О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/18.05.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито заседание,
проведено на осемнадесети май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 184 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: Я.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу
ОТВЕТНИК: Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от
Главния прокурор на РБ Сотир Цацаров
В изпълнение на чл. 127 ал.4 от ГПК,
ищецът посочва следната си банкова
сметка, ***: IBAN: ***,
BIC: ***, като взе предвид, че в рамките на
предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е депозирал
отговор на исковата молба, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК, производството
по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
По
предварителните въпроси:
В отговора на исковата молба ответникът прави
възражение за недопустимост на производството, като излага следните основания:
Твърди, че с влязло в сила решение от
29.05.2014 г. на PC - Варна по гр. дело № 2321/13 г. на ищеца било присъдено
обезщетение за вредите, за които търси репарации и с настоящия иск, а именно:
стрес, тревога, притеснение, несигурност, срив в психиката, депресивно
разстройство и два суицидни опита по повод на търпене МН „Задържане под
стража" в периода 21.11.04 г. -13.09.2005 г. Съдът бил приел, отчитайки
практиката на ВКС, че размерът следвало да бъде определен глобално и го бил
присъдил именно като отчел обстоятелството, че в този период ищецът търпял
мярка по друго досъдебно производство - СД № 1166/04 г.
Твърди още, че на 23.01.2018 г. Я.И.Б. бил
депозирал и иск в Окръжен съд -гр. Варна срещу Прокуратурата Р България с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ по повод на воденото срещу него
наказателно производство - по ДП /СД/ № 1166/03 г. по описа на ОСлО - ОП -
Варна и образуваното по него НОХД № 726/06 г. и НОХД № 1918/06 г. по описа на
ОС - Варна, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, с която търсел
обезщетение за неимуществени вреди, изложени и по настоящото дело. По нея в ОС
- Варна било образувано гр.дело№ 208/2018 г. Твърди, че тъй като страните по гр.
дело № 2321/2013 г. по описа на PC - Варна, и настоящото били същите, правното
основание на исковете по тях и по настоящото дело било идентично и по двете и
било налице пълно обективно и субективно тъждество между правото, предмета на
силата на присъдено нещо по гр.дело № 2321/13 г. по описа на PC - Варна и
предмета на настоящото дело с оглед разпоредбата на чл. 299, ал. 1 и 2 от ГПК и
искът в частта му за възмездяване на причинени неимуществени вреди бил
недопустим.
Поради идентичността на страните и претенцията
- по гр.дело № 208/18 г. по описа на ОС - Варна и тази по настоящото дело,
сочи, че били налице и условията на чл. 126 от ГПК.
Сочи, че Прокуратурата на Р България не била
процесуално легитимирана да отговаря за вреди причинени на ищеца от условията в
ареста. Освен, че в случая не били налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 1
от ЗОДОВ, условията в ареста по време на изпълнение на мярката за неотклонение
„задържане под стража" били под контрола на ГД „ИН" към Министерство
на Правосъдието и претенциите за възникнали вреди не следвало да се отправят
към Прокуратурата.
Така направените възражения за недопустимост,
настоящият състав намира за неоснователни на този етап, поради следните
съображения:
На първо място към отговора са представени
копие на решение No 2833 / 29.05.2014г., постановено по
гр.д. 2321 / 2013г. постановено по описа на ВРС, както и решението на ВОС по
в.гр.д. 1758 /2014г., с което е частично отменено постановеното решение на ВРС,
а също в копие е и Определението на ВКС, с което не е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение. Видно е от приложените материали, които съдът
служебно провери и в електронната деловодна система, както и в сайта на ВКС, че
воденото от ищеца Я.Б. производство по гр.д. 2321/2013г. на ВРС е за
претендирани от него неимуществени вреди в резултат на несправедливо воденото
срещу него наказателно производство – сл. д. No 1195
/ 2005г. по описа на ОСл.С –Варна и за което е оправдан с присъда по НОХД No 5967
/ 2006г. на ВРС. Предметът е съвсем различен от претенцията за обезщетение,
заявена за разглеждане по настоящото дело, а именно искане за обезщетение на
неимуществени вреди, настъпили във връзка със сл. д. 1166 /2004г. по описа на
ОСл.С –Варна, по което е постановена мярката за неотконение „задържане под
стража“.
Не е налице идентичност между гр.д. 208 /
2018г. по описа на ВОС и настоящото производство, нито основание за
прекратяване на настоящото производство на основание чл. 126 ГПК. След изготвената
служебна справка, която се приложи по делото, исковата молба по гр.д. 208
/2018г. по описа ВОС е депозирана на 23.01.2018г., а исковата молба по
настоящото дело на 22.01.2018г., т.е. настоящото производство се явява
предхождащо това по гр.д. 208/ 2018г. на ВОС и като такова не би подлежало на
прекратяване дори и при констатирана идентичност. Отделно, предмет на
разглеждане по гр.д. 208/ 2018г. на ВОС е иск с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, предявен от ищеца Я. Божинова срещу
Прокуратурата на Република България, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 60 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на неправомерното му привличане като
обвиняем по сл.
д.№ 1166/2004г. по описа на ОСС – Варна за извършшени тежки
умишлени престъпления по чл.116 вр.чл.18 ал.1 от НК и по чл.354а ал.3 от НК и като подсъдим
по НОХД № 726/2006г. по описа на
ВОС, НОХД № 1918/2007г. на ВОС и ВНОХД № 454/2007г. на ВАпС, НОХД №
1087/2007г. на ВОС, ВНОХД № 90/2009г. на ВАпС и КНД №
539/2009г. на ВКС, ВНОХД № 163/2010г. на БАпС и КНД №
1961/2011г. на ВКС и по ВНОХД № 26/2017г. на БАпС и по КНД
№ 1853/2012г. на ВКС – Второ НО, приключено с решение № 540/23.01.2013г., с
което е бил оправдан по обвинението по чл.116 вр.чл.18 ал.1 от НК, както и с оглед незачитане на
неправомерното му задържане му под стража за периода от 20.11.2004г. до 04.04.2006г., поради потвърждане на
23.01.2013г. на оправдателната присъда по НОХД № 1087/2007г. по описа на ВОС,
като сумата се претендира и с оглед нарушаване на правото на разглеждане на
делото в разумни срокове с твърдения за нарушения по чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК. Предмет на разглеждане в настоящото производство с оглед на макар и
противоречивите твърдения на ищеца и отправеното искане, е съвсем различна претенция
за репариране на неимуществени вреди – на различно основание, както и претенция
за имуществени вреди, която не е заявена по гр.д. 208 / 2018г. на ВОС.
В тази връзка съдът
съобрази, че по реда на чл.2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря
самостоятелно за вреди само в случаите, когато задържането под стража
е изрично отменено като незаконно, независимо от начина на развитие на
наказателното производство. Ако, обаче, мярката за неотклонение не е била
отменена като незаконна, но лицето е оправдано или наказателното производство е
прекратено, държавата отговаря по реда на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ и обезщетението
за причинените от незаконното обвинение неимуществени вреди обхваща и
вредите от задържането под стража. Субекти на тази отговорност могат да бъдат
само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и подържат обвинения за
престъпления от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република
България.
С оглед на гореизложеното и предвид
възраженията на ответника, съдът констатира на този етап, отново нередовност на
исковата молба в частта за репариране на неимуществените вреди, която следва да
бъде отстранена в предоставения от съда срок, доколкото ищецът е изложил
противоречиви твърдения - твърди едновременно,
че мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него е отменена, като
насочва иска си срещу Прокуратурата, което сочи на иск по чл. 2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ, подсъден на гражданските съдилища. В последната уточнителна молба в
изложението на фактическите обстоятелства се съдържат и твърдения за лошите
условия, при които е търпял наложената му мярка, като искането е за репариране
на вреди именно в резултат на тези условия, а искът е насочен срещу
Прокуратурата, а не срещу ГД“ИН“, като в този случай не е предявен и пред
надлежния административен съд, който би бил компетентен в този случай по иск с
правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, съобразно възприетото разрешение по т.8
от Тълкувателно постановление № 2/14г.от 19.05.15г.на ОСГК на ВКС и на Първа и
Втора колегии на ВАС.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
УКАЗВА
на ищеца в седемдневен срок от получаване на настоящото определение с писмена
молба с препис за ответната страна: да отстрани противоречията в
обстоятелствената част по иска си за репариране на неимуществени вреди и
петитума, като посочи изрично дали се основава на твърденията за лоши условия
при търпене на мярката за неотклонение, като в този случай дали твърди, че лошите
условия на изтърпяване се дължат на действията или бездействията на служители
на Прокуратурата или на ГД „ИН“ и срещу кого насочва иска си в този случай, или претенцията е за репариране на
неумуществени вреди в резултат на наложената мярка за неотклонение „задържане
под стража“, която е била отменена, като незаконосъобразна, без значение на
развитието на досъдебното и съдебно производство, като конкретизира в тази
връзка твърденията си за датата, на която е отменена като
незаконосъобразна.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че в случай, че не
изпълни разпореждането на съда и не направи уточненията по –горе, то съдът ще
наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждане, както и ще остави
производството по делото без движение за изпълнение на указанията.
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
21.06.2018г. от 10:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание
чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ
ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди, че бил привлечен в качеството на
обвиняем на 21.11.2004г. по Следствено дело № 1166 / 04г. по описа на Окръжна
следствена служба - гр.Варна, прокурорска преписка № 3994 / 04г. по описа на
Варненска ОП, за престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 пр.1, т.9 вр. чл. 20 ал.2 вр.
чл.18 ал.1 и по чл. 354А ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК.
Сочи, че на 14.04.2006г. Варненска окръжна
прокуратура внесла във Варненски окръжен съд обвинителен акт срещу него за
извършено престъпления по чл. 116 ал.1 т.6 пр.1, т.9 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл.18
ал.1 и по чл. 354А ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК.
В резултат на това било образувано първото от
поредица наказателни дела - НОХД № 726 / 06 по описа на Варненски ОС и били проведени
заседания по НОХД № 1918 / 2006г. по описа на Варненски ОС, ВНОХД №454 / 2007
г. по описа на Варненски АС, НОХД 1087 / 2008г. по описа на Варненски ОС, ВНОХД
№ 90 / 2009г. по описа на Варненски АС, КНД № 539 / 2009г. по описа на 03 НО на
ВКС, ВНОХД № 163 / 2010г. по описа на Бургаски АС, КНД № 1961 / 2010г. по описа
на 03 НО на ВКС, ВНОХД № 26 / 2012г. по описа на Бургаски АС и КНД 1853 / 2012
г. по описа на 02 НО на ВКС, в които било проведено разследване по изложените в
обвинителния акт на прокуратурата твърдения за извършени от него престъпления.
След извършване на всички необходими
процесуални действия от три първоинстанционни съдебни състава, четири въззивни
състава и три касационни съдебни състава на 23.01.2013г. било постановено
окончателно съдебно решение по КНД 1853 / 2012 г. по описа на 2-ро НО на ВКС, с
което била потвърдена изцяло оправдателната присъда постановена от състав на
Варненски окръжен съд по НОХД 1087 / 2008г. по описа на същия. Оправдателната
присъда постановена по НОХД 1087 / 2008г. по описа на състав на Варненски
окръжен съд влязла в законна сила от 23.01.2013г.
Твърди, че в резултат на незаконосъобразните
действия на Прокуратурата му били причинени имуществени и неимуществени вреди,
които репариране претендира. Излага следната фактология, на която основава
претенциите си:
По претенцията за обезщетение на имуществени
вреди:
Именно в резултат на неправомерните действия
на ответника - Прокуратурата на Република България, а именно повдигането и
поддържането на незаконосъобразно обвинение срещу него за престъпления, които
той не бил извършил, за същия се породила нуждата от ангажирането
на адвокатска защита, в резултат на което той претърпял имуществени вреди,
представляващи изплатения хонорар за процесуално представителство и защита в
съдебните процеси пред всички съдебни инстанции, съответно:
1/ по НОХД № 726 / 06 по описа на ВОС, ищецът възложил защитата си на
адвокат Е.И. от САК, Адвокатско дружество „ И. *** и адвокат Юлиан Георгиев от
Варненска АК. За подготовка на защитата, същите се запознали с материалите по
Следствено дело № 1166 / 04г. по описа на ОСС Варна, както и материалите по
самото дело. Били прослушани записите от прилаганите СРС, запознали се с
протоколите за изготвените записи с прилагане на СРС. След предоставяне на
копия от доказателствата по следственото дело ( 5 тома) , същите били подложени
на задълбочен анализ и проверка. Защитата на ищеца участвала в проведеното на
18.09.2006г. съдебно заседание по делото. С определение от същата дата,
съдебният състав установил допуснати съществени нарушение на процесуалните
правила, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимите и върнал делото
на ВОП за отстраняване им. За организиране на защитата си ищецът сключил с
Адвокатско дружество „И. и Недялков“ договор за правна помощ, защита и
процесуално представителство, приложен по описаното по-горе наказателно дело,
като заплатил в брой на основание чл. 13 ал.1 т.4 и т.5 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за МРАВ адвокатско възнаграждение на основание Анекс №1 към
договора в размер на 1000 ( хиляда ) лева и Анекс №2 към същия договор в размер
на 2500 (две хиляди и петстотин) лева или общо в размер на 3500 (три хиляди и
петстотин) лева.
2/ по
НОХД № 1918 / 2006г. по описа на ВОС:
След опит да бъдат отстранени допуснатите от
наблюдаващия прокурор от ВОП груби процесуални нарушения, същата внесла отново
обвинителния акт срещу ищеца, за което било образувано НОХД № 1918 / 2006г. по
описа на ВОС. Защитата в наказателното производство се осъществявала от адвокат
Е.И. от САК, Адвокатско дружество „ И. *** и адвокат Юлиан Георгиев от
Варненска АК. В процеса на провеждане на съдебното следствие били проведени над
13 открити съдебни заседания, по време на които били разпитани много свидетели,
били изслушани отново изготвените в процеса на разследване множество
експертизи, били назначени нови такива, били изслушани записите от прилаганите
СРС. В резултат на тази задълбочена работа на защитата били установени фрапиращи
нарушения при събирането на доказателства и нарушения на НПК като цяло. Били
установено, че в протоколите за изготвените записи от прилагане на СРС имало
добавяни цели пасажи от думи, които не съществували в записа, а разговори,
които били в полза на подсъдимите и били регистрирани от СРС не били отразени.
В резултат на анализа на събраните, както по следственото дело доказателства,
така и тези събрани по време на съдебното следствие съдът постановил своята
Присъда № 89 / 20.09.2007г., с която Я.Б. бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение по чл. 116 ал.1 т.6 пр.1, т.9 вр. чл. 20 ал.2 вр.
чл.18 ал.1 от НК и бил осъден по второто обвинение - по чл. 354А ал.1 вр. чл.20
ал.2 НК, независимо, че не били събрани достатъчно доказателства за вината му.
Ищецът не останал доволен от осъдителната част на така определената присъда,
тъй като същата не отразявала обективната действителност и истината, което
довело до изготвянето и депозирането от защитата му на въззивна жалба срещу
присъдата. Независимо от събраните от съда доказателства, недоволна от
оправдателната част на тази присъда останал и представителят на Варненска
окръжна прокуратура, която в определения срок депозирала протест с искане за
отмяна на присъдата.
За организиране и осъществяване на защитата
си ищецът сключил с Адвокатско дружество „ И. и Недялков“ Анекс №3 към договор
за правна помощ, защита и процесуално представителство по описаното по-горе
наказателно дело НОХД № 726 / 06 по описа на ВОС, като заплатил в брой на
основание чл. 13 ал.1 т.4 и т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ сумата от
3500 лева.
3/
по ВНОХД №454 / 2007 г. по описа на Варненски Апелативен съд:
В резултат на подадения от ВОП протест и
въззивната жалба на защитата на ищеца пред Варненски Апелативен съд било
образувано ВНОХД №454 / 2007 г. За организиране на защита пред въззивната
инстанция, анализа на събраните до този момент доказателства, възраженията на
прокурора от Варненска окръжна прокуратура, изложени в депозирания протест и съпоставянето
им в цялост и поотделно се наложило преглед на всички събрани до момента
материали - 5 тома от следственото дело, 3 тома от НОХД № 1918 / 2006г. по
описа на Варненски ОС, протоколите от съдебни заседания, изготвените
експертизи, заключенията на вещите лица и техните показания пред съда. В
резултат на това, представената пред съда защитна пледоария и след проведено на
16.05.2008г. съдебно заседание, Варненски апелативен съд постановил Решение №
108 / 18.06.2008г., с което отменил обжалваната присъда и върнал делото на
Варненски ОС за разглеждане от друг съдебен състав.
За организиране и осъществяване на защитата
си по ВНОХД №454 / 2007 г. по описа на Варненски АС, ищецът Я.Б. сключил с
Адвокатско дружество „И. и Недялков“ Анекс №4 към договор за правна помощ,
защита и процесуално представителство, приложен по НОХД № 726 / 06 по описа на
Варненски ОС, като заплатил в брой на основание чл. 13 ал.1 т.4 и т.5 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ сумата от 3500 лева.
4/
по НОХД 1087 / 2008г. по описа на ВОС:
В изпълнение на решението на Варненски
апелативен съд, постановено по ВНОХД №454 / 2007 г. пред Варненски окръжен съд
било образувано НОХД 1087 / 2008г. по описа на ВОС. С цел разкриване на
обективната истина и изпълнение на указанията, дадени с цитираното по-горе
решение на ВАпС, били проведени повече от 6 съдебни заседания, като всички
действия по разследването в съдебната фаза били повторени, били изслушани
експертизите, били разпитани всички възможни свидетели. В резултат на цялостната
работа на защитата, след представянето пред съда на една задълбочена и
основаваща се на анализа на събраните по делото доказателствата и изготвените
експертизи пледоария, съдът постановил Присъда от 15.01.2009г., с която признал
ищеца Я.Б. за невиновен и по двете повдигнати му обвинения. За постигане на
този резултат се наложило отново да се анализират по отделно и в тяхната
съвкупност всички събрани доказателства, новопостъпилите такива, указанията на
въззивната инстанция, както и всички относими към делото и важни за защитата
факти и обстоятелства. Наблюдаващият прокурор, представител на ВОП отново
останал недоволен от така постановената присъда и в определения от съда срок
подал протест пред горната инстанция с искане за втори път присъдата да бъде
подложена на въззивна проверка. За организиране и осъществяване на защитата си
по НОХД №1087 / 2008 г. по описа на Варненски ОС, Я.Б. сключил с Адвокатско
дружество „И. и Недялков“ Анекс №5 към договор за правна помощ, защита и
процесуално представителство, приложен по НОХД № 726 / 06 по описа на ВОС, като
заплатил в брой на основание чл. 13 ал.1 т.4 и т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г
за МРАВ сумата от 3500 лева.
5/
по ВНОХД № 90 / 2009г. по описа на Варненски Апелативен съд:
Производството пред Варненски Апелативен съд
било образувано по протест на наблюдаващия прокурор от ВОП и поддържан изцяло
от представителя на Варненска апелативна прокуратура. За организиране на
защитата си и процесуално представителство по делото били ангажирани адвокат Е.И.
от САК, Адвокатско дружество „И. *** и адвокат Юлиан Георгиев от Варненска АК.
По делото било проведено едно открито СЗ на 15.05.2009г., в което представителят
на Варненска АП поискал от съда да отмени изцяло постановената оправдателна
присъда на ищеца, независимо, че в производството пред въззивната инстанция за
втори път Прокуратурата на РБ не представила нови или сериозни доказателства,
въз основа на които да поиска и убеди съда да постанови осъдителни присъди по
две толкова тежки обвинения. След проведеното въззивно съдебно следствие и
анализ на събраните до този момент доказателства по всички дела, състав на
Варненски апелативен съд постановил Решение от 01.07.2009г. по ВНОХД № 90 /
2009г. по описа на Варненски Апелативен съд, с което потвърдил изцяло Присъда
от 15.01.2009г., постановена по НОХД 1087 / 2008г. по описа на Варненски ОС.
