№ 104
гр. , 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М. Н. Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело №
20211860100626 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на на „*************" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„**********", 7-ми км, ЗИТ, I I
корпус, 3 етаж, представлявано от М.А.М. - управител срещу Ц. Л. И., е ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.З., ул."*************" № 12, ет. 5, ап. 13. В исковата молба се твърди,
че със Запис на заповед от 14.03.2021г. и падеж на 31.03.2021г., Ц. Л. И. се е задължила
безусловно да заплати без разноски и без протест на търговско дружество „**********"
ЕООД, с ЕИК ********* сумата от 6 000 (шест хиляди) лева. В исковата молба се твърди, че
със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 24.06.2021г. е
поискано присъждане на сумата от 6000 (шест хиляди) лева -вземането по записа на заповед
и 120 (сто и двадесет) лева - разноски за държавна такса. В исковата молба се твърди, че по
подаденото заявление е образуваното ч.гр.дело № 20211860100378/2021 по описа Районен
съд - П., трети граждански състав, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение
от 25.06.2021г. и е издаден изпълнителен лист за сумата от 6000 (шест хиляди) лева -
вземането по записа на заповед и 120 (сто и двадесет) лева -разноски за държавна такса. В
исковата молба се твърди, че по така издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20219270401795 на ЧСИ е per. №927 -С.Л.. В исковата молба се
твърди, че след изпратената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С.Л., по ч.гр.дело №
20211860100378/2021 по описа Районен съд - П., трети граждански състав, е подадено
възражение от длъжника-ответник в настоящото производство.В исковата молба се твърди,
че до „**********" ЕООД е изпратено съобщение от ЧСИ с per. №927 -С.Л. за спиране на
изпълнителното дело.В исковата молба се твърди, че по тези съображения за „**********"
1
ЕООД възниква правния интерес от предявяване на настоящия иск и молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено, на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415 от ГПК, че Ц. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.З., ул. „*************" 12,
ет. 5, ап. 13, дължи на „**********" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. **********, 7-ми км гр. З., ул. „*************" 12, ет. 5, ап. 13,
представлявано от М.А.М. - управител, сумата от 6000 (шест хиляди) лева - по записа на
заповед и 120 (сто и двадесет) лева - разноски за държавна такса.
Ответникът в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дал писмен отговор, не е представил
писмени доказателства и е направил доказателствени искания. В отговора на исковата молба
се оспорва изцяло исковата претенция по основание и по размер, като така предявен,
установителният иск е недопустим. В писмения отговор се твърди, че предмет на делото по
установителния иск по чл.415, респ.чл.422 от ГПК е съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение, издадена за паричната сума по записа на заповед. Разноските в
заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са
изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за
изпълнение- чл.412, т.6 ГПК. Предмет на иска е само оспореното вземане по заявлението, но
не и присъдените сьс заповедта за изпълнение разноски, които не могат да бъдат предмет на
самостоятелен иск. В писмения отговор се твърди, че това становище е възприето в
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013г., по тълкувателно дело № 4/2013г.,на ОСГТК на
ВКС, където в т. Ю.в. е предвидено, че процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на 52 чл.422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването
на вземане за разноските, направени в заповедното производство. В писмения отговор се
твърди, че по тези причини и съгласно цитираното Тълкувателно решение на ВКС така
предявен установителният иск е недопустим, поради което следва да се остави без
разглеждане. В писмения отговор се твърди, че предявеният иск, освен, че е недопустим, е и
неоснователен по същество. Ответникът опорва да дължи на ищцовото дружество
претендираната парична сума. В писмения отговор се твърди, че е безспорен факт, че
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на
съдържанието, поради което не е условие за действителност на менителничния ефект. Но
съгласно трайно установената съдебна практика абстрактният характер на менителничния
ефект не трябва да се абсолютизира. "...Записът на заповед има правната характеристика
едновременно на ценна книга и на абстрактна сделка. Като ценна книга той има
гаранционно-обезпечителна функция. Като абстрактна сделка обаче той трябва да има в
основата си каузално правоотношение, т.е. конкретна причина, въз основа на която е
издаден."(Решение № 161 от 26.07.2010г. на ВтАС по в.т.д. № 47/2010г„ докладчик Даниела
Делисьбева).В писмения отговор се твърди, че в случая процесният запис на заповед е
подписан в следствие на следните обстоятелства: На 30.05.2020г., на ответника е бил
възобновен трудовия договор с ищеца „*********" ЕООД като крупие в казино в гр.П..
Договорът й преди това е бил прекратен поради наложените противоепидемични мерки.
Работата в казиното е била организирана на смени, на 8-часов работен ден от 7:00 до 15:00
2
часа и от 15:00 до 23:00 часа, като са работели по един човек на смяна. На 14.03.2021г.,
ответницата е била на работа първа смяна от 07:00 до 15:00 часа. По време на смяната й на
машина № 13 е играло лицето Т. Х. И. от гр.П.. Лицето Е. В. С. е крупието, което е било
втора смяна в сьщия ден и е трябвало да смени ответника в 15:00 часа. Същата вместо да
дойде в 14:45 часа, както изисква правилника за работа в казиното, е дошла в 14.20 часа. В
същото време машината, на която е играел Т. Х. И., е спечелила 6000 лева. Е. В. С., без да
предупреди ответницата и без нейно сьгласие, е изплатила печалбата от 6000 лева на
печелившия. Освен това същата не е изпълнила и задължителните изисквания при
изплащане на печалба, а именно: машината следва да се стопира, изпълнява се функцията
Cash Out- прекратяване на залога и едва тогава се изплаща печалбата. Крупието Е. С. освен,
че си е позволила да изплати печалба в смяната на ответника без нейно знание и съгласние,
не е изпълнила и описаните последователни действия, които са задължителни при
изплащане на печалба. Машината не е стопирана, клиентът е продължил да играе и след
като печалбата му е изплатена. Освен тези правила не е спазено и още едно изискване - при
печалба над 5000 лева, преди да се уведоми управителя, сумата не се изплаща. В края на
работната й смяна, след като извадила отчета си, ответницата е разбрала, че има липса от
6000 лева. При разговор е колежката й Е. В. С., същата й е заявила, че именно тя е изплатила
сумата на лицето, без да я уведоми и без да изпълни задължителната функция Cash Out.
Двете заедно са проверили машината като Е. С. изрично е потвърдила, че не е изпълнила
въпросната функция. Веднага се е обадила на управителката на казиното М. Х.а, която е
уведомила регионалния управител г-н Т. Б.. Управителката М. Х.а й заявила, че г-н Б. е
разговарял с лицето, спечелило и взело сумата от 6000 лева, който бил обещал да възстанови
сумата до края на месец март. Ответницата е останала в казиното и след смяната си да
изчака да дойдат управителката и регионалният управител. Т. Б. я е накарал да подпише
въпросният запис на заповед, като й е обяснил, че това е само формалност, че така се
процедирало и това нямало по никакъв начин да й навреди. По този начин ответницата е
била принудена и подведена да подпише процесния запис на заповед. На следващия ден -
15.03.2021г., не е била на работа по график, но управителката на казиното я е повикала да
отиде там, защото регионалният управител иска да разговаря с нея. Когато тя е отишла г-н Б.
й казал, че за нея ще е по-добре да си подаде молба за напускане, по взаимно съгласие, на
което тя била принудена да се съгласи. В следващите дни г-н Б. е започнал да упражнява
психически и вербален тормоз върху ответницата чрез непрекъснати телефонни разговори, в
които й обяснявал и настоявал, че именно тя трябвало да възстанови сумата. При
последващо разговори със спечелилия Т. И., сьщия многократно е потвърдил, че сумата е
получил от другото крупие, а не от ответницата. В писмения отговор се твърди, че въз
основа на гореизложените обстоятелства следва безспорния извол, че процесния запис на
заповед има в основата си каузално правоотношение, чието изпълнение обезпечава. В
писмения отговор се твърди, че съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС с
въвеждането в делото на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния
3
характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване
подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните
относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено
с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни
възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за
недействителност на основанието по каузалното правоотношение. В този смисъл е
възприетото в т. 17 от TP №4/2013г. от 18.06.2014г. по тьлк.д. №4/2013г. на ВКС, че предмет
на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал. 1 ГПК в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано
на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по
установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът - кредитор доказва
вземането си, основано на менителничния ефект -съществуването на редовен от външна
страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани
твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В
писмения отговор се твърди, че процесният запис на заповед е подписан като обзпечение
изпълнението на задължението за възстановяване на сумата от 6000 лева, която е изплатена
на спечелилия играч в казиното, без да са спазени правилата за изплащане на печалба,
изплатени са от друго лице, а не от ответницата и то без нейното знание и без нейното
съгласие. Единствената причина, поради която ищецът претендира сумата от ответницата, е
