№ 96
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500790 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294, ал. 1, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 148 от 06.08.2019 г., постановено по гр. д. № 908/2018 г. на С.ски
районен съд, е отхвърлен предявения от Г.. В. Д. срещу Община С. иск с правно основание
чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване по отношение на Община С., че В.Ф.З., починал на
10.11.1995 г., б.ж. на С. Г.О., е бил собственик на основание наследство и давностно
владение преди образуване на ТКЗС през 1958 г. на земеделски имот в землището на с. Г.О.
– ливада, пасище с площ от 1 дка, в м. „Г.”, при съседи: С.Ц., Т.Б., В.Х. и край на
регулацията, част от който имот с площ от 153 кв.м. представлява понастоящем част от
поземлен имот с идентификатор № 16599.40.30 по кадастралната карта на С., и част от него
с площ от 313 кв.м. представлява понастоящем част от имот с идентификатор № 16599.40.26
по кадастралната карта.
Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство като
незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат възражения срещу решаващия
извод на първоинстанционния съд за недоказаност наследодателят на ищцата да е установил
владение върху процесния имот преди образуване на ТКЗС. Сочи се в тази връзка, че от
събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява, че наследодателят на
ищцата В.Ф.З. е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС в с. Г.О., като
правото му на възстановяване на заявената ливада с площ от 1 дка е признато с решение на
ПК-С., но незаконосъобразно с окончателното решение за възстановяване на собствеността
е възстановен имот с площ от 0,534 дка, въпреки, че старите реални граници на място са на
площ от 1 дка. Сочи се също, че след смъртта на наследодателя ищцата е владяла
притежаваната от него и призната за възстановяване ливада с площ от 1 дка и го владее в
съществуващите на място стари реални граници и към настоящия момент. Иска се
1
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи
предявения иск.
Въззиваемият Община С. оспорва жалбата. Излага и довод за недопустимост на
решението поради липса на правен интерес от предявения иск, основано на липсата на
правен спор по отношение на процесните имоти, доколкото Община С. не е заявявала
каквито и да било права върху тези имоти.
По въззивната жалба на ищцата е било образувано въззивно гр.д. № 767/2019 г. на
Софийски окръжен съд, по което е постановено решение № 260041/12.10.2020 г., с което е
обезсилено първоинстанционното решение като недопустимо и прекратено производството
по делото. Въззивният съд е приел, че липсва правен спор, тъй като ответната община не
конкурира ищцата по отношение на правото на възстановяване на процесния имот, както и
че възстановителното решение на ПК-С. не е обжалвано и представлява стабилен
административен акт, по който спорът не може да бъде пререшаван.
Поради настъпила в хода на въззивното производство смърт на ищцата са
конституирани на нейно място наследниците й – ИВ. Н. Д., СВ. ИВ. Д. и СН. ИВ. Д..
По касационна жалба на ищците срещу решението на СОС по гр.д. 767/2019 г. е било
образувано гр.д. № 110/2021 г. на ВКС. С решение № 60100/17.11.2021 г. на ВКС е отменено
въззивното решение и делото върнато за нова разглеждане на друг състав на СОС. В
мотивите на отменителното решение на ВКС е прието, че изложените в исковата молба
твърдения не могат да обосноват възприетата от съда правна квалификация по чл. 14, ал. 4
от ЗСПЗЗ. Посочено е, че в случай като настоящия, в който ищецът твърди, че има право на
възстановяване на собствеността в определени стари реални граници, но въпреки това част
от имота е включена в имоти, записани като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, предявеният
положителен установителен иск за признаване, че имотът в посочените стари реални
граници е бил собственост преди обобществяването на земята на неговия наследодател и че
реални части от него са включени в съседни имоти по кадастралната карта, е с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК и с него се защитава правото на възстановяване на
собствеността в претендираните стари реални граници, като в предмета на доказване се
включва установяването, че тези стари реални граници съществуват и че имота е заявен за
възстановяване, което изключва включването му в остатъчния фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Посочено е още, че обстоятелството, че през 2009 г. имота, в който тогава са били включени
процесните реални части - № 040011 по картата на възстановената собственост – не е
предаден на общината, поради допуснати непълноти и грешки при регистрирането като земя
по чл. 19 от ЗСПЗЗ, не може да обоснове извод за липса на правен спор, тъй като и след
обособяването от имот № 040011 на два отделни имота, последните, в които попадат
спорните реални части, отново са идентифицирани като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и са
нанесени в кадастралната карта като такива земи. Дадено е указание при новото разглеждане
на делото де се отчете, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 отГПК и с
него ищците целят защитата на правото им на възстановяване на собствеността и върху
спорните реални части, доколкото за тях им е признато правото на възстановяване, но
липсва произнасяне от органа по поземлената собственост относно реалната реституция, т.е.
за които не е приключило реституционното производство с дължимото от органа по
поземлена собственост, след решението за признаване правото на възстановяване на
собствеността, решение за възстановяване правото на собственост, респ. за отказ да се
възстанови собствеността, ако са налице пречки за реална реституция.
Преди образуване на настоящото производство е починал ищецът ИВ. Н. Д., като
видно от представеното удостоверение негови наследници са СВ. ИВ. Д. и СН. ИВ. Д., които
са ищци по делото /конституирани преди това на мястото на починалата ищца Г.. В. Д./.
В хода по същество при новото разглеждане на делото пред въззивния съд
жалбоподателите не заявяват становище. Ответникът по въззивната жалба, чрез юрк.
2
Кабранска, настоява за потвърждаване на обжалваното решение по съображенията,
изложени в отговора на въззивната жалба.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 908/2018 г. на С.ския районен съд е образувано по искова
молба на Г.. В. Д., с която срещу Община С. е предявен иск за признаване за установено, че
ищцата, като наследник на В.Ф.З., е собственик на част от имот с идентификатор №
16599.40.26, с номер по предходен план 040026, както и на част от имот с идентификатор №
16599.40.30, с номер по предходен план 040030, с площ 466 кв.м., които части неправилно са
заснети като имот временно стопанисван от Община С..
В исковата молба ищцата твърди, че баща й В.Ф.З., починал през 1995 г., е бил
собственик на основание наследство и давност към момента на обобществяването на
земеделските земи на ливада /пасище/ в землището на с. Г.О. с площ от 1 дка, в м. „Г.” /”Г.”/,
при съседи: С.Ц., Т.Б., В.Х. и край на регулацията. Твърди се, че В.Ф.З. е подал заявление за
възстановяване на собствеността на притежаваните от него преди ТКЗС земеделски имоти,
включващо гореописания имот, като с решение на ПК-С. му е признато правото на
възстановяване в стари реални граници върху този имот, представляващ ливада в землището
на с. Г.О., м. „Г.”, с площ 1 дка. С решение от 29.07.1997 г. на ПК-С. /т.5/ на наследодателя
на ищцата бил възстановен имот с площ 534 кв.м. под № 040014 по картата на землището, а
останалата площ от имота била записана неправилно като общински – земя по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, което решение не било връчено на ищцата. Ищцата твърди, че при снабдяването й
със скица на възстановения имот в м. „Г.” същият фигурирал като имот с идентификатор №
16599.40.4 с площ 534 кв.м., а останалата част от него неоснователно бил записан като
общински, макар че и до днес границите на стария имот на бащата на ищцата били видими.
С писмения си отговор ответникът Община С. изразява становище за недопустимост
на исковата молба поради липса на правен интерес, тъй като общината не е предявявала
каквито и да било претенции към процесните имоти или части от тях, нито е оспорила
правото на собственост на ищцата или нейния наследодател. В тази връзка ответникът
твърди, че цитираните в исковата молба имоти с идентификатори № 16599.40.26 и №
16599.40.30, които са предмет на исковата молба, никога не са били предавани на Община С.
с протокол по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и за тях на са съставяни актове за общинска собственост.
Поддържа, че тези имоти не са земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Навежда аргумент, че в
исковата молба не са изложени фактически твърдения относно наличието на правен спор с
общината по отношение на процесните части от имоти, като неправилното записване на
процесните имоти като общински не обосновава наличието на такъв спор и грешката в
записването не се дължи на поведението на ответника, във връзка с което поддържа, че
редът за защита на ищцата е в друго – административно производство, по което страна
следва да бъде ОСЗ –С., а не Община С..
В изпълнение на дадените от районния съд указания в молба от 06.12.2018 г. ищцата
е уточнила, че претендира право на собственост на част от 153 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор № 16599.40.30, както и на част от 313 кв.м. от имот с идентификатор №
16599.40.26. Иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата
като единствен наследник на В.Ф.З. е собственик на описаните имоти, които неправилно са
заснети и записани в кадастралната карта на с. Г.О. като общински.
Пред въззивния съд при предходното разглеждане на делото в изпълнение на
дадените от съда указания с молба от 25.06.2020 г. ищците са уточнили, че претендират
право на собственост върху част с площ от 153 кв.м. от имот с идентификатор №
16599.40.26 и част с площ от 313 кв.м. от имот с идентификатор № 16599.40.30 - на
основание давностно владение, наследство и признато право на възстановяване. Иска се да
се признае за установено, че ищците са собственици на така описаните имоти към момента
на възстановяване на собствеността и към настоящия момент, придобити от тях по давност,
3
наследство и признато право на възстановяване в стари реални граници, които имоти
неправилно за заснети като общински.
Софийският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
Ищцата Г.. В. Д. е наследник /дъщеря/ на В.Ф.З., починал на 10.11.1995 г.
В.Ф.З. /И./ е подал до ПК- с. Г.О. заявление вх. № 41/31.01.1992 г. за възстановяване
собствеността върху земеделски земи в землището на с. Г.О., сред които е ливада с площ от
1 дка в м. „Г.”. Ливада с площ от 1 дка в м. „Г.” фигурира в представената опис-декларация
на В.Ф. И. за внасяне в ТКЗС, както и в емлячния регистър по партидата на наследниците на
Ф. и Й.И. за притежавани непокрити имоти.
С решение по протокол № 41ГО/09.02.1994 г. по заявление вх. № 41ГО/31.01.1992 г.
на В.Ф.З. са признати за възстановяване всички заявени от него земеделски имоти в
землището на с. Г.О., сред които ливади: 2 дка в м. „П.”; 1 дка в м. „Г.”; 3 дка в м. „С.”; 2 дка
в м. „П.”; 0,400 дка в м.”Дуарете”; 1,500 дка в м. „Каса падина”.
С решение №41Го/29.07.1997 на ПК-С. на наследниците на В.Ф.З. е възстановено
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на 4 бр. ниви,
както и пасище, мера от 0,534 дка в м. „Г.”, имот № 040014 по картата на землището, при
граници /съседи/: имот № 040011 – пасище, мера временно стопанисвано от общината, и
имот № 000534 – жил. Територия на с. Г.О.. Решението е придружено със скица на имот №
040014 в м. „Г.”, в която е отразено, че имотът е с площ 0,534 дка, начин на трайно ползване:
пасище, мера, и същият е с граници /съседи/: имот № 040030 – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ;
имот № 040024 – насл. на В.Г.Х.; имот № 040026 – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот № 000534
– жил. територия на с. Г.О..
Видно от представената скица № 15-461899-06.07.2018 г. на СГКК – С. област,
поземлен имот с идентификатор № 16599.40.14 по кадастралната карта, одобрена със
заповед № РД-18-8/15.03.2016 г. на ИД на АГКК, с адрес с. Г.О., м. „Г.”, с площ 534 кв.м., с
начин на трайно ползване – пасище, е идентичен с имот № 040014, като съседи на имота са:
идентификатори № 16599.40.30; 16599.700.1; 16599.40.26 и 16599.40.24. В скицата като
собственик на имота е вписан В.Ф.З. на основание решение № 41 Го/29.07.1997 г на ОСЗГ –
С..
Видно от представеното Приложение № 1 към протоколно решение от 20.02.2009г. на
комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ към ОСЗ-С., в земите, определени по чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ и предадени на Община С., не фигурират имоти № 040030, № 040026 и № 040011,
първите два от които са получени от разделянето на имот № 040011.
От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л. К. Дудин и
приложената към него скица-проект се установява, че претендираният с исковата молба и
признат за възстановяване на наследниците на В.Ф.З. имот – ливада с площ от 1 дка в м. „Г.”
- попада частично в поземлен имот с идентификатор № 16599.40.30, отразен в кадастралната
карта като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ - с площ на застъпване 0,153 дка, както и частично в
имот с идентификатор № 16599.40.26, отразен в кадастралната карта като земи по чл. 19, ал.
1 от ЗСПЗЗ – с площ на застъпване 0,313 дка. На скицата към заключението площта от 0,313
дка, попадаща в имот с идентификатор № 16599.40.26 е обозначена с точките 4,5,6,7,4, а
площта от 0,153 дка, попадаща в имот с идентификатор № 16599.40.30 е обозначена с
точките 1,2,8,9,1. При разпита му в съдебно заседание вещото лице е посочило, че границите
на имота са видими на място – на едното място е ограда, а на другото е слог.
Според показанията на св. Т. М., В.Ф. имал имот в с. Г.О. в посока към Г.. Имотът
бил около 1 дка и негови съседи били бай С., Т.Б., В.С. и път /граничи с регулацията/.
Свидетелят си спомня от 9-10 годишна възраст как изкарвали коне и овце в този имот.
Съгласно показанията на св. М. И., В.Ф. имал имот под Г. в с. Г.О., при съседи: С.Б.,
4
С.З. и В.С.. Сега има слог и се вижда къде е имота.
Въз основа на така установените факти и с оглед дадените с отменителното решение
на ВКС указания, правните изводи на съда са следните:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за
установено, че ищцата /починала в хода на делото и заместена в процеса от наследниците й
СВ. ИВ. Д. и СН. ИВ. Д./ е собственик на реална част с площ от 153 кв.м. от имот с
идентификатор № 16599.40.26 и на реална част с площ от 313 кв.м. от имот с идентификатор
№ 16599.40.30 – по действащата кадастрална карта на с. Г.О., които площи са заснети с
кадастрална карта като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. От изложените в исковата молба
твърдения, че ищцата е придобила правото на собственост върху процесните имоти по
наследство от В.Ф., който е бил собственик на тези имоти към минал момент /към момента
на образуване на ТКЗС/, като е упражнил правото си на възстановяване чрез подаване на
заявление пред органа по земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ, и че след смъртта му и
към момента на предявяване на иска ищцата владее тези имоти в старите им реални
граници, и заявения петитум за признаване правото й на собственост, следва извод, че е
предявен установителен иск за право на собственост. В тази връзка съдът съобразява
изложеното в отменителното решение на ВКС, че правната квалификация на предявения
установителен иск не е по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, каквато квалификация е приета от
предходните инстанции. Настоящият състав счита, че доколкото правото на възстановяване
собствеността върху земеделски земи при образувано административно производство /или
възможност такова да бъде образувано/ по възстановяване на собствеността пред
поземления орган може да бъде релевирано само със специалния установителен иск по чл.
14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с който се разрешава спор за материално право досежно
принадлежността на земеделския имот към момента на образуване на ТКЗС и имащ за
предназначение да определи кръга от лица, на които следва да се възстанови собствеността
върху имота, то в настоящия случай при безспорната липса на заявени от ответника
реституционни претенции и съобразно указанията на ВКС за неприложимост на правната
квалификация по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че заявената претенция е с
правна квалификация чл. 124 ал.1 от ГПК и има за предмет установяване на правото на
собственост на ищцата върху процесните реални части. Следва да се посочи, че искане за
установяване на право на ищцата на възстановяване на процесните имоти не е въведено с
исковата молба като предмет на предявения иск. Видно от ясно формулирания петитум, вкл.
и след последващите уточнения, ищцата иска да се признае за установено, че е собственик
към настоящия момент на процесните реални части от имотите на посочените от нея
основания /наследство, давност, признато право на възстановяване/, а не да се признае право
на възстановяване собствеността върху тези части. Въпрос на преценка по същество е дали
посочените факти, съставляващи основанията на така заявената собственическа претенция,
са годни да обусловят възникване на право на собственост предвид характера на имотите
като земеделски, включени в ТКЗС, и установените в закона ограничения във връзка с
основанията за придобиването им.
Налице е правен интерес от предявяване на иска за установяване правото на
собственост на ищцата върху процесните реални части, предвид твърдението й, че тези
части, съставляващи останалата част от признатата за възстановяване на наследодателя й
ливада, са били отразени в КВС и действащата кадастрална карта като части от общински
имоти – земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Твърдението на ответника, че не претендира да е
собственик на имотите с идентификатори № 16599.40.30 и № 16599.40.26, както и че същите
не представляват земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, не обуславя извод за липса на правен спор, а
оттам – и за недопустимост на иска. Съгласно изложеното в мотивите на отменителното
решение на ВКС, с оглед конститутивното действие на решението на органа по поземлена
собственост в производството по реституция по ЗСПЗЗ по отношение на субектите и по
отношение на имота, по исков ред не би могъл да бъде разрешен само спор, по който се
5
претендират права по реституция по ЗСПЗЗ, но е налице влязло в сила решение на
административния орган, с което е отказано възстановяването на собствеността. Извън тази
хипотеза на разрешаване по общия исков ред подлежат спорове относно права, основани на
притежавано право на реституция или на вече възстановената собственост. Фактът, че през
2009 г. имота, в който тогава са били включени процесните реални части - № 040011 по
картата на възстановената собственост – не е предаден на общината, поради допуснати
грешки при регистрирането му като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, не може да обоснове извод за
липса на правен спор, тъй като и след обособяването от имот № 040011 на два отделни
имота, последните, в които попадат процесните реални части, отново са идентифицирани
като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и са нанасени в кадастралната карта като такива земи. С оглед
на това всички изложени от ответника в отговора на исковата молба и поддържани в
настоящото производство възражения срещу допустимостта на иска, обосновани на липсата
на правен спор, са неоснователни.
С оглед на всичко гореизложено настоящият състав намира, че е предявен допустим
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване правото на собственост на
ищцата върху описаните реални части, а именно: 153 кв.м. от имот с идентификатор №
16599.40.30 и 313 кв.м. от имот с идентификатор № 16599.40.26 – по действащата
кадастрална карта на с. Г.О.. Видно от твърденията в исковата молба и представените
писмени доказателства посочените площи от тези имоти представляват част от ливадата с
площ от 1 дка в м. „Г.”, която е била предмет на образуваното по заявление на
наследодателя на ищцата административно производство, и която му е била призната за
възстановяване, но не е била възстановена с окончателното решение на органа по
поземлената собственост.
От събраните писмени доказателства, съдържащи се в преписката по заявление №
41/31.01.1992 г., както и от свидетелските показания, се установява, че наследодателят на
ищцата В.З. е притежавал към момента на образуването на ТКЗС земеделски имот – ливада
с площ от 1 дка в м. „Г.” в землището на с. Г.О.. Този имот същият е заявил за
възстановяване пред органа по поземлената реституция и му е бил признат за
възстановяване в стари реални граници, но с окончателно решение на ПК-С. е бил
възстановен имот с по-малка площ, а именно от 0,543 дка, и не са налице данни за
постановен отказ за останалата част от признатия за възстановяване имот. Установено е от
заключението на съдебно-техническата експертиза, че признатата за възстановяване ливада
от 1 дка има трайно материализирани на място граници, както и, че части от нея, обозначени
на приложената към заключението скица, са включени понастоящем в имоти с
идентификатори № 16599.40.26 и № 16599.40.30, които са отразени на скицата и в
действащата кадастрална карта като общински имоти – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
При липсата на решение с конститутивно действие по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ /чл. 18ж,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ/ ищцата не може да се легитимира като собственик на процесните реални
части на основание проведена земеделска реституция. В тази връзка издаденото
признавателно решение по протокол № 41Го/09.02.1994 г. няма правно значение за
установяване на претендираното от ищцата право на собственост и същата не може да се
позовава на него за доказване на собственическата си претенция относно пълната площ на
заявения за възстановяване имот от 1 дка. Следва да се посочи, че ищцата не твърди в нейна
полза или на наследодателя й да е издадено окончателно решение по възстановяване на
собствеността върху процесните площи, т.е. не претендира собственост върху тези имоти на
основание реституция по ЗСПЗЗ, и позоваването на посоченото решение за признаване
правото на наследодателя й на възстановяване на имотите е относимо само към факта, че
тези имоти са били предмет на образуваното по заявление на наследодателя й производство
по възстановяване и съществуването на заявения имот в старите му реални граници.
Като основание на претендираното право на собственост ищцата сочи наследство и
6
давност - твърди, че процесните площи са владени от наследодателя й В.З., а впоследствие
от нея до момента на предявяване на иска. При безспорната липса на решение с
конститутивно действие за възстановяване на собствеността върху процесните реални части,
което да легитимира ищцата като собственик по реституция по ЗСПЗЗ, и предвид изричното
позоваване на придобивна давност като основание за претендираното от нея право на
собственост върху тях, за да е основателен иска на посоченото основание следва да се
установят предпоставките за придобиване на имота по давностно владение.
Ответникът не е оспорил твърденията на ищцата, че процесните реални части от
настоящите имоти с идентификатори № 16599.40.26 и № 16599.40.30, индивидуализирани
по приложената към приетото заключение на СТЕ скица, са били владяни от наследодателя
на ищцата, а след смъртта му от нея и към момента на предявяване на иска. Ответникът
също така не е въвел никакви възражения, противопоставими на твърдяното от ищцата
придобиване на имотите по давност. Ответникът е заявил, че не е предявявал никакви
претенции към тези имоти и не е оспорвал никога правото на собственост на ищцата или
нейния наследодател върху тези имоти. Същият изрично е заявил, че имотите, в които
попадат процесните реални части, не са земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ - тези имоти не са
предавани на Община С. с протокол по чл. 45в от ППЗПЗЗ, и погрешно са отразени като
такива земи в картата на възстановената собственост, а впоследствие и в кадастралната
карта, което е видно и от представените с отговора писмени доказателства. Следователно,
общината не е придобила процесните имоти на основанието по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита и започва
да тече от влизането на тази разпоредба в сила /обн., ДВ, бл. 107/18.11.1997 г./.
Следователно, давност върху процесните реални части е могла да тече от 1997 г. Както бе
посочено, по делото не е спорно, че ищцата Г.Д. е владяла заявената от наследодателя й
ливада от 1 дка в рамките материализираните на място нейни стари реални граници, в които
попадат процесните площи, в периода от смъртта на наследодателя до предявяване на иска.
От влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ до предявяване на иска е изтекъл необходимия
по чл. 79, ал. 1 от ЗС срок за придобиване по давност на процесните реални части. Тези
части са индивидуализирани и отразени графично на скицата, приложена към приетото
заключение на СТЕ, както следва: 153 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №
16599.40.30 по кадастралната карта на с. Г.О., обозначени с цифрите 1-2-8-9-1; и 313 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор № 16599.40.26 по кадастралната карта на с. Г.О.,
обозначени с цифрите 4-6-6-7-4.
С оглед на горното следва да се приеме за доказано, че ищцата е собственик на
гореописаните реални части на основание придобивна давност, поради което предявеният от
нея иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважен.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено
друго, с което по предявения от Г.. В. Д. /починала в хода на делото, продължило с
участието на наследниците й СВ. ИВ. Д. и СН. ИВ. Д./ срещу Община С. иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се признае за установено, че ищцата е собственик по
давностно владение на реални части, както следва: 153 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор № 16599.40.30 по кадастралната карта на с. Г.О., отразени на скицата към
приетото в първоинстанционното производство заключение на вещото лице К. Дудин /л. 74/
с цифрите 1-2-8-9-1; и 313 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 16599.40.26 по
кадастралната карта на с. Г.О., отразени на същата скица с цифрите 4-6-6-7-4.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
жалбоподателката искане за разноски ответникът по жалбата следва да бъде осъден да й
заплати направените във всички съдени инстанции разноски, в общ размер 1265 лв., от
7
които: 400 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 210 лв. депозит за СТЕ, 400
лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, 55 лв. държавна такса за
касационното производство, 200 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимите и невнесени държавни такси за
първоинстанционното и въззивното производство, в общ размер 75 лв., от които: 50 лв.
държавна такса за предявяване на иска - в полза на РС-С. и 25 лв. държавна такса за
въззивно обжалване - в полза на Софийски окръжен съд.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 148 от 06.08.2019 г., постановено по гр.д. № 908/2018 г. на
С.ски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г.. В. Д. /починала в хода на
делото, продължило с участието на наследниците й СВ. ИВ. Д. и СН. ИВ. Д./ срещу Община
С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Г.. В. Д. е собственик на основание
давностно владение на следните недвижими имоти, находящи се в с. Г.О., обл. С., а именно:
153 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 16599.40.30 по кадастралната карта на с.
Г.О., отразени на скицата към приетото в първоинстанционното производство заключение
на вещото лице К. Дудин /л. 74/ с цифрите 1-2-8-9-1; и 313 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор № 16599.40.26 по кадастралната карта на с. Г.О., отразени на същата скица с
цифрите 4-6-6-7-4, която скица, приподписана от настоящия съдебен състав представлява
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Община С. да заплати на СВ. ИВ. Д. и СН. ИВ. Д. сумата 1265 лв. за
разноски по делото.
ОСЪЖДА Община С. да заплати в полза на РС-С. сумата 50 лв., както и в полза на
Софийски окръжен съд сумата 25 лв. – дължими държавни такси.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8