Недоволен от това решение останал представителят на Варненска АП, която внесла
касационен протест срещу решението с искане за неговата отмяна или признаването
на ищеца за виновен и по двете обвинения.
За организиране на защитата си пред Варненски
АпС, процесуално представителство и защита, Я.Б. сключил с Адвокатско дружество
„И. и Недялков“ Анекс №6 към договор за правна помощ, защита и процесуално
представителство, приложен по НОХД № 726 / 06 по описа на Варненски ОС, като
заплатил в брой на основание чл. 13 ал.1 т.4 и т.5 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за МРАВ сумата от 3500 лева.
6/
по КНД № 539 / 2009г. по описа на 3-то НО на ВКС:
Производството по
КНД № 539 / 2009г. по описа на 3-то НО на ВКС, било образувано по касационен
протест на Варненска АП. Пред касационната инстанция било проведено едно
съдебно заседание ( 24.11.2009г.), по време на което представителят на ВКП
поддържал внесения от Варненска АП протест, независимо, че два
първоинстанционни състава и два въззивни състава, до момента не открили в
приложените към следственото дело, а и от събраните по време на съдебното
следствие пред тях достатъчно доказателства да постановят осъдителна присъда,
както по по-тежкото обвинение по чл. 116 ал.1 т.6 пр.1, т.9 вр. чл. 20 ал.2 вр.
чл.18 ал.1 от НК, така и по обвинението по чл. 354А ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК,
независимо, че имали такава процесуална възможност. Състав на 3-то Наказателно
отделение на Върховния касационен съд също не открил основание и достатъчно
доказателства за вината на ищеца, но със своето Решение
№ 516 / 16.12.2009г. върнал делото на въззивната инстанция за отстраняване на
допуснати отстраними процесуални нарушения. Предвид сложността и обема на
делото и за организиране на защитата си Я.Б. сключил с Адвокатско дружество „И.
и Недялков“ Анекс № 7 към договор за правна помощ, защита и процесуално
представителство, приложен по НОХД № 726 / 06 по описа на Варненски ОС, като
заплатил в брой на основание чл. 13 ал.1 т.4 и т.5 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за МРАВ сумата от 3500 лева.
7/ по
ВНОХД № 163 / 2010г. по описа на Бургаски Апелативен съд:
Производството пред Бургаски Апелативен съд
било открито след отвод на състав на Варненски Апелативен съд, пред който било
образувано ВНОХД № 6 / 2010г. по описа на същия след връщането на делото от ВКС
с конкретни указания. След две заседания проведени по ВНОХД №6 / 2010г. състава
на Варненски ОС установил, че била налице процесуална пречка за разглеждане на
делото пред Варненски ОС, поради което делото било прехвърлено за разглеждане и
произнасяне от състав на Бургаски АС. Производството пред Бургаски АС се
провело в две съдебни заседания - на 09.11.2010г. и на 22.02.2011г., като и в
двете представителят на Прокуратурата на Република България в лицето на Прокурор
от Бургаска АП настоявал въззивната инстанция да отмени оправдателната присъда,
постановена спрямо Я.Б. и отново не представили никакви нови доказателства,
които да променят изводите за невиновност на ищеца, установени от 6 съдебни
състава в три съдебни инстанции. Със свое Решение №27 / 02.05.2011г.,
постановено по ВНОХД № 163 / 2010г. по описа на Бургаски АС състав на същия
потвърдил изцяло оправдателната присъда, постановена по НОХД 1087 / 2008г. по
описа на Варненски ОС. Независимо, че представителите на Прокуратурата на Република
България не представили нови доказателства, които да доведат до промяна на
решението на съда, отново се възползвали от правото си да депозират касационен
протест и да поискат решението на въззивната инстанция да бъде подложено на
касационна проверка. Предвид сложността на делото, натрупаните до този момент
доказателства и най-вече постигнатия до момента резултат от защитата, ищецът ангажирал
отново адвокат Е.И. от Адвокатско дружество „И. и Недялков“ да го представлява
и защитава по делото, като за целта сключили Анекс №8 към договор за правна
помощ, защита и процесуално представителство, приложен по НОХД № 726 / 06 по
описа на Варненски ОС и заплатил в брой на основание чл. 13 ал.1 т.4 и т.5 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ сумата от 3500 лева за тази услуга.
8/
по КНД № 1961 / 2010г. по описа на 3-то НО на ВКС:
Производството пред 3-то Наказателно
отделение на ВКС било образувано по протест на Прокурор от Бургаска АП. Протестът
на Бургаска АП бил поддържан от Прокурора от Върховна касационна прокуратура,
като искането и този път било за отмяна Решението на Бургаски АС. По делото
били проведени две съдебни заседания, в които ищецът Б. бил представляван от
защитниците си адвокат Е.И. от САК, Адвокатско дружество „И. *** и адвокат
Юлиан Георгиев от Варненска АК. Пред
съдебния състав било защитено възражението за неоснователност на изложените в
касационния протест доводи, липсата на доказателства относно виновността на
ищеца, както и наличието на доказателства оневиняващи го по един ясен и
безспорен начин. За втори път касационната инстанция не намерила основание и
доказателства да промени решението си относно виновността на ищеца и със свое
Решение № 518 / 19.01.2012г. върнала делото за разглеждане от нов състав на
Бургаски АС. За защитата си пред ВКС Я.Б., сключил Анекс №9 към договор за
правна помощ, защита и процесуално представителство, приложен по НОХД № 726 /
06 по описа на Варненски ОС и заплатил в брой на основание чл. 13 ал.1 т.4 и т.5
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за МРАВ сумата от 3500 лева за тази услуга.
9/ по
ВНОХД № 26 / 2012г. по описа на Бургаски АС:
С производството по ВНОХД № 26 / 2012г. по
описа на Бургаски АС, Прокуратурата на Република България за четвърти път
поискала въззивна проверка и отмяна на оправдателната присъда на Я.Б.,
постановена по повдигнатото му обвинение по по чл. 116 ал.1 т.6 пр.1, т.9 вр.
чл. 20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК, и за трети път по обвинението по чл. 354А
ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК. Както и до този момент представителите на Прокуратурата
на Република България отново не представили нови доказателства и не поискали
събирането от съда на нови такива, въз основа на които да поискат от съда да
промени изводите си относно невиновността на Я.Б. и по двете повдигнати му
обвинения. Производството пред Бургаския АС се провело в едно съдебно заседание
на 27.02.2012г., след което на 17.07.2012г. съдът постановил своето Решение №
41. За четвърти път въззивната инстанция отхвърлила възраженията на Прокуратурата
за отмяна на постановената оправдателна присъда. След постановяването на
решението делото било изпратено за касационна проверка след подаден касационен
протест от страна на Прокурор от Бургаска АП. За процесуалното си
представителство по делото Б., сключил Анекс №10 към договор за правна помощ,
защита и процесуално представителство, приложен по НОХД № 726 / 06 по описа на
Варненски ОС и заплатил в брой на основание чл. 13 ал.1 т.4 и т.5 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за МРАВ сумата от 3500 лева за тази услуга.
10/ по
КНД 1853 / 2012 г. по описа на 2-ро НО на ВКС:
Образуваното по касационен протест на
Бургаска апелативна прокуратура касационно производство по КНД 1853 / 2012 г.
по описа на 2-ро НО на ВКС се провело в едно съдебно заседание на 07.12.2012г. Представителят
на ВКП поддържал внесения протест, независимо, че същият не съдържал никакви
конкретни искания, не се сочели нови касационни основания или някакви
нововъзникнали доказателства, които да променят извода за невиновност на Я.Б..
Предвид това, че това била последна възможност за касационна проверка на
оправдателната присъда, постановена по НОХД №1087 / 08г. по описа на Варненски
ОС защитата представила пред съдебния състав цялостен анализ на доказателствата,
събрани пред всички съдебни състави от всички съдебни инстанции до момента.
Анализът съдържал ретроспекция на всички ПСД, доказателства, свидетелски
показания, експертизи, заключения на вещи лица, записи на СРС, събрани в
наказателния процес от 20.11.2004г. до 07.12.2012г., тяхната оценка по отделно
и преценката им в цялата съвