Р Е Ш Е Н И Е № 1298
гр.Пловдив, 12.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 29.10.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 1755/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано решение от 22.05.2019г. по гр.д.№ 8404/2019г. на ПдРС, ХVІІ гр.с., постановено в производство по чл.40 от ЗУЕС, с което по искова молба от Н.Б.Б. са отменени решенията по т.т. от 1 до 6, приети от ОС на ЕС в бл.**, вх. „А“, ЖК“***“, гр. Пловдив, проведеното на 13.12.2017г. и ЕС е осъдена да заплати 480 лева- съдебни разноски. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място е заявено възражение за недопустимост на същото, поради неспазване на срока за подаване на молба за отмяна на решението на ОС. Излагат се доводи за това, че въззиваемата още след провеждане на ОС е научила за гласуваните решения, впоследствие нееднократно ги е коментирала, подала е и писмено възражение против приетите решения, като най-късно от датата на това писмено възражение следва да е започнал да тече срока за подаване на молбата за отмяна. По същество на спора се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е формирал изводите си относно наличието на кворум за провеждане на ОС на база на отразените по нотариални актове на тези собственици идеални части от общите части на сградата, тъй като това били идеални части от цялата сграда, състояща се от четири входа, а не идеални части само от общите части във вход „А“. Решенията били приети с единодушие от присъствалите, които притежавали 68.96 % от общите части, при което били спазени изискванията на закона за мнозинство при гласуване на различните видове решения. Иска се отмяна на обжалваното решение, включително и в частта за разноските, като е заявено и възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата Н.Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
ПОС ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството гр.д.№ 8404/2019г. на ПдРС, ХVІІ гр.с. е образувано по искова молба от Н.Б., с която е поискана отмяна на гласуваните на проведеното на 13.12.2017г. общо събрание решения. с определение от 08.11.2018г. делото е прекратено в частта му в която се оспорват решенията на ОС на ЕС от 13.12.2017г. по т.7 и т.8. В исковата молба се твърди, че Н.Б. е собственик на ап.№ 9 във вх.»А» на бл.49 по силата на договор за покупко продажба на жилище от 10.04.1980г.. Твърди се, че гласуваните на 13.12.2017г. решения са незаконосъобразни, тъй като са взети в нарушение изискванията на ЗУЕС и по-конкретно: поради липса на покана за свикане на ОС на ЕС с обявен дневен ред; липса на изискуемия кворум за провеждане на ОС на ЕС; нарушение на материалния закон – чл.30, ал.3 от ЗС, вр. чл.38 от ЗС; липса на задължителните реквизити в протокола, с който са оформени взетите решения на ОС на ЕС.
С отговора от ответната Етажна собственост на първо място е заявено, направеното и с въззивната жалба, възражение за недопустимост на молбата за отмяна на решенията, гласувани от общото събрание. Сочи се, че протоколът от ОС на ЕС от дата 13.12.2017г. е бил изготвен и поставен на таблото за съобщения във входа на видно и общодостъпно място на 16.12.2018г., за което бил съставен и съответен протокол. Тридесетдневния преклузивен срок за оспорване решенията на ОС бил изтекъл на 15.01.2018г., а исковата молба била подадена едва на 25.05.2018г.. Молбата за отмяна на решенията се оспорва и като неоснователна по същество, като се сочи, че поканата за свикване на ОС на ЕС била поставена на таблото за съобщения във входа на 05.12.2018г. за което бил съставен и съответния протокол, като в поканата изрично са били посочени дневния ред, датата и часът на провеждането на ОС, протоколът за проведеното ОС съдържал всички изискуеми реквизити, ищцата не била предала надлежен отчет и документи във връзка с приходите и разходите на ЕС, поради което и ОС на ЕС е взело решение да не й се изплащат сумите от разпределението на парите от М-тел;
На първо място следва да
бъде взето отношение по възражението за недопустимост на молбата по чл.40 от ЗУЕС и съответно за недопустимост на обжалваното решение. Съгласно чл.40, ал.2
от ЗУЕС, молбата за отмяна на решенията на ОС се подава в 30-дневен срок
от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7.
Съгласно чл.16, ал.7, изр.3 от ЗУЕС, копие от протокола от провеждане на общото
събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към
него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите. Препис от протокола
за проведеното общо събрание на 13.12.2017г. е предоставено на въззиваемата на
29.04.2018г., след отправена от нейна страна писмена покана / л. 6 по
първоинстанционното дело/. Следователно 30-дневният срок по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС
не е бил изтекъл към 25.05.2018г., когато е подадена исковата молба, поради
което и производството е допустимо. Предвид изричната разпоредба на чл.40,
ал.2, относно началния момент на 30- дневния срок е без значение, дали в един
по- ранен момент преди 29.04.2018г. Б. се е запознала със съдържанието на
протокола.
Съгласно чл. 13, ал.1 ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. На л.20 по първоинстанционното дело е налице покана за свикване на проведеното на 13.12.2017г. общо събрание. Датата и часът на поставянето на поканата са удостоверени с протокол от същата дата. В поканата са посочени мястото на провеждането на ОС, както и дневния ред, при който ще се проведе същото.
Съгласно чл.16, ал.5 от ЗУЕС, протоколът следва да съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. На л.22 по делото на ПдРС е налице списък на присъствалите на общото събрание, съставляващ неразделна част от протокола за събранието. Списъкът съдържа имената на двадесет и четири етажни собственици. Посочени са идеалните части от общите части, които те следва да притежават. Подписи са положени срещу шестнадесет от имената, а в самия протокол е отразено, че на събранието са присъствали петнадесет етажни собственици. Посоченият в протокола процент идеални части- 68,96 %, от общите части на сградата, притежавани от присъствалите на събранието етажни собственици, се получава, като разделим 100 на 25,477- сборът от идеалните части на всичките двадесет и четирима етажни собственици във входа, и с полученото число 3,925108921772579 умножим 17,569- сборът от идеалните части на шестнадесетте етажни собственици, срещу чиито имена има подписи на списъка. Налице е съществено противоречие между съдържанието на протокола и списъка към него, тъй като протоколът удостоверява присъствието на петнадесет етажни собственици, а списъкът- на шестнадесет, при което, ако действително са присъствали шестнадесет етажни собственици, притежаващи посочените в списъка идеални части, то следва да се приеме, че е бил налице изискуемия, съгласно чл.15, ал.1 от ЗУЕС кворум от най- малко 67 % идеални части за провеждане на общото събрание без отлагане за след един час. В случай, че са присъствали петнадесет етажни собственици, кворумът ще да е бил под 67% независимо от това, дали ще бъде изключена най- голямата или най- малката идеална част, срещу която има положен подпис.
Съществуващото противоречие между протокола за проведеното ОС и списъка към него относно броя и имената на присъствалите етажни собственици води до формално неизпълнение на изискването по чл.16, ал.5 от ЗУЕС за отразяване в протокола на имената на явилите се лица и притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Във връзка с наличието на кворум за провеждане на общото събрание следва да се вземе предвид и това, че с исковата молба от Н.Б. е оспорено качеството на етажни собственици на лицата, подписали се в списъка към протокола за проведеното на 13.12.2017г. общо събрание. Въззиваемата е представила договора, по силата на който е придобила правото на собственост върху ап.№ 9 във вх.»А» на бл.49, но от Етажната собственост не са ангажирани никакви преки или непреки доказателства за правото на собственост върху жилищата по списъка към протокола за проведеното общо събрание и по- конкретно върху жилищата, срещу които са положени подписи.
За пълнота на мотивите следва да се отбележи и това, че решението по т.2 въззиваемата Н.Б. да не получи своята част от парите, получени от отдаването под наем на част от покрива на сградата, е гласувано в нарушение на материалния закон- чл.30, ал.3, вр. чл.38 от ЗС, тъй като правото на дял от добивите от общ част на сградата произтича от правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и от закона и не може да бъде отнето с решение на общото събрание. В случай, че са констатирани определени липси или щети по вина на въззиваемата, може да се гласува те да бъдат възстановени, но не и да й бъдат отнемати произтичащи от закона права. В нарушение на посочените разпоредби е и решението по т.3 парите от наема да бъдат разпределени според квадратурата на апартаментите, тъй като разпределението следва да се извърши в съответствие с притежаваните от етажните собственици идеални части. Първото от решенията по т.5 Бозвелийски да не плати наем за ползвано от него общо помещение за месец декември 2017г. по същество съставлява опрощаване на финансово задължение по смисъла на чл.17, ал.1, т.4 от ЗУЕС за гласуването на каквото се изисква квалифицирано мнозинство от не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части. Това е така, тъй като не е налице изявление за прихващане от посоченото лице с определено по основание и размер насрещно негово вземане.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от. ГПК в полза на въззиваемата Н.Б. ще следва да бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски за правна защита в настоящето производство в размер от 400 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.05.2019г. по гр.д.№ 8404/2019г. на ПдРС, ХVІІ гр.с., постановено в производство по чл.40 от ЗУЕС, с което по искова молба от Н.Б.Б. са отменени решенията по т.т. от 1 до 6, приети от ОС на ЕС в бл.**, вх. „А“, ЖК“***“, гр. Пловдив, проведеното на 13.12.2017г..
ОСЪЖДА Етажната собственост с административен
адрес: гр. Пловдив, ЖК“ ***», бл. **, вх. А да заплати на Н.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 400 лева разноски за настоящето
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: