№ 8819
гр. София, 06.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110148895 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на редовна искова молба,
подадена от „Теленор България” ЕАД, с която са предявени допустими установителни
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу С. Т. М.. В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. А., е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила
основателността на исковете. Поради това и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде
изготвен проект за доклад и съдът да се произнесе по доказателствените искания на
ищеца (доколкото само той е направил такива).
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.05.2022 г. от 10:05 часа,
за която дата да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от
съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
2. Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди, че между него и ответника С. Т. М.
бил сключен договор за мобилни услуги от 03.01.2015 г. за мобилен номер **********,
изменен с допълнително споразумение от 05.04.2018 г. Във връзка с този договор
между страните бил сключен договор за лизинг от 04.05.2018 г. на устройство Huawei
Р20 Lite dual black. В исковата молба се сочи, че стандартната цена на устройството
била 869,90 лева, а договорената лизингова цена с избраната програма Тотал – 527,76
лева, както и че отстъпката, която ответницата получила била в размер на 342,14 лева.
Изложено е, че между страните бил сключен и договор за мобилни услуги от
28.01.2018 г. за номер **********. Във връзка с него подписали и договор за лизинг от
04.05.2018 г. на устройство Huawei Mate 10 Lite dual black при лизингова цена от
662,16 лева и стандартна цена на устройството в размер на 869,90 лева. Ищецът
1
поддържа, че отстъпката, която получила С. Т. М. за устройството била в размер на
207,74 лева. Излага, че поради неизпълнение на задълженията на ответника за плащане
на дължимите суми по договорите същите били предсрочно прекратени по нейна вина.
Поради това и на основание т. IV-4 от допълнителното споразумение от 05.04.2018 г.
за нея възникнало задължение да заплати в полза на „Теленор България” ЕАД сумата
274,08 лева – неустойка, формирана по следния начин: 92,46 лева – стойност на три
стандартни абонаментни такси в размер на 30,82 лева и 181,62 лева – част от разликата
между стандартната цена на устройството съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа и общата лизингова цена, съответстваща на
оставащия срок на договора. На основание т. 11 от договора от 28.01.2018 г. за С. Т. М.
възникнало задължение да заплати на ищеца неустойка в размер на 149,73 лева,
формирана, както следва: 62,46 лева – стойност на три месечни абонаментни такси в
размер на 20,82 лева и 87,27 лева - част от разликата между стандартната цена на
устройството съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа и общата лизингова цена, съответстваща на оставащия срок на договора. Въз
основа на подадено от „Теленор България” ЕАД заявление по чл. 410 ГПК в негова
полза срещу С. Т. М. била издадена заповед за изпълнение за посочените вземания по
ч.гр.д. № 46057/ 2020 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав. Тъй като препис
от заповедта бил връчен на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 47
ГПК, съдът указал на дружеството да предяви искове за установяване на вземанията
си. Поради това „Теленор България” ЕАД предявило исковете, предмет на настоящия
процес, с които иска да бъде признато за установено, че ответницата му дължи 274,08
лева – неустойка по т. IV-4 от допълнителното споразумение от 05.04.2018 г.,
формирана по следния начин: 92,46 лева – стойност на три стандартни абонаментни
такси в размер на 30,82 лева и 181,62 лева – част от разликата между стандартната цена
на устройството съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа и общата лизингова цена, съответстваща на оставащия срок на договора; както и
149,73 лева – неустойка по т. 11 от договора от 28.01.2018, формирана, както следва:
62,46 лева – стойност на три месечни абонаментни такси в размер на 20,82 лева и 87,27
лева - част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа и общата лизингова
цена, съответстваща на оставащия срок на договора.
3. Ответникът С. Т. М. чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. А. оспорва предявените искове. Сочи, че договорът за потребление
е сключен при общи условия, с които не е имала възможност да се запознае
предварително и да влияе върху съдържанието им, както и че същият е в нейна вреда и
създава значителна нееквивалентност между правата и задълженията на страните. С
оглед на тези съображения счита, че договорът е нищожен.
3. Доказателствената тежест се разпределя както следва:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че ответникът е поел задължение да заплати посочените неустойки при
прекратяване на договорите поради забава в изпълнението на задълженията й и
размера им; че действието на договорите е прекратено на соченото основание; както и
датата на прекратяване на договорите. В тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнила задълженията си по договорите за заплащане на дължимите суми в срок,
или че е заплатила претендираните неустойки, за което не сочи доказателства.
4. УКАЗВА на ответника да конкретизира твърдението си за нищожност на
договор, като посочи кой договор е нищожен, защо счита, че е сключен в нейна врата и
в какво се изразява нееквивалентността на правата и задълженията на страните.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 46057/ 2020 г., по описа на Софийски районен съд, 51
2
състав.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, и ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този срок не представят писмени доказателства или не
поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл.
238, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3