Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 1122 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.240, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба на ЗК „Ю.” АД
за отмяна на неприсъствено решение № 257657 от 28.10.2019 г., постановено по
гр. д. № 38077/2019 г. на СРС, 119 състав, с което е признато за незаконно и е
отменено уволнението на В.Л.Е. извършено със заповед № 03-25 от 30.04.2019 г.
на изпълнителния директор на З.к. „Ю.“ АД, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Ищецът
е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „отчетник уреждане на
застрахователни полици“ в ответното дружество, като последното е осъдено да
заплати на ищеца сумата от 6 000 лв., представляващи обезщетение за оставането
му без работа, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 02.07.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 5 161, 96 лв.,
представляващи общ размер на трудово възнаграждение от м.11.2017 г. до м.05.2018
г., ведно със законната лихва от 02.07.2019 г. до окончателното плащане, както
и 662, 01 лв. – обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение от
01.01.2018 г. до 01.07.2019 г., включително. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца и сторените от него разноски по делото в размер на 1 050 лв. и 596, 48
лв. - държавна такса. Допуснато е предварително изпълнение на решението на
основание чл.242, ал.1 ГПК.
Молителят се позовава на ненадлежно
връчване на препис от исковата молба и на призовката за съдебното заседание,
регламентирани в чл.240, ал.1, т.1 ГПК като основание за отмяна на постановено
неприсъствено решение. Твърди, че в съобщението, с което е изпратен препис от
исковата молба и приложенията към нея, като страна е посочен ЗК „Ю.” АД, чрез Д.Н.П.-
изпълнителен директор и С.Х.С.- изпълнителен директор. Посочените лица обаче към
момента на изпращане на съобщението вече
не са заемали длъжността изпълнителни директори на дружеството. Твърди, че към
датата на получаване на преписа от исковата молба и на призовката за съдебното
заседание по посоченото гражданско дело представители на дружеството са П.Л.Ц.и
Б.А.Б.. Твърди, че лицето, което е получило преписите от исковата молба и
приложенията към нея, както и призовката за съдебно заседание, не е
представител, работник или служител на застрахователната компания. Предвид нормата
на чл.23, ал.4 ЗТР, съдът следва служебно да следи за представителната власт на
търговското дружество и за надлежното връчване на книжата съобразно извършена
актуална справка по партида на същото. Счита, че в случая връчването е
извършено в нарушение на чл.50 ГПК. Моли съда да отмени постановеното
неприсъствено решение и да върне делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Ответникът по молбата В.Л.Е. е
депозирал писмен отговор, с който я оспорва. Счита, че доводите на молителя са
неоснователни. Връчването на съдебните книжа на 17.07.2019 г. е извършено на
адреса на дружеството вписан в Търговския регистър на лице, което към тази дата
е заемало длъжността „изпълнителен директор“. Последяващото връчване на
съобщението за насрочване на първото по делото заседание на дружеството, осъществено
по реда на чл.50, ал.2 ГПК, също следва да се счита за редовно връчено, тъй
като адресът, на който молителят е търсен е адресът, вписан по партидата му в
Търговския регистър както към датата, на която е търсен на него, така и към
датата на проведеното открито съдебно заседание. Моли съда да отхвърли молбата
за отмяна на постановеното неприсъствено решение. Претендира сторените в
настоящото производство разноски.
Съдът, като взе предвид релевираните
доводи на молителя, възраженията на насрещната страна и съобрази материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В нормата на чл.239, ал.4 ГПК е
регламентирано, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Ето защо
те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните
неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред - чрез
искане за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК или чрез иск по чл.240, ал. 2 ГПК.
Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по
чл.240, ал.1 ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на
обжалване първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред,
характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл.240,
ал.1 ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика
произтича от обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд
осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило
отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично
и изчерпателно посочени в процесуалния закон (решение № 164/23.07.2013 г. по
гр. д. № 710/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 273/18.11.2015 г. по гр. д. №
1365/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.).
В случая молителят е избрал да се
защити срещу постановеното спрямо него неприсъствено решение по реда на чл.240,
ал.1 ГПК. В тази норма е установен преклузивен срок, в рамките на който
страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, може да поиска от
въззивния съд неговата отмяна – едномесечен срок от връчването на
неприсъственото съдебно решение.
До молителя е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх. № 38131/06.11.2019 г. по изп.дело № 20198500400816
по описа на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ, която му е връчена на 20.11.2019 г.
Същевременно молбата по чл.240, ал.1 ГПК е депозирана на 22.11.2019 г. Ето защо
следва да се приеме, че молбата, с която е сезиран въззивният съд е депозирана
в рамките на законоустановения преклузивен срок, поради което следва да се
разгледат поддържаните от молителя доводи за ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба и на призовката за насрочено открито съдебно заседание на
11.09.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.240,
ал.1, т.1 ГПК ненадлежното връчване на препис от исковата молба и призовките за
съдебно заседание са основание за отмяна на влязлото в сила неприсъствено
решение.
Софийски районен съд е сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ вр.
чл.225,ал.1 КТ и чл.242, ал.1 КТ предявени от В.Л.Е. срещу ЗК „Ю.” АД. Ищецът
моли съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени, като го
възстанови на предишната му работа. Претендира сумата от 6 000 лв., представляваща
обезщетение за оставането му без работа, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 02.07.2019 г. до окончателното плащане, сумата от
5 161,96 лв., представляваща общ размер на трудово възнаграждение от
м.ноември 2017 г. до м.май 2018 г., ведно със законната лихва от
02.07.2019 г. до окончателното плащане, както и 662,01 лв. – обезщетение за забава
върху дължимото трудово възнаграждение от 01.01.2018 г. до 01.07.2019 г.,
включително.
С разпореждане от 11.07.2019 г. СРС,
119 състав е постановил да се изпрати препис от исковата молба и приложенията
към нея на ответника. Книжата са адресирани до посочения от ищеца адрес: гр.
София, ж. к. „Иван Вазов”, ул. „******. В съобщението е посочено, че
изпълнителни директори на дружеството са С.С.и Д.П.. Съобщението е връчено на
17.07.2019 г. на П.Л.Ц., в качеството му на изпълнителен директор на ответното
дружество.
С разпореждане от 23.08.2019 г. СРС,
119 състав е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.09.2019 г. от 13.30 часа. Препис от
разпореждането е изпратен на адреса на ответника. Като законни представители на
дружеството са посочени същите лица – С.С.и Д.П. – изпълнителни директори. Съобщението
е върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че към 02.09.2019 г. на
посочения адрес в гр. София, ж. к. „Иван Вазов”, ул. „****** няма такова
дружество. По сведение на лицето С.Б.(охранител), дружеството е напуснало
адреса. Връчителят е посочил, че е провел телефонен разговор с лицето С.С., който
е заявил, че той и лицето Д.П. вече не представляват ЗК „Ю.” АД.
В насроченото за 11.09.2019 г.
открито съдебно заседание се явил единствено пълномощникът на ищеца. СРС приел,
че предвид върнатото в цялост от връчителя съобщение с посочените по-горе
отбелязвания и приложена актуална справка от Търговския регистър по отношение
на ответника е налице редовно връчване по реда на чл.50, ал.2 ГПК и същият е
редовно призован. Даден е ход на делото, като същото е обявено за решаване.
Съдът констатира, че действително в
призовката, изпратена на 11.07.2019 г., с която са връчени съдебните книжа,
неправилно са посочени изпълнителните директори на ответното дружество – С.С.и Д.П..
Правно релевантно обаче за редовността на връчването е обстоятелството, че препис
от съдебните книжа са надлежно връчени на 17.07.2019 г. на вписания в
търговския регистър адрес на управление ***, ж. к. „Иван Вазов”, ул. „******, чрез
П.Л.Ц., в качеството му на изпълнителен директор на дружеството, вписан като
такъв в Търговския регистър. Ето защо неоснователен е доводът на молителя, че е
ненадлежно връчен препис от исковата молба.
Молителят поддържа, че неправилно е
призован за открито съдебно заседание по реда на чл.50, ал.2 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени с
решение № 279 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО,
решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО
постановено по реда на чл.290 ГПК, за да бъде надлежно осъществено връчване на
търговец по реда на чл.50, ал.2 ГПК, чрез прилагане на съобщението към делото,
то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в Търговския регистър, без да
впише новия си адрес. За да се удостовери обстоятелството, че търговецът е
напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има
табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават
служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи
познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога.
Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, включително
и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал
на адреса. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без обстойна
проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от търговеца, опорочава
връчването на съобщението.
В разглеждания случай връчителят е
събрал всички необходими сведения, които обуславят законосъобразното прилагане
на фингивното връчване, регламентирано в нормата на чл.50, ал.2 ГПК. Същият е
положил необходимите усилия, за да установи обстоятелството, че дружеството е
напуснало адреса, като е посочил и името на служителя, от който е събрало тези
сведения.
След извършена служебно проверка по
реда на чл.23, ал.4 от ЗТР, въззвният съд установи, че ЗК „Ю.” АД още към момента
на завеждане на делото - 02.07.2019 г., до датата на постановяване на съдебното
решение от СРС на 28.10.2019 г. седалището
и адреса на управление на ответното дружество е непроменено, а именно: гр.
София, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „******. Промяна в това обстоятелство е вписана едва
на 31.10.2019 г., като адресът на управление ***. При извършване на преценка
относно редовността на връчването на призовката за съдебно заседание правно
релевантен е моментът на връчването, към който момент не е вписана промяна в
адреса на управление на ответното дружество.
В призовката за насроченото открито
съдебно заседание също неправилно са посочени законните представители на
дружеството.
По въпроса относно значението за
редовността на връчване на съобщенията, изпратени по реда на ГПК до юридическо
лице, в които като негов законен представител, е посочено лице, което няма
такова качество е постановено определение № 157 от 27.02.2013 г. по ч. т. д. №
59/2013 г., на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда чл.274, ал.3 ГПК. С него е
разяснено, че по силата на чл.50, ал.3 ГПК връчването на съобщения на търговци
и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки
служител или работник, който е съгласен да ги приеме, а по силата на чл.50,
ал.1 ГПК мястото на връчване на търговец е последният посочен в регистъра
адрес. В чл.37 ГПК е регламентирано, че адресат е лицето, за което е
предназначено съобщението, а по отношение на призовките е въведено изискването
за вписване на името и адреса на призовавания - чл.57 ГПК. В този смисъл,
когато страна по делото е търговско дружество, адресат на съобщението е
съответния търговец според вписаното в регистъра наименование. Посочването на
представителя не е елемент от съдържанието на съобщението, предвид и на
възможността по чл.50, ал.3 ГПК връчването да стане на всеки служител в
канцеларията. С оглед на това е дадено разрешението, че погрешното посочване на
представляващия не опорочава връчването, след като съобщението е
предназначено за адресата. Ето защо съобщението за насроченото за 11.09.2019 г.
открито съдебно заседание е редовно връчено по реда на чл.50, ал.2 ГПК, като
редовността на връчването не е повлияна от погрешно посочените имена на
законните представители на ответното дружество.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че не са налице предпоставките на чл.240, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на
поставеното неприсъствено решение, поради което ответникът не е бил лишен от
възможността да участва в производството по делото и да защити правата си. Ето
защо депозираната молба за отмяна на неприсъствено решение се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските по производството:
Тъй като ответникът по молбата не е ангажирал
доказателства относно размера на сторените от него разноски в настоящото
производство, такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 5195504/22.11.2019 г., за отмяна на неприсъствено
решение № 257657 от 28.10.2019 г., постановено по гр. д. № 38077/2019 г. на СРС, 119 състав, депозирана от ЗК „Ю.“ АД, ЕИК ******,
със съдебен адрес ***, партер – адв. В. М. Д., като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.