РЕШЕНИЕ
№ 912
гр. Велико Търново , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110100830 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск за прекратяване на сключения между
страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на същия и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от СК. Ведно с брачния иск са
предявени искове за предоставяне упражняване на родителски права спрямо непълнолетни
деца, лични отношения, издръжка.
В исковата молба на Ев. Ж. В. Т.. се излагат твърдения, че ищцата и ответника са
сключили граждански брак на 22.08.2002г. в Б***, провинция ****, община****, за което е
съставен акт за брак №12 от 22.08.2002г., като съпругата приела фамилното име Т.. Сочи се,
че от брака си страните имат родени две ненавършили пълнолетие деца-М Т.-В. Т., родена
на ****г. и А Т.- В. Т., родена на ****. Излагат се твърдения, че съпрузите от 2016г. живеят
в Б***, където закупуват две къщи в с.И****. Излагат се твърдения, че децата учат в ****и
знаят добре български език. Твърди се, че отношенията между съпрузите се влошили в
началото на 2020г. и двамата се разделили, като всеки заживял в отделна къща. Сочи се, че
през месец август 2020г. двамата съпрузи подали молба за развод по взаимно съгласие, но
поради промяна в поведението на ответника, изразяващо се в увреждане на имуществото в
къщата, където живее и която е била семейното жилище, съпругата оттеглила съгласието си
за развод и делото било прекратено. Ищцата заявява, че с ответника не са се виждали от
месец октомври 2020г., като не знае дали е в Б*** или чужбина. През месец януари 2021г.
разбира, че е в ***, но не е дал адрес. Ищцата счита, че е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните им отношения, поради което отправя искане за прекратяване на
брака им с развод, като съдът да приеме, че вината за брачното разстройство е на ответника.
Ищцата отправя искане родителските права по отношение на децата М и А Т. да се
предоставят за упражняване на нея като тяхна майка, а за бащата да бъде определен режим
1
на лични отношения с децата, посочен в исковата й молба. Ищцата отправя искане за
осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка за децата в размер на по 350лв.
месечно за всяко от двете деца, считано от образуване на настоящото производство до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира
се и издръжка за минало време, както следва: за детето М, за периода 01.03.2020г.до
образуване на настоящото производство в размер на по 350лв. на месец или общо 4200 лв.
за 12 месеца; за детето А- издръжка за минало време, за периода 01.09.2020г. до образуване
на настоящото производство в размер на по 350лв. на месец или общо 2450 лв. за седем
месеца. Ищцата заявява, че желае да не носи фамилното име Т.. Ищцата заявява, че
семейното жилище в с.И***, собственост на детето А** е необитаемо, поради
унищожаването му от ответника. Отправя искане за уважаване на исковите претенции.
Претендира разноски.
В исковата молба на Д. М. Т.., по която е образувано производството по
присъединеното гр.дело №****г. по описа на ВТРС и в отговора на Д. М. Т.., депозиран в
срока по чл.131 от ГПК се излагат твърдения за настъпило брачно разстройство на
сключения между Д. М. Т.. и Е.В. Т. граждански брак, като се отправя искане за
прекратяването му, без съдът да се произнася по въпроса за вината на брачното
разстройство. Сочи се, че бащата на децата М и А Т. не възразява родителските права да
бъдат предоставени на майката Ев. Ж. В. Т.., като за бащата се определи посочения в
неговата молба режим на лични отношения с децата. Моли се за определяне на минималния
размер на издръжка, която бащата да заплаща за децата и ползването на семейното жилище
да бъде предоставено на майката на децата до навършване на пълнолетие на детето А Т..
От страна на Е.В. Т. е постъпил в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба,
подадена от Д. М. Т.., в която се оспорва предложения с молбата, подадена от
пълномощника на Д. М. Т.. режим на лични отношения на бащата с децата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата Ев. Ж. В. Т.. и ответника Д. М. Т.. са съпрузи. Сключили са граждански брак
на 22.08.2002г. в ****, за което е съставен акт за брак *****. Предбрачното фамилно име на
ищцата е В..
От брака си страните имат родени две деца – М Т.-В. Т., родена на ****. и А Т.- В. Т.,
родена на *****.
През 2016г. съпрузите, заедно с двете им деца се установили да живеят в Б**, като
закупили две къщи в ****.
Видно от представените по делото служебни бележки, издадени от ***** детето М Т.
е записана в училището в дневна форма на обучение и през учебната 2020г.-2021г. е в
десети клас. Детето А Т. е ученичка през учебната 2020г.2021г. в девети клас. Децата
2
владеят български език.
В началото на 2020г. отношенията между съпрузите се влошили, като двамата
съпрузи заживяли в различни къщи, като детето М останала при майката, а детето А-при
бащата. Впоследствие детето А се връща при майка си и сестра си М. От есента на 2020 г.
ответникът напуснал селото, в което живеели до този момент.
От представено по делото удостоверение се установява, че ищцата е с призната от
**** от 30.04.2012г. и до сега инвалидност повече от 66%, като в същото удостоверение са
посочени получени от ищцата обезщетения за инвалидност.
От изискания по делото социален доклад, изготвен от ДСП гр. С, се установява, че
ищцата полага грижи за двете деца-М и А, като им е осигурила спокойна семейна среда и
задоволяване на базовите потребности, адекватни грижи за здравето и емоционален
комфорт. В социалния доклад е посочено, че децата не поддържат контакт с баща си. В
социалния доклад е изложено, че детето М е със заболяване „с****”, както и проявява кожна
алергия. Двете деца носят очила за корекция на зрението.Социалните работници са
посочили, че децата се нуждаят от поддържане на взаимоотношения с другия родител и
подходящ приятелски кръг.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ж Ш и З Т.
Свидетелката Ш каза, че познава ищцата и децата, а с ответника се познава малко.
Свидетелката заяви, че ищцата се грижи много добре за децата. Според свидетелката от
около три години ищцата и ответника са разделени, като отначало детето А живеела при
баща си, а М-при майката. Впоследствие А се върнала при майката, защото не се чувствала
добре при баща си. Свидетелката заяви, че не й е известно ответникът да е давал пари за
издръжката на децата. Ищцата работела и се грижела за децата и къщата. Свидетелката
заяви, че не е виждала ответника да работи, но според нея имал доходи, защото живеел
комфортно. Свидетелката каза, че ответникът има имоти в чужбина, във ****. Свидетелката
Т, разпитана каза, че познава страните още от момента, когато закупили къщите в с. И**. В
началото впечатленията й били, че са прекрасно семейство. Свидетелката каза, че през март
2020г. ищцата й споделила, че се разделили със съпруга си. Свидетелката заяви, че последно
е виждала ответника през месец септември 2020г. Свидетелката заяви, че понастоящем двете
деца М и А живеят при майка си, която се грижи за тях, както и че ищцата издържала
семейството. На свидетелката не й е известно ответникът да е работил или да е пращал пари
и подаръци за децата.
Изслушано по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето, детето М сподели, че от
пет години живее в Б*** и учи в гр.****. Детето каза, че родителите й се разделили през
месец септември миналата година. Каза, че не знае къде е баща й, но не иска да установи
връзка с него. Детето заяви, че преди да се разделят родителите й, баща й се държал лошо с
майка им, карали се, баща й обиждал майка й, имало дело заради упражнено насилие. След
раздалята на родителите М живее при майка си, която според казаното от детето, се грижи
3
добре за нея и сестра й. Детето А, изслушана по реда на чл.15 от Закона за закрила на
детето, каза, че родителите й се карали помежду си. След раздялата на родителите, детето
А останала при баща си, но през месец септември 2020г отишла да живее при майка си.
Детето каза, че не иска да контактува с баща си, защото „натрошил и наводнил” къщата.
Двете деца заявиха, че желаят да живеят при майка си, където се чувстват добре.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Настоящото производство е с международен елемент, предвид на това, че страните по
делото са граждани на държави членки на ЕС, поради което компетентността на сезирания
съд да разгледа молбата за развод, следва да се реши съгласно правилата на чл.3 от
Регламент ЕО №2201/2003г. В конкретния случай, страните по делото, които са съпрузи, са
имали последно обичайно местопребиваване на територията на Република **** в с.*****,
като след раздялата им, единият от тях /в случая ищцата/ продължава да живее там, заедно
със децата М и А. С оглед изложеното сезираният български съд се явява компетентен да
разгледа производството за развод на страните по делото, на основание чл.3 ал.1 б „а” пр.2
от Регламента.
Предявеният иск за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е дълбоко
разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване на семейната
общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите, при което брачната
връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Настъпилата между съпрузите
фактическа раздяла, продължаваща повече от година е преустановила всякакви духовни,
емоционални и физически връзки помежду им, при което техният брак, съществуващ само
юридически не е в техен интерес, нито в интерес на обществото. Видно от събраните по
делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.
Ищцата е претендирала произнасяне по въпроса за вината на брачното разстройство
поради, което съдът дължи произнасяне. След преценка на събраните доказателства –
показанията на разпитаните свидетели, съдът счита, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения има ответникът. От показанията на
разпитаните свидетели се установи, че след като заживяли в с.***, съпрузите създали у
съседите впечатление за добро семейство, но впоследствие, отношенията им се влошили.
Между тях често възниквали противоречия, скандали. От заявеното от двете деца М и А при
изслушването им се установи, че родителите им се карали, като баща им обиждал майка им.
По време на съвместния им живот ищцата изцяло се грижела за домакинството, за
издръжката на цялото семейство. Двете разпитани свидетелки заявиха, че не им е известно
ответникът да е работел, докато живеели заедно с ищцата. Децата също заявиха, че майка им
ги издържала изцяло, дори, когато детето А живеела в една къща с баща си. Съдът
кредитира показанията на свидетелките Ш и Т, защото същите кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства, както и с изявленията на децата М и А, които са били
очевидци на семейните скандали и отправяни от страна на баща им спрямо майка им обиди.
Съдът дава вяра на казаното от децата, като взе предвид това, че същите са във възраст, в
4
която правилно да възприемат и отразяват случващото се между родителите. От ответната
страна не бяха ангажирани доказателства, които да опровергават наведените в исковата
молба твърдения. Съдът намира, че с поведението си и отношението си към съпругата си,
ответникът е станал причина за разстройството на брачните отношения, поради което съдът,
с оглед събраните по делото доказателства приема, че вината за разстройството на брака е
на ответника Д. М. Т...
Относно въпроса за фамилното име на съпругата след развода, ищцата е направила
искане след прекратяване на брака да не носи брачното си фамилно име-Т.. Разпоредбата на
чл.53 от СК дава право на избор на този съпруг, който е променил името си при сключване
на брака, след прекратяването на брака да запази брачното си име или да възстанови
предбрачното си такова, независимо от становището на другия съпруг по този въпрос.
Преценката и правото на избор е предоставено единствено на съпруга, който е променил
фамилното си име. В конкретния случай ищцата е взела решение да преустанови да носи
брачното си фамилно име Т., който избор съдът ще уважи, като след прекратяване на брака
ищцата да носи предбрачното си фамилно име В., без добавената брачна фамилия-Т..
По въпроса с упражняването на родителските права спрямо непълнолетните деца М,
родена на 24.11.2003г. и А, родена на 23.07.2006г.:
Искане за предоставяне на родителските права е направила само майката на децата.
По делото безспорно се установи, че след фактическата раздяла на страните преките грижи
по отглеждането и възпитанието на децата се полагат от ищцата, при която понастоящем
живеят децата. За няколко месеца през миналата година детето А е живяло съвместно с
баща си, но от доказателствата се установи, че и през този период майката е търсела контакт
с детето и е участвала в издръжката му. Видно от заявеното от ответника в неговата молба,
същият не се противопоставя родителските права по отношение на децата М и А да бъдат
предоставени на майката. Съдът съобрази и становището на децата, които споделиха, че е
чувстват добре при майка си и биха желали и за в бъдеще да се запази това фактическо
положение. Майката притежава необходимия родителски капацитет, за да упражнява
родителските права върху децата, което се установи от социалния доклад и събраните
гласни доказателства. Поради това съдът счита, че в интерес на децата М и А, предвид
възрастта и пола им, както и привързаността им към майката, упражняването на
родителските права след развода да се предостави на майката Е.Ж. В.. Местоживеенето на
децата следва да бъде определено при тяхната майка.
На бащата Д М Т. следва да се определи режим на лични контакти с децата М и А.
Съдът намира, че независимо от създалото се между родителите напрежение в отношенията
им, довело до разстройство на брачните отношения и до раздялата им, в интерес на децата е
да поддържат връзка с родителя, при когото няма да живеят. Децата, с оглед създалата се
ситуация и раздялата на родителите избягват да контактуват с баща си, но съдът намира, че
не следва да бъдат прекъсвани отношенията на децата с този родител. В интерес на децата е
5
да контактуват и с двамата си родители. В тази насока е и изложеното в социалния доклад,
където не са посочени обстоятелства, от които да се направи извод, че общуването на децата
с бащата представлява заплаха за тяхното развитие. Към момента бащата не живее в ***, но
съдът намира, че следва той да има възможност да контактува с децата си, като се определи
следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск, като бащата взема и връща децата по местоживеенето им.
Съгласно изискванията на чл.59, ал.2 и ал.5 от СК следва да бъде определена месечна
издръжка за непълнолетните деца М и А.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от ГПК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Съдът, при определяне размера на дължимата издръжка
следва да съобрази нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и възможностите на
родителя да осигурява такава. От събраните доказателства се установи, че месечните доходи
на ищцата са от пенсия за инвалидност и семейни помощи, които ищцата получава от *** и
***, като в социалния доклад е посочено, че същите възлизат на около **** евро. По делото
няма ангажирани доказателства за доходите на ответника, за който се твърди, че
понастоящем живее извън Б**, но следва да се има предвид, че същият е в трудоспособна
възраст, при изслушването децата казаха, че се занимава със строителство и според съда
ответникът би могъл да реализира доходи от дейността си. Освен това по делото няма
наведени твърдения за здравословни проблеми, възпрепятстващи ответника да полагат труд,
както и същият няма задължения към други ненавършили пълнолетие лица, освен към
децата М и А. Във свидетелските показания на свидетелката Ш бяха наведени твърдения, че
ответникът има имоти във ****, но не са ангажирани писмени доказателства установяващи
това обстоятелство по безспорен начин. При определяне размера на издръжката за децата, от
една страна съдът съобрази нуждите на децата М и А, предвид възрастта им, физическото и
психическо израстване, нуждата от средства за облекло, храна, учебни пособия и др.,
присъщи за възрастта им. От друга страна съдът взе предвид възможностите на родителите
да дават издръжка, като намира, че с оглед изложените по-горе обстоятелства, ответникът
следва да бъде осъден да заплаща на децата М и А месечна издръжка в размер на по 200лв.
месечно за всяко от двете деца. При липса на категорични доказателства за реализирани от
ответника по-високи по размер доходи, съдът намира, че издръжка за децата в посочения
размер, близък до минималния, няма да представлява затруднение за заплащане от
ответника. Майката следва да осигурява останалата част от необходимите средства за
издръжката на децата, като се отчете, че същата е пряко ангажирана с отглеждането и
възпитанието на децата. Исковата претенция за издръжка следва да бъде уважена за сумата
по 200лв. месечно, която сума ответникът, като баща, да заплаща на всяко от двете деца М и
А, действащи със съгласието на своята майка и законен представител, като исковата
претенция за разликата над присъдения размер от по 200лв. на дете до пълния претендиран
6
размер от по 350лв. на дете следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана в
тази част. Началната дата, от която следва да бъде присъдена издръжката за децата е от
подаване на исковата молба /15.03.2021г./ до настъпване на законни основания за
изменението или прекратяването й. На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да
се присъди и законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.
Ищцата е заявила и искова претенция за присъждане на издръжка за минало време за
детето М, считано от 01.03.2020г. до подаване на исковата молба/15.03.2021г./ в размер на
по 350лв. на месец или общо сумата 4200лв. и за детето А в размер на по 350лв. на месец, за
период от седем месеца, считано от 01.09.2020г. до подаване на исковата молба, в общ
размер 2450лв. Този иск намира правното си основание в чл.149, вр. с чл.143 от СК. Искът е
допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
Съгласно разпоредбите на СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като за минало време се дължи издръжка до една година от завеждане на
иска.
По делото се установи, че страните са се разделили през месец февруари 2020г. От
събраните писмени и гласни доказателства се установи, че от момента, в който страните са
се разделили до подаване на исковата молба, а и до настоящия момент, за детето М грижи
полага ищцата, като детето А първоначално,след раздялата на родителите е живяла при
баща си, но през месец септември 2020г. заживяла при майка си. Понастоящем и двете деца
живеят при майката, която се грижи за тях. Ответникът не следва да бъде освободен от
задължението си като родител да заплаща издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца. Установи се, че ответникът не е осигурявал средства за издръжката на децата, след
раздялата му с ищцата. Отчитайки възрастта на децата М и А, техните потребности,
възможността на двамата родители /важи изложеното по–горе относно доходите и
възможностите им/ съдът приема, че за поемане нуждите на децата от издръжка ответникът
следва да бъде осъден да заплаща сумата по 200лв. месечно за всяко от двете деца, както
следва: за детето М по 200лв. месечно за период от една година преди завеждане на делото
или общо сумата 2400лв., до който размер искът за издръжка за минало време е основателен
и доказан, а за разликата над 200лв. месечно до пълния претендиран размер от 350лв. искът
за издръжка за минало време подлежи на отхвърляне. За детето А, издръжка за минало време
следва да бъде присъдена за периода от 01.09.2020г. до подаване на исковата
молба/15.03.2021г./, който период е шест месеца и половина, като размера на месечната
издръжка за минало време бъде определен на 200лв. месечно за посочения период или общо
сумата 1300лв. Искът за издръжка за минало време за детето А следва да бъде отхвърлен в
частта за разликата над 200лв. месечно до пълния претендиран размер от 350лв. месечно.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
7
По въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, следва да се отбележи,
че ищцата изрично не е е заявила претенция за ползването, като такава няма заявена и от
ответната страна. Но доколкото страните имат ненавършили пълнолетие деца,съдът
съгласно разпоредбата на чл.56 ал.1 от СК дължи произнасяне. По делото бяха наведени
твърдения, че семейното жилище в с.И*** е собственост на детето А Т.. Предвид на това, че
към момента ищцата живее заедно с децата в с.***, съдът намира, че ползването на
семейното жилище, находящо се в с.***** следва да бъде предоставено на ищцата Е.Ж. В.
за срок до навършване на пълнолетие на детето А Т..
Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо друг, поради
което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Ищцата е претендирала присъждане на разноски. Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК
съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния
съпруг. С оглед посочената разпоредба и предвид установеното по въпроса за вината на
брачното разстройство, съдът намира, че следва в тежест на ответника да бъдат възложени
направените от ищцата разноски в настоящото производство в размер на 25лв. за държавна
такса и 600лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът Д. М. Т.. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса по допускане на развода в
размер на 40лв., както и държавна такса в размер на 724 лв., върху определената издръжка,
като общият размер на държавната такса, дължима от него възлиза на сумата от 764 лв.
Ответникът следва да заплати и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключеният на 22.08.2002г. с акт №****. в Е****
граждански брак между Д. М. Т.., гражданин на ***, роден на ******я, със съдебен
адрес ******, и Ев. Ж. В. Т.., *** гражданка, родена на *****, поради настъпило
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49, ал.1
от СК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че дълбокото и непоправимо разстройство на
брака е настъпило по ВИНА на съпруга Д. М. Т.., *****.
8
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Ев. Ж. В. Т.., *****., със статут на
продължително пребиваващ в Република Б** чужденец с ЛН ***** да носи предбрачното
си фамилно име – В., без добавеното брачно фамилно име- Т..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на непълнолетните деца М Т.-В. Т., родена на **** и А
Т.- В. Т., родена на****. при майката Ев. Ж. В. Т..,*****
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетните деца М Т.-В. Т. , родена на **** и А Т.- В. Т. , родена на **** на майката
Ев. Ж. В. Т.., ********
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. М. Т.., гражданин на ****. с
децата М Т.-В. Т., родена на ****. и А Т.- В. Т., родена на ***** , както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, както и
един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата взема и
връща децата по местоживеенето им.
ОСЪЖДА Д. М. Т.., *****. да заплаща на непълнолетното си дете М Т.-В. Т.,
родена на ****, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Ев. Ж.
В. Т.., ******месечна издръжка за детето М в размер на 200 лв./двеста лева/ месечно,
считано от подаване на исковата молба /15.03.2021г./ до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за месечна
издръжка в частта за разликата над присъдения размер от 200лв. на месец до пълния
претендиран размер от 350лв. на месец, като неоснователен и недоказан в тази част.
ОСЪЖДА Д. М. Т.., г****** да заплаща на непълнолетното си дете А Т.- В. Т.,
родена на **** действаща със съгласието на своята майка и законен представител Ев. Ж.
В. Т.., ******г., месечна издръжка за детето А в размер на 200 лв./двеста лева/ месечно,
считано от подаване на исковата молба /15.03.2021г./ до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за месечна
издръжка в частта за разликата над присъдения размер от 200лв. на месец до пълния
претендиран размер от 350лв. на месец, като неоснователен и недоказан в тази част.
9
ОСЪЖДА Д. М. Т.., ****, ***. да заплати на непълнолетното си дете М Т.-В. Т.,
родена на ****, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Ев. Ж.
В. Т.., *****., издръжка за минало време, за периода едно година преди завеждане на
делото в размер на по 200лв. месечно или общо сумата 2400лв./две хиляди и четиристотин
лева/, като отхвърля иска за издръжка за минало време за разликата над присъдения размер
от 200лв. месечно до пълния претендиран размер от 350лв. месечно, като неоснователен и
недоказан в тази част.
ОСЪЖДА Д. М. Т.., ***** да заплати на непълнолетното си дете А Т.- В. Т., родена
на **** действаща със съгласието на своята майка и законен представител Ев. Ж. В. Т..,
******издръжка за минало време, за периода от 01.09.2020г. до завеждане на делото
/15.03.2021г/ в размер на по 200лв. месечно или общо сумата 1300 лв./ хиляда и триста
лева/, като отхвърля иска за издръжка за минало време за разликата над присъдения размер
от 200лв. месечно до пълния претендиран размер от 350лв. месечно, като неоснователен и
недоказан в тази част.
Допуска предварително изпълнение на решението само в частта относно издръжката.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ***** на ищцата
Ев. Ж. В. Т.., *******г, за срок до навършване на пълнолетие на детето А Т.-В. Т., родена на
*****.
ОСЪЖДА Д. М. Т.., ****** да заплати на Ев. Ж. В. Т.., ****** сумата
625лв./шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща направени от ищцата разноски в
брачното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. М. Т.., *****. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Великотърновски районен съд сумата общо 764лв./седемстотин шестдесет и
четири лева/, представляваща окончателна държавна такса по допускане на развода и
държавна такса върху определената издръжка, както и сумата 5лв./пет лева/ за държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
10
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11