П Р О Т О К
О Л № 1373
град Пловдив, 12.12.2019 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: АНАХИД ХЪНГИКЯН
РУМЕН КОСТОВ
Секретар
Гергана Спасова
Прокурор
Дилян Пинчев
сложи
за разглеждане НОХД № 2121 по описа за
2019 година,
докладвано
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА гр. ПЛОВДИВ, редовно призована,
се явява прокурор ДИЛЯН ПИНЧЕВ.
Подсъдимият Б.В.М., редовно призован, се явява лично,
доведен от Затвора - Пловдив и с адв. А.Б.,
служебен защитник.
ПОСТРАДАЛИЯТ А.Б.Б. се явява лично.
ПОСТРАДАЛИЯТ В.С.А., нередовно призован, не се явява.
По делото се е върнала цяла, изпратената до лицето призовка за днешното съдебното
заседание, с отбелязване, че по сведение на неговата майка К. В. Й., същият е
извън страната повече от 6 месеца, както и че тя не желае и отказва да получи
призовката. По делото е изискана и е постъпила справка за адресна регистрация и
задгранични пътувания на пострадалия А., от която не се установява промяна на
неговите постоянен и настоящ адрес. Съгласно справката същият е излязъл от
страната на 27.06.2019 г. и към датата на изготвянето й няма регистрирано
влизане на територията на Република България.
ПОСТРАДАЛАТА В.М. С., редовно призована, се явява
лично и с повереник адв. С. К., който представя пълномощно.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното
заседание. По отношение на нередовно призования пострадал В.С.А. са налице
изискванията на чл. 247в ал. 3 от НПК, където пише, че разпоредителното
заседание не се отлага, ако пострадалият не е намерен на посочения от него
адрес за призоваване.
ПОСТР. Б.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
АДВ. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОСТР. С.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
АДВ. Б.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
СЪДЪТ, след съвещание, намира, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на разпоредителното заседание. Действително пострадалият В.А.
е нередовно призован, но съгласно разпоредбата на чл. 247в ал. 3 от НПК разпоредителното
заседание не се отлага, ако пострадалият не бъде намерен на посочения от него
адрес за призоваване в страната. Както беше докладвано, пострадалият е призован
на посочения от него адрес за призоваване, но не е могъл да бъде намерен, като
във връзка с дадените сведения от неговата майка е изискана справка за адресна
регистрация и задгранични пътувания, от която освен, че не се установява
промяна на неговите постоянен и настоящ адрес, се установява и това, че е
излязъл от страната на 27.06.2019 г., след което няма регистрирано влизане на
територията на Република България.
Ето защо
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
АДВ. К.: Представям молба от В.М. С. срещу подс. Б.В.М.,
на основание чл. 76 от НПК, с която е направено искане да бъде конституирана
като частен обвинител по делото с правата по чл. 79 от НПК, като предявяваме и
граждански иск срещу подсъдимия за обезщетение за причинени в резултат на
деянието имуществени вреди в размер на 327,31 лева и неимуществени вреди в
размер на 10 000 лева, или общо за сума в размер на 10 327,31 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 05.01.2019 г. до
окончателното изплащане на същата.
АДВ. Б.: Съобразно чл. 77 ал. 3 от НПК молбата, изхождаща
от пострадало лице, с която иска да се конституира като частен обвинител,
следва да се депозира най-късно до започване на разпоредителното заседание.
Това се отнася и за гражданския иск, като съгласно чл. 85 ал. 3 от НПК това
действие също трябва да се извърши до даване ход на разпоредителното заседание.
Молбите бяха депозирани след даване ход и срокът е преклудиран и не следва да
се допускат, като пострадалата не следва да се конституира като частен
обвинител и граждански ищец.
ПРОКУРОР: Молбата на постр. С. за конституиране като частен
обвинител и граждански ищец е своевременно подадена, съгласно изискванията на НПК
и следва да се приеме.
АДВ. К.: Предоставям на съда.
Сне се самоличността на подсъдимия:
Б.В.М. – роден на ***
***, *** гражданин, неграмотен, без образование, безработен, неженен, осъждан,
ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни на подсъдимия правата му по чл. 55 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Разбрах правата си по чл. 55 от НПК,
които съдът ми разясни.
Сне се самоличността на пострадалите:
А.Б.Б. – 27 години, ** гражданин, женен, осъждан, без родство с подсъдимия.
В.М. С. - 66 години,
** гражданка, омъжена, неосъждана, без родство с подсъдимия.
СЪДЪТ разясни правата на пострадалите по чл. 75 от НПК.
ПОСТР. Б.: Разясниха ми се правата. Разбрах ги.
ПОСТР. С.: Разясниха ми се правата. Разбрах ги.
ПРОКУРОР: Получено е преди повече от седем дни съобщението
по чл. 247б от НПК и препис от разпореждането на съда за насрочване на делото
за разглеждане в разпоредително заседание.
ПОСТР. Б.: Получил съм съобщение по чл. 247б от НПК и
препис от разпореждането на съда за насрочване на делото с въпросите по чл.
248, ал. 1 от НПК преди повече от седем дни.
ПОСТР. С.: Получила съм съобщение по чл. 247б от НПК и
препис от разпореждането на съда за насрочване на делото с въпросите по чл.
248, ал. 1 от НПК преди повече от седем дни.
АДВ. К.: Запознат съм с процедурата. Готов съм да дам
мнение по въпросите на чл. 248 ал. 1 от НПК.
АДВ. Б.: Уважаема госпожо председател, получил съм
съобщение по чл. 247б от НПК и препис от разпореждането на съда за насрочване
на делото с въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК преди повече от седем дни.
ПОДС. М.: Получих съобщение по чл. 247б от НПК, ведно
с препис от разпореждането на съда с въпросите, изброени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и препис от обвинителния акт на Окръжна прокуратура – Пловдив преди
повече от седем дни.
СЪДЪТ разясни на прокурора, пострадалите, повереника,
подсъдимия и защитника правото на отводи по чл. 274 от НПК.
ПРОКУРОР: Разяснени са ни правата по чл. 274 от НПК. Нямам
искане за отвод на състава на съда и секретаря.
ПОСТР. Б.: Нямам искане за отвод на състава на съда, секретаря, прокурора.
АДВ. К.: Нямаме искане за отвод на състава на съда, секретаря, прокурора.
ПОСТР. С.: Нямам искане за отвод на състава на съда, секретаря, прокурора.
АДВ. Б.: Нямам искане за отвод на състава на съда, секретаря, прокурора.
ПОДС. М.: Нямам искане за отвод на състава на съда,
секретаря, прокурора.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на прокурора, пострадалите, повереника,
подсъдимия и защитника разпоредбата на чл. 248, ал.3 от НПК, съгласно която в
съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат
да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по
ал.1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното
заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за
несъществени.
ПРОКУРОР: Наясно съм с разпоредбите по чл. 248 ал. 3 НПК.
ПОСТР. Б.: Наясно съм с разпоредбите по чл. 248 ал. 3 НПК.
АДВ. К.: Наясно съм с разпоредбите по чл. 248 ал. 3 НПК.
ПОСТР. С.: Наясно съм с разпоредбите по чл. 248, ал. 3 НПК.
АДВ. Б.: Наясно съм с разпоредбите по чл. 248 ал. 3 НПК.
ПОДС. М.: Наясно съм с разпоредбите по чл. 248 ал. 3 НПК.
СЪДЪТ, след съвещание,
О П Р Е Д Е Л И
ПРИСТЪПИ СЕ към обсъждане на въпросите по чл. 248 ал. 1
от НПК.
ПРОКУРОР: Считам, че делото е подсъдно, съобразно
правилата за местна и родова подсъдност, на настоящия съд. Не са налице
основания за прекратяване или спиране на съдебното производство. Не смятам, че
са допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, които да се
квалифицират като съществени и които са ограничили правата на някоя от страните
в процеса. Считам, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените производства и то по реда на Глава ХХVІІ или ХХІХ от НПК, като правим
съответно предложение към подсъдимия и неговия защитник да се гледа делото по
реда на Глава ХХVІІ от НПК –съкратеното съдебно следствие или ако възстановят
щетите по реда на Глава ХХІХ от НПК със споразумение. Не се налага разглеждане
на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и
извършване на съдебни следствени действия по делегация. По т. 6, подсъдимият няма
мярка за процесуална принуда и не считам, че се налага да се взема такава по
настоящото дело. Искане за събиране на нови доказателства нямам, както и
доказателствени искания нямам и ще ви моля, ако се наложи да се даде ход на
делото по общия ред, да го насрочите за съдебно заседание за определена от вас
дата и да призовете всички лица, описани в приложението към обвинителния акт.
За гражданския иск се придържам към казаното преди
малко.
ПОСТР. Б.: Искам да ми се възвърне сумата, която е
взета от мен. Друго нищо не искам. Няма да казвам нищо повече във връзка с
въпросите, посочени в съобщението.
АДВ. К.: Придържам се към казаното от прокурора и няма
какво повече да добавя. Не са налице пречки и нарушения, които да препятстват
гледането на делото от този състав.
ПОСТР. С.: Поддържам казаното от повереника ми. Друго няма какво да кажа.
АДВ. Б.: По отношение на въпросите, визирани в чл. 248
ал. 1 от НПК, представям на вашето внимание следното становище. Делото е
подсъдно на Окръжен съд – Пловдив, доколкото са налице предпоставките за местна
и родова подсъдност за престъплението, с което е ангажиран подзащитният ми. Липсва
основание за прекратяване и спиране на наказателното производство.
Считам, че в досъдебното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, отстраними такива, които са довели до
ограничаване правото на защита на подзащитният ми М..
В тази насока на първо място искам да посоча правната
конструкция, с която е процесуално ангажиран подс. М.. Вменената престъпна
деятелност според обвинителния акт включва две инкриминирани дати на които се
твърди, че са реализирани конкретните престъпни деяния, които са функционално
обвързани като продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК. Видно от обвинителния
акт, пострадалите от тази усложнена престъпна деятелност са три различни лица Б.,
А. и С.. Намирам, че така предявеното обвинение е в нарушение на ограничителните
правила на чл. 26 ал. 6 от НК, съгласно която разпоредба правилата за продължавано
престъпление не се прилагат, когато са налице престъпления, извършени против
личността на различни граждани. Въпреки че грабежът по чл. 199 ал. 1 от НК не е
включен в Глава ІІ от НК „Престъпления против личността“, ноторно е, че включва
това деяние два акта – единият е противозаконното отнемане на чужда движима вещ
и следващият - оказана принуда, изразяваща се в конкретно упражнена сила или
заплашване. В този ред на мисли престъпната деятелност на подсъдимия М. следва
да бъде разгледана при условията на реална съвкупност. В този смисъл е константната
практиката, залегнала в множество съдебни актове, като този на ВКС с Решение №
391/12.02.2003 г. по НД № 321/2002 г. по описа на III н.о. Престъплението грабеж засяга собствеността и
личността на гражданите. Това се отнася в по-голяма сила и в настоящия случай,
доколкото от едното обвинение е причинена средна телесна повреда, което е повод
да се предяви граждански иск срещу подзащитния ми за причинени в резултат на
това деяние неимуществени вреди. На пръв поглед така изложеното възражение
касае нарушение на материално-правен въпрос и естествено в този случай съдът е
извън правомощията си да вземе становище и да дава указания относно правилната
квалификация, защото това е в компетентността на държавното обвинение, но това
нарушение е такова на процесуалните правила, което неминуемо при един
осъдителен съдебен акт ще повлече по-тежка наказателна отговорност на
подзащитния ми, доколкото ще намери изражение в по-тежки параметри на наказанието,
отколкото ако бъде признат за виновен за извършено престъпление в условията на
реална съвкупност, какъвто е настоящият случай. Считам, че обвинителният акт е
необоснован в този си вид и не отговаря на стандартите и критериите, визирани в
чл. 246 ал. 2 от НПК.
Налице е и противоречие между обстоятелствената част и
диспозитива. На стр. 5 от обвинителния акт е отразено, че деянието, първото
такова, е извършено на 30.10.2018 г. и е такова по чл. 198 ал. 3 от НК, а
именно грабежоподобна кражба. Изложена е подробна фактическа обстановка, която
следва да се субсумира от този състав. В заключителната част на обвинителния
акт нито словесно, нито цифром фигурира такова обвинение и подзащитният ми не е
привличан като обвиняем по тази правна конструкция.
На следващо място, в диспозитива е записано, че в инкриминирания
период на три пъти, което предполага три отделни и независими едно от друго престъпни
деяния, а в обстоятелствената част фактите, както са изложени, обуславят
наличието на две деяния, на двете цитирани инкриминирани дати.
На следващо място, в случай, че не се приемат
възраженията ми относно престъпната квалификация и се приеме да е продължавано
престъпление, следва да се посочи, че в обстоятелствената част на обвинителния
акт липсват фактически и правни аргументи, които да обуславят деянието като усложнена
престъпна деятелност и да има субективна и обективна връзка между деянията,
както изисква чл. 26 от НК, както и липсва информация относно фактическата
обстановка и това дали е налице еднородност на вина или не.
Престъплението, за което е предаден на съд подс. М., в
него е включено и квалифициращо обстоятелство, че е извършено при условията на
опасен рецидив по чл. 29 ал. 1 б. А от НК. Не може да се отрече, че в обвинителния
акт детайлно са описани предходните му осъждания, но липсва фактология кое от
тези осъждания обуславя наличието на това квалифициращо обстоятелство.
Считам, че с така направените възражения, обвинението
в този си вид е неясно и неточно и поставя подзащитния ми в невъзможност да
узнае в пълнота обема и рамките на обвинението, респективно да организира адекватна
защитна линия, съобразно цялото обвинение.
Ето защо моля да се прекрати настоящото съдебно
производство и да се върне делото на представителя на Окръжна прокуратура -
Пловдив.
На този етап не са налице основания за разглеждане на
делото по особените правила. Не е необходимо да се разглежда при закрити врати,
с привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебни следствени действия
по делегация. Към настоящия момент подзащитният ми не е ангажиран с мярка за
неотклонение и не виждам основание да се ревизира процесуалният му статут.
Нямам искания за събиране на нови доказателства. По т. 8, в случай, че не бъде
прекратено съдебното производство, да се насрочи съдебното заседание по общия
ред, като се призоват всички лица в приложения списък за призоваване на лицата.
За гражданския иск поддържам казаното във вида, който
го изложих по-горе.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Поддържам казаното от моя защитник.
Делото е подсъдно на Окръжен съд-Пловдив. Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Поддържам казаното от моя защитник относно допуснатите
процесуални нарушения, които са ограничили процесуалните ми права. Искам делото
да се гледа по общия ред. Не искам друга процедура. Не са налице основания за разглеждане
на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване
на съдебно следствени действия по делегация. Да не ми се взема мярка за
неотклонение. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Желая делото да
бъде разгледано по общия ред, ако не се прекрати.
Относно молбата за конституиране като частен обвинител
и граждански ищец на пострадалата С., придържам се към казаното от моя защитник.
ПРОКУРОР: По отношение на възраженията на защитата на
подсъдимия, същите са без основание. Това са престъпления против собствеността
и правилата на чл. 26 ал. 6 от НК не важат при тях. Освен това неправилно е становището
на защитата, че чл. 26 от НК е по-тежко наказуемо от ако за всяко едно деяние
се повдигне отделно обвинение в условията на реална съвкупност. В този случай
накрая се прилага чл. 23 от НК, което предполага и приложение на чл. 24 от НК и
ако се повдигне за всяко едно престъпление обвинение, наказанието е много тежко
и винаги се налага по-тежкото и ако се увеличи с една втора, ако се приложи чл.
24 от НК, то тогава чл. 26 ал. 1 от НК се явява по-леко наказуемо престъпление.
Не е вярно, че обвинителният акт не е обоснован и в
него има съществени противоречия. В случая формално - да, има извършено престъпление
по чл. 198 от НК, но по-тежкото престъпление поглъща чл. 198 от НК и не е
необходимо след всяко едно описано действие, да се квалифицира деянието
поотделно, а и с това ще се наруши правото на защита, като се квалифицира
отделно, защото това означава отново прилагане на чл. 23 от НК, което е по-тежко.
Не считам, че е необходимо изричното обясняване каква
е субективната и обективна връзка между отделните деяния. Не е нужно да се
посочва в обвинителния акт това. То става ясно от подробно описаната в него
фактическа обстановка и от това дали има еднородност на вина или не. Това е
въпрос по същество, за да се прецени накрая има ли еднородност на вина или не,
защото в хода на съдебното следствие могат да се съберат други доказателства,
различни от тези в досъдебното производство.
Считам, че неизписването на конкретната присъда в
обвинението, тази за която прокуратурата смята, че обуславя опасния рецидив, не
е съществено процесуално нарушение, защото правото на подсъдимия не е нарушено,
тъй като самият адвокат, а и подсъдимият са се запознали с всички материали по
делото, където е представено свидетелството за съдимост, от където става ясно и
видно коя е присъдата, която обосновава по-тежката квалификация за опасен
рецидив. Това е описано в обвинителния акт на стр. 3, където също става ясно
коя е присъдата, водеща след себе си квалификацията.
В този ред на мисли, възраженията за съществени процесуални
нарушения не са основателни и моля да не се уважават.
ПОСТР. Б.: Придържам се към казаното от прокурора.
Нямам какво да добавя.
АДВ. К.: Придържам се към казаното от прокурора. Нямам
какво да добавя.
ПОСТР. С.: Аз също нямам какво да добавя.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, относно въпросите, предмет на
обсъждане в разпоредителното заседание, намира за установено следното:
Делото е подсъдно на Окръжен съд - Пловдив.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Във връзка с т. 3, на първо място, следва да бъдат обсъдени
направените в тази връзка възражения от адв. Б. относно допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничили правата на подсъдимия.
Относно квалификацията на повдигнатото по отношение на
подс. М. обвинение беше направено възражение от адв. Б., че престъпната
деятелност следва да бъде разгледана при условията на реална съвкупност, а не
като продължавана престъпна дейност. В тази връзка следва да се посочи, че това
възражение не следва да се коментира от съда, доколкото от една страна, право
единствено и само на прокурора е да прецени срещу кои лица и какви обвинения да
повдига, а от друга, както посочи и от адв. Б., това е въпрос по съществото на
делото, по който съдът към настоящия момент не следва да се произнася, а това
следва да стане с крайния съдебен акт. Същото се отнася и за възражението
относно липсата в заключителната част на обвинителния акт на обвинение по чл.
198 ал. 3 от НК.
Действително в обвинителния акт следва да бъдат
посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието, за което е
повдигнатото на подсъдимия обвинение. Съдът намира, че в обстоятелствената част
на акта са изложени факти относно деянията, включени в продължаваната престъпна
дейност, като не са налице противоречия в това отношение между
обстоятелствената и диспозитивната част.
Що се отнася до това, че прокурорът не е посочил кое
от всички изброени в обстоятелствената част на обвинителния акт осъждания на
подсъдимия обуславя квалификацията опасен рецидив, това според съдебния състав не
представлява такова нарушение, което да е съществено, доколкото в случая не е
нарушено правото на подсъдимия и по-конкретно правото му да разбере за какво
престъпление е привлечен в това му качество.
Съдът обаче намира, че в хода на досъдебното
производство са допуснати други, различни от посочените от адв. Б., съществени
процесуални нарушения, които се изразяват в следното:
На първо място, следва да се отбележи, че в уводната
част на диспозитива на обвинителния акт е посочено обобщено, че в периода от 31.10.2018
г. до 05.01.2019 г. подс. М. е извършил описаната престъпна дейност, като
употребил за това сила и заплашване. След това са фиксирани фактически
констатации за отделните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност,
според които, за разлика от обобщението, направено преди това, деянията са
извършени чрез употреба на сила. Посоченият резонанс между частите на
обвинителната теза, който я прави неразбираема, е налице както в диспозитива на
обвинителния акт, така и в постановлението за привличане на обвиняемо лице в
хода на досъдебното производство. Липсата на разбираемост е съществено
процесуално нарушение, доколкото нарушава правото на подсъдимия да разбере за
какво престъпление е привлечен в това му качеството, доколкото става въпрос за
противоречиво изразяване на наличната информация.
На следващо място, налице е противоречие между обстоятелствената
част на обвинителния акт и диспозитива на същия относно датата на извършване на
деянията, включени в продължаваната престъпна дейност и това е така, доколкото
на стр. 4 като дата е посочено 30.10.2018 г., а в диспозитива на акта като начало
на инкриминирания период е посочено 31.10.2018 г. Както беше отбелязано по-горе,
в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат
посочени фактите и обстоятелствата, обуславящи съставомерността на деянието,
като към тях се отнася включително и времето на извършване на същото. В случая
не може да се приеме, че става въпрос за техническа грешка, доколкото в крайна
сметка не става ясно коя от двете дати е инкриминираната такава, респективно
начало на инкриминирания период.
Наред с горното, следва да се посочи и това, че са
налице разминавания както в обстоятелствената част на акта, така и между нея и
диспозитива относно част от твърдените за отнети от владението на пострадалата В.
С. вещи, което разминаване също следва да бъде отстранено.
Съдът намира, че допуснатите на досъдебното
производство нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като са
нарушили правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в
това качество, поради което и доколкото същите са отстраними следва съдебното
производство да бъде прекратено и делото върнато на Окръжна прокуратура -
Пловдив за отстраняването им.
За процесуална икономия, съдът следва да се произнесе
и относно останалите въпроси на чл. 248 от НПК, като счита, във връзка с заявеното
от подсъдимия и неговия защитник не са налице основания за разглеждане на
делото по особените правила.
Не са налице основание за разглеждането на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на
съдебно-следствени действия по делегация.
По отношение на подс. М. не е взета мярка за
неотклонение, като съдът намира, че не са налице основания към настоящия момент
за вземане на такава, доколкото същият е задържан по друго дело.
Няма основание за събиране на нови доказателства.
С оглед прекратяване на съдебното производство и връщането
на делото на Окръжна прокуратура – Пловдив, съдът счита, че към настоящия
момент същото не следва да се насрочва, респективно не следва да бъдат
призовани лицата, включени в списъка на лицата за призоваване, приложен към обвинителния
акт на Окръжна прокуратура - Пловдив.
Съдът следва да се произнесе и във връзка с депозираната
молба за конституиране в качеството на частен обвинител и граждански ищец на
пострадалата С.. Действително формално молбата беше подадена след даване ход на
разпоредително заседание, а съгласно разпоредбите на чл. 85 ал. 3 от НПК и чл.
77 ал. 3 от НПК, исковете се предявяват, а молбата за участие в съдебното
производство се прави най-късно до започване на разпоредителното заседание пред
първоинстанционния съд. Предвид горното предявените от пострадалата С. срещу
подс. М. граждански искове не следва да бъдат приемани за разглеждане в
наказателното производство, като наред с горното следва да се откаже
пострадалата да бъде конституирана като частен обвинител по делото.
Предвид горното
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДЕЛОТО е подсъдно на Окръжен съд – Пловдив
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за разглеждане на делото по
особените правила.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за разглеждането на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на
съдебно следствени действия по делегация.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявените от постр. В.М. С. срещу подс. Б.В.М. граждански искове
за имуществени вреди в размер на 327,31 лева и за неимуществени вреди в размер
на 10 000 лева, или общо в размер на 10 327,31 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 05.01.2019 г. до датата на окончателното
изплащане на сумата.
ОТКАЗВА да конституира пострадалата В.М. С. като частен
обвинител по делото.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2121/2019
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ПЛОВДИВ за
отстраняване на посочените съществени нарушения на процесуалните правила,
довели да ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, допуснати на
досъдебното производство.
Определението в частта относно въпросите по чл. 248 ал.
1 т. 3 от НПК, както и по чл. 248 ал. 2 от НПК подлежи на обжалване и на
протест в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив, по реда на Глава
ХХІІ от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12,05 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
СЕКРЕТАР: