Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
гр. Перник, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при съдебния секретар А. М.
и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура - Перник,
като разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 26/2020 г. по
описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, представлявана от
директора Христо Терзийски, чрез гл. юрисконсулт Р. С., против Решение № 583/21.11.2019
г., постановено по АНД № 972/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с което
е отменено Наказателно постановление /НП/ № 304/07.05.2019 г., издадено от директора
на ГДНП – гр. София, с което на „***“ ООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж.к. „***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, представлявано от
управителя Д. В. Д., на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.74, ал.1 от
Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.50, ал.1
от ЗЧОД.
Касаторът моли да бъде
отменен обжалвания акт и да бъде потвърдено наказателното постановление, като
сочи, че при издаването на последното не са извършени нарушения на
процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно. Същият не
изпраща представител в съдебно заседание. Моли да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната
жалба – „***“ ООД – гр. Перник, редовно призован, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура –
Перник, чрез прокурор Моника Любомирова, счита жалбата за неоснователна и предлага
на съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник.
Административен съд –
Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и изложените от тях
съображения, обсъди събраните по делото доказателства и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона,
при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено, че ответникът по жалбата „***“
ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „***“, бл.***, вх.***,
ет.***, ап.***, представлявано от управителя Д. В. Д., е регистрирано като
търговско дружество, осъществяващо частна охранителна дейност, за което имало
издадени лицензи по реда на ЗЧОД /отм. ДВ, бр.10 от 30.01.2018 г./, а именно:
Лиценз № 3198/23.11.2017 г. и Лиценз № 3216/19.02.2018 г. за извършване на
дейности по чл.5, ал.1, т.2 от с.з. – охрана на имущество на физически или
юридически лица, първият за територията на област Перник, а вторият – за
територията на цялата страна. На 27.09.2018 г., на основание §4, ал.4 от ЗЧОД
/ДВ, бр.10 от 30.01.2018 г., в сила от 31.03.2018 г./ дружеството подало
Заявление вх. № 328600-57029/27.09.2018 г. пред органа по чл.40 от ЗЧОД, че
извършва дейност по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД. В тази връзка, със Заповед №
3286з-417/30.01.2019 г. директорът на ГДНП разпоредил извършване на проверка на
„***“ ООД – гр. Перник и определил състава на комисията. В хода на проверката,
посочените в заповедта служители установили, че дружеството не отговаря на
минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, вкл.
и за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал, посочени
в чл.19, ал.2, 3 и 4 от ЗЧОД. Ответникът бил уведомен за това с писмо, получено
от последния на 01.02.2019 г., а на 01.03.2019 г. му била извършена нова
проверка на място в мониторинг център за наблюдение и приемане на сигнали от
охраняваните обекти. Проверяващите инспектори констатирали, че действащите към
31.01.2019 г. договори, сключени между „***“ ООД – гр. Перник и други физически
и юридически лица, с предмет: извършване на сигнално-охранителна дейност, все
още са налични в системата на дружеството, а и доказателства за прекратяването
им не били представени. Един от тези договори бил сключеният такъв с „***“ ЕООД
за сигнално-охранителна дейност на обект: хранителен магазин, находящ се в гр.
Перник, ул. „***“ № ***. Двама от инспекторите отишли в този обект на
01.03.2019 г. и в 13:59 часа задействали паник-бутон. Сигналът бил получен в
мониторинг центъра, където останал третият проверяващ инспектор – И. М., и
намиращият се там служител на „***“ ООД веднага уведомил фирмата-подизпълнител
„***“ ЕООД, с която имало сключен договор за автопатрулна реакция на получени
алармени сигнали в мониторинг центъра на възложителя от охранителните системи
и/или бутони за нападение, инсталирани в охраняваните от ответника обекти. В
14:08 часа пред магазина на „***“ ЕООД пристигнал автопатрулен екип, в състава
на който били две лица: Д. Д. Т. и А. В. Т. Инспекторите попитали Тодоров дали
има сключен договор със „***“ ООД и той отговорил отрицателно. Установените
обстоятелства и данните от допълнително събраните документи – договори,
платежни документи и др., дали основание за образуване на административнонаказателно
производство срещу „***“ ООД със съставяне на АУАН № 304/16.04.2019 г., в който
актосъставителят приел, че дружеството е извършило нарушение по чл.50, ал.1 от
ЗЧОД, тъй като на 01.03.2019 г., около 14:00 часа, в гр. Перник, ул. „***“ № ***,
обект на „***“ ЕООД – хранителен магазин, при извършване на дейност по чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЧОД на територията на гр. Перник, без да има лиценз за този вид
дейност, е използвало за осъществяване на охранителна дейност лице, с което не
е имало сключен трудов договор. При предявяване на акта на управителя, същият
вписал, че ще изложи възраженията си допълнително и действително, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал такива като оспорил да е извършил вмененото му
нарушение. След проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на
събраните по преписката доказателства и отхвърляйки формалното възражение на Д.,
наказващият орган издал Наказателно постановление № 304/07.05.2019 г., с което
на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.74, ал.1 от Закона за частната
охранителна дейност /ЗЧОД/ наложил на „***“ ООД административно наказание
имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.50, ал.1 от ЗЧОД.
При горните данни,
районният съд е приел, че в административнонаказателното производство срещу „***“
ООД са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като фактите в АУАН и НП
не изпълват състава на сочената за нарушена разпоредба на чл.50, ал.1 от ЗЧОД.
Изложено е, че субекти на нарушението по чл.74, ал.1 вр. чл.50, ал.1 от ЗЧОД
могат да бъдат само лица /регистрирани като търговци/ по чл.2, ал.2, т.1 от
ЗЧОД – получили лиценз по реда на ЗЧОД, и по чл.2, ал.2, т.2 от ЗЧОД –
удостоверили, че отговарят на изискванията на този закон, което категорично
следва и от систематичното място на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗЧОД,
намираща се в Глава четвърта на закона „Права и задължения на лицата,
извършващи частна охранителна дейност“, както и от чл.51, ал.1 от с.з.,
установяваща задължение за писмено уведомяване на органа, издал лиценза, и
областната дирекция на МВР за сключването на трудов договор по чл.50, ал.1 и 2
в 7-дневен срок от регистрирането на договора в НАП. Направен е извод, че след
като наказващият орган е приел, че към датата на нарушението /01.03.2019 г./ „***“
ООД не е притежавало лиценз за извършване на дейността по чл.5, ал.1, т.3 от
ЗЧОД, то не може да отговаря за това, че към същата дата не е имало трудово
правоотношение с физическото лице, което е осъществявало дейността.
Настоящият състав намира,
че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на
правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е
валидно и допустимо.
Същото е и правилно.
Фактическата обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са писмени и гласни
доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване.
Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са направени след
обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в
неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по
оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за
установени и доказателствата за това. Изложени са аргументи във връзка с всички
заявени от страните оплаквания и възражения. При провеждане на съдебното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Отразената в наказателното
постановление фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по
делото доказателства. Същата обаче не се субсимира от състава на нарушението по
чл.50, ал.1 от ЗЧОД. В тази връзка са изложени подробни съображения от Районен
съд – Перник, които настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник напълно споделя.
Предвид всичко изложено настоящия
състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяната му. Затова на основание
чл.221, ал.2 от АПК то следва да бъде оставено в сила.
Във връзка с горния извод,
съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение искането на касаторът за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 583/21.11.2019 г., постановено по АНД № 972/2019 г. по описа
на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/