро, представляваща платени при начална липса
на основание под формата на валутни разлики през периода от 25.11.2019 г. до
25.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
1
претенция– 25.11.2022г., до изплащането, както и сумата от 1 530,46 евро,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за
периода от 25.11.2019 г. до 25.11.2022 г. - датата на исковата молба.
Ищецът твърди, че на 23.05.2008г. с ответника ******** сключили договор за
потребителски кредит HL 34798, по силата на който ответникът предоставил на ищеца
кредит в размер на 30 000 евро, който следвало да бъде погасяван на месечни вноски в
швейцарски франкове. Посочва, че след сключване на договора валутният курс на
швейцарския франк спрямо евро и лева се повишил и стойността на платените през
процесния период месечни вноски надвишават дължимите вноски с валутните разлики
от промяната на курса. Поддържа, че валутните разлики не са дължими и ответникът се
е обогатил неоснователно с тези суми. Твърди, че на 22.03.2017 г. депозирал искова
молба срещу *******, по която било образувано гр. д. № 17645/2017 г. по описа на
СРС, 151 състав, като предмет на делото е установителен иск за нищожност на
клаузата на чл. 6, ал. 2, тълкувана във връзка с чл. 1, чл. 2 и чл. 23 от договора за
кредит, и осъдителен иск за връщане на валутните разлики в размер на 7 213,26 евро,
получени при начална липса на основание през периода от 11.04.2012 г. до 11.03.2017
г. Поддържа, че в клаузата по чл. 6, ал. 2 от процесния договор било предвидено, че
погасяването на кредита се извършва в швейцарски франкове, а в договора за кредит
сумата по кредита е посочена само като 30 000 евро и не се съдържало посочване на
колко швейцарски франкове се равнява тази сума, като страните не са уговорили
размер на дължимата от кредитополучателя сума, нито на месечни вноски. В чл. 2, ал.
1 и ал. 3 от договора било посочено, че банката е отпуснала на ищеца 30 000 евро,
които му е предоставила на разположение в евро от евровата му сметка след
„служебно превалутиране” на неизвестната сума в швейцарски франкове. Навежда
довод, че договорните условия относно валутата на кредита не били изготвени на ясен
и разбираем език, а клаузата на чл. 23 възлага върху потребителя целия валутен риск и
всички неблагоприятни последици от промените в курсовата стойност на швейцарския
франк спрямо евро и лева. Поради това клаузите на чл. 6, ал. 2 и на чл. 23 били
неравноправни и нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1
и чл. 143 ЗЗП, тъй като това договорно условие не е изготвено на ясен и разбираем
език, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора във вреда на
потребителя. Поддържа, че за периода от 25.11.2019 г. до 25.11.2022 г. ответникът се
обогатил неоснователно със сумата от 8970.57 евро, представляваща недължимо
платени валутни разлики, които били заплатени от ищеца като част от месечните
погасителни вноски и предсрочно погасена главница, преизчислени в швейцарски
франкове по увеличения курс към датата на плащането. Отделно от това, ответникът
дължал на ищеца обезщетение за забава върху сумата от 8970.57 евро в размер на
законната лихва, която претендира за периода от 25.11.2019 г. до 25.11.2022 г. - датата
на исковата молба, в размер на 1 530.46 евро. Твърди, че с искова молба от 22.03.2017
г., връчена на ответника по гр. д. № 17645/2017 г. по описа на СРС, 151 състав, ищецът
поканил ответника да преустанови събирането на недължими суми под формата на
валутни разлики и да му върне неправомерно събраните суми, с което ответникът бил
поставен в забава. По изложените съображения претендира процесните суми, както и
разноски.
Представя под опис 5бр. писмени доказателства. Прави искане за допускане на
съдебно – счетоводна експертиза по формулирани в исковата молба въпроси.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника ********, с който изразява
2
становище за неоснователност на предявените искове по подробно изложени в
отговора съображения. Не оспорва, че на 23.05.2008 г. между банката, от една страна,
и ищеца, от друга страна, е сключен процесният договор за потребителски кредит
HL34798 и две допълнителни споразумения към него. Твърди, че, разрешеният и
отпуснат размер на кредитния лимит е бил 49 520,00 швейцарски франкове, която сума
реално е била получена и усвоена от ищеца на 11.06.2008г., както и е получена сума
„Кеш бонус“ в размер на 2476.00 швейцарски франкове. Твърди, че за обезпечаване на
всички вземания на банката по предоставения кредит с главница ищецът е учредил
договорна ипотека върху недвижим имот, като уговореният лихвен процент при
отпускането на кредита е Базовият лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове към момента на сключване на договора в размер от
4,5 %, който в сбор с уговорената фиксирана надбавка от 2,15 пункта формира общият
размер на лихвения процент от 6,65 %, с възможност за промяна на БЛП от страна на
банката при настъпването на определени обективни условия. Сочи, че паричната сума
на уговорения ипотечен кредит е била реално отпусната от банката и преведена по
банкова сметка на ищеца в швейцарски франкове, след което по изрично искане на
ищеца сумата е била превалутирана в евро, за да бъде използвана съобразно неговото
предназначение. Размерът на кредита към 11.06.2008 г. бил 49 520,00 швейцарски
франкове и размерът на месечната вноска по кредита не се е повишавал поради
промяната на курса на швейцарския франк. Определянето на вноски по кредита в
швейцарски франкове и погасяването на същия в тази валута било в изпълнение на
индивидуално уговорените клаузи в договора за кредит въз основа на развили се
продължителни преддоговорни отношения в периода от 25.02.2008 г. - 23.05.2008 г.,
като процесният договор не е сключен при общи условия. Навежда довод, че кредитът
е уговорен и погасяван в швейцарски франкове, като в молба от 17.05.2008 г. от ищеца
същият недвусмислено е заявил своето изрично желание кредитът да бъде отпуснат и
усвоен в швейцарски франкове, както и към датата на подписване на договора за
кредит ищецът бил наясно какви са размерът и валутата на кредита в швейцарски
франкове, а в приложение № 1 бил посочени и приложимият курс за швейцарски франк
към валутата - 1,6506612 франка за 1 евро, който бил индивидуално договорен в този
документ и било отразено и в погасителния план към договора. Твърди, че
договорената сума в швейцарски франкове е с равностойност на 30 000.00 евро, като
ищецът е поискал отпускане на кредит не в евро, а в швейцарски франкове, поради
което сумата по кредита в швейцарски франкове е постъпила в специална кредитна
сметка на ищеца. С извършването на превода от банката на договорената сума в
швейцарски франкове по валутната сметка в швейцарски франкове, ответникът
изпълнил основното си задължение по договора да предостави в заем уговорената сума
в уговорената валута. Твърди, че ищецът е подписал три погасителни плана - на
01.04.2014 г., вторият - на 09.12.2014 г., а третият - на 15.04.2022 г., по които
уговорени в тях вноски били в швейцарски франкове. Посочва, че кредитът е уговорен,
усвоен и погасяван в швейцарски франкове, погасителните вноски били уговорени
именно в тази валута, като кредитополучателят бил свободен да избере от къде и как да
се снабдява с чуждата валута, без да е обвързан да я купува от финансиращата банка. В
тази връзка сочи, че размерът на дълга по договора към датата на последно
извършеното предсрочно погасяване на 10.11.2022 г. е изрично записаната в искането
за предсрочно погасяване от 01.11.2022 г. от ищеца сума от 2 350,00 швейцарски
франкове и ищецът продължава да го погасява доброволно в швейцарски франкове,
както и че валутата, в която се ползва кредитът, не води до промяна на валутата, в
която същият е договорен и усвоен. На 08.12.2014 г. и на 12.04.2022 г. ищецът
3
направил две частични предсрочни погасявания по кредита в швейцарски франкове,
като е внесъл сумите съответно от 1 250,00 франка и 2 438,00 франка. Навежда и
аргумент, че клаузите от договора, касаещи валутата на кредита, са индивидуално
договорени, доколкото сумата по кредита в размер и валута е част от основното
съдържание на договора. Твърди, че единствената причина сметката във франкове да
бъде блокирана, е фактът, че конкретният кредит е целеви - за потребителски нужди с
оглед плащания за строителство на недвижим имот, при които сумата не може да се
ползва свободно от кредитополучателя и следва да бъде преведена към съответните
доставчици и изпълнители по договорите за СМР, като по изрична молба на
кредитополучателя и предвид неговите реални нужди е бил превалутиран в евро, за да
може да бъде преведена и ползвана по съответното й предназначение. Излага
съображения, че в сключения между страните договор за банков кредит не се съдържат
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Оспорва твърдението, че чрез клаузите на
чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора за кредит валутният риск бил прехвърлен изцяло върху
ищеца, като сочи в тази връзка, че предоставил цялата информация, с която е
разполагала банката към датата на сключването на договора за кредит относно
движението на курса на валутата швейцарски франк към евро/лев, както и по
отношение възможното влияние на поскъпването на тази валута върху размера на
месечните погасителни вноски. Изтъква, че с получаване на кредита в швейцарски
франкове ищецът е спестил от по-високите лихви по кредит в евро. Оспорва ищецът да
е обеднял с процесната сума, като сочи, че част от вноските по договора са извършвани
от трето за спора лице – ********** С.а. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са два главни обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
2. Отделя за безспорни и ненуждаещо се от доказване следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № HL
34798/23.05.2008 г. с твърдените клаузи, по който разрешеният и отпуснат размер на
кредитния лимит е бил 49 520,00 швейцарски франкове, с равностойност в евро в
размер на 30 000,00 евро, като предоставената в заем сума реално е била получена и
усвоена от ищеца на 11.06.2008г.
С оглед чл.297 ГПК вр. чл.298, ал.1 ГПК вр. чл.299, ал.1 ГПК отделя за съдебно
установено, че клаузата по чл.6, ал.2 от договор за потребителски кредит № № HL
34798/23.05.2008 г. е неравноправна и нищожна по чл.143, т.9 и т.18 ЗЗП с оглед
влязлото в сила решение № 126366/28.05.2019г. по описа на СРС, 151 състав по гр.д. №
17645/2017г., в частта, в която е признато за установено, че клаузата по чл.6, ал.2 от
договор за потребителски кредит № № HL 34798/23.05.2008 г. е неравноправна и
нищожна по чл.143, т.9 и т.18 ЗЗП, потвърдено в тази част от решение от 08.12.2022г.
по в.гр.д. № 14841/2019г. по описа на СГС, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 722/22.03.2024г. по т.д. № 785/2023г. по описа на ВКС.
Отделя за общоизвестен факта, че *********** , ЕИК: **********, се е влял в И
***********, ЕИК: *********, който се е влял в **********.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
4
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между ищеца и ответника е сключен
Договор за банков кредит № HL 34798/23.05.2008 г. с твърдените клаузи (безспорно);
че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на
ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника е без правно основание, т. е., без да е било налице годен юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно:
валидни клаузи в Договор за банков кредит № HL 34798/23.05.2008 г., въз основа на
които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на
задълженията му по договора.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главните вземания, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период.
Ответникът при установяване на горните обстоятелства следва да докаже
положителния факт на плащане на претендираните от ищеца суми.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора
на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
С оглед влязлото в сила решение от 08.12.2022г. по в.гр.д. № 14841/2019г. по
описа на СГС, недопуснато до касационно обжалване с определение №
722/22.03.2024г. по т.д. № 785/2023г. по описа на ВКС съдът отлага произнасянето си
по допускане на ССчЕ по формулираните в исковата молба и отговора на исковата
молба въпроси (съответно съдът би преформулирал въпросите, както следва: Каква е
левовата равностойност на платените суми по кредита за процесния период,
съответно стойността в евро; какъв е размерът на месечните анюитетни вноски за
процесния период при първоначално уговорения лихвен процент от 6.65% и
изменението с допълнителното споразумение на лихвата от 2013г. и при
съобразяване на предсрочно погасяване на главницата; какъв е размерът на
разликата в евро?), като съдът ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА, като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като
съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с
определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 64418/2022 г. по описа на СРС, ГО,
27 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 13.06.2024 г. от 14:30 ч., за
5
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва,че най-
късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца се
изпрати и препис от отговора на исковата молба и приложенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6