№ 19565
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110130118 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу П. Л. В., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 870,35 лева – главница, от която
сумата 846,59 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 23,76 лева, представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 197,24 лева, представляващи лихва за забава върху
главницата за периода от 31.05.2019 г. до 11.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че наследодателят на ответника – И. Й.а В.а била
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били
приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период
били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол №
7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за
който се отнасяли. Наследодателят на ответника ползвала доставената от ищеца топлинна
енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 33, находящ се в гр. София,
1
АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не била
заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна
собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с „Нелбо инженеринг” ООД. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него.
Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено. След смъртта на И. Й.а
В.а ответникът носел отговорност за натрупаните задължения като неин единствен законен
наследник. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника П. Л. В. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
Третото лице – помагач „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо
Инженеринг” ООД не изразява становище по предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Ибрямова. Процесуалният представител поддържа исковата молба,
като твърди частично погасяване на процесните задължения от страна на ответника. В хода
на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове за незаплатения остатък от главницата и законната лихва върху нея. Претендира
присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
В съдебно заседание ответникът П. Л. В., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Третото лице – помагач „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо
Инженеринг” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Ответникът не е оспорил изложената от
ищеца в исковата молба фактическа обстановка, като в хода на производството същият е
сключил споразумение с „Топлофикация София“ ЕАД и е извършил плащания на част от
претендираните суми. Извършените плащания се признават от ищеца. Направените от
страните признания на фактите по делото съдът намира на основание чл. 175 ГПК за
установени по безспорен начин от събрания доказателствен материал. На основание чл. 235,
ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след подаване на исковата
молба в съда, включително извършеното в хода на процеса доброволно плащане от
2
длъжника. Единственият спорен по делото въпрос е каква част от процесните вземания са
били погасени с извършеното от ответника плащане. По данни на ищеца по главницата не
били извършвани плащания, поради което същата била дължима в пълен размер от 870,35
лева. Върху главницата ищецът претендира законната лихва, считано от датата на сключване
на споразумението между страните – 14.11.2023 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума. Освен това имало непогасен остатък и от законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на сключване
на споразумението в размер на 44,66 лева. Следователно, искът по чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло за
сумата 870,35 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 07.06.2022 г. до датата на сключване на споразумението – 14.11.2023 г. в размер на
44,66 лева, както и ведно със законната лихва върху главницата от датата на сключване на
споразумението между страните – 14.11.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума.
По отношение на претенцията за мораторна лихва по данни на ищеца същата била
погасена от ответника в пълен размер, поради което предявеният иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло поради извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане единствено на
дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, тъй като
останалите разноски били заплатени от ответника. Съдът намира, че на ищеца се дължи
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, изчислено съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Л. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, по иска с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ сумата 870,35 (осемстотин и седемдесет лева и 35 ст.)
лева – главница, от която сумата 846,59 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № 33, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, и
сумата 23,76 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода
от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.06.2022 г. до датата на сключване на споразумението –
14.11.2023 г. в размер на 44,66 лева, както и ведно със законната лихва върху главницата от
3
датата на сключване на споразумението – 14.11.2023 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу П. Л. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 197,24 лева,
представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2019 г. до 11.05.2022
г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, П. Л. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е постановено при участието на „Топлоснабдителна агенция – Енергиен
сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район „Изгрев”, ул. „Тинтява” № 15, представлявано от управителя И.Ц.Р., като
трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от
него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4