Определение по дело №1003/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на “.-О. З. Е. чрез процесуалния му представител по пълномощие А. С. против решение №140/25.03.2013г. на РС-П. по Г.д.№1193/2012г.,с което са уважени предявените против въззивника искове на Д. А. М. от Г.П. по чл.344 ал.1 т.1 ,2 и 3 КТ.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение на първоинстанционния съд и постановяването му при процесуално нарушение във връзка с преценката на събраните доказателства.Твърди се,че в разрез със събраните доказателства ПРС е приел ,че преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” работодателят-ответник не е спазил процедурата по чл.193 КТ.Сочи се,че по вина на уволнения служител обяснения не са били дадени, макар работодателят да ги е поискал и поради това РС необосновано е направил извод за неспазване на изискванията по чл.193 КТ при уволнението на ищеца.Твърди се, че нарушенията ,за които е наложено дисциплинарното уволнение са надлежно доказани и че РС неправилно е приложил материалния закон, както и че незаконосъобразно е уважил иска по чл.225 ал.1 КТ без да са събрани доказателства за размера му .Жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново по съществото на спора,с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият чрез пълномощника си е подал отговор ,с който поддържа искане за потвърждаване на обжалваното решение, тъй като не са налице твърдяните в жалбата основания за отмяна.

По допустимостта на въззивната жалба съдът се е произнесъл с определение №2581/01.07.2013г. Повторната проверка при постановяване на решението не води до различен от направения в това определение извод за процесуална допустимост на въззивната жалба.

В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо,а по същество –правилно по следните съображения:

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел,че преди уволнението на ищеца не е била спазена процедурата по чл.193 ал.1 КТ ,поради което е приложил ал.2 на посочената разпоредба като е отменил наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” без да разглежда спора по същество.

От фактическа страна се установява,че с влязло в сила решение по Г.д.№1880/2011г.по описа на РС-П. е признато за незаконно предходно уволнение на ищеца ,извършено със заповед №075/20.10.2011г. на ръководителя на дружеството-работодател ,с която трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-поради съкращение в щата.Посоченото решение е влязло в сила на 07.05.2012г. и не е спорно,че възстановеният на работа ищец е започнал реално да изпълнява трудовите си функции на работата,заемана преди посоченото уволнение.Доказателство за това е издадената от работодателя заповед №171/23.05.2012г.,с която на ищеца реално е дадена възможност да работи на длъжността ,на която е възстановен ,считано от 28.05.2012г. и на същата дата му е връчена длъжностна характеристика.На 30.05.2012г. ,т.е. два дни след реалното заемане на длъжността,на която е възстановен, на ищеца е връчено писмено искане изх.№92-4266/29.05.2012г. ,с което на основание чл.193 ал.1 КТ законовите представители на дружеството-работодател са изискали писмени обяснения за констатирани на 04.11.2011г. разлики в осчетоводени суми по действително заплатени премии и внесените такива по сметка на Агенция П. и за причините на задържането на платените премии от клиенти и посредници и регистриране на полиците като валидни без да са внесени премиите по сметка на Агенция-П..Не се оспорва ,че ищецът е получил това писмено искане на 30.05.3012г., видно от подписа му върху него ,като е отразил часа на връчване -11.40ч. Със саморъчно написано „обяснение” въззиваемият М. е уведомил работодателя,че не знае нищо по случая,за който са му искани обяснения.Час по –късно след като е връчено искането за обяснения на ищеца е била връчена заповед №180/30.05.2012г. ,с която му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” за нарушения по чл.187 т.8 КТ –за злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието-работодател и разпространяване на поверителни за него сведения, и за нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.10 КТ, извършени в периода 21.07.2011-20.10.2011г. С отделна заповед №032/30.05.2012г. е прекратено трудовото му правоотношение поради наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”.

Установява се,че по сигнал на работодателя –изх.№96-125/29.03.2012г. в ОП-Б. е била образувана прокурорска преписка вх.№1641/2012г.,прекратена с постановление от 06.08.2012г. и изпратена по компетентност на РП-Г.П. за установяване на престъпление по служба ,длъжностно престъпление или др.престъпление ,извършено от бивши служители на „Д.-О. З. Е.-Агенция П.,между които и въззиваемият в настоящето производство.С постановление от 03.01.2013г. на прокурор от РП-П. е отказано образуване на досъдебно производство срещу въззиваемия М. .Не са ангажирани доказателства за обжалване на това постановление .

При така установените във фактическо отношение данни съдът намира направените от първата инстанция правни изводи за законосъобразни и обосновани.Към изложените от първоинстанционния съд съображения, които въззивната инстанция споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК се налага да се добави следното: за да се приеме за спазено изискването по чл.193 ал.1 КТ трябва да е установено съответствие между нарушенията,за които са искани обяснения и тези,за които е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” .В случая е налице пълно разминаване между нарушенията ,за които работодателят е изискал от ищеца обяснения с писмо изх.№92-4266/29.05.2012г. и вменените му дисциплинарни нарушения по заповед №180/30.05.2012г. Обяснения са поискани за констатирани на 04.11.2011г. разлики в осчетоводени суми по действително заплатени премии и внесените такива по сметка на Агенция П. и за причините на задържането на платените премии от клиенти и посредници и регистриране на полиците като валидни без да са внесени премиите по сметка на Агенция-П.,което обосновава дисциплинарни простъпки по чл.187 т.9 КТ ,а дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено за нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доброто име на работодателя –простъпки по чл.187 т.8 и т.10 КТ.Предвид посоченото различие въззивният съд заключава,че дисциплинарното уволнение е наложено за нарушения,за които работодателят не е искал обяснения от уволнения ищец ,поради което направения в обжалваното решение решаващ извод за неспазена от работодателя процедура по чл.193 ал.1 КТ е законосъобразен и съответства на установените факти и обстоятелства.За пълнота на изложението ,макар правилно РС да не е разгледал спора по същество въззивният съд намира за нужно да изтъкне,че процесното уволнение е извършено от въззивника при грубо нарушение на императивни норми на КТ.Сочените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” дисциплинарни простъпки касаят периода 21.07.2011г. -20.10.2011г. и дори да се приеме,че действително са извършени от ищеца /макар да не са събрани убедителни доказателства за това/ ,са погасени по давност ,тъй като не са санкционирани от работодателя с дисциплинарно наказание в срока по чл.194 ал.1 КТ.Само ако извършеното дисциплинарно провинение е и престъпление или административно нарушение указаният в чл.194 ал.1 КТ срок за налагане на дисциплинарното наказание тече от влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление.В случая наказателно производство срещу ищеца не е било образувано,поради което изключението по чл.194 ал.2 КТ относно началото на срока по ал.1 е неприложимо.Следва да се отбележи още,че с предходното уволнение извършено на друго основание е преклудирана възможността работодателят да налага дисциплинарно уволнение за извършени преди това дисциплинарни простъпки.

Неоснователно е оплакването на въззивника ,че с обжалваното решение РС е уважил иска по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ без да е доказан по размер.След отмяната на предходното уволнение ищецът реално е работил 2 дни на длъжността,на която е възстановен с решение на ПРС по Г.д.№ 1880/2011г. Тоест към момента на процесното уволнение ищецът няма пълен отработен месец,поради което и на основание чл.228 ал.1 КТ обезщетението по чл.225 ал.1 КТ се определя от последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение преди предходното му уволнение.Размерът на това трудово възнаграждение е установен с влязлото в сила решение по Г.д.№ 1880/2011г. и възлиза на 1 190лв ,което обстоятелство е съобразено от първата инстанция при постановяване на обжалваното решение .Ето защо и по отношение на иска за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ обжалваното решение е законосъобразно, поради което не е налице основание за отмяна.

Въззиваемият е претендирал своевременно /с отговора на жалбата/ деловодните разноски пред въззивната инстанция,които възлизат на 500лв-платено адв.възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с представляващия го във въззивното производство адвокат.В съд.заседание на 18.07.2013г. процесуалният представител на въззивника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,претендирано от въззиваемия като разноски във въззивното производство.Възражението за прекомерност е неоснователно.Предявени са три обективно съединени искове ,като по исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на работа минималния размер на адвокатското възнаграждение е обвързан с размера на минималната РЗ към момента на сключване на договора за правна помощ,съгласно чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАдв.С.А по иска за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ минималното адв.възнаграждение се определя по реда на чл.7 ал.2 т.3 от визираната Наредба.Съобразно посочените компоненти претендираното от въззиваемия като разноски по делото адв.възнаграждение не е прекомерно и следва да му се присъди изцяло на основание чл.81 ГПК във вр. с чл.78 ал.3 ГПК .

По изложените съображения и на основание чл.271 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №140/25.03.2013г. на РС-П. по Г.д.№1193/2012г.

ОСЪЖДА “.–О. З. Е., ЕИК:*, със седалище и адрес на управление Г.С., Р. С. У. Б. №3, представлявано от Н.Д. Ч., ЕГН:* – Главен изпълнителен и У. Г., ЛНЧ:* – изпълнителен директор да заплати на Д. А. М., ЕГН: *, с постоянен адрес Г.П., ул.”К.” № 55 и съдебен адресат :А. Т. -Г.П., ул.”Ц. Б. III” №26 сумата 500/петстотин / лева за направените деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: