Решение по дело №16325/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18705
Дата: 17 октомври 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20241110116325
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18705
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110116325 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

17.10.2024 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №16325 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:


1
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от ....., ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от ...... – Изп. .......ори, срещу
Р. И. П., във връзка с указания по реда на чл.414а, ал.4 от ГПК, с която се претендира да се
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните
суми: сума от общо 1 585,13 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия,
/ТЕ/, за обект в гр...., аб. №......, за отчетен период: 01.05.2018г.- 30.04.2021г., сума от 221,61
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.08.2019г.- 30.04.2021г., сума от
30,47 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.08.2019г.-
30.04.2021г. и сума от 5,47 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
01.10.2019г.- 16.06.2022г., като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №36173/2022г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
пълномощника му адв.Л. П. от АК- гр....., с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Посочва, че в заповедното производство са заплатени задължения за ТЕ за
имота, по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, които не са били погасени по
давност. Оспорва дължимостта на разликата над размера на заплатеното, като погасено по
давност и съотв. недължимо. Претендира присъждане на разноски.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, „.......“ ...., която представя 3 бр. талони за извършен реален
отчет на уредите за дялово разпределение, за отоплителни сезони 2018/2021г. и 3 бр.
изравнителни сметки, с посочен получател- .....
С доклада по делото са приети за безспорни между страните обстоятелствата във
връзка с доставката на ТЕ до имота в съотв. количества и остойностяването им в размер на
претенцията на ищеца, както и наличието качеството „потребител на ТЕ“ на ответника за
процесните абонатен номер и имот.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. Приема се, че партидата посочва задълженото лице за
съответния имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик
да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения
за ТЕ потребител. В случая не е налице спор между страните по отношение качеството на
задължено лице на ответника по делото за задълженията за ТЕ по партидата на
горепосочения имот, както и по отношение дължимостта на претендираната от ищцовия
топлинен доставчик цена на ТЕ.
В заповедното производство е подадено в срок възражение от длъжника на осн.
чл.414а от ГПК, към което са приложени доказателства за заплатена на 30.12.2022г. по
банков път сума от общо 1 663,30 лв., като длъжникът е направил възражение за погасено по
давност задължение от 266,23 лв., на осн. чл.111, б. „в“ от ЗЗД, с оглед датата на съд.
сезиране. С оглед частичното изпълнение по заповедта за изпълнение са дадени указания по
реда на чл.414а, ал.4 от ГПК, които са изпълнени в срок от заявителя, поради което следва да
се разгледа релевираното и в настоящия процес възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената
съдебна практика вземанията на топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от
2
неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и
падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват с изтичането
на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е установена в
обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на
субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно приетото по
делото заключение по ССч.Е, погасените по давност задължение за главница и лихва са в
общ размер на 266,29 лв., от които главница от 217,12 лв. и мораторна лихва от 49,17 лв., с
оглед датата на съд. сезиране- 04.07.2022г. и съобразяване на периода, през който не тече
давност съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на
последиците. Вещото лице намира, че непогасени по давност задължение по партидата са в
размер общо на 1 398,48 лв., от които главница от 1 368,01 лв. и мораторна лихва от 177,81
лв. В заповедното производство са представени доказателства за заплатена по банкова
сметка на ищцовия заявител сума от 1 663,30 лв., с което се заплаща сбора от непогасени
главница, лихви и разноски в заповедното производство. Изпълнението е частично, като не е
взет предвид към датата на плащане размерът на законна лихва върху главницата, която
изчислена с ел. калкулатор върху непогасения размер е 68,41 лв., която се явява дължима. На
осн. чл.76, ал.2 от ЗЗД след като се приспаднат от претенцията погасените по давност
задължения, размер на заплатеното и съотв. размер на дължимите се разноски за държ. такса
в заповедното производство се явява дължима разлика за главница от 63,09 лв. С оглед на
горното следва да се приеме, че претендираното вземане е частично погасено по давност,
като исковата претенция подлежи на частично уважаване до горния размер, поради частично
изпълнение в заповедното производство и поради погасяване по давност на остатъка от
претенцията.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в полза на ищеца в размер общо на 14,60 лв., като за исковото производство е определено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета
с ПМС №4/06.01.2006г. Разноските в заповедното производство са заплатени от длъжника.
Ответникът иска заплащане на разноски за адвокатски хонорар от 300 лв., съгласно
представено преводно нареждане, като следва да се присъдят в тежест на ищеца сума от
289,73 лв. Въззивната инстанция има трайна практика, че представянето на сключен договор
за правна защита и съдействие не е представлява условие за присъждане на разноски за
заплатен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р. И. П., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.....,
представлявано от ...... - Изп. .......ори, срещу Р. И. П., ЕГН:**********, съществува вземане
за сумата от 63,09 /шестдесет и три лева и девет стотинки/ лв., представляваща задължение
за доставена топлинна енергия, за обект в гр...., аб. №......, за отчетен период: 01.05.2018г.-
30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда– 04.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като
3
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълно предявения размер от
1 585,13 /хиляда петстотин осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки/ лв.,представляваща
задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр...., аб. №......, за отчетен период:
01.05.2018г.- 30.04.2021г., сума от 221,61 двеста двадесет и един лева и шестдесет и една
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.08.2019г.- 30.04.2021г.,
сума от 30,47 /тридесет лева и четиридесет и седем стотинки/ лв., представляваща сума за
дялово разпределение, за периода: 01.08.2019г.- 30.04.2021г. и сума от 5,47 /пет лева и
четиридесет и седем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
01.10.2019г.- 16.06.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №36173/2022г. на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. И. П., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на .....,
ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от ...... – Изп. .......ори,
сума в размер общо на 14,60 /четиринадесет лева и шестдесет стотинки/ лв., представляваща
сторени разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от
...... – Изп. .......ори, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Р. И. П., ЕГН:**********,
сума в размер на 289,73 /двеста осемдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/ лв.,
представляваща сторени деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на „.......“ ...., като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните и на третото лице- помагач.


Районен съдия:



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4