№ 103
гр. ***, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
в присъствието на прокурора Е. Ив. П.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231500600444 по описа за 2023 година
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда №21 от 23.05.2023 г. по НОХД №1260/22 г. на
Кюстендилския районен съд подс. Д. И. К. от гр.Кюстендил е признат за
виновен в това, че на 29.10.2021г. в с. ***, Кюстендилска област по
хулигански подбуди е причинил на В. Г. В. от с. ***, област Кюстендил лека
телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл.
129 от НК , поради което и на основание по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл.
130, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл.58А от НК му е
наложено наказание ЛС за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложгено
при условиятана чл.66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години. Със
същата присъда К. е признат за виновен и в това, че по същото време и място
по хулигански подбуди е причинил на З. Й. Й. от с.с. средна телесна повреда,
изрязаваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник,
поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 НК във вр. с чл. 129, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от НК му е наложено наказание ЛС за срок от 2 години,
изпълнението на което на осн. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок
от 4 години. Приложена е разпоредбата на чл. 23 от НК, като на К. е
наложено най- тежкото между двете наказания- ЛС в размер на 2 години,
чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 4 години. КнРС се е
произнесъл и по веществените доказателства по делото и е възложил на подс
.К. разноските по делото.
Присъдата се обжалва от адв. В.П.- защитник на подс.Д. К. в частта на
1
наложеното наказание, като са наведени съображения за несправедливост на
същото. Иска се изменение на присъдата и намаляване на размера на
наложените наказания, кактои на общоно наказание по чл.23 НК.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Частните обвинители Д. И. К. и В. Г. В., редовно призовани, не се
явяват пред въззивия съд и не вземат становище по жалбата.
Защитникът на подс.К.- адв.В.П. поддържа жалбата си пред въззивния
съд. Пледира за намаляване на размера на наложените наказания, в това
число и на общото наказание, както и за намаляване на размера на
изпитателния срок по реда на чл.66 от НК.
Подсъдимият Д. И. К. поддържа жалбата, изразява съжаление за
деянието си и иска намаляване на размера на наложеното му наказание в
претендирания размер.
Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и съобразно правомощията си, установени в чл. 334 НПК и след
като провери на осн.чл. 313 и чл.314 НПК изцяло правилността на присъдата,
счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена от надлежна
страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по
същество, е основателна по следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от КнРС.
Производството по делото е протекло пред КнРС по реда на диференцираната
процедура на глава ХХVІІ НПК- по чл. 370 т.2 НПК. Подсъдимият е признал
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По делото
са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото от досъдебното производство,
проверен и приобщен от съда по реда на НПК, е анализиран от
първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по
несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното
решаване на делото по същество. От доказателствата по делото се установява
следната фактическа обстановка, споделена изцяло от въззивния съд:
В центъра на с.***, Кюстендилска община пред находящ се магазин
за хранителни стоки, често се събирали жители от селото, за да си поговорят
или да се почерпят. На 29.10.2021г., след обяд, св. В. В., подс. Д. К. и св. Н.
Б.в се намирали там, като седели на празни каси за бира и употребявали
алкохол. Към тях по- късно се присъединили и св. И. К. и В. Г., които също
започнали употребяват алкохол и си говорили. След 19, 00 часа в магазина
влязъл и св. В., който възприел седящите отвън лица. Малко след това св.В.
станал от масата и се отдалечил на няколко метра от нея; по същото време,
вече повлиян от алкохола и без видима причина подс.К. станал от масата,
взел със себе си празна каса за бирени бутилки и тръгнал след В.. След като
го настигнал, К. го извикал по име; последният се обърнал и К. го ударил с
касата за бира, която държал, в челната област на главата. В. паднал на
земята, подс.К. продължил да му нанася удари с празната каса.
В резултат на това, св. В. получил разкъсно-контузна рана на главата
2
(в челната област) и от челото му започнала обилно да тече кръв.
Подсъдимият отново замахнал с касата с цел да нанесе нов удар на св.В.. В
този момент в близост до мястото на инцидента преминавала бабата на В. В. -
св. З. Й., която се прибирала към дома си. Тя видяла, че внука й лежи на
земята, облят в кръв по главата и че Д. К. се е надвесил над него с празна каса
за бира в ръце. За да предотврати нови удари, тя се затичала към него;
последният, като я видял, се обърнал към нея с нецензурирани изрази и й
нанесъл удар с празната каса, вследствие на който тя паднала на земята.
Усетила силна болка в областта на дясната си китка (при удара на ръката й в
асфалтовата повърхност), вследствие на получена фрактура на лъчевата кост
/радиус/ на дясната предмишница.
След извършеното К. отново се обърнал към В., и отново направил
опит да го удари с касата, което било предотвратено от междувременно
излезлия от магазина св. В. В..
Подс. Д. К. заедно с баща си – св. И. К. напуснали мястото на
инцидента, св.З. Й. се прибрала в дома си, като преди това съобщила на св.
Ю. В.а (майка на В. В.) за случилото се; както и на съпруга си св. Й.Й..
Последният подал сигнал на спешния телефон 112.
Св.Ю.В.а веднага тръгнала към мястото на инцидента, възприела
обления си в кръв син и подала сигнал до тел.112.
Той, както и баба му св. Й., били транспортирани в гр. Кюстендил за
оказване на медицинска помощ. На мястото на инцидента пристигнал патрул
на РУМВР - гр. Кюстендил- св.Ф. и св.Й., които снели обяснения от св. В..
Вследствие на горепосочените действия на подсъдимия св. В.
претърпял разкъсно контузна рана на главата в челната област, причинила му
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; а св. З. Й.
претърпяла фрактура на лъчевата кост /радиус/ на дясна предмишница в
областта на китката, причинила й трайно затрудняване движенията на десен
горен крайник.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че доказателствата
по делото, които не са оспорени от подсъдимия, се подкрепят от направеното
от него самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния
акт, доколкото производството пред КнРС е протекло съгласно
диференцираната процедура по чл. 371 т.2 НПК и е действувал в съзвучие с
разп. на чл. 372 ал.4 НПК. Съответно така възприетите доказателства по
делото- пок. на св.В., З.Й., И.К., , В.Г., В.В., Ю.Й., Й.Й., К., Я., СМЕ на в.л. д-
р В.Н., справка за съдимост съгласно разп. на чл. 373, ал.4 НПК са довели до
законосъобразното възприемане на обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт. КнРС е дал отговор на осн. чл. 373, ал.3 НПК в мотивите
на присъдата си на приетите от него за установени обстоятелства, като се е
позовал на доказателствата, които го подкрепят. В този аспект
първоинстанционният съд е преценил, че доказателствата от досъдебното
производство имат процесуална годност, както и че са несъмнени и
безпротиворечиви. От друга страна самопризнанието на подсъдимия на свой
ред придава съдържание на обвинителната теза, която иначе би страдала от
възможни непълноти. В тази насока при мотивиране на своето вътрешно
убеждение, КнРС е изложил достатъчно убедителни аргументи и
3
законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания
да променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в
това число и относно авторството на деянието. Затова и КнРС не е допуснал
нарушение на закона при оценката на доказателствата, доколкото същият е
длъжен да събере, оцени и провери всички събрани по делото
доказателствени източници, за да изгради изводите си по фактите от кръга на
чл. 102 НПК.
При така приетата фактическа обстановка и направеното признание
деянията правилно са квалифицирани като такива по чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 НК и по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2 НК, като обосновано е
прието, че с действията си подс. К. е осъществил по хулигански подбуди две
телесни увреждания на две лица- на св. В.В.- лека телесна повреда с
разстрйство на здравето, а на св. З.Й.- средна телесна повредар, изразяваща се
в трайно затруднение на движението на десен горен крайник. Деянието е
осъществено от обективна и субективна страна от страна на подсъдимия, като
допълнителни съображения вън от тези на първостепенния съд, които са
напълно убедителни и подробни, не е необходимо да се излагат.
Съобразно доводите в жалбата, КнОС следва да прецени
справедливостта на наложеното наказание. Както бе посочено, в настоящия
случай производството пред КнРС е протекло съгласно диференцираната
процедура по глава ХХVІІІ НПК по чл. 371 т.2 НПК. Този облекчен ред на
протичане на наказателното производство е свързан с последиците на чл.
373, ал.2 НПК, като съдът е длъжен при наличие на признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителия акт, да приложи
разпоредбата на чл. 58А НК. В настоящия случай, видно от мотивите на
съда, КнРС е приложил разпоредбата на чл.58А, ал.1 НК и е определил
наказанията по отношение на двете деяния на подсъдимия при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства както следва: за престъплението по
чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 НК- е определил наказание ЛС в размер на 9
месеца, което след редукцията с 1/3 е определено окончателно на 6 месеца; за
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2 НК- е определил
наказание ЛС в размер на 3 години, което след редукцията с 1/3 е определено
окончателно на 2 години.
КнОС счита, че наложеното на подс.К. наказание за престъплението
по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2 НК е несправедливо и са налице
основания за неговото намаляване. В този аспект изцяло се споделят доводите
на защитника на подсъдимия относно необходимостта от намаляване на
наказанието в исканите параметри. (Следва да се посочи, че от мотивите на
съда не става ясно кои обстоятелства са отчетени като смекчаващи и кои –
като отегчаващи съобразно разп. на чл.54 НК, което налага настоящата
инстанция да изложи дзоводи в този смсъл). Като смекчаващи отговорността
обстятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на подсъдимия,
много добрите характеристични данни, наличието на трудови навици и
доброто му процесуално проведение. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отчете наличието на алкохол (двете деяния са
осъществени имемно след приема на немалко количество). Ето защо КнОС
счита, че наказанието за това престъпление следва да се определи при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно- в размер на 2
4
години, което след редукцията с 1/3 по реда на чл.58а, ал.1 НК следва да се
определи в размер на 1 година и 4 месеца. Именно този размер на наказанието
е справедлив и напълно е достатъчен за изпълнение на целите на специалната
превенция по чл. 36 от НК, както и на генералната превенция-
предупредително- възпиращо спрямо другите членове на обществото.
При определяне на начина на изтърпяване на наказанието въззивният
съд намира преценката на КнРС за приложението на чл.66, ал.1 НК за
правилна в принципен план, доколкото К. е неосъждан, наложеното
наказание ЛС е под три години и целите на наказанието могат да бъдат
постигнати по този начин. Същевременно КОС намира, че размера на
изпитателния срок – 4 години, е определен неправилно и няма да способства
за постигане на генералната превенция на наказателната рапресия. Същият
следва да се намали до законовия минимум от 3 години, като чрез така
определения срок ще се осигури превъзпитателния ефект на специалната
превенция в най- пълна степен и ще се постигнат съответните положителни
промени в съзнанието на дееца. В този аспект преценката на КнРС по
отношение начина на изтърпяване на това наказание е незаконосъобразен и
следва да се коригира чрез неговото намаляване в размер на 3 години.
В частта на определеното наказание за престъплението по чл.131,
ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 НК присъдата е обоснована и законосъобразна; няма
основания за корекция на това наказание, поради което същата следва да се
потвърди.
Корекцията на размера на наказанието за деянието по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.129, ал.2 НК рефлектира и върху частта на наказанието по
приложението на чл.23 НК, като общото наказание също следва да се измени,
като се намали размера на общо наказание ЛС на 1 година и 4 месеца, както и
се намали размера на изпитателния срок от 4 години на 3 години.
Ето защо по горепосочените съображения присъдата на КнРС следва
да се изменена в частта на наложеното наказание в горепосочения смисъл, а в
останалата- да се потвърди като правилна и обоснована.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334 т.3 и т.6
НПК вр. вр. чл.337, ал.1, т.1 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 21/ 23.05.2023 г., постановена от Кюстендилския
районен съд по НОХД № 1260/2022 г. по описа на същия съд в частите на
наложеното наказание по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2 НК вр. чл.58а,
ал.1 НК и в частта за приложението на чл.23 от НК, като:
НАМАЛЯВА размера на наказанието ЛС за престъплението по чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2 НК от 2 години на 1 година и 4 месеца и размера
на изпитателиня срок по чл.66 от НК от 4 години на 3 години;
5
НАМАЛЯВА размера на определеното най- тежко наказание общо
наказание ЛС от 2 години на 1 година и 4 месеца , както и на изпитателния
срок по чл.66 от НК от 4 години на 3 години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6