РАЗПОРЕЖДАНЕ
По НАХД № 2393/20г.
Днес, 14.07.2020г. – Софийски градски съд със съдия – докладчик -
М. Мумджиева по
НАХД № 2393/20г. по
описа на СГС - НО, 10 състав, въз основа на
материалите по досъдебно производство
сл. дело 8-П/2015г. по описа на СО – Следствен отдел при СГП, пр. пр. 7-287/2015г. по описа на СГП, както и с оглед повдигнатото
срещу обвиняемите И.А.Б. и М.Н.Д. обвинение за от тях престъпление съответно по
чл. 283, вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 НК и
чл. 283, вр. с чл. 20, ал.4 вр. с ал.1 НК, счете, че на основание чл. 35, ал.2 НПК е ангажирана родовата подсъдност на делото на
Софийски градски съд. Липсват основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Налице са основания
за прекратяване на съдебното производство.
За първи път на обв. Б.
е повдигнато обвинение с постановление от 03.10.2013г. за престъпление по чл.
304б, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 вр. с
ал.1 НК (л.3, л.4, том 2 ДП). В този акт на органите на досъдебното
производство се твърди, че обв. Б. е
поискал парична сума от 1000 лева и приел сумата от 500 лева, за да упражни
влияние по отношение на неустановени длъжностни лица при решаване по същество
на полицейска преписка. След изменение на обвинението с постановление от 04.10.2015 г. органите на досъдебното
производство са го прецизирали с
твърдение, че обв. Б. е поискал дар от М.С., който не му се следва (л.2, л.3,
том 3 ДП). В постановлението за привличане на обв. Б. от 04.10.2015г. се
поддържа правна квалификация на деянието за престъпление по чл. 304б, ал.1 във
вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 НК. Последното
изменение на обвинението е с постановление от 29.04.2016г. за
престъпление по чл. 283 вр. с чл. 20, ал.2 вр. с ал.1 НК (л.132-л.134, том 3 ДП).
Инкриминиран е фактът обв. Б. да
е поискал от М.К.С.парична сума в размер на 1000 лева, за да въздейства при
вземане на решение от неустановени длъжностни лица. Във фактическия състав на
обвинението е включено и твърдението, че в присъствието на М.Д. св. М.С. предала половината от поисканата сума в
размер на 500.00 лева на И.Б. -л.133, том 3 ДП.
Обвинението на обв. М. Д. също е било
изменено многократно. Наказателната отговорност на обв. Д. първоначално е била ангажирана с
постановление от 03.10.2015г. за
престъпление по чл. 304б, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 НК за това, че Д. е поискал сумата
от 1000 лева, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице
във връзка с решаване по същество на полицейска преписка (л.11, л.12, том 2
ДП). Обвинението е изменено с постановление за привличане на обвиняем от 04.10.2015г.
(л.4, л.5, том 3 ДП), като се поддържа правна квалификация на деянието за
престъпление по чл. 304б, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 вр. с ал.1 НК и се твърди, че обв. Д. умишлено
склонил И.Б. да поиска дар в размер на 1000 лева и на 02.10.2015г. в помещение
– приемна и като помагач го улеснил да
приеме дар, който не му се следва – парична сума в размер на 500 лева.
Обвинението е било изменено с постановление от 01.08.2016г. (л.137-л.139, том 3 ДП) за престъпление по
чл. 283 вр. с чл. 20, ал.4 вр. с ал.1 НК за това, че в качеството си на помагач
М. Д. умишлено е улеснил И.Б. да използва служебното си положение като
длъжностно лице и да набави за другиго имотна облага (облага за помагача – М. Д.),
като Д. въздействал върху св. М.С. да донесе определена сума пари, а именно половината от поисканата сума в
размер на 500 лева и да ги предаде на обв. Б.
в присъствието на помагача М. Д. (л.138, том 3 ДП).
Въз основа на така изменените обвинения за престъпление по чл. 283 НК в
СГС е било внесено постановление по чл. 375 НПК от 19.08.2016г. с предложение
за освобождаването на двамата обвиняеми от наказателна отговорност и
определянето на административно наказание (НАХД С-28/16г. по описа на СГС, НО,
7 състав). В това производство съдът се е произнесъл с решение по чл. 378,
ал.4, т.1 НПК, като е наложил и на двамата обвиняеми административно наказание
„глоба“ в размер на по 1000 лева. Решението е отменено от въззивния съд с
решение № 10/30.03.2017г. по ВНАХД П-11/17г. по описа на САС, НО, 1 –ви състав,
като делото е върнато на СГП за отстраняване на съществени процесуални
нарушения.
Настоящото производство по реда на гл. ХХVІІІ НПК е второ по ред, тъй
като е образувано след постановяването на отменително решение на САС от
30.03.2017г. по ВНАХД П-11/17г. по описа на САС, НО, І състав, а именно въз основа на постановление по чл. 375 НПК,
внесено за разглеждане в съда на 03.07.2020г.
Налице са предпоставки за прекратяване на
съдебното производство поради допуснати съществени отстраними процесуални
нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемите по чл.
249, ал.4, т.1 НПК. Обвинението на двамата обвиняеми така, както е формулирано
в актовете на органите на досъдебното производство, е дотолкова противоречиво и
неясно, че практически изключва възможността да се установи какви са
възприетите факти, срещу които обвиняемите следва да изграждат своята защита.
На първо място противоречията при
изложението на съставомерните факти се отнасят до обстоятелството на кое лице е
била предадена инкриминираната сума. В постановленията по чл. 225 НПК, с които
е формулирано последното изменено обвинение за престъпление по чл. 283 НК, се
твърди, че сумата е била предадена от св. М. С. в присъствието на М. Д. на
другия обвиняем – обв. Б.. Относно същия въпрос в постановлението по чл. 375 НПК са изложени взаимно изключващи се твърдения, доколкото, от една страна са
възпроизведени обвиненията, актуални след последното им изменение от 29.07.2016г. и 01.08.2016г. (л.10, л.11,
СП, СГС). В обстоятелствената част на постановлението по чл. 375 НПК обаче този
факт не се поддържа, тъй като се твърди
точно обратното, а именно, че сумата от 500.00 лева била предадена пред
И. А.Б. на М.Н.Д. (л.8, СП, СГС – последен абзац).
Противоречива е интерпретацията на доказателствения материал и в частта
относно субективния състав на престъплението
по чл. 283 НК, което се твърди, че е извършено от двамата обвиняеми.
Липсата на ясно формулирана обвинителна теза в частта относно субективния
състав на престъплението ограничава правата на обвиняемите по чл. 249, ал.4,
т.1, пр.1 НПК да научат за какво престъпление са
привлечени в това качество. На първо място, това е така, тъй като обвинението е вътрешно противоречиво в своята позиция
за основанието, на което е поискана и предадена инкриминираната парична сума. От
една страна се приема за установено, че обв. Б. поискал от М.К.С.-
парична сума в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, за да въздейства при вземане на решение от длъжностно лице/лица –
неуточнени (стр.5 от постановлението на СГП). Твърдение в същия смисъл се
съдържа и в последното изменено обвинение за престъпление по чл. 283 НК, а
именно, че сумата от 1000 лева е била поискана от обв. Б., за да въздейства при
вземане на решение от длъжностно лице/лица - неуточнени във връзка с действия
по прекратяване на полицейска преписка № 227000-6744 от 04.09.2015г. по описа
на 03 РУ-СДВР. Същите твърдения са пренесени и в постановлението по чл. 375 НПК
(л.10, СП). Тази част от обвинението обаче
е несъвместимо с друго твърдение, на което то се основава, а именно, че
деянието е извършено от обв. Б. в
съучастие с М.Н.Д. като помагач, за да набави за другиго - М.Н.Д.,
противозаконна облага, която не му се следва. Оценката на посочените факти
като взаимно изключващи се произтича от твърденията за предназначението на
предадената от св. М.С. парична сума. Ако се приеме твърдението, че инкриминираната
сума е поискана от обв. Б., за да се въздейства при вземане на решение от
длъжностно лице/длъжностни лица, то следва да се изложат факти за очакваното
съдържание на решението, което се цели и конкретната длъжност на лицето, за
което се твърди, че е било оправомощено според очакванията на обвиняемите да
вземе съответното решение. На следващо място, ако се приеме изложеното по-горе
твърдение, се обосновава логически извод, че сумата е била предназначена да влезе в именно в
патримониума на обв. Б.. Различен е изводът,
ако се приеме другото твърдение на което се основава обвинението, а
именно че деянието е било извършено от обв. Б., за да се набави за М.Д.
противозаконна облага. В този случай предназначението на инкриминираната сума
се обвързва с личността на обв. Д..
Обвинението срещу обв. Б., че е поискал от М.К.С.-
парична сума в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, за да въздейства при вземане
на решение от длъжностно лице/лица – неуточнени (стр. 5, първи абзац и стр.7 от
постановлението по чл. 375 НПК) съдържа признаци на престъпление по чл. 304б,
ал.1 НК, с тази разлика, че в закона въздействието при вземане на решение е
формулирано като упражняване влияние при вземане решение от длъжностно лице. Въз
основа на това твърдение възниква и неяснота за точната правна квалификация на
деянието, което се твърди, че е извършено от обвиняемите. Още повече, че тази
неяснота засяга признаците от състав на престъпление (чл. 304б, ал.1 НК), за
което поначало не е приложим правният институт по чл. раздел ІV, глава VІІІ от НК.
Отделно от това, твърдението
в обвинителната теза, че обв. Б. поискал от М.К.С.парична сума в размер на 1000
лв. /хиляда лева/, за да въздейства при
вземане на решение от неуточнени длъжностни
лица, самостоятелно води до неяснота
за обема от факти, обхванати от общност на умисъла между двамата обвиняеми.
Това е така, тъй като в обвинението на обв. Д. не се твърди да е улеснил
извършване на престъпление, при което неправомерно се иска парична сума, за да въздейства обв. Б. при вземане на решение от неустановени
длъжностни лица. В последното изменено от
разследващия орган обвинение, чието съдържание е пренесено на стр. 8 от
постановлението по чл. 375 НПК (л.11, СП), се твърди, че обв. Д. е улеснил
друго деяние, а именно деянието на
младши полицейски инспектор, който като такъв използва служебното си
положение, за да набави за другиго – за помагача М.Н.Д. противозаконна
облага. Описаните по-горе противоречия в
обвиненията, предявени на обвиняемите, дават основание за извод, че не е
изпълнено указанието на САС органите на досъдебното производство да изложат
ясна фактология за постигането на какъв резултат обв. Д. подпомага обв. Б., за
субективните представи на обв. Д. относно начина, по който другият обвиняем
използва служебното си положение - дали
само за призоваване на лицата за явяване пред него като полицейски орган или и
за да постигне прекратяване на преписката. Ако прокуратурата поддържа първата
хипотеза, а именно, че помагачеството се отнася до процедурата по призоваване,
следва да даде и отговор на въпроса дали този резултат, свързан с личното
участие на св. М.С. в полицейската проверка, е бил постижим именно поради
инкриминираните действия по улесняване по смисъла на чл. 20, ал.4 НК.
Не са
отстранени и констатираните от САС съществени нарушения на процесуалните
правила, свързани с липсата на изложени факти дали обв. Д. е съзнавал признаците на престъплението, което се
твърди, че подпомага и изобщо съзнавал ли е какво точно престъпление подпомага.
Един
от основните аргументи за отмяна на първоинстанционен съдебен акт по чл. 378,
ал.4, т.1 НПК в посоченото по-горе решение, постановено от САС, се отнася
именно до фактите, на базата, на които
се твърди общност на умисъла. Тези аргументи се споделят и от настоящия съдебен
състав. Съдът счита, че ако се поддържа обвинението, че служебното положение е
използвано от обв. Б. за неправомерно прекратяване на полицейската преписка, следва да
се даде и отговор на въпроса – кое лице е имало интерес от прекратяването й –
обв. Д., обв. Б. или св. С.. Отговор на така поставения въпрос, при това,
съобразен с правилата на формалната логика, се дължи доколкото обвинението твърди, че полицейската преписка е била
образувана тъкмо по жалба от обв. Д. срещу член от семейството на св. С.. Отговор се дължи и с оглед твърдението на стр.
5 от постановлението по чл. 375 НПК, че св. М.С. дала парична сума, за да се
прекрати преписката от обв. Б. и за да изпълни този обвиняем поет ангажимент да
не бъде засегнат правния статус на съпруга на св. М.. Ако се поддържа това
твърдение, както и твърдението, че прекратяването на полицейската преписка е свързано
с използване на служебно положение по смисъла на чл. 283 НК, органите на
досъдебното производство е следвало да изложат и мотиви за естеството на
противозаконната облага, както и мотиви за връзка на тази облага с личността на
обвиняемите лица.
С
оглед изложеното по-горе съдът счита, че при обосноваване на обвинителната теза
липсва ясен и логичен отговор на въпроса имала ли е възможност св. М.С. да
откаже да предаде поисканата от нея сума и да защитава законните си права и
интереси със съответни разрешени от закона средства, какво е било дължимото
поведение на обв. Б. при външно обективирано от нея намерение да заплати претендирано
от обв. Д. обезщетение, дали и на какво основание претенцията на обв. Д. за
получаването на обезщетение за причинени на дъщеря му вреди се окачествява като
противозаконна.
Твърдението в постановлението по чл. 375 НПК
за субективна координираност между двамата обвиняеми, която се основава на
тяхно предходно познанство и на проведен разговор на неустановено място и по
неустановен начин (стр.3 и стр.4 от постановлението) не може да преодолее описаните
по-горе противоречия между обвиненията на двамата обвиняеми. Това е така, тъй
като за да е налице съучастие от
субективна страна, следва всеки от съучастниците да съзнава освен собственото
си участие, също и съвместното извършване на престъпното деяние, общността на
волята и умисъла, както и да съзнава какви са и към какъв престъпен резултат са
насочени действията на останалите съучастници. Във
внесеното понастоящем постановление с предложение за освобождаване на двамата
обвиняеми от наказателна отговорност не е даден
отговор на въпроса, засегнат в отменителното решение на САС – дали
обвиняемият Д. е съзнавал, че обв. Б. нарушава задълженията си,
произтичащи от служебното му положение, до какви действия се свежда нарушението
и как е обективирано знанието на обв. Д. за тези факти и обстоятелства.
На
следващо място, твърдението в актовете на органите на досъдебното производство,
че обв. Б. е взел решение да използва служебното си положение, действайки в
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. „а" от НК, за
да се стигне до набавяне на противозаконна облага за другиго - М.Н.Д., която не
му се следва, е непрецизно, тъй като прокуратурата не е изложила конкретна
позиция за фактите, от които произтича противозаконност на инкриминираната
облага (стр. 4 от постановлението на СГП). Ако се поддържа твърдението, че
двамата обвиняеми се разбрали обв. Б. да използва служебното си положение, за
да мотивира св. С. да плати на обв. Д. конкретна сума, която последният да
използва за лечението на своята дъщеря, прокуратурата е следвало да посочи кои
законови разпоредби квалифицират това деяние като противозаконно, съответно –
какво е било дължимото поведение на двамата обвиняеми с оглед претенциите на
обв. Д. към св. С. за причинени от нейния съпруг болки и страдания на член от
неговото семейство. С други думи, очертаването на съставомерните признаци на
състава на престъпление по чл. 283 НК изисква прокуратурата в постановлението
по чл. 375 НПК да даде отговор на въпроса дали сумата от 500 лева е била дължима от св. М.С. на обв. Д.,
допустимо ли е било да сключат извънсъдебно споразумение във връзка с
имуществените претенции на обв. Д. и ако
не е било допустимо, как знанието за това обстоятелство е обективирано в
поведението на обв. Д..
Във връзка с изложената фактическа обстановка,
свързана с предадена от св. С. парична сума в служебно помещение на 03 РПУ –
СДВР прокуратурата е следвало преди всичко да предложи мотивирана и обоснована
интерпретация на доказателствата и да даде отговор на следните въпроси: дали
св. С. е била принудена да извърши нещо противно на волята си и или е извършила
инкриминираното действие, свързано с
предаване на сумата от 500 лева доброволно, за да изпълни задълженията си към
обв. Д., за да не пострада нейният съпруг; дали, ако е налице принуда, порокът
във волята на св. М. С. се свързва със злоупотреба с власт; ако се твърди за злоупотреба
с власт, кои са действията, извършени без
законна причина и основание; установена
ли е цел обвиняемият Б. да реализира
свои или на другиго права или интереси чрез накърняване свободата за изразяване
на волята на св. М.С.. Следва да се уточни обаче, че в настоящия случай предвид
правилото на „reformacio in peus“
и фактът, че отменителното решение на САС е постановено по жалба на единия от
обвиняемите, прокуратурата не би могла да приложи закон за по-тежко наказуемо
престъпление. Затова отговорите на поставените въпроси имат значение единствено
за преценката дали деянието на обвиняемите е съставомерно по чл. 283 НК.
Нарушенията при изпълнението на задължението на прокуратурата да очертае
ясен фактически и юридически състав на престъплението, за което е ангажирана
наказателната отговорност на двамата обвиняеми, в настоящия случай засягат не
само постановлението по чл.375 НПК, но и актовете на разследващия орган по чл.
225 НПК, с които обвинението е изменено за престъпление по чл. 283 НК. Ето защо
с изготвянето на ново постановление, с което се предлага обвиняемите да бъдат
признати за виновни по обвинението по чл. 283 НК и да бъдат освободени от
наказателна отговорност на базата на същите обвинения, които вече са били предмет
на проверка по реда инстанционния контрол,
прокуратурата сама се е поставила в невъзможност да изпълни указанията,
дадени по приложението на закона в отменителното решение на САС.
Логическите несъответствия и
непълноти в обвинението, което е формулирано в актовете на органите на
досъдебното производство, е съществено нарушение на процесуални правила, като
същите засягат процесуални права на обвиняемите лица по чл. 249, ал.4, т.1 НПК.
Нарушенията, от една страна, се отнасят до прецизността
на последното изменено от органите на досъдебното производство обвинение срещу
двамата обвиняеми за престъпление по чл. 283 НК. От друга страна те са
допуснати при изготвянето на постановлението по чл. 375 НПК, в което са
пренесени нарушенията, допуснати в постановленията по чл. 225 НПК. В този смисъл не са изпълнени указанията,
дадени в отменителното решение на САС, свързани с приложението на процесуалния
закон при изготвянето на постановлението по чл. 375 НПК и при формулиране на
обвинението.
В производството по гл. ХХVІІІ НПК са
приложими общите правила, свързани с изискването за мотивиране на прокурорските
актове. Още повече, че разпоредбата на чл. 375 НПК предвижда съдебно
производство по този ред да се образува при наличието на мотивирано постановление от прокурор с предложение за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност и налагането на административно
наказание. Когато е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1, са налице основания съдът да упражни правомощията си
по чл. 377, ал.1 НПК да прекрати съдебното производство и да върне делото на
прокурора.
Така мотивиран и на основание чл. 377,
ал.1 НПК, СЪДЪТ
Р А З
П О Р
Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
НАХД № 2393/20г. по
описа на СГС- НО, 10 състав.
ВРЪЩА досъдебно производство сл. дело
8-П/2015г. по описа на СО – Следствен отдел при СГП, пр. пр. 7-287/2015г. по описа на СГП на СГП за
отстраняване на посочените в обстоятелствената част на разпореждането нарушения
на процесуалните правила.
Препис от разпореждането да се изпрати на СГП, обвиняемите Б. и Д.,
както и на техните защитници. В съобщението до страните да се посочи, че на
основание чл.377, ал.2 НПК разпореждането за прекратяване на съдебното
производство подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от получаване на
съобщение по реда на гл. ХХІІ НПК пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: