Определение по дело №96/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 136
Дата: 24 юни 2022 г.
Съдия: Христина Захариева Марева
Дело: 20222001000096
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 136
гр. Бургас, 23.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000096 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на Г.А.С., граждани на
Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, подадена
чрез пълномощника – адв. Ж.П., от Варненска адвокатска колегия и
пълномощника – адв. Д. К. У. от Софийска адвокатска колегия, с която се
обжалва определение № 282 от 10 май 2020 2 година по т. д. № 50 от 2022
година по описа на Бургаски окръжен съд, с което производството по това
дело е прекратено.
Решението се обжалва като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно предвид единственият посочен в определението мотив, а
именно - вписаното на 5-ти април 2022 г. заличаване в търговския регистър
на ответното дружество - „СУПРАМ“ ООД, от който момент съдът е приел,
че дружеството губи своята правосубектност. Поддържа се, че е цитирана
нерелевантна съдебна практика, която е относима към случаи, в които
производството е започнало след заличаване на ответното дружество.
Изтъква се, че в случая т. д. № 50/2022 година по описа на Бургаския
окръжен съд е заведено преди изтичане срока за ликвидация на ответното
дружество и управителят на същото е бил надлежно уведомен с получена от
него нотариална покана в законовия срок относно започналите съдебни
действия срещу представляваното от него дружество. Поддържа се, че съдът е
бил запознат с обстоятелствата, при които заличаването на дружеството е
1
незаконосъобразно, а именно искането за обезпечаване на предявеният иск.
По повод искането за обезпечаване съдът съобразил, че образуването на
производството по спорното вземане е следвало да се вземе предвид при
разпределение на имуществото на ликвидиращото се дружество за заделяне
на имущество в обезпечаване на вземането съгласно чл. 272, ал. 3 ТЗ, без да е
необходимо предявяване на вземането в срока по чл. 272, ал. 1 ТЗ, ако
ликвидаторът е знаел за образуването на производството до извършване на
разпределението.
Твърди се че ликвидаторът Н. П. е представил документ с невярно
съдържание, а именно декларация, че дружеството няма неудовлетворени
кредитори и активите са разпределени, поради което частният жалбоподател
предявил иск по чл. 29 ЗТРРЮЛЛНЦ, с което цели възстановяване на
търговеца за осигуряване възможността за продължаване на действията по
ликвидация и защита интересите си като кредитор на дружеството. Поддържа
се, че производството по така предявеният иск е служебно известно на
съдебния състав - т. д. № 156 от 2022 година на Бургаски окръжен съд, което
производство се явява преюдициално за спора по предявеният иск за
вземането на жалбоподателя като неудовлетворен кредитор.
Изложени са доводи, че кредиторът с предявен иск има правен интерес
да обжалва пред окръжния съд по седалището на дружеството вписването на
заличаването като порочен акт, съгласно чл. 29, ал. 1 и ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ,
което е сторено. При уважаване на този иск заличаването на вписването за
заличаване следва да се извърши съгласно чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ, което ще
възстанови правосубектността на дружеството в ликвидация за извършване на
действията по чл. 273, ал. 2 ТЗ. Изложени са доводи, според които след
уважаване на предявения иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ следва да бъде назначен
нов ликвидатор. Посочва се, че в съдебната практика има противоречие по
въпроса - от кой момент се прекратява юридическата личност на търговското
дружество, но се приема единодушно, че неудовлетворените вземания не се
погасяват с приключването на ликвидацията като за поддържане
правосубектността на търговското дружество не е необходимо да съществува
неразпределено имущество или неудовлетворено вземане, като е достатъчно
да е налице висящ спор относно такова вземане.
Иска се Бургаски апелативен съд да отмени обжалваното определение
2
№ 282 от 10 май 2020 2 година по т. д. № 50 от 2022 година по описа на
Бургаски окръжен съд и да върне делото за продължаване на процесуалните
действия по разглеждане на делото или евентуално производството да бъде
до приключването на спора по търговско дело № 156/2022 година на Бургаски
окръжен съд, образувано по иска на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
Предвид етапа на развитие на производството по т. д. № 50/2022 година
на Бургаски окръжен съд към момента на постановяване на обжалваното
определение за прекратяване липсва основание за извършване на размяна на
съдебни книжа по подадената частна жалба.
Бургаски Апелативен съд намира, че частната жалба е допустима.
Подадена е в установения от чл. 275 ГПК срок срещу определението, което е
обжалваемо на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК като преграждащо
развитието на производството.
Разгледана по съществото си частната жалба е неоснователна предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от Г. А. С., против „С.” ООД
- в ликвидация (предишно наименование «А.С.И.Б.» ООД,), за заплащане на
сумата 541 862 лв., представляваща неизплатена част от неразпределена
печалба според дяловете от 2006г. до смъртта на наследодателя на ищеца –
Кенет Стюарт в общ размер на1 423 625 лв., от която на 03.06.2021г. е била
изплатена сумата 881 763.33 лв., като се търси и законната лихва от момента
на възникване на задължението за заплащане на сумата до окончателното й
изплащане, както и сумата от 37 842 лв., представляваща неправомерно
удържан 5% данък дивидент.
Исковата молба е подадена на 23 февруари 2022 г., като до момента не е
извършена размяна на съдебни книжа и на ответното дружество не е връчван
препис от исковата молба, предвид необходимостта от произнасянето на
първоинстанциониня съд по молбите на жалбоподателя - ищец за
обезпечаване на предявения иск. С постановеното определение № 111 от 24
февруари 2022 г., потвърдено с определение № 62 от 8-ми април 2022 г. по
ч.в.т.д. № 50/2022 г. на БАС и с определение 173 от 22 март 2022 г.,
потвърдено с определение № 71 от 15 април 2022 г. по в.ч.т.д. № 64/2022 г. на
БАС, молбите на жалбоподателя – ищец за обезпечаване на претенцията му
спрямо «С.» ООД – в ликвидация, са оставени без уважение.
3
Видно от данните в публичния Търговски регистър, по отношение на
дружеството – ответник по иска е било открито производство по ликвидация,
като на 29.09.2021 г. е била вписана покана до кредиторите на дружеството да
предявят вземанията си в законния шестмесечен срок, с продължителност до
29.03.2022 г. На 5-ти април 2022 г. е вписано заличаването на дружеството –
ответник, към която дата е отпаднала неговата правосубектност и същото не
би могло да участва като страна в правния спор по т. д. № 50/2022 г. по описа
на БОС. – в този смисъл – Решение № 124 от 26.11.2009 г. по т.д. № 152/ 2009
г. и Решение № 58 от 31.07.2012 г. по т.д. № 49/ 2011 г.
По мнение на болшинстото от настоящия съдебен състав на БАС,
предвид вписаното заличаване на ответното търгоско дружество в Търговския
регистър, производството по т. д. № 50/2022 г. по описа на БОС по
предявения спрямо това дружество иск е недопустимо. От датата на вписване
на заличаването му – 5-ти април 2022 г., същият е загубил своята
правосубектност и възможността да бъде страна в процеса е отпаднала.
Наличието й представлява абсолютна процесуални предпоставки за
допустимостта на съдебното производство, за която съдът следи служебно.
Евентуалното уважаване на предявен на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, би
довело до възстановяване на правосубектността на ответното търговско
дружество, но съгласно задължителните указания по т. ІІІ от Тълкувателно
решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, влязлото в сила решение по
чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ ще същото има действие само занапред – в този смисъл
Решение № 192 от 01.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2627/2014 г. ТК Второ ТО,
докладчик съдията К. Е..
Абсолютна процесуална предпоставка за предявения иск е и наличието
на правен интерес, какъвто липсва предвид извършеното от ликвидатора
разпределение на имуществто на дружеството по чл. 271 ТЗ, като няма данни
по ликвидаторът да е бил известен за претенцията на жалбподателя в срока по
чл. 272, ал. 2 ТЗ нито чрез предявяване на вземането пред ликвидатора, нито
чрез уведомяването му относно повдигнатия пред съда правен спор – предмет
на производството по т. д. № 50/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 282 от 10 май 2020 2 година по т. д.
№ 50 от 2022 година по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5