№ 92
гр. Монтана, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500046 по описа за 2022 година
С решение № 260385 от 08.11.2021година постановено по гр. д. № 1609 / 2020 г. по
описа на Районен съд Л., е отхвърлен предявения от ЧЕЗ Е. АД с ЕИК *** срещу Л.И. с
ЕГН ********** иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК да се признае за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 977,94лева главница и 309,92лева лихви поради
погасяване на задълженито с изтичане на предвидената в закона давност.
Недоволно от решението е останало ЧЕЗ Е. АД гр.С., което чрез юрисконсурт С.Т
го е обжалвало изцяло. С въззивната жалба се иска неговата отмяна по изложени
съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния
закон, процесуалните правила и необоснованост. Оспорва се изводът на съда за
приложимост спрямо дружеството давностен срок за вземането. Смята, че претендираните
суми не се характеризират с белезите на периодично плащане по смисъла на чл.111,б.“в“ от
ЗЗД, поради което претенцията се погасява с изтичането на общата петгодишна давност по
чл.110 от ЗЗД.Макар и сумата да се отнася за предходен на 2017година период основанието
и за начисляване произтича от законово регламентираната корекционна процедура
включваща поредица от действия и едва след завършване на процедурата възниква
вземането за конкретния период.Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение и уважи
исковата претенция.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двате
инстанции.
Въззиваемия Л.Т. не е представил писмено становище по жалбата.Същия се
представлява в съдебно заседание от особения представител адв.Н.А., който моли съда да
остави жалбата без уважение и потвърди атакуваното решение като правилно и
1
законосъобразно.
За да постанови решението си, Ломският районен съд е приел , че е водено
заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет на настоящото
производство, за което е издадена заповед и същата не е връчена на длъжника, поради което
на заявителя е даден срок да установи вземането си по общия ред, поради което е направил
извод, че предявения установителен иск е допустим.
Съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като задължението е погасено по
давност с изтичането на три години и два месеца от издаване на фактурата от
06.03.2017година по вземането , което приема за безспорно установено, тъй като
заявлението е подадено на 20.06.2020година.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Окръжен съд Монтана приема за установено следното:
Въззивната жалба е редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на
иск и не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. В заповедното производство по ч. гр. дело № 827/2020 г. по описа на Ломскиа
районен съд, предмет на същото са били исковите суми и за исковите периоди. Заповедта за
изпълнение не е била връчена на длъжника, поради което е указано на молителя да
установи вземането си по общия ред и ищцовото дружество в срок е подало исковата
молба. Съдът се е произнесъл именно по предявения иск.
С предявените искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с
чл. 124, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД ищецът "ЧЕЗ Е." АД е поискал от съда да признае за установено,
че ответникът Л.И., му дължи сумата 977,94 лв., представляваща стойност на допълнително
начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, дължима по фактура № **********/08.03.2017 г.;
сумата309,92лева. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 22.03.2017 г. до
18.06.2020 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 827/2020 г. по описа на Районен съд –Лома, до окончателното
изплащане на вземането, както и да му присъди разноските, направени в заповедното и в
първоинстанционното производство.
В исковата молба се твърди, че страните са в облигационни отношения, тъй като
между тях е налице договор за продажба на ел. енергия за обект в сгр.Л. ул.В. по открита
партида БИЗНЕС ПАРТНЬОР №10309984, дог.сметка 300248773421 и аб.№***.
Ищецът посочва, че на 02.03.2017 г. служители на оператора на
електроразпределителната мрежа са извършили проверка на мястото на измерване на
електрическа енергия в гореописания обект като потребителят не е открит.В момента на
проверката в съответствие с чл. 58, ал. 1 от ОУ е съставен констативен протокол (КП) №
3017095/02.03.2017година в присъствието на двама независими свидетели, на основание чл.
58, ал. 2 от ОУ. Потърсен е представител на потребителя, но не е бил намерен. На
2
проверката е присъствал представител на орган на МВР. Твърди се, че проверяващите са
установили и отразили в КП в графа „пломбата на щит липсва. Пломбата на клема блок е
здрава.Констатирана е промяна в схемата за свързване състояща се в изходящ фазов
проводник за абоната УПА -16мм2 е прерязан под таблото и директо е прикачен към фазов
проводник УПА -25мм2 захранващ таблото.По този начин цялата изразходвана енергия не
се измерва от СТИ и съответно не се заплаща.Проверявания електромер не е запечатан и не
е изпращан на метереологична лаборатория.
Поддържа се, че присъединението е премахнато и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ, в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 2, б. "б" от ПИКЕЕ, е преизчислена сметката за
доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по посочения в началото
клиентски номер за периода от 03.12.2018 г. до датата на извършената проверка 02.03.2017 г.
Твърди се, че е издадена приложената фактура № **********/08.03.2017година. на стойност
977,94лв. и ответникът е уведомен. Посочва също, че е налице нормативно предвидена
обективна отговорност, при която вината не е част от фактическия състав, като не е
необходимо съдът да установява дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията е по
вина на клиента. При упражняването на това право не е необходимо да се доказва вина на
потребителя, а за упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието
на едно обективно състояние – неизмерване или непълно или неточно измерване на ел.
енергия. В заключение счита, че след влизането на закона в сила и правилата, издадени на
негово основание, правото на ответника да извършва едностранна корекция в количеството
на доставена на потребителя електрическа енергия, респективно на дължимата за нея цена,
произтича пряко по силата на самия закон, посредством съдържащото се в разпоредбите на
чл. 83, ал. 2 ЗЕ и чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ препращане.
МОС следва да отбележи, че с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. №
2385/2016 г. на ВАС, 5 членен състав, в сила от 14.02.2017 г., са отменени разпоредбите
ПИКЕЕ, без тези на чл. 48-51 от ПИКЕЕ. Разпоредбите на чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ, са
отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г., публикувано в ДВ
бр. 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Отмяната на тези четири текста има действие за в бъдеще
и няма ретроактивно действие за отминал период, тъй като същите не са прогласени за
нищожни, а са отменени. Исковият период е зам декември 2016 г до 02.03.2017, поради
което разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.); са изцяло приложими за процесния казус.
Основният довод на първоинстанционния съд , за да отхвърли исковата претенция,
е че същата е погасена по давност като периодично плащане за което представителят на
ответника е направил възражение.МОС намира тези доводи за незаконосъобразни.
Разпоредбата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се
погасяват вземания, за които законът не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземания за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга
давност, вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземания за наем, за
лихви и за други периодични плащания (чл. 111 ЗЗД ). В случая процесното вземане по
корекционната сметка по своя характер се явява вземане за неоснователно обогатяване, след
като процедурата по установяването на предпоставките за налагане на корекциите на
количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, цели да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорност на потребителя за негово виновно поведение, както и има еднократен и
самостоятелен характер и не съдържа признаците на периодично плащане, съгласно
3
постановките в тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС. При съобразяване на обстоятелствата, че за да се установи вземането за
корекция съгласно ПИКЕЕ е предвидена специална процедура, свързана със съставяне на
констативен протокол от оператора на съответната мрежа, както и изчисляване
количеството на електрическата енергия, уведомяване на клиента за корекцията, издаване на
фактура, то вземането за сумата от977,94лева. следва да се счете за установено по размер и
изискуемо съобразно посоченото във връчената на клиента № **********/08.03.2017година
т. е. срокът по чл. 110 от ЗЗД изтича на дата 08.03.2022 г.
Вземането е заявено пред заповедния съд със заявление рег.
№8071/30.06.2020гозина., а искът по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК е
предявен на дата 06.11.2020г., т.е преди да е изтекъл петгодишния давностен срок.
С издаването на процесната фактура е определен един общ размер на дължимата
по реда на ПИКЕЕ, но нетаксувана до този момент и незаплатена електрическа енергия за
период от три месеца назад от датата на проверката. Следователно не се касае за периодично
вземане, по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, а е налице едно общо вземане, за което от
датата на фактурирането му на 08.03.2017г. до датата на предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 30.06.2020 г. не са изтекли 5 години погасителен
давностен срок.
Горното води до извод, че предявения иск за вземането по корекционна сметка в
размер на сумата от 977,94 лв. е основателен и следва да бъде уважен.
Вземането за изтеклите лихви за забава в плащането на сумата 977,94лв. се
претендира за периода от 22.03.2017 г. до 18.06.2020 г., и възлиза на сумата от 309.92лева.
Уважаването на иска за него е обусловено от изхода по иска за главното вземане, както и
при констатация за липса на спор между страните относно размера му. При съобразяване
периода, за който се претендира вземането и направеното възражения за давност, то
вземането е погасено по правилото на чл. 111 б. "в" от ЗЗД за периода от 22.03.2017г до
30.06.2017година или за периода от 30.06.2017г.до 30.06.2020година дължимото
обезщетение за забава, изчислено с помощта на електронен калкулатор за законна лихва
възлиза в размер на 297,99лева до който размер следва да се уважи исковата претенция.
Въз основа на гореизложеното, МОС намира, че въззивната жалба е частично
основателна. Решението следва да отмени в частта в която искът е отхвърлен за сумата от
977,94лева главница и над сумата от 297,99лева до сумата от 309,92лева лихви.
С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
"въззиваемия следва да бъде осъдено да заплати на "ЧЕЗ Е. сумата 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции, както и заплатените държавни такси и разноски за
особения представител за двете инстанции.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
4
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260385 от 08.11.2021година постановено по гр. д. № 1609 / 2020
г. по описа на Районен съд Л., в ЧАСТТА, В КОЯТО е отхвърлен предявения от ЧЕЗ Е. АД с ЕИК
*** срещу Л.И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК да се признае за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 977,94лева главница и над сумата от
297,99лева до сумата от 309,92лева лихви и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на "ЧЕЗ Е." АД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: гр. С., срещу Л.И. с ЕГН ********** от гр.Л. , В.
79 на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 977,94лева. – главница, представляваща
неотчетена и незаплатена електрическа енергия, начислена в резултат на корекция за
периода по фактура №**********/08.03.2017година и 297,99лева лв. – мораторна лихва за
периода от 30.06.2017г. до 20.06.2020година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 30.06.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането, като ПОТВЪРЖДАВА в останалата част горното решение.
ОСЪЖДА Л.И. с ЕГН ********** от гр.Л. , В. 79 ДА ЗАПЛАТИ на "ЧЕЗ Е." АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.,направените разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 827/2020 г. на РС-Л. от 25,76лв. държавна такса,държавна такса
по гр.д.№1609/2020година по описа на ЛРС в размер на 74,24лева , 300лева за особен
представител и 150лева за юрисконсултско възнаграждение както и направените пред
въззивната инстанция разноски в размер 37,12. – държавна такса, 300, 00 лева за
възнаграждение за особения представител и 150, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5