№ 28
гр. Харманли, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20225630200011 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на АНТ. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул.
****, чрез адвокат Д.А., със съдебен адрес гр. Харманли, бул. **** против Наказателно
постановление № 19-0271-000802 от 03.06.2019г., издадено от ВПД Началник РУ към
ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл.
147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от А.Д., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че същото е неправилно, необосновано и постановено при наличие
на съществени процесуални нарушения. Твърди, че процесните АУАН и НП са издадени от
некомпетентни органи, в нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Същевременно
административното нарушение не било констатирано по надлежния ред и било
необосновано, тъй като липсвали доказателства за извършването му. Оспорва се дадената
правна квалификация на твърдяното за извършено нарушение. Посочва се, че
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не може да бъде
ангажирана, тъй като е погасена по давност. Приложим бил институтът на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
А.Д., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният по делото адвокат А..
Депозирана е молба с вх. рег. № 1140 от 15.02.2022г. по описа на РС-Харманли, с която се
развиват изложените в жалбата възражения.
1
Въззиваемата страна ВПД Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В
съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено. В случай на отмяна на НП моли за
присъждане на адвокатско възнаграждение на насрещната страна в минимален размер.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 01.05.2019г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия
АА № 007287 от свидетеля М. Д. Д. на длъжност младши автоконтрольор при РУ-Харманли
в присъствието на П. ИВ. К., за това, че на 01.05.2019г. около 10:10 часа на път III-554 км
70+600 община Харманли, посока гр. Симеоновград жалбоподателят управлявал товарен
автомобил Мерцедес 410 Д с рег. № *****, собственост на „Хеликс Трейд“ ЕООД, ЕИК
********* като МПС-то не било преминало през ГТП, а при проверката водачът не
представил СУМПС и КТ към него.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от
него. На същата дата – 01.05.2019г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 19-0271-000802 от
01.05.2019г. от Пламен Колев Митев на длъжност ВПД началник РУ към ОДМВР-Хасково,
РУ Харманли, упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на АНТ. ИВ.
Д. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя М.Д. и на свидетеля по АУАН П.К.. В съдебно
заседание, провело се на 16.02.2022г., свидетелят М.Д., посочва обстоятелствата при
извършване на нарушението, така както са описани в процесните АУАН и НП. Уточнява, че
след проверка на СРМПС установил чия собственост е управлявания автомобил.
В същото съдебно заседание е проведен разпит на свидетеля по АУАН – П.К..
Свидетелят също пресъздава фактическа обстановка аналогична с описаната в АУАН и НП.
Свидетелят К. уточнява, че непреминаването на автомобила на ГТП било установено чрез
справка в системата на МВР.
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят многократно е нарушавал
правилата за движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 29.12.2021г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 21.12.2021г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59 от ЗАНН, от
надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички
законовоизискуеми реквизити.
2
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи са
определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на
ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат младшите
автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а
наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на РУ при ОДМВР на
обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица,
притежаващи съответната материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 01.05.2019г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 03.06.2019г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на извършване на нарушението, на установяването му и на
съставянето на процесния АУАН. Свидетелят П.К. е бил автопатрул заедно с
актосъставителя М.Д.. Заедно спрели за проверка процесния автомобил и установили, че
управляваното МПС не е преминало ГТП. Пред тях жалбоподателя не представил СУМПС и
КТ към него. Пред двамата жалбоподателя не представил СРМПС. Свидетелят К.
присъствал и на съставянето на АУАН-а.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се
установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за
целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 01.05.2019г. Указано му е
3
правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
По отношение на нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната
форма, но при нарушение на изискванията за тяхното съдържание. Настоящият съдебен
състав намира, че не са спазени законовите разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т.
5 и т. 6 от ЗАНН по отношение на това нарушение.
Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да
направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било
извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти,
преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната
компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на
възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по т.н. д. № 2
от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на посочените правни норми
от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и
субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно което регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и
пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение
на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност, като условията и редът за извършване на прегледа на
превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с
максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях,
се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 29 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства предвижда пътните превозни средства подлежат на периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност през различен период в зависимост от
категорията, от вида на превозното средство (лек автомобил, тролейбус, трамвай), от
специалния му режим (линейка, таксиметров автомобил), от регистрацията (до изтичане на
определен период от първоначалната регистрация и след това) и други. Нарушение на чл.
147, ал. 1 от ЗДвП ще има тогава, когато процесното МПС не е преминало технически
преглед в определения за това срок. Следователно обективни признаци на нарушението по
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП ще са категорията на МПС, доколкото има значение за определяне на
периодичността на техническия преглед, и конкретния срок, до който е следвало МПС-то да
премине технически преглед.
В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП се съдържа описание на тези елементи
от състава на твърдяното нарушение. По делото не са представени и надлежни писмени
доказателства, от който да е видно, че действително към 01.05.2019г. процесният автомобил
е следвало да премине годишен технически преглед и до коя дата е следвало да бъде сторено
това. В този смисъл е и практика на касационната инстанция, а именно – решение № 303 от
23.06.2020г., постановено по КАНД № 185 по описа за 2020г. на Административен съд –
Хасково и решение № 389 от 12.06.2019г., постановено по КАНД № 293 по описа за 2019г.
на Административен съд – Хасково.
На следващо място следва да се отбележи, че дори в съдържанието на АУАН и на НП
да се съдържаха всички обективни и субективни елементи от състава на нарушението,
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не би могла да бъде
ангажирана за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, тъй като той не може да бъде субект на
4
това нарушение. ЗДвП вменява задължението за представяне превозното средство за
извършване на технически преглед на собственика му. Съгласно чл. 181, т. 1 от ЗДвП с
глоба в размер на 50 лева се наказва собственик или длъжностно лице, което без уважителни
причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед, а по
делото няма спор, че процесният товарен автомобил не е собственост на жалбоподателя.
На следващо място в процесното НП е посочено, че се налага административно
наказание на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП. Посочената правна разпоредба е
обща санкционна норма, която гласи, че за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват
с глоба в размер на 20 лева. Посочената като нарушена разпоредба в АУАН и в НП – чл.
147, ал. 1 от ЗДвП въвежда общо изискване за задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на регистрираните моторни превозни средства, без да
посочва задължения субект и без да въвежда забрана за управление на регистрирани МПС,
непреминали годишен технически преглед. В резултат на това обстоятелството, че
жалбоподателят е управлявал МПС, което не е преминало технически преглед не
представлява административно нарушение, съставомерно по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, което да
подлежи на санкциониране – аналогични са били изложените от касационната инстанция
мотиви в сходен случай – решение № 848 от 09.11.2018г., постановено по КАНД № 694 по
описа за 2018г. на Административен съд - Хасково.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения на минимално изискуемото
съдържание на АУАН и на НП, характеризиращи се като съществени нарушения на
процедурата по установяване на административно нарушение и по налагане на наказание,
съдът счита, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено досежно
ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
По отношение на нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
В процесния случай са вменени нарушения на правилото на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, съгласно водач на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него. Следователно от обективна страна е предвидена една форма на изпълнителното деяние
– нося, както и специален предмет – свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
Както вече беше посочено изискването за описание на нарушението в АУАН и НП
ще бъде изпълнено тогава, когато съдържа твърдения за обективното осъществяване на
всеки един от елементите от състава на твърдяното нарушение.
В процесните АУАН и НП се твърди, че жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил на процесната дата и място. Следователно същият е бил водач на моторно
превозно средство по смисъл на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП – „водач е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата“. Като управляващ
моторно превозно средство по пътищата за жалбоподателя е възникнало задължението да
носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.
Тук е моментът да се посочи, че съдът не възприема направените възражения по
отношение на описанието на изпълнителното деяние на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно
цитираната правна норма, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него.
Задължение на водачите на МПС е при извършване на проверка от контролните органи да
представят СУМПС. При непредставянето му контролният орган няма как да установи
наличието му съответно правилно стига до заключението, че не се носи от водача на МПС.
Ето защо съдът намира, че описанието на нарушението по отношение на изпълнителното
5
деяние в АУАН и НП е достатъчно ясно и не ограничава правото на защита на нарушителя с
посочването, че не представя СУМПС и КТ. Същевременно следва да се отбележи, че в НП
изрично е записано като нарушение „не носи СУМПС и КТ към него“.
Задължението на водачите е да носят свидетелство за управление на съответната
категория МПС, тоест на категорията МПС, което управляват. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок
на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено, като в ал. 2 от същата разпоредба са предвидени различните
видове категории МПС-а. Всъщност задължението на водачите на МПС да носят СУМПС за
съответната категория МПС има за цел удостоверяването на правоспособността на водача
на управляваното от тях МПС.
В съдържанието на оспорените АУАН и НП е посочен единствено вида на
автомобила – товарен, но не и неговата категория. Същевременно липсва твърдение, че
жалбоподателят не е представил СУМПС за съответната категория МПС, но изрично е
посочено, че водачът не представя изобщо СУМПС и КТ към него. Съдът намира, че
непосочването на конкретната категория МПС не е довело до нарушение на императивните
изисквания за съдържанието на АУАН и НП, гарантиращи правото на нарушителя да
разбере за какво нарушение се ангажира отговорността му.
Действително е възможна хипотеза, в която нарушителят да притежава СУМПС, но
за друга категория МПС различна от управляваното от него, тогава ще е необходимо в
описанието на нарушението да се посочи, че водачът не носи СУМПС за съответната
категория (за категорията на управляваното от него МПС). Това е така, тъй като
нормативната уредба не предвижда издаване на отделни свидетелства за управление на
МПС за всяка една категория. Документът е един като в него се отбелязва за кои категории
лицето е правоспособно. Когато водачът изобщо не представи СУМПС е логично, че той не
носи СУМПС за съответната категория МПС.
Описанието на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП също отговаря на
изискванията на закона. Като изводите на съда са аналогични с тези за нарушението за
изискване за носене на СУМПС за съответната категория МПС.
За пълнота на изложението съдът следва да посочи, че намира за неоснователно
възражението, че от НП не ставало ясно коя материално-правна норма във връзка с коя
административно-наказателна норма се прилага. Видно от съдържанието на приетото по
делото като писмено доказателство НП административно-наказващият орган е използвал
цифрово обозначение на извършените нарушения и съответните им наказания. Така
нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е вписано под № 1, а нарушенията на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП са изписани под № 2 и 3. По аналогичен начин са посочени санкционните норми
и наказанията, които са определени за всяко нарушение.
От доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се установява
извършването на нарушенията. Разгледани в своята съвкупност събраните писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви, последователни и
безпристрастни, водят до единствено възможен извод за извършване на твърдяното
нарушение.
По безспорен начин се установява, че жалбоподателят на процесната дата е
управлявал товарен автомобил Мерцедес 410 Д с рег. № ***** и при проверка от
съответните контролни органи не е представил СУМПС и КТ към него. В тази насока са
както писмените доказателства, така и гласните, на които съдът даде вяра, доколкото са
дадени от незаинтересовани от изхода на спора лица, последователни са и вътрешно
6
непротиворечиви.
С оглед изложеното съдът намира, че деянието и неговият автор са установени по
безспорен и категоричен начин.
Съдът не споделя изложените твърдения, че извършените нарушения представляват
малозначителен случай по смисъла на чл. 9 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай не е налице нито една от двете хипотези, визирани от чл. 9, ал. 2
от НК. Нарушенията по чл. 100, ал. 1, т .1 от ЗДвП са формални, тоест за да са довършени не
се изисква увреждане на защитените обществени отношения. Липсата на настъпили вредни
последици от нарушенията не могат да се ценят като характеризиращи ги с по-ниска степен
на обществена опасност от други нарушения от същия вид.
Не е налице и изключително ниска обществена опасност на самия жалбоподател.
Видно от справката за нарушения същият многократно е извършвал нарушения на ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за приложението на
чл. 28 от ЗАНН. За да бъде приложено правилото на чл. 28 от ЗАНН е необходимо
извършеното административно нарушение да представлява маловажен случай. Маловажен
случай ще е налице тогава, когато извършеното административно нарушение представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от същия вид. В конкретната хипотеза не са налице смекчаващи обстоятелства, които да
обусловят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение сравнение с
други случаи на нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Приложението на чл. 28 от ЗАНН
не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да
бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. Административното
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е формално (на просто извършване) и за да се счита
за довършено не е необходимо настъпване на вредоносен резултат. В конкретния случай
извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с
достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение, и не са
налице обстоятелства, които да водят до извод за по-ниската му степен на обществена
опасност. Ето защо извършеното нарушение не може да се определи като маловажен случай
и правилно административнонаказващият орган е издал наказателно постановление, с което
да ангажира отговорността на нарушителя.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че водач, който не носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство, контролен талон и свидетелство
за регистрация на управляваното моторно превозно средство се наказва с глоба в размер на
10 лева. Посочената норма предвижда налагане на наказание „Глоба“ в размер на по 10 лева
за неносене на всеки един от изброените документи. Всяко едно от въведените в чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП задължения за водачите на МПС за носене на съответния документ
съставлява отделно и самостоятелно административно нарушение, обосноваващо налагане
на отделна санкция за всяко от тях.
Жалбоподателят е извършил две отделни нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
правилно са му наложени две отделни наказания в размер на по 10 лева.
С оглед направените изводи за установяване по несъмнен и категоричен начин на
нарушенията, авторството и вината на жалбоподателя, за липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, за правилното приложение на материалния закон и за
определяне на справедливи и съответни на нарушенията наказания съдът счита, че
оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта, с която на
жалбоподателя е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушения на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се предвиди възможността
7
в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ, а според ал. 3 на същата разпоредба когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод
за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
В настоящия случай предвид отмяната на наказателното постановление досежно
едното нарушение и потвърждаване по отношение на другите две и двете страни имат право
на разноски, но такива са били поискани единствено от процесуалния представител на
жалбоподателя.
С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата е предвидено, че адвокат
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг
юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като възнаграждението се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.
В представеното по делото пълномощно е отбелязано, че адвокат А. предоставя безплатна
правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Направено е искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат А. още с депозиране на
жалбата, както и с допълнителна молба преди приключване на съдебните прения.
С оглед установената частична незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление административнонаказващият орган дължи сторените разноски на
жалбоподателя по отношение на отмененото наказание. В случая следва да заплати
възнаграждение на адвоката, осъществил безплатно процесуално представителство. На
основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед резултата от правния спор процесуалният
представител на жалбоподателя има право на сума в размер на 300,00 лева – възнаграждение
за безплатно представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, районен съд -
Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0271-000802 от 03.06.2019г., издадено
от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли В ЧАСТТА, с която на АНТ.
ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. **** на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл.
147, ал. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0271-000802 от 03.06.2019г.,
издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли В ЧАСТТА, с която
на АНТ. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. **** на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба“
в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ОД на МВР – Хасково да заплати на адвокат Д.А., член на АК-Хасково
сума в размер на 300,00 лева - възнаграждение за безплатно процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
8
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9