№ 1793
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100504378 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца К. Д. Д., чрез адв. В., срещу решение
№ 4222/09.03.2024г., постановено по гр. дело № 68924/2023г. по описа на СРС, 41-и
състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „Топлофикация София“
ЕАД искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че К. Д. Д. не дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата 845.40 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.04.2014г., сумата 130.28
лева – законна лихва за забава за периода от 28.02.2013г. до 28.07.2015г. и 325 лева –
съдебни разноски, за които вземания на 30.11.2015г. е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 55504/2015г. по описа на СРС, 47-и състав, въз основа на който е образувано
и.д. № 1200/2018г. по описа на ЧСИ Б..Б, рег. № 856 на КЧСИ.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
След 05.07.2018г. по и.д. № 1200/2018г. по описа на ЧСИ Б..Б не били извършвани.
Позовава се на мотивите по т. 10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. ОСГТК на
ВКС като твърди, че за да прекъсне давността се изисквало да е налице действие на
принудително изпълнение и/или надлежно искане за реализиране на такова, ведно със
заплащане на съответните такси. Последното било кумулативно изискуема
предпоставка и обусловено от полагане на необходимите грижи за поддържане на
висящността на изпълнителното производство, имащо за последица прекъсване на
1
давността. Формалното искане за извършване на изпълнително действие, без да бъда
заплатена необходимата такса за извършването му, при все, че исканото действие не
било извършено, нямало за последица прекъсване на давността. Поради това и
изводите на СРС, че с молбата от 08.06.2022г. давността била прекъсната били
неправилни. Изпращането на напомнителни писма също не прекъсвало давността, тъй
като напомнянето не съставлявало действие на принудително изпълнение, нито
реализирало изпълнителен способ. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо
него - постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 439 ГПК бъдат
уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Извършвани
били множество изпълнителни действия, с които давността била прекъсвана. Излага
подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения
по делото изпълнителен лист от 30.11.2015г. се установява, че същият бил издаден в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на влязлата в сила по реда на чл. 416
ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.09.2015г., издадена по ч.гр.д. №
55504/2015г. по описа на СРС, 47-и състав, за сумите 845.40 лева, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.04.2014г., ведно
със законната лихва от 14.09.2015г. до изплащане на вземането, сумата 130.28 лева –
законна лихва за забава за периода от 28.02.2013г. до 28.07.2015г. и 325 лева – разноски
по делото.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред,
извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.
Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради
което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. №
1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено
2
по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените
съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК
давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че преди
изтичането на 5-годишната погасителна давност за процесните вземания, с молбата си
за образуване на изпълнително дело от 05.06.2018г. взискателят „Топлофикация
София“ ЕАД на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ Б..Б, с район на
действие СГС, да определи начина на изпълнението. С подаването на молба за
образуване на изпълнително дело, съдържаща възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто
е настоящият случай, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Ето защо съдът приема за установено, че на 05.06.2018г. давността била прекъсната с
молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело с инкорпорирано в същата
възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и от същата дата започнала да тече новата 5 годишна
давност.
3
Изпълнително действие, годно по естеството си да прекъсне теченето на
давността за вземанията съставлява изпращането на запорните съобщения по чл. 517,
ал. 1 ГПК от 05.07.2018г. до „ОББ“ АД, „ЦКБ“ АД и „Токуда Банк“ АД, за налагане на
запор на банковите сметки на длъжника К. Д. Д., както и за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение и каквото и да е възнаграждение за труд на длъжника,
изпратено до работодателя й „Специализирана болница за активно лечение на
онкологични заболявания – София област“ ЕООД. Запорът на вземанията на длъжника
се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на
запорното съобщение от третото задължено лице (на 09.07.2018г.), което е видно от
изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от
който запорът поражда действие. Ирелевантно е обстоятелството, на което
въззивникът се позовава в жалбата, че по сметките нямало авоари, доколкото законът
не свързва действието на запора със съществуването на вземането (в този смисъл са
мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г.
на ВКС, ОСГТК).
С молба от 21.10.2019г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД поискал ЧСИ
да насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника, а с молба от 08.06.2022г.
поискал ЧСИ да наложи запор, в случай, че от исканите справки установи банкови
сметки и сейфове на длъжника, както и опис и оценка на движими вещи.
Съобразно мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по
тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС за давността и нейното прекъсване водещо
значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се
осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността,
защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за
действие е на съдебния изпълнител. Правно и фактически, действията на взискателя
следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при
осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид - поради
препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с
депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен
изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси
за осъществяването на способа – чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл.
80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на молбата. С арг. от
мотивите по т. 3 на посоченото тълкувателно решение съдът приема, че молбите на
взискателя от 21.10.2019г. и от 08.06.2022г., прекъснали давността.
От наличната в преписката на и.д. № 1200/2015г. сметка № *******г. се
установява и обстоятелството, че взискателят реално заплатил дължимите такси за
4
извършване на справка и налагане на запор без извършване на опис, предвид на което
доводите на въззивника в противен смисъл са неоснователни.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая петгодишният
период обхваща и периодът на обявено извънредно положение в РБ със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020г., в
сила от 13.03.2020г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват
права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр.
44 от 13.05.2020г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020г.
Отново за пълнота съдът отбелязва, че изпълнението по и.д. № 20188560401200
по описа на ЧСИ Б..Б било спряно с определение № 45391/19.12.2023г. по гр.д. №
68924/2023г. по описа на СРС, 41-и състав, постановено по реда на чл. 389, ал. 1 ГПК.
Доколкото по спряното изпълнително производство е недопустимо да бъдат
извършвани изпълнителни действия до възобновяването му, то и давност за
вземанията-предмет на същото производство не тече.
По гореизложените мотиви давността не е изтекла нито към завеждането на
исковата молба в съда на 12.12.2023г., нито към настоящия момент. Предявените
искове се явяват неоснователни и правилно са отхвърлени от СРС.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Обжалваното решение, с което
исковете по чл. 439 ГПК са уважени, е правилно и законосъобразно, предвид на което
на основание чл. 272 ГПК следва да бъде изцяло потвърдено, като на основание
последната норма настоящият съдебен състав препраща и към изложените от СРС
мотиви.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за пред въззивната инстанция има
въззиваемата страна – ответникът „Топлофикация София“ ЕАД. Същият е
представляван от юрисконсулт и претендира разноски, които съдът определя в
минимален размер от 100 лева, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му
бъдат присъдени.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4222/09.03.2024г., постановено по гр. дело
№ 68924/2023г. по описа на СРС, 41-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. Д. Д., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 100 лева – разноски
по делото, сторени пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6