Решение по дело №42/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 77
Дата: 5 юни 2020 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Стоян Гончев Вълчев
Дело: 20207280700042
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 77/5.6.2020 г.

 

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА

                               ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

                                     2. СТОЯН   ВЪЛЧЕВ

 

при секретаря Велина Митева и с участието на прокурора Димитринка Георгиева, разгледа докладваното от съдия Вълчев  адм. дело № 42 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното::

 

Производството е образувано по реда на чл.185, ал.2 АПК във връзка с чл.186, ал.2 АПК по протест на Д.Т.Г.–Зам.Адм.ръководител–Зам.Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Ямбол против разпоредбите на чл.40, ал.2 и чл.50, ал.1, т.4 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община „Тунджа“ - гр.Ямбол, приета с Решение № 448 от Протокол № 32/29.01.2010 г. на Общински съвет „Тунджа“ - Ямбол, с последно изменение с Решение № 59/18.12.2019 г. на Общински съвет „Тунджа“-Ямбол.

В протеста се твърди, че сочените разпоредби са незаконосъобразни, т.к. са в противоречие с нормите на чл.55, ал.2 ЗМДТ и чл.61м., ал.1, т.4 ЗМДТ, поради което се иска тяхната отмяна, както и присъждане на направените по делото разноски.

В изпълнение на разпоредбата на чл.188 АПК оспорването е съобщено чрез обявление в “Държавен вестник” бр.14/18.02.2020 г.

В съдебно заседание оспорващата страна не изпраща представител.

Ответната страна Общински съвет-Тунджа не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по протеста.

Според представителя на Окръжна прокуратура-Ямбол протеста е основателен и следва да бъде уважен по наведените в него доводи.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, доводите на страните и приложимия закон съдът приема следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол са разпоредбите на чл.40, ал.2 и чл.50, ал.1, т.4 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община „Тунджа“ - гр.Ямбол, приета с Решение № 448 от Протокол № 32/29.01.2010 г. на Общински съвет „Тунджа“ - Ямбол, с последно изменение с Решение № 59/18.12.2019 г. на Общински съвет „Тунджа“-Ямбол.

Съгласно чл.196 АПК във връзка с чл.168 АПК и чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспорения акт на Общински съвет-Тунджа  е постановен от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл.21, ал.2 ЗМСМА и в изискуемата писмена форма.

Протеста против цитираните разпоредби е процесуално допустим като подаден от прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Ямбол в рамките на правомощията му по чл.16, ал.1, т.1 АПК и доколкото е против подзаконов нормативен акт подаването му по силата на чл.187, ал.1 АПК не е свързано с преклузивен срок.

Разгледан по същество протеста е частично основателен.

По смисъла на чл.7, ал.2 ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

Съгласно нормата на чл.15 ЗНА наредбата трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен и ако противоречи на нормативен акт от по-висока степен, се прилага последния.

В този смисъл с наредба не могат да се създават разпоредби, които да влизат в колизия и да противоречат на нормативен акт от по-висока степен.

В настоящия случай на първо място в протеста се твърди, че разпоредбата на чл.40, ал.2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община „Тунджа“-Ямбол е незаконосъобразна и противоречи на чл.55, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, т.к. чл.40, ал,2 от Наредбата определя размера на данъка за ремаркета на леки автомобили, при което местният орган на власт не налага някакви специални изисквания и характеристики, което означава, че нормата важи за всички видове ремаркета, докато по силата на чл.55, ал.2 от ЗМДТ законоустановените граници се отнасят не за ремаркетата въобще, а само за тези от тях, които са за леки и товарни автомобили, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, т.е. е налице несъвместимост на уреденото в чл.40, ал.2 от Наредбата с норма от по- висок ранг - тази на чл.55, ал.2 от ЗМДТ.

Наведените доводи не се споделят от настоящия съдебен състав поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.2 ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 данъка за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т в размер, както следва:1. товарно ремарке - от 5 до 15 лв. и 2. къмпинг ремарке - от 10 до 30 лв.

От своя страна нормата на чл.40, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община „Тунджа“ - гр.Ямбол регламентира, че данъкът за ремаркета на леки автомобили е в следните размери: 1.товарно ремарке-15.00 лв. и 2. къмпинг ремарке-30.00 лв.

При това докато в закона са обхванати хипотезите за данък както за ремаркета на леки, така и на товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т, то в наредбата е уреден въпроса само за данъка за ремаркета на леки автомобили, т.е. не е уреден този въпрос относно данък за ремаркета на товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т.

В случая не става въпрос за налагане на някакви специални изисквания и характеристики към видовете ремаркета, което изискване не е поставено от общинския съвет и поради това нормата важала за всички видове ремаркета, както това е застъпено в протеста на прокуратурата, т.к. закона не поставя и не диференцира видовете ремаркета. Последните са посочени в т.1 и т.2, а именно товарно ремарке и къмпинг ремарке, което е пресъздадено и в подзаконовия нормативен акт и в тази насока липсва несъответствие. Изискването за технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т се отнася за товарните автомобили, а не за ремаркетата към тях, поради което правилно в наредбата не са поставени някакви специални изисквания и характеристики към самите ремаркета.

Ето защо и доколкото оспорения текст от наредбата, макар да не урежда посочените в закона хипотези в тяхната пълнота, а само относно данък за ремаркета на леки автомобили,  не противоречи на законовата норма, поради което протеста в тази си част е неоснователен и следва да се отхвърли.

На следващо място с протеста се атакува чл.50, ал.1, т.4 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община „Тунджа“-гр.Ямбол, приета с Решение № 448 от Протокол № 32/29.01.2010 г. на Общински съвет „Тунджа“ - Ямбол, с последно изменение с Решение № 59/18.12.2019 г. на Общински съвет „Тунджа“-Ямбол.

В тази насока се твърди противоречие с нормата на чл.61м, ал.1, т.4 ЗМДТ, т.к. предвиждането с подзаконовия нормативен акт на нещо извън закона-разглежданата привилегия да се прилага и за лица, извършващи патентна дейност и по т.12 и т.13 от приложението към закона, е незаконосъобразно и е в пряко противоречие с нормативна регламентация от по-висок ранг.

По силата на чл.61м, ал.1, т.4 ЗМДТ данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност: лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т.10 на приложение №4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място.

От своя страна чл.50, ал.1, т.4 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община „Тунджа“ - гр.Ямбол предвижда, че лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т.10, 12 и 13 на приложение № 4,заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място.

Предвиденото в закона облекчение за заплащане на патентен данък е лимитирано само за занаятите, които извършват патентна дейност от посочените в т.10 на приложение №4 и не може да се прилага разширително, като това не може да се регламентира и с акт от по-ниска степен.

Ето защо оспорената норма в частта й на т.12 и 13 на приложение № 4 е в несъответствие с посочената разпоредба от нормативен акт от по-висока степен, което обуславя порочността на атакувания текст от наредбата в посочената част, която следва да бъде отменена на това основание.

По визираните съображения съдът намира, че подадения протест по отношение на чл.40, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община „Тунджа“ - гр.Ямбол, приета с Решение № 448 от Протокол № 32/29.01.2010 г. на Общински съвет „Тунджа“ - Ямбол, с последно изменение с Решение № 59/18.12.2019 г. на Общински съвет „Тунджа“-Ямбол е неоснователен и следва да се отхвърли, а се явява основателен досежно разпоредбата на чл.50, ал.1, т.4 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община „Тунджа“ - гр.Ямбол в частта й на т.12 и 13 на приложение № 4, която трябва да бъдат отменена като незаконосъобразна.

Доколкото е налице частично уважаване на подадения протест, то в съответствие с направеното искане следва да се осъди Общински съвет-Тунджа да заплати на Окръжна прокуратура-Ямбол направените по делото разноски в размер на 20 лева.

Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Ямболският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

                                                                         

ОТХВЪРЛЯ протеста на Д.Т.Г.–Зам.Адм.ръководител–Зам.Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Ямбол против разпоредбата на чл.40, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община „Тунджа“ - гр.Ямбол, приета с Решение № 448 от Протокол № 32/29.01.2010 г. на Общински съвет „Тунджа“ - Ямбол, с последно изменение с Решение № 59/18.12.2019 г. на Общински съвет „Тунджа“-Ямбол.

ОТМЕНЯ чл.50, ал.1, т.4 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община „Тунджа“ - гр.Ямбол, приета с Решение № 448 от Протокол № 32/29.01.2010 г. на Общински съвет „Тунджа“ - Ямбол, с последно изменение с Решение № 59/18.12.2019 г. на Общински съвет „Тунджа“-Ямбол в частта й на т.12 и 13 на приложение № 4.

ОСЪЖДА Общински съвет „Тунджа“ - Ямбол да заплати на Окръжна прокуратура-Ямбол направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му по реда на чл.138 АПК.

Решението съгласно чл.194 АПК да се обнародва по начина, по който е бил обнародван акта.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете

 

 

                                     ЧЛЕНОВЕ 1./п/ не се чете

 

 

                                                  

                                                         2./п/ не се чете