Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 28 март 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, първи състав в открито съдебно заседание на 26.03.2019 г. /двадесет и шести март, две хиляди и осемнадесета година/ в състав:
Районен съдия: Цветанчо Трифонов
при секретаря Мартин Марков, като разгледа докладваното от съдията Цв.Трифонов административно наказателно дело № 17 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Т.В.Г. от с. Габаре е обжалвал
наказателно постановление № 18-0288-000799/12.12.2018г. на Началника на РУ към
ОДМВР Враца, с което на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1,
т.5,пр.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева, като е поискал неговата отмяна, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата не е изразил
становище по нея.
Административно – наказателното
производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение/ АУАН/
№ 882/20.11.2018 г. В него актосъставителят К.Т.К. на длъжност мл. автоконтрольор
при РУ – АЕЦ Козлодуй направил
констатации, че на 20.11.2018 г. около 11:30 часа в гр.Козлодуй на кръстовището
на ул.“Христо Ботев“ и ул.“Симеон Русков“ като водач на лек автомобил – КИА
СИЙД с рег.№ СВ9960КА собственост на Дирекция УССД – МВР гр.София, като
нерегулирано кръстовище не пропуска приближаващият го от дясната му страна и му
отнема предимство л.а. Сеат Алтеа с рег.№ВР2605ВН с водач Зорница Цв. Д. ЕГН **********,
като го блъска в следствие на което става причина на ПТП с материални щети.
Въз основа на този АУАН Началника към ОДМВР град Враца, РУ Козлодуй издал атакуваното Наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5,пр.4 от ЗДвП на жалбоподателя Т.Г. е наложена глоба в размер на 200,00 лева .
Жалбата е подадена в срок и от лице
имащо право на такава, поради което е допустима.
По делото са разпитани като свидетели
актосъставителя К.К. и свидетеля на съставянето на акта и П.Д. – и двамата
служители на РУ на АЕЦ Козлодуй. От показанията на свидетеля К.К. става ясно,
че около обяд на 20.11.2018 година бил изпратен от дежурния на ОДЧ на РУ – АЕЦ
на място, на което било станало ПТП, между служебен автомобил на полицията
марка „КИА” и частен автомобил. При посещението на мястото на ПТП свидетелят
установил, че произшествието между двата автомобила е станало на паркинг на
магазин „Лидъл”. Според свидетелят водачката на частния автомобил виждайки
полицейския се притеснила, не можала да спре и в следствие на което го
блъснала. Свидетелят сочи, че по принцип за ПТП настъпили на паркинги те
неправят посещение, но тъй като единия автомобил бил служебен от тях се
изисквало да съставят протокол и акт.
Свидетелят Дочевски също категорично
изяснява, че ПТП – то е настъпило на паркинга на магазин „Лидъл”, а не на
кръстовището му.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.
Съдът намира, че тази законова презумция
е оборена от показанията на двамата свидетели. Те са разпитани в съдебното
заседание и предупредени за отговорността, която носят по смисъла на чл. 290 НК. Ето защо съдът приема за доказано, че ПТП е настъпило в паркинга на магазин
„Лидъл”, а не на кръстовище, както е записано в акта за установяване на
административното нарушение и в наказателното постановление.
Мястото на извършване на нарушението е елемент от фактическият състав и неустановяването му съставлява нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН в тежест на административният орган е да установи с допустими от закона доказателства всички обстоятелства досежно извършеното нарушение, тъй като отразените в АУАН констатации не се считат за установени до доказване на противното. От представената административно наказателна преписка безспорно се установява, че административно наказващият орган не е спазил императивните разпоредби при съставяне на АУАН на чл. 42, т. 3, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН .
Горните нарушения са съществени такива, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, което води до съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на административнонаказаното лице.
Ето защо съдът намира, че жалбата е основателна и изцяло доказана. Административно–наказващият орган се е позовал на акт за установяване на административно нарушение, в което невярно са отразени обстоятелствата на вмененото нарушение и по–специално задължението на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН да бъде описано вярно и точно мястото на извършване на нарушението, както и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за същото, поради което е издал незаконосъобразно наказателно постановление.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Отменя като незаконосъобразно НП № 18-0288-000799/12.12.2018г. на Началника на РУ към ОДМВР Враца, с което на Т.В.Г., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5,пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева.
Решението може да се обжалва пред АС –
Враца в 14 дневен срок от връчване на съобщението.
Да се публикува съгласно ВППСА в КРС.
Районен съдия: