№ 292
гр. Враца, 02.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на втори юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
в присъствието на прокурора К. Н. И.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20251400200406 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. №4732/25.06.2025г. по описа на
Окръжен съд – Враца, от л.св.И. К. Р. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
"лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от
неизтърпения остатък от наложеното му наказание.
Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл.
156 ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на Р..
В съдебно заседание, осъденият Р. участва лично, доведен от органите на ОЗ
"Охрана" Враца и с договорния си защитник адв. М. М. от АК - Враца, като поддържат
молбата и правят искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание.
Адв. М. излага подробни съображения в подкрепа на искането за условно –
предсрочно освобождаване на нейния подзащитен. Твърди, че престоя на л.св. Р. в
затвора е бил безпроблемен и няма враждебни нагласи, а от доклада се установява, че
непосредствено след преминаване на адапционния период още на 27.01.2025г. е
одобрен за работа, като подходящ за извеждане на работни обекти без охрана. От
доказателствата по делото се установява, че същият е майстор и изключително ценен
работник, като по този повод е награждаван. Работи на шест часова работна седмица,
като трудовата му заетост започва от 07.30ч. сутринта, най-рано до 18.00ч.вечерта. От
момента на постъпването на Р. в затвора няма регистрирано нито едно дисциплинарно
1
нарушение и поведението му е било безупречно. Твърди, че се е включвал в спортни и
културно информационни дейности. Според адв. М., единственият аргумент на
затворническата администрация в посока не реализиране в пълен обем на целите от
плана на присъдата е неучастието му в програма "Умения за мислене". В този смисъл
и при детайлно запознаване с доклада и плана, който е приложен към него е налице
едно съществено разминаване като счита, че тази противоречивост на доклада не
следва да бъде приета, като нещо съществено от съда и като цяло е извън всички
оценъчни съждения и трудно може да се подкрепи от доказателствения материал по
делото. На практика е напълно невъзможно лицето да участва конкретно в тази
програма, доколкото е бил изключително ценен работник и е бил ангажиран трудово
на работа шест дни от седмицата.Иска молбата да бъде уважена.
С. М.- инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца, изразява
становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Сочи, че л.св. Р. формално е съгласен с договорените дейности в плана на присъдата,
но на практика не е проявил желание и настойчивост за тяхната реализация. Не е
включен в корекционни програми, които биха имали положително въздействие върху
личността на осъдения, поради липса на инициативност и изявено желание от негова
страна, въпреки, че графика за провеждането е поставен на общо достъпно място за
лишените от свобода. Според представителя на затвора, това е индикация за липса на
мотивация свързана с промяната в нагласите, както и за неизпълнение на част от
договорените дейности в плана на присъдата. Не проявява инициатива за срещи и
беседи с инспектор "социална дейност". Не е изпълнено заложеното в планираното в
присъдата участие в специализирана програма "Умение за мислене", отново поради
липса на желание и инициативност от негова страна. Договорените цели и задачи в
индивидуалния план на присъдата се реализират в частта "оползотворяване престоя в
затвора" единствено чрез участие в трудова дейност и включване в пенитенциарни
мероприятия. В тази връзка моли за съдебен акт, с който съда да остави без уважение
молбата за условно предсрочно освобождаване.
Участващият в съдебното производство прокурор на ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата на л.св. Счита, че в случая е налице само едната
предвидена в закона предпоставка за УПО, а именно л.св. е изтърпял предвидения в
закона минимум, но не е дал достатъчни доказателства за своето поправяне. Според
прокурора, от доклада по чл.155 от ЗИНЗС се установява, че осъденото лице формално
е съгласно с договорените дейности в плана на присъдата, но не проявява желание и
настойчивост за изпълнение на този план. Единствената му дейност е насочена в кръга
за участие в трудова реализация за намаляване размера на наказанието. Твърденията
на защитата, че като ценен кадър той е работил шест дни в седмицата и по тази
причина не е могъл да участва в други мероприятия включени в присъдата е
неоснователно. Работната седмица е пет дни, а лишения от свобода за да работи шест
2
дни, повече от тези пет дни трябва да подпише декларация. Т.е. осъденото лице е
подписало декларация, че желае да работи шести ден, единствено и само с цел
намаляване размера на наказанието. Така, че твърдението че няма възможност да
участва в програми от толкова много работа е неоснователно. Макар, че същият не е
наказван смята, че не е дал достатъчно доказателства за поправянето си и не следва да
бъде уважена молбата му.
В правото си на лична защита и последна дума, л.св. Р. желае да бъде условно
предсрочно освободен.
По делото са приеха като относими и допустими следните писмени
доказателства, представените към молбата на осъденото лице - доклад, изготвен по
реда на чл.155 от ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата, актуална справка за
изтърпяната част от наказанието на лишения от свобода към датата на съдебното
заседание, затворническото досие, становище на началника на Затвора-Враца.
Врачанският окръжен съд след като се запозна с молбата на осъдения, с
приложените към нея писмени доказателства и като съобрази становищата на
страните, намира същата за неоснователна по следните съображения:
Лишеният от свобода И. Р. е постъпил в Затвора - Враца на 29.11.2024г., където
от 29.11.2024г. до 15.03.2025г., на основание чл.68, ал.1 от НК е изтърпял наказание
"лишаване от свобода" в размер на 4/четири/ месеца, наложено му по НОХД
№297/2022г. по описа на РС Козлодуй, при първоначален "общ" режим. От 15.03.2025г.
е започнал да търпи наказание "лишаване от свобода" в размер на 6/шест/ месеца, при
първоначален "общ" режим, наложено му по НОХД №738/2024г. по описа на ОС –
Враца, с остатък 1 месец и 3 дни.
Осъденият към датата на с.з. фактически е изтърпял 3 месеца и 17 дни, от
работа са зачетени 1 месец и 10 дни. Всичко изтърпяно до момента е 4 месеца и 27
дни.
Остатъкът към настоящия момент са 1 месец и 3 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 43
точки.
В профила на криминогенни нужди, като дефицитна зона е посочена –"Умения
за мислене", а като гранична е маркирана зоната - "Отношение към
правонарушението" – в известна степен са налице индикации за извършване на нови
правонарушения.
Рискът от вреди е с ниски стойности за служителите и останалите лишени от
3
свобода. Не декларира дискриминационни нагласи.
Рискът от суицид и автоагресия е с ниски стойности.
Рискът от бягство към настоящия момент е също с ниски стойности.
Рискът от вреди за обществото също е среден и се обуславя от настоящото
правонарушение и криминално минало.
Ресурси: образование и семейна подкрепа.
В изготвения план на присъдата като цели и задачи са заложени: формиране на
самокритичност, осъзнаване на нанесените вреди и причините довели до
правонарушението; приучаване към системно полагане на труд и затвърждаване на
създадените трудови навици; формиране на умения за разпознаване на проблемите и
осъзнаване на последиците от действията му; формиране на основни умения за
справяне с житейски ситуации; пълноценно оползотворяване на престоя в затвора чрез
устройване на подходяща работа и участие в културно-масови и спортни мероприятия;
включване в краткосрочна корекционна програма "Умения за мислене".
От доклада по чл.155 от ЗИНЗС е видно, че за периода на престоя в затвора,
л.св. Р. е показал толерантно отношение към останалите лишени от свобода и
служителите на затвора. Същият е трудово ангажиран на външен обект и е назначен
като *** на работни обекти на "Инертстрой Калето"АД. Не са регистрирани
дисциплинарни нарушения, няма наложени и дисциплинарни наказания. Л.св. Р. е
награден с "Писмена похвала", със заповед №1702/05.06.2025г., на основание чл.98,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
От доклада се установява още, че л.св. Р. не е включван в корекционни
програми, поради липса на инициативност и заявено желание за участие. Посочва, че
графика за провеждане на такива програми е бил поставен на видно място за всички
лишени от свобода.Констатирано е още, че л.св. не проявява и амбиция за срещи и
беседи с ИСДВР. В обобщение е посочено, че л.св. не е показал достатъчна мотивация
за промяна на нагласите му, както и че не са изпълнени част от договорените дейности
в плана на присъдата.
Не е изпълнено заложеното в плана на присъдата, а именно участие в програма
"Умения за мислене".
ИСДВР е посочил, че е необходимо възпитателното въздействие върху
поведението на л.св. Р. да продължи, с оглед изпълнение на целите визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
4
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. Р. първата предпоставка формално е налице. Не е
налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има
поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния
му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото
доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на
затворническата администрация.
Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към
спазване на законите, среден е и риска от рецидив и за вреди към обществото.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е противоправни прояви. Това, че осъдения работи е
единствената му дейност, насочена в кръга за участие в трудова реализация, с цел
намаляване размера на наказанието. Твърденията на защитата, че като ценен кадър той
е работил шест дни в седмицата и по тази причина не е могъл да участва в други
мероприятия включени в присъдата са неоснователни. Неоснователни са и доводите на
защитата, че целите и задачите заложени в плана на присъдата са изпълнени в пълен
обем. Видно от доклада по чл.155 от ЗИНЗС, л.св. Р. не е включван в корекционни
програми, поради липса на инициативност и изявено желание от негова страна,
въпреки, че графика за провеждането е поставен на общо достъпно място за лишените
от свобода.Според състава на съда, същите биха имали само едно положително
въздействие върху личността на осъдения, а отказа на л.св. от участие в тях е
индикация за липса на мотивация свързана с промяната в нагласите, както и за
неизпълнение на част от договорените дейности в плана на присъдата. Л.св. Р. е
показал пренебрежително отношение към тези дейности, единствено с цел участие в
работния процес и намаляване срока на наказанието. Съдът се солидализира със
становището на затворническата администрация и на прокуратурата, че л.св. е
проявявал активност към дейности, които ще му бъдат от полза за намаляване на срока
на присъдата и при евентуална молба за условно предсрочно освобождаване. Това е
показателно до каква степен лишения от свобода е започнал да се поправя и желае да
води законосъобразен начин на живот.
В обобщение може да се направи извод, че по отношение на л.св. Р. не е
настъпила трайна ресоциализация и за същия следва да продължи процесът на
поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до
5
доизтърпяване на размера на присъдата.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. К. Р., роден на *** в гр.
Бяла Слатина,живущ в ***, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание "лишаване от
свобода", с остатък 1/един/месец и 3/три/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора - Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6