обстоятелството, че случката е станала в нейната смяна. Ответницата няма абсолютно
никаква вина за случилото се и не следва да носи отговорност за действията и
бездействията, извършени от крупието Е. С., която самосиндикално си е позволила да
изплати печалбата на лицето в чужда смяна и то без да спази всички правила. В този смисъл
записът на заповед се явява недействителен, респ. нищожен, тъй като обезпечава
задължение на ответницата, каквото задължение тя реално няма. Същата е поела това
задължение, поставена под натиск от регионалния мениджър, като в същото време е била
подведена от него, че подписването на запис на заповед било рутинна процедура, която
нямало да има никакви отрицателни последици за нея. Освен, че е била въведена в заблуда и
принудена да подпише запис на заповед за задължения, които тя няма, същата след това е
уволнена от казиното и подложена на системен тормоз по телефона от генералния мениджър
с изискване от него да възстанови сумата от 6000 лева.В писмения отговор се твърди, че в
4
настоящия случай безспорно се доказва наличието на връзка на записа на заповед с
конкретно каузално правоотношение. Съществуването на вземането по записа на заповед е
поставено в пряка зависимост от съществуването на каузалното правоотношение.В
писмения отговор се твърди, че правопораждащият факт по каузалното правоотношение
реално не е произвел действие спрямо ответницата, тъй като не тя е отговорна за
изплащането на сума и неспазването на правилата. Обезпеченото вземане реално не е
възникнало валидно, или ако е възникнало, то не е спрямо ответницата Ц. И.. В случая се
касае за неправомерни действия от страна на другата служителка Е. В. С., които биха могли
да се определят като непозволено увреждане. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорността за непозволено
увреждане е лична и се носи единствено от причинителя на вредата, с изключение при
вредите, причинено от деца или вещи, какъвто обаче не е случая. Отговорността за
поправяне на вредите се носи от лицето Е. С. и именно за нея е възникнало задължението да
възстанови тази сума. Ответницата Ц. И. не носи отговорност за действия на други лица и не
е длъжна да възстановява вреди, причинени от другиго. В този смисъл задължението за
възстановяване на сумата не принадлежи на ответницата, не е възникнало за нея, с оглед на
което и обезпечението, дадено със записа на заповед, се явява невалидно и недействително.
Обезпечението следва обезпеченото вземане, като липсата на последното води до
недействителност и на даденото обезпечение.В писмения отговор се твърди, че
алтернативно следва да се отбележи, че в настоящия случай сумата от 6000 лева е изплатена
като печалба от машината, на която участникът е реализирал въпросната печалба. Сумата му
се дължи, след като той я е спечелил. Неспазването на правилата при изплащането на
печалбата обаче би следвало да водят след себе си дисциплинарна отговорност, която
работодателят е трябвало да реализира спрямо виновното лице по реда на Кодекса на труда.
Неспазването на вътрешните правила от служителите не води до отпадане на задължението
на казиното да изплати печалбата на правоимащия. В този смисъл, при всички положения
сумата от 6000 лева е била дължима и съответно е изплатена на участника. Това води до
извода, че няма нито едно лице, което да е длъжно да възстановява въпросната сума на
ищеца- нито спечелилия сумата, нито крупието Е. С. и най-малко пък ответницата Ц. И./
чиято единствена вина е, че всичко се е случило в нейната смяна.В писмения отговор се
твърди, че категорично обезпеченото вземане не е възникнало валидно, с оглед на което и
даденото обезпечение със записа на заповед не е възникнало валидно. Вземането на записа
на заповед не сьществува, а исковете са неоснователни и недоказани.В писмения отговор се
твърди, че нищожността на каузалната сделка има погасителен ефект за вземането по
менителничната сделка при установена връзка между двете правоотношения. Вземането по
записа на заповед не сьществува и поради нищожност каузалната сделка: Налице е
нищожност и на каузалната сделка и на записа на заповед по чл.26. ал.2. предложение 4 от
ЗЗД - записът на заповед е нищожен поради липса на основание. В правната теория, както и
в практиката основанието на сделката се схваща като типичната и непосредствена правна
цел, която се преследва с предоставяне на имуществена облага. Съществуването на
5
основание се извежда от вида и съдържанието на сделката. Основанието на всички
споразумения за обезщетяване на вреди е репарирането на въпросните вреди, конто
плащащото лице е нанесло. В настоящия случай основанието на каузалното правоотношение
по смисъла на чл.26,ал.2 от ЗЗД е обезщетяване на нанесени вреди на ищеца, поради
неспазване на правила при изплащане на печалба. Доколкото обаче ответницата НЕ Е
лицето, нанесло вредите, то не може да се приеме, че е налице причина за нея да обезщетява
същите. От друга страна печалбата е дължима на лицето, спечелило я, без значение
вътрешните правила за работа с машините, с оглед на което изобщо не може да се приеме, че
е налице претърпяна вреда от ищеца, а от тук и липса на причина за обезщетяване на
същата. По тези причини не може да приеме, че е налице подлежащ на обещетяване
вредоносен резултат, следователно липсва основание и договорите са нищожни. Каузалното
правоотношение, респ. записа на заповед, е нищожно и недействително и поради
липса/невъзможен предмет. Обезщетяването на нанесени вреди изисква да е било налице
непозволено увреждане и реално да са били претърпени вреди от него. Следователно
подлежащите на обезщетяване вреди следва да съществуват и/или да са били претърпяни,
към момента на сключване на споразумението. Като всеки договор и това споразумение
трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите. В настоящия случай
не е налице нито непозволено увреждане /поне не и от страна на ответницата/, нито
претърпени от страна на ищеца каквито и да било вреди, т.е. към момента на сключването
на споразумението за обезщетяване на вреди, обезпечено със запис на заповед, не са
съществували реално претърпени вреди, нанесени от доверителката ми, които да подлежат
на обезщетяване. В този смисъл каузалното правоотношение е сключено при липса на
предмет, поради което и нищожно, от където следва и несьществуване на вземането по
записа на заповед. Налице е нищожност по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД тъй като както при
каузалното правоотношение, така и при записа на заповед от страна на ответницата липсва
съгласие. Налице и хипотезата на чл.27 от ЗЗД, тъй като каузалното правоотношение и
записа на заповед са сключени при грешка, измама и заплашване. Това е така, тъй като
ответницата е била принудена от регионалния мениджър да подпише записа на заповед, като
е била въвдена в заблуда, че това било стандартна процедура и нямало да има никакви
негативни последици за нея. Ответникът моли съда да остави без разглеждане като
недопустими предявените искове, респективно да ги отхвърли изцяло като неоснователни и
недоказани, ведно с произтичащите от това законови последици. Ответникът моли да му
бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски и заплатен адвокатски
хонорар.
В първото с.з. по делото проведено на 10.03.2022 г. ищецът представя молба и прави
искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечено трето неучастващо в делото
лице: Т. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул."************" № 104 като помагач на
ищеца. С протоколно определение от същата дата съдът конституира Т. Х. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ул."************" № 104 в качеството му на трето лице-помагач
на ищеца. В дадения от съда срок третото лице-помагач е дал писмен отговор, не е
представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания. В писмения
6
отговор третото лице-помагач изразява становище, че молбата на „*********" ЕООД за
привличане на трето лице-помагач следва да се остави без уважение по следните
съображения: Действително няма процесуална пречка за привличане на трето лице-помагач
в производството по чл.422 ГПК, независимо че характерът на предявения иск по реда на
чл.422. ал.1, вр. чл.415 ГПК като установителен е относно установяване дължимост на
вземане по конкретно правоотношение между определени страни и следва да е в рамките на
заявлението по чл.417 ГПК, а именно като такова е съобразено от предмета и страните по
заповедното производство. Последното ограничава приложението на чл.219, ал.1 ГПК в
производството по чл.422, ал.1 ГПК за привличане на трето лице-помагач с оглед на това, че
в рамките на установителния иск не би могло да се реализират процесуалните права за
предявяване например на обратен иск спрямо това лице съобразно чл.219, ал.З ГПК като
осъдителен такъв, но в сьщото време няма пречка да се иска привличането на трето лице-
помагач с оглед обвързването му от задължителната сила на мотивите. За да се конституира
обаче трето лице като помагач в производството, следва да е налице не само направено в
срок искане, но и трябва да се обоснове правният интерес от неговото участие в
производството, каквото в случая не е сторено. Привличането на трето лице-помагач в
процеса е именно средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да
улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при
неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната
сила на мотивите. Конституирането на трето лице-помагач има за цел да обвърже третото
лице-помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със
задължителната сила на мотивите на решението /чл.223, ал.2 ГПК/. Съгласно Определение
№ 20/1998 г., на V г.о., не е необходимо да се доказва правният интерес от
конституиране на третото лице като подпомагаща страна, когато за това е предвидена
изрична възможност в закон (например чл.226, ал.2 ГПК; чл.224, ал.2 К3;чл. 191,ал.2 ЗЗД).
Във всички други случаи, както и в настоящия, за да се допусне привличането или
встъпването на третото лице, трябва да се обоснове правният интерес от неговото участие в
производството, т.е. интересът му от решаване на спора в полза на подпомаганата страна,
като се посочи по какъв начин това ще се отрази на правното положение на третото лице.
Ако такъв интерес не с обоснован в молбата по чл.219 ГПК, същата следва да се остави без
уважение. Ищецът „*********" ЕООД мотивира искането си за привличането на трето
лице- помагач с хипотезите на чл. 207, ал. 1 и 2 от КТ. Видно в конкретния случай е, че
ищецът по никакъв начин не е обосновал правния интерес от участието на третото лице-
помагач в производството, т.е. интересът му от решаване на спора в полза на подпомаганата
страна. Ищецът не е изложил по какъв начин това ще се отрази на правното положение на
третото лице. Самият факт на спечелване от лицето на опредЕ.та сума от играта му на
игрална машина, не обуславя правен интерес за привличането му като трето лице-помагач
на страната на ищеца, доколкото не се твърди, че той не е спечелил процесията сума и тя
неправомерно му е дадена. В такава хипотеза само би причинил вреда на настоящия ищец,
за която следва да отговаря, т.к. „липсата се дължи не на виновно поведение на ответницата,
а на трето/трети лица: друг служител и трето лице, което се е възползвало", но ако без
7
основание е получил опредЕ.та сума, каквито обстоятелства не се поддържат от ищеца. В
случая сумата от 6000 лв. е изплатена от служител в игралната зала, на участник, който в
играта си на игрален автомат е реализирал съответната печалба, като безспорно е, че сумата
след като я е спечелил му се дължи.На следващо място трябва да се има предвид, че
правният интерес от привличането на едно трето лице да помага в процеса на привличащата
го страна не е абстрактна правна категория, а следва да се извлече задължително от фактите
и обстоятелствата, които тази страна въвежда по спора, което ищецът в случая не е сторил
нито с исковата молба, нито с молбата от 10.03.2022г.Правният интерес от привличането на
трето лице-помагач не следва да се формализира, а трябва да се прецени с оглед конкретните
интереси на страната, която иска привличане. Водещото е именно интересът на
привличащата третото лице-помагач страна. И това е лесно разбираемо, защото тази страна
чрез привличането на такова трето лице преследва най-малкото две цели. Първо, за да
организира по такъв ефективен начин защитата си по иска, предявен от нея, че да постигне
възможно най-благоприятен за себе си правен резултат. Постигането на този резултат
предполага активно участие и на третото лице в процеса по начин, че да се подпомогне
подпомаганата страна да се добере до такъв изгоден за нея резултат. Този резултат със
силата на присъдено нещо би се отразил по същия начин и на третото лице-помагач, в
смисъл, че при тази хипотеза подпомаганата страна няма да има право на иск срещу третото
лице-помагач, и последното би се освободило от отговорност към нея. Следователно,
интереса за участие в процеса на помагача, е еднакво важен, както за подпомаганата страна,
така и за третото лице-помагач, доколкото и двете страни преследват една обща цел, а
именно постигане на благоприятен и за двете страни правен резултат срещу ответника. С
привличането на третото лице в процеса, подпомаганата страна иска да гарантира и
обезпечи правата си и при неблагоприятен изход на спора по иска, предявен от нея срещу
ответника. И при двата възможни изхода на спора, подпомаганата страна има интерес да се
защити по възможно най-добрия начин ангажирайки и помощта на привлеченото трето
лице-помагач, под угрозата за това трето лице /помагач/, че при неблагоприятен изход за
тази страна, помагачът ще бъде обвързан с установеното в отношенията си с подпомаганата
страна при условията на чл.223 ал.2 във връзка с ал. 1. ГПК.В конкретния случай, правният
интерес не е наличен и той не се извлича от конкретни факти и обстоятелства, поради липса
на такива, изложени в исковата молба и молбата по чл. 219 ГПК досежно действията и
поведението на третото лице-помагач чрез които последното е ощетило ищцовото
дружество /подпомаганото от помагача/.Тук следва да се отбележи, че печалбата винаги е
дължима на лицето, което я е спечелило, в случая третото лице помагач. Без значение за
дължимостта на печалбата от спечелилото я лице са установените вътрешни правила за
работа с игралните машини в дружеството, предприятието или игралната зала, както и
коректно или не служителите на ищеца в игралната зала са изпълнявали задълженията си
към дружеството-ищец.Доколкото привличането на третото лице е средство за защита на
привличащата страна, която при неблагоприятен за нея изход цели да подчини привлеченото
лице на обвързващата сила на мотивите на решението в бъдещ процес, при упражняване на
правата й спрямо това лице, в настоящия случай такъв интерес не е налице, като това е
8
напълно достатъчно, за да се остави искането за привличане на третото лице без
уважение.Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 2 КТ „Лицата, които са получили нещо без
основание от причинителя на щетата или са се възползували от увреждането по т. 1 на
предходната алинея, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до
размера на обогатяването". В случай, че ответницата успее да докаже наличие на твърдяното
каузално отношение и че не тя е причинила липса за ищеца, то няма правно основание, на
което третото лице-помагач да отговаря пред „*********" ЕООД, следователно правният
интерес на ищеца за привличането на ТЛП не съществува.
Районен съд-П., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени и приети Запис на заповед; Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 1341/24.06.2021г.; Заповед № 245 за изпълнение на
парично задължение; Изпълнителен лист № 180/28.06.2021 г., приложено е ч. гр. д. №
378/2021 г. по описа на РС-П., по което е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника -
настоящ ответник.
От разпита на св. Е. С. се установява дословно следното: „ВЪПРОС на адв.П.: Къде и като
каква работите? ОТГОВОР на свидетеля: Технически сътрудник към „Б.К. П.". ВЪПРОС на
адв.П.: От кога работите там? ОТГОВОР на свидетеля: От 4 месеца. ВЪПРОС на адв.П.: А
къде сте работили към 14.03.2021 г.? ОТГОВОР на свидетеля: В „*********" като крупие.
ВЪПРОС на адв.П.: Били ли сте на смяна на този ден? ОТГОВОР на свидетеля: Казвате ми
дата, която е била много отдавна. Не си спомням. ВЪПРОС на адв.П.: Имате ли спомен
лицето Т. Х. И. от гр.П. в този ден да е спечелило джакпот и да сте му изплатила печалба в
размер на 6000 (шест хиляди)лева? ОТГОВОР на свидетеля: Не. АДВ.П.А: Нямам въпроси
към свидетеля. АДВ.Н.: Нямам въпроси към свидетеля. ВЪПРОС на СЪДА: Познавате ли Т.
Х. И.? ОТГОВОР на свидетеля: Лично - не. Виждала съм го. Той е от гр.П.. познавам го не
само като клиент, но и по други причини - в смисъл били сме комшии. ВЪПРОС на СЪДА:
Т. Х. И. Ви е посещавал в казиното някога, но не си спомняте да сте му изплащали?
ОТГОВОР на свидетеля: Да. ВЪПРОС на СЪДА: А какво друго си спомняте за Т. Х. И. за
този период в казиното? Ако нещо Ви е направило впечатление, нали? ОТГОВОР на
свидетеля: Просто клиент, нищо повече. ВЪПРОС на СЪДА: Не е афиширал големи
печалби? В смисъл, не се е радвал като по филмите? ОТГОВОР на свидетеля: Значи, при
мен лично - не. От там нататък не мога да кажа нищо. ВЪПРОС на СЪДА: Не е черпил?
ОТГОВОР на свидетеля: Не. ВЪПРОС на адв.П.: Когато се изплащат печалбите лицето
подписва ли се за изплатената печалба някъде или ги давате на ръка? Някъде отразява ли се
това плащане? ОТГОВОР на свидетеля: Значи, зависи от плащането. Зависи от печалбата.
Суми, които са по-големи - процедираше се, че трябва да се говори с управителя. ВЪПРОС
на адв.П.: Не, не. Питам как се оформяше документално. За едни 6000 (шест хиляди)лева,
Вие преценете дали е голяма или малка сума, съобразно вашите вътрешни правила - в
случай, че изплащате печалба в размер на 6000 (шест хиляди)лева какъв е реда? ОТГОВОР
на свидетеля: За такива суми се свързваме с управителя. От там нататък, той оправя нещата
документално. ВЪПРОС на СЪДА: Той си поема нататък процедурата? По Ваше време така
9
е било, така ли? ОТГОВОР на свидетеля: По принцип, по закон 5000 (пет хиляди) лева,
сумата не се изплаща лично. Просто такава е процедурата. Ние се обаждаме и казваме на
управителя. ВЪПРОС на СЪДА: Имали ли сте досега такъв случай, на такава печалба?
Такава е политиката само на това дружество ли? ОТГОВОР на свидетеля: По принцип, не
знам дали е политика само на това дружество. При нас е така. ВЪПРОС на СЪДА:
Практиката при вас е при по-голяма печалба от 5000 (пет хиляди) лева да се обаждате на
управителя? ОТГОВОР на свидетеля: Да. При мен никога не е имало печалба по-голяма от
5000 (пет хиляди) лева. Аз никога не съм звъняла на управителя и сумите са давани на ръка.
Никога не е имало при мен по-големи печалби. От там нататък не мога да кажа. ВЪПРОС на
адв.П.: А подписва ли се лицето, което получава сумата, че е получило сумата, някъде?
ОТГОВОР на свидетеля: Значи, когато е малка печалба - не. Аз за големи печалби не мога да
твърдя какво се е случило и какво не се е случило, защото при мен не са ставали нещата.“
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да
установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е
кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като
ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу
изискуемостта на вземането. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от
категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа.
Съобразно възприетото в т. 17 на Тълкувателно решение № 4/2013г. и на правилото за
разпределение на доказателствената тежест, установено в гореописаната разпоредбата,
ищецът-кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на
заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Процесната заповед
отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ и съдържа всички задължителни реквизити, поради
което се установява валидно възникнало задължение на ответницата, като липсата на
каузално правоотношение не е основание да се отрече вземането по редовния от външна
страна запис на заповед.
С въведеното възражение от издателя на ефекта обуславящо несъществуване на вземането
по процесния запис на заповед, то съгласно възприетото в т. 17 на Тълкувателно решение №
4/2013г. и нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК е в негова тежест да докаже фактите, на които
основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за отричаното право, а
именно несъществуването на вземането по записа на заповед. В настоящото съдебно
производство твърдението за връзка между записа на заповед, като абстрактна сделка и
каузалното правоотношение въведено от издателя остана недоказано. Този извод следва и от
събраните по делото гласни доказателства, а именно от разпита на свидетели, поискани от
страна на ответника, като по никакъв начин не бе доказано, че между изложената от
10
ответника хипотеза и записа на заповед има някаква връзка.
Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Поради това в
случая, следва да се приеме, че не е доказано направеното възражение за несъществуване на
вземането на представения в заповедното производство запис на заповед.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от „**********" ЕООД е
основателен и доказан, като следва да се постанови решение, с което да се признае за
установено, на основание чл. 422, ал. 1,вр. с чл. 415 от ГПК, че Ц. Л. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. З., ул. „*************“ 12, ет. 5, ап. 13, дължи на „**********“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. **********, 7-ми км, ЗИТ,
II корпус, 3 етаж, представлявано от М.А.М. - управител, сумата от 6000 (шест хиляди) лева
- по записа на заповед, като с оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят и
направените, както в заповедното производство разноски в размер на 120,00лв. (сто и
двадесет) лева - за държавна такса, така и в настоящото производство по представен списък
по чл.80 ГПК, а именно - сумата от 120,00 лв.- за държавна такса.
По изложените съображения, Районен съд-П., първи състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1,вр. с чл. 415 от
ГПК, че Ц. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. З., ул. „*************“ 12, ет. 5,
ап. 13, дължи на „**********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. **********, 7-ми км, ЗИТ, II корпус, 3 етаж, представлявано от М.А.М. -
управител, сумата от 6000 (шест хиляди) лева - по записа на заповед от 14.03.2021г. и падеж
на 31.03.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ц. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. З., ул. „*************“ 12, ет. 5, ап. 13, да заплати на „**********“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. **********, 7-ми км, ЗИТ, II
корпус, 3 етаж, представлявано от М.А.М. - управител, сумата от 240,00 лева – сторени
деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – Т. Х. И., ЕГН **********, с
адрес: гр.П., ул."************" № 104, помагач на ищеца Ц. Л. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. З., ул. „*************“ 12, ет. 5, ап. 13.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11