Решение по дело №1425/2017 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2298
Дата: 21 декември 2017 г.
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20177180701425
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 2298

 

гр. Пловдив,   21 декември  2017 год.

                                                                       

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение,  VІ с., в открито заседание на  двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

                                               Председател:  Милена Дичева                                                            

                  

при секретаря Г.Г. и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 1425 по описа за 2017 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ във връзка с чл.140 от съшия закон.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление –  ***, представлявано от управителя – Т.А.П., против Отказ за издаване на документ – виза за проектиране, обективиран в Протокол  № 11 от 22.03.2017г. на ЕСУТ при Община Пловдив.

В жалбата са изложени съображения, че отказът по чл.140 от ЗУТ е неправилен и необоснован.

Иска се от съда да отмени отказа и да разпореди издаването на скица виза с параметрите съгласно действащия ПУП одобрен със Заповед № ОА – 516/07.04.2004г.

         В съдебно заседание на 12.09.2017г. процесуалният представител на жалбоподателя адв. В., прави уточнение към жалбата, че отказът е издаден от некомпетентен орган, при неспазване на законоустановената форма.

         Претендират се направените по делото разноски.

         Ответникът – Община Пловдив, чрез ЕСУТ, чрез процесуалния си представител юриск. А., изразява становище за недопустимост на жалбата, алтернативно счита същата за неоснователна и недоказана.          Претендира юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         Производството пред административния орган е образувано по заявление вх. № 16Ф7311 от 27.10.2016 г. (лист 18) на жалбоподателя в настоящото производство до Главния архитект на Община Пловдив, с искане да бъде издадена виза за проектиране на инвестиционен проект по чл.140 от ЗУТ за УПИ III – 132, ПИ 56784.530.132 от кв.11 – нов по плана на гр.Пловдив. С Решение взето с  Протокол № 45 от 16.11.2016г. по т.10 от дневния ред на ЕСУТ при Община Пловдив е отказано издаването на виза за ПИ с ИД 530.132 по КК на гр.Пловдив, като недопустимо (лист 17).

С молба вх. № 16Ф7311/1 от 07.02.2017 г. (лист 14) , подадена до Кмета на Община Пловдив/копие ЕСУТ при Община Пловдив, жалбоподателят в настоящото производство е поискал разглеждане на случая и е помолил за бързото му разрешаване. С Решение, взето с  Протокол № 11 от 22.03.2017г. по т.14 от дневния ред на ЕСУТ при Община Пловдив, е потвърдено решението на ЕСУТ, взето с  Протокол № 45 от 16.11.2016г.,  отново с мотив, че издаването на виза за ПИ с ИД 530.132 по КК на гр.Пловдив е недопустимо (лист 12-13).

С писмо изх. № 16Ф7311-1 от 19.04.2017г., зам.кмета ОСУТС е изпратил на дружеството жалбоподател в настоящото производство за сведение Решението, взето с  Протокол № 11 от 22.03.2017г. по т.14 от дневния ред на ЕСУТ при Община Пловдив (лист 98-104).

От страна на ответника в настоящото производство е приложена цялата административна преписка.

По делото е приета и изслушана съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвена от вещото лице арх. С.В., която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена, и неоспорена от страните. Според експерта, със Заповед № ОА – 516/07.04.2004г. е одобрен Проект за изменение на ПУП  - ПРЗ на част кв.11 – нов по плана на кв.“Въстанически – север“ и част от кв.31 – нов по плана на ЮИЗ – III – та част, гр.Пловдив, подробно описано в заключението. Вещото лице е посочило, че съгласно т.3 от Решение № 375, взето с Протокол № 16 от 05.09.2007г. на Общински съвет гр.Пловдив е следвало Главния архитект  на Община Пловдив да упражни контрол  по привеждане на графичната част на ОУП – Пловдив в съответствие с приетото решение № 375, взето с Протокол № 16 от 05.09.2007г. на Общински съвет гр.Пловдив от изпълнителя „***“ ООД. Експертизата установила, че ОУП – гр.Пловдив не е съобразен с предвижданията на действащият подробен устройствен план  ПУП – ПРЗ одобрен със Заповед № ОА – 516 от 07.04.2004г., а също и относно предходните такива, подробно описани в заключението на вещото лице. Експертът сочи, че се има предвид, че с ОУП Пловдив /респективно ТКС към ОУП – Пловдив/ се предвижда създаването на зона „З оз“ и зона „Ззс“ на местото на вече създадена и функционираща устройствена територия – западно от Кукленско шосе, а също така и ликвидирането на част съществуваща улица от пъвростепенната улична мрежа – ул.Цар Борис III – Обединител“ понастоящем, не са спазени изискванията на точка 1.3 от решение № 375, взето с Протокол № 16 от 05.09.2007г. на Общински съвет – гр.Пловдив.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на настоящото съдебно производство е второто решение на ЕСУТ при Община Пловдив, взето с  Протокол № 11 от 22.03.2017г.

Относно допустимостта съдът счита следното:

Видно от приложеното по делото известие за доставяне на лист 11, дружеството жалбоподател е получил за сведение процесното решение на 20.04.2017г. Жалбата до съда е подадена, чрез Община Пловдив на 04.05.2017г.

При така описаното и съобразно съдържанието на подаденото първоначално заявление вх. № 16Ф7311 от 27.10.2016 г. в съвкупната му преценка с приложените към същото документи,  следва изводът на съда, че в случая искането, с което е бил сезиран административният орган /конкретно Главният  Архитект на Община Пловдив/ е за издаване на виза за проектиране по смисъла на чл.140 от ЗУТ.

Това е становището и на самия ответник, който квалифицира образуваното административно производство като такова относно скица-виза за проектиране на инвестиционен проект за УПИ III – 132, ПИ 56784.530.132 от кв.11 – нов по плана на гр.Пловдив.

Съгласно трайно установената съдебна практика характеристиката и предназначението на визата за проектиране я определят като индивидуален административен акт по чл.21 ал.1 от АПК във вр. с чл. 214 ал.1 от ЗУТ, поради което и визата за проектиране подлежи на обжалване по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ /в този смисъл Определение № 15373 от 17.12.2014 г. по адм. д. № 15070 от 2014 на Върховния административен съд, Определение № 15008 от 11.12.2014 г. по адм. д. № 13638/2014 на Върховния административен съд и др./, съответно отказът да бъде издадена същата също съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

В случая, от съдържанието на оспореното пред съда решение на ЕСУТ при Община Пловдив, взето с  Протокол № 11 от 22.03.2017г. се достига до извода, че органът е направил отказ в изложения смисъл, като е приел, че издаването на виза за ПИ с ИД 530.132 по КК на гр.Пловдив е недопустимо.

Вярно, от значение за определяне на даден акт /заповед, решение и т.н./ за индивидуален административен акт по дефиницията на чл.21 АПК е съдържанието и последиците на същия. Без съмнение ЕСУТ е помощен орган на компетентния по закон административен орган и няма самостоятелни функции, приравними на волеизявления по см. на чл.21 АПК. Актът на специализирания консултативен орган е документ, констатиращ дадено предложение за съответствието му с приложими норми. Следва да се съобрази съдържанието и последиците от конкретното решение на ЕСУТ. Но в случая с решението на ЕСУТ е прието, че издаването на виза за ПИ с ИД 530.132 по КК на гр.Пловдив е недопустимо. Т.е. налице е произнасяне по недопустимост на административното производство, без да са налице данни административното производство да е прекратено с изричен  краен акт   предвид квалификацията му като недопустимо. Нещо повече,  по делото няма данни дали решението на ЕСУТ, прието с  Протокол № 45 от 16.11.2016г. е изпратено на Гл.архитект на Община Пловдив за произнасяне, до който именно е отправено заявлението от 27.10.2016г. Такива данни няма и относно второто решение на ЕСУТ, прието с Протокол 11 от 22.03.2017г.

В тази връзка настоящия съдебен състав следва да отбележи, че заявителят не е длъжен да знае дали искането му ще бъде разгледано от ЕСУТ във вр. със срока за произнасяне от гл.архитект, за да обжалва в срок мълчалив отказ на Главния архитект, както би трябвало да е.

В случая, за жалбоподателя, адресат на оспорения отказ,с който на практика се засяга по неблагоприятен начин правната му сфера, няма друг ред за защита на правата му. Това е така, тъй като именно посредством решението на ЕСУТ се слага край на образуваното по негово заявление административно производство, по което няма завършващ краен акт на гл.архитект на Община Пловдив.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е насочена против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, подадена от лице, притежаващо пряк и непосредствен правен интерес, в законоустановения за това 14-дневен срок и като такава жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество e ОСНОВАТЕЛНА.

В настоящето производство и съгласно чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценя дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.

Оспореният отказ е формиран чрез произнасяне на ЕСУТ, като недопустим по искане на дружеството жалбоподател да бъде издадена виза за проектиране на инвестиционен проект по чл.140 от ЗУТ за УПИ III – 132, ПИ 56784.530.132 от кв.11 – нов по плана на гр.Пловдив.

Процесният отказ е подписан от членовете на ЕСУТ, от председателя на ЕСУТ арх.Ю.П.(за Главен архитект на Община Пловдив, съгласно Заповед № 04/20.01.2017г.) и одобрен от зам.кмет ОСУТРСИ Община Пловдив.

Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му, т.е. материалноправните предпоставки, визирани в правната норма.

В производството по реда на чл. 140 от ЗУТ при подадено заявление, с което се иска виза за проектиране, съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗУТ визата се издава от главния архитект на общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36.  Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

В процесния случай отказът за издаване на скица - виза за проектиране на инвестиционен проект, както е посочено от жалбоподателя в заявлението от 27.10.2016 г. и молбата от 07.02.2017г., е направен  с решението на ЕСУТ при Община Пловдив, прието с  Протокол № 45 от 16.11.2016г. и потвърдено с второ решение на ЕСУТ при Община Пловдив, прието с Протокол 11 от 22.03.2017г., като е прието, че издаването на виза е недопустимо.

В изпълнение на разпореждане на Адм. съд Пловдив по адм. дело № 1425/2017г. от страна на ответника в настоящото производство, е постъпило писмо с вх. № 11788 от 29.06.2017г., с приложени документи и в което  изрично е посочено, че към  настоящия момент няма изрично произнасяне от Главния архитект по заявление с вх. № 16Ф7311 от 27.10.2016 г., а само протоколно решение на ЕСУТ.

За пълнота следва да се отбележи, че функциите и компетентността на Главния архитект като орган по чл.140 ал.1 от ЗУТ са различни от функциите му  като председател на ЕСУТ. По делото бе представен Правилник за реда и условията на работа на ОЕСУТ при Община Пловдив, съгласно чл.14 на който Експертният съвет се ръководи  и председателства от Главния архитект на Община Пловдив.  А съгласно чл.15 на същия Главният архитект като председател на ЕСУТ дава становище, обобщава становищата на всичките членове на съвета и предлага проект за решение.

Горните фактически и правни констатации налагат извода, че отказът е издаден от орган, за който липсва съответно установена в закона материална компетентност. При това положение, оспореният административен акт се явява нищожен.

В настоящия случай предметното естество на оспорения административен акт не позволява съдът да реши делото по същество. Съгласно нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, подари което преписката да бъде върната на компетентния административен орган – главен архитект на община Пловдив за произнасяне по заявление вх. № 16Ф7311 от 27.10.2016 г. и молба вх. № 16Ф7311/1 от 07.02.2017 г. на „***“ ЕООД с надлежен акт – издаване на виза или отказ за издаване на виза в зависимост от материалноправните условия и след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случай, съобразно задължението на органа по чл. 35 от АПК.

При този изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски, за заплатено възнаграждение за вещо лице в общ размер на 450 лева и заплатена държавна такса в размер на 50 лева (лист 37). По делото на лист 41 е представено пълномощно за процесуално представителство на жалбоподателя, но не са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение. При това положение, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски общо в размер на 500 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН  Отказ за издаване на виза за проектиране, обективиран в Протокол  № 11 от 22.03.2017г. на ЕСУТ при Община Пловдив.

ИЗПРАЩА административната преписка на Главния архитект на община Пловдив за произнасяне в 2 – месечен срок по заявление вх. № 16Ф7311 от 27.10.2016 г. и молба вх. № 16Ф7311/1 от 07.02.2017 г. на „***“ ЕООД, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Пловдив, да заплати на„***“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – общ.Пловдив, *** направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: