№ 3031
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100501232 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №161454/27.07.2020г. по гр.д. № 38755 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 126-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Т. А. А., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК **** заплащане на сумите, както следва: сумата от 3213,77в., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 01.03.2019г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 133 в гр.София, ж.к. ****, абонатен № 84242
за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от 54,99лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 01.03.2019г. до изплащането й,
представляващи стойност на дяловото разпределение на топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 133 в гр.София, ж.к. ****, абонатен №
84242 за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2018г. , за които е издадена заповед
за изпълнение по заповедно дело № 12591/2019г. на СРС, като Т. А. А., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** съдебни разноски
от 552,90лв. по заповедно дело и по исковото дело; като неоснователни са
отхвърлени исковете за сумата от 369,83лв.и за сумата от 10,74лв.
представляващи лихва за забава съответно на главница за топлинна енергия и
на главница за цена на дялово разпределение за периода до 21.12.2019г.
С Определение от 02.12.2021г. СРС е оставил без уважение молба на Т.
1
А. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
5113707/14.08.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Т. А. А.,
ЕГН ********** с адрес: гр.София, ж.к. ****, ап. 133 и съдебен адрес: адв.
С., гр. София, ул. ****, офис 3 . в частта, в която исковете са уважени.
Изложила е съображения, че решението не е валидно, не е допустимо,
постановено било от некомпетентен орган, противоречало на правовия ред, а
и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и
на материалния закон. Посочила е, че заповедта за изпълнение е нищожна, че
събраните доказателства не установяват, че е потребила енергия в количества
и на стойност, за които са уважени исковете, че доставена енергия
съответства на необходимото качество, нямало валидно облигационно
правоотношение между страните, не била искала доставката на енергията,
поради което и не дължи плащането й. Посочила е, че ОУ нямали юридическа
стойност, клаузите им били неравноправни, нарушавали правилата на
Конституцията, такива били и разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за
топлоснабдяване. Придобиването на правото на ползване/собственост върху
имота не водело до възникване на облигационно правоотношение между
страните, ОУ не можело да се приемат мълчаливо и разпоредбата на чл. 150
от ЗЕ не следвало да се прилага. Вземането за дялово разпределение било за
чуждо право. Не бил поръчвал услугата доставка на енергия. Измервателния
уред не бил поставен на границата на собствеността, технологични разходи не
били отчислявани коректно, разходите за отчитане на уредите следвало да за
сметка на ищеца, начина по който се изчислявала енергията за подгряване на
топла вода противоречал на физическите закони, абонатната станция не
отговаряла на технически изисквания, не се дължали лихви върху прогнозни
суми, счетоводните записвания на Т.С.”ЕАД не били редовни и не можели да
служат като годни доказателства за установяване на вземанията. В случая
топлоснабдителната система в сградата позволявала потребление при
отворени всички отоплителни тела, а това не било установено по делото,
напротив в сградата имало демонтирани отоплителни тела, инсталираната
мощност била ирелевантна. Не следвало да се кредитират заключенията по
съдебните експертизи, те били неправилни. Не била изпаднала в забава за
плащането на главниците. Претендирала е разноски.
Въззиваемият-ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ****, в предоставения срок за
отговор е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е
правилно. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за
разноски за адвокат.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия - ищец –
„Т.С.“ЕООД , ЕИК **** не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2
2017692/05.07.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. ****
срещу Т. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр.София, ж.к. ****, ап. 133 , с
която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с 415 и чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за
установено съществуване на вземанията му срещу ответника за заплащане на
сумата от 3213,77в., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-01.03.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 133 в гр.София, ж.к.
****, абонатен № 84242 за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г.; сумата от
54,99лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 01.03.2019г.
до изплащането й, представляващи стойност на дяловото разпределение на
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 133 в гр.София, ж.к.
****, абонатен № 84242 за периода от 01.02.2016г. до 30.04.2018г. , сумата от
369,83лв.и сумата от 10,74лв. представляващи лихва за забава на плащането
съответно на главница за топлинна енергия и на главница за цена на дялово
разпределение за периода до 21.12.2019г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 12591/2019г. на СРС,, като му се присъдят
съдебни разноски. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота
и е клиент на топлинна енергия, потребила е енергия в имота за процесния
период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължала
възнаграждението за дяловото й разпределение, изпаднала в забава на
плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Т. А. А., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор не
е депозирала такъв по исковото дело, в хода на заповедно дело е депозирала
възражение, сочещо че лихвата за забава е начислена в нарушение с чл. 86 от
ЗЗД. В о.с.з. от 02.07.2020г. пред СРС е направила възражение за погасяване
на задълженията по давност, посочила е че не била потребител и не била
потребила енрегия в количества и на стойност, за които са предявени
исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца- „Т.С.“ЕООД , ЕИК ****
е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 12591/2019г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх.№ 3016020/01.03.2019г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено Т. А. А., ЕГН ********** да заплати на
Т.С.”ЕАД сумата от 3213,77в., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -01.03.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 133 в
гр.София, ж.к. ****, абонатен № 84242 за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2018г.; сумата от 54,99лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -01.03.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на
дяловото разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 133 в гр.София, ж.к. ****, абонатен № 84242 за периода от
01.02.2016г. до 30.04.2018г. , сумата от 369,83лв.и сумата от 10,74лв.
представляващи лихва за забава на плащането съответно на главница за
3
топлинна енергия и на главница за цена на дялово разпределение за периода
до 21.12.2019г, както и съдебни разноски от 122,99лв., за така издадената
заповед длъжникът е уведомен на 24.04.2019г., на 03.05.2019г. длъжникът е
подал възражение срещу задълженията по заповедта, сочейки че лихва за
забава е начислена в нарушение на чл. 86 от ЗЗД, на 06.06.2019г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок
от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по
заповедта и такива е представил на 05.07.2019г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт №
150/03.11.2005г. , съставен от нотариус З.Т., носещ подписи за страните по
него и за нотариус, съгласно който на 03.11.2005г. Т. А. е закупила от Ю.Л.
апартамент № 133 в гр.София, ж.к. ****.
Прието е заявление-декларация, носещ подпис за ответника, съгласно
който на 30.12.2005г. Т. А. е поискала от ищеца да открие партида на нейно
име за апартамент № 133 в гр.София, ж.к. ****, с абонатен № 84242
заявявайки, че домакинството й е от 2 членове.
Приети са извлечения от сметки на ищеца сочещи задължения на
ответника за заплащане на процесните суми и че имот е с абонатен № 84242,
за дялово разпределение на енергията начислени суми са в порядъка от
2,00лв. до 2,09лв. месечно.
По делото са приети договор от 24.09.2002г., протокол от ОС на ЕС от
22.09.2002г., в която е имота, със списък на живущи, съгласно които ОС на
ЕС е избрало и възложило на Т.С.“ЕООД за срок от 2 години, срок на който
се удължава с 1 година, ако нито една от страните не подаде предизвестие за
прекратяването му 1 месец преди срока. Съгласно чл. 5.2. и чл. 5.3. от
договора абонаментна такса е по 4,20лв. на измервателен уред, платима при
годишното отчитане на уредите. В списъка на живущи е положен подпис за
праводателя на ответника – Л., срещу заявено желание за монтиране на уреди
на три отоплителни тела и обем на имота от 147 куб.м.
Приети са изравнителни сметки за процесния период, протоколи за отчет
на уреди от 14.05.2016г. и от 27.04.2017г., от 08.05.2018г., съгласно които
отчети на уреди са извършвани реално през периода, в имота има три
радиатора и щранг.лира, потребява се енергия за отопление и за горещо
битово водоснабдяване, последната се отчита по водомер.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, което
съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от другите
доказателства по делото, вещото лице е посочило, че в абонатната станция
има общ топломер, ежемесечно са снемани показания по него, както и
ежемесечно са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца,
общият топломер е преминавал периодично през метрологични проверки и е
бил годен. Посочило е, че в имота е имало отоплителни тела – три радиатора
с уред и една щранг-лира без уред, потрбявала се енергия за горещо битово
водоснабдяване отчитана по водомер, обем на имота бил 147 куб.м. За
4
процесния апартамент реално потребената енергия за периода била на
стойност от 4378,36лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Неоснователни са доводите на въззивника,
че заповедта по чл. 410 от ГПК е нищожна, че решението е постановено в
противоречие с правовия ред. ГПК изрично урежда възможността за
снабдяване със заповед за изпълнение на задължения без за тях да са
представени доказателства, издаването на тази заповед не води до
неблагоприятни последици, доколкото намеса в правна сфера на длъжник по
тази заповед е възможна, само ако задълженията по нея са безспорни,
съответно в развилото се в последствие спорно исково производство по
общите правила се установи съществуване на тези вземания. Заповедта в
случая е издадена от компетентен орган и съобразно закона, поради което и
доводите на въззивника за нищожност на заповедта, а и за нищожност и
недопустимост на постановеното решение са неоснователни.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, за цена на дяловото й разпределение, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и
за ответник да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на стойността на същото, че ищецът е носител на вземане за дяловото
разпределение на енергията.
По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по
чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена
заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД и
длъжникът е осъден да му плати стойност на доставена топлинна енергия за
5
процесния имот и дяловото й разпределение за процесния период в размерите
на процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като
заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Неоснователни са доводите на ответника, че разпоредбите на ЗЕ и на
Наредбата за топлоснабдяване, Решенията на ДКЕВР противоречат на
Конституцията и на общностното право. Регламентацията на отношенията е
направена с нормативни актове с ранг, съответстващ на изискванията на
основния закон, същите са приети от компетентен орган, съобразени са с
Конституцията и с общностното право.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
6
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема че с оглед на събрани по делото доказателства - нотариален
акт, заявление-декларация, делото е установено, че Т. А. е била потребител
на топлинна енергия, съответно клиент на топлинна енергия в имота-
физическото лице , носител на право на собственост върху имота, върху
който няма учредени ограничени вещни права в полза на ІІІ-ти лица, в сграда,
в която се което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството
си, както и като автор на заявление-декларация за откриване на партида
на нейно име за имота. Правоотношението възниква без да се подписва
писмен договор. То възниква от момента в който се придобие имот, който
отговаря на изискванията по чл. 153 от ЗЕ. Така установено по делото, че
през процесния период ищецът и Т. А. са били обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца, одобрени от
ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:
ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора между ищеца и потребителя съдържа
качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото
разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на
топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да
осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с
7
изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ.
Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-
334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на топлопреносната
мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като
определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с
изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на
топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването
им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на
услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от 2008г. е вменено
задължение за ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим
и количество на топлоносителя, което да съответства на договорената
мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за
отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е
посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната
станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо
водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в
отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при
изчислителни режими. Съгласно ОУ от 2014 г. „Т.С. ”ЕАД е длъжно да
поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и
температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график е
функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от
температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на
топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел
достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения,
когато вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията.
Температурният график осигурява баланса между производство, пренос и
минимизиране на технологичните разходи и качество на топлоснабдяването.
В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на
топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и
записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на
изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на
помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното
предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с
конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените
проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална
8
работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната
инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, която съдът изцяло
кредитира като вярна, задълбочена и неопровергана от другите събрани по
делото доказателства, по делото е установено, че през процесния период за
имота потребената енергия е на стойност от общо 4378,36лв., поради което
и съдът приема, че за тази сума е установено валидно възникнало към
Т.С.“ЕАД задължение на Т. А.. Съдът изцяло кредитира заключението на
техническата експертиза, проверило протоколи за проверка и за отчет на
топломери, отчисления на технологични загуби. Установява се, че
разпределението е направено от третото лице помагач, което е било
обвързано за периода с договор с ЕС на сграда, в която е имота. Коректността
на дялово разпределение е било изследвано по делото от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, установило, че дялово разпределение е
съобразно нормативни изисквания. Заключението на вещото лице е
подкрепено от приети по делото протоколи за отчет на уреди и изравнителни
сметки. При така установеното съдът приема, че по делото е установено
валидно възникнало вземане на ищеца към Т. А. за процесния период за
заплащане на сумата , за която е предявен иска за главница за топлинна
енергия от 3213,77лв.
По делото не е установено погасяване на тези задължения. В срока за
отговор не са въведени и правопогасителни възражения, поради което
правилно е прието от СРС че иска за главница за потребена топлинна
енергия от 3213,77лв. е основателен.
По претенцията за цената за дялово разпределение на енергията:
Нормативната уредба на разпределението за дяловото разпределение на
топлинната енергия се съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл.
139в, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия , които не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б и с
договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение
заплащана от топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да
извършва дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение. В случая приетият договор от
2002г. сочи цена и начин на плащането, но този договор е сключен преди
измененията на горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им
9
противоречи, то в тази част същият ще следва да се приеме, че е изгубил
значение. При така възприето и като съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от
Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
одобрени с Решение на ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение , отделно с тези ОУ е посочено,
че дължимата на ищеца цена е тази за стойността на дяловото разпределение
и стойността на потребената енергия, то правилно районният съд е приел, че
ищецът е носител на вземането за плащането на цената на дяловото
разпределение.
Установява се от приетите по делото протокол и договор, че ОС на ЕС е
избрало и възложило на Т.С.”ЕООД да извършва дяловото разпределение на
енергията в имота. Установи се по делото от приетите изравнителни сметки и
от заключението на вещото лице, че Т.С.”ЕООД е извършвало дяловото
разпределение на енергията в сградата в която е апартамент № 133, че същото
съответства на правилата на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване. При така
възприето съдът приема за установено по основание задължение на ответника
заплащане на цената на дяловото разпределение на енергията е установено по
делото
Правилно е прието от районният съд че размер на възнаграждението за
процесния период е 54,99лв . Начислените от ищеца суми месечно са в
порядъка от 2,00лв. до 2,09лв. Тази сума при съобразяване на естеството на
работа, обичайния размер на възнаграждението съдът приема че съответства
на извършена работа.
По делото не е установено погасяване на тези задължения. В срока за
отговор не са въведени и правопогасителни възражения, поради което
правилно е прието от СРС че иска за главница за цена на дялово
разпределение на топлинна енергия от 54,99лв. е основателен.
При така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на районния съд решението на СРС в обжалваната част следва да се
потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника. Въззиваемият не е доказал, че е направил
разноски по делото и такива не му се следват. Депозираният по делото
отговор на жалбата и последващи молби на въззиваемия са бланкетни, в
публични съдебни заседания не е изпратил представител , поради което и
съдът приема, че представителство от юрисконсулт, което да обоснове
присъждане на възнаграждение за същото по делото не са ангажирани.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №161454/27.07.2020г. по гр.д. № 38755 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд, 126-ти състав в обжалваната
част.
Отхвърля искането на Т.С.”ЕАД за присъждане на разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ЕООД , ЕИК ****
Решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11