№ 25520
гр. София, 11.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. М.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №
20251110118452 по описа за 2025 година
С искова молба вх. № 112994/31.03.01.2025г. ищецът В. С. С. е предявил срещу
ответника „Б*” ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.2 ЗПК, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, вр. чл. 146 от
ЗЗП – за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 2 от договор за паричен заем
№ *********/11.12.2023г., сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащане на
такса за услуга „динамично плащане“ в размер на 45,00 лева - поради противоречието на
клаузата със закона; в условията на евентуалност и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД -
поради заобикаляне на закона; в условията на евентуалност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за предоставяне
на потребителски кредит № *********/11.12.2023 г., въз основа на който на ищеца е
предоставена сума в общ размер от 300 лв., със задължение да я върне на три погасителни
вноски, заедно със сумата от 45 лева, представляваща такса за услугата динамично плащане.
Поддържа, че клаузата по чл. 9 ал. 2, с която е договорено допълнително плащане към
кредитора от договора в размер на 45 лева, е неравноправна и нищожна на основание чл.
143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати сума в размер на 15% от
размера на главницата по кредита за услуга, която не е извършена. Счита, че посочената
клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурира в общите
условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на
ответника. Счита, че посочената такса за предоставяне на допълнителна услуга е в пряко
противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, която забранява кредиторът
да събира такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
поради което процесната договорна клауза противоречи на закона. Допълва, че договореното
заплащане на такса по чл.9, ал.2 от договора води до оскъпяване на кредита, за което не се
предоставя каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба, както и това
възнаграждение представлява печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаля
императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира и че
клаузата е нищожна и поради накърняване на добрите нрави. Поддържа, че тази сума не е
включена в ГПР, като в случай на включването й би се надхвърлил предвидения размер в
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане по чл. 190
ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Б*” ООД.
1
Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за кредит с
посочените в исковата молба параметри. Излага съображения, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от
договора не накърнява добрите нрави. Сочи, че твърдението на ищеца, че ГПР не отговаря
на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона, било неоснователно.
Посочва, че таксата за допълнителната услуга не следва да се включва при изчисляване на
ГПР, защото в процесния случай сключването на договора за допълнителна услуга не е
задължително условие за сключване на договора за кредит, а потребителят сам е поискал
предоставянето на услугата. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са евентуално съединени установителни искове
с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.2 ЗПК, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК, вр.
чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, вр. чл. 146 от ЗЗП – за прогласяване нищожността на клаузата по
чл. 9, ал. 2 от договор за паричен заем № *********/11.12.2023г. - поради противоречието на
клаузата със закона; в условията на евентуалност и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД -
поради заобикаляне на закона; в условията на евентуалност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и ответника има
сключен договор за паричен заем № *********/11.12.2023г., по силата на който ищецът е
получил в заем сумата от 300 лева, като в него се съдържа оспорената в исковата молба
клауза в чл.9, ал.2, предвиждаща заплащането на такса в размер на 45 лева за услугата
„динамично плащане“.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит № *********/11.12.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включващо и
процесната оспорена клауза по чл.9, ал.2 от договора, предвиждаща задължение за
заплащане на такса за услугата динамично плащане, както и клаузата, определяща размера
на ГПР. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорената клауза, по
отношение на която не са налице визираните пороци, съответно, че с уговарянето не се
заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузата не е неравноправна и е индивидуално
уговорена.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще
бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи заверен препис на
2
процесния договор за кредит и погасителен план към него следва да бъде оставено без
уважение, доколкото препис от процесния договор е представен от самия ищец с исковата
молба. Ответникът следва да бъде задължен да представи общите условия към договора.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.09.2025г. от 11:10 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най- късно до първото по делото
заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени
доказателствени средства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото Общите условия към договор за паричен заем №
*********/11.12.2023г., като при неизпълнение на това указание го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
неизпълнението на задължението може да бъде ценено от съда по реда на чл.161 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца се
изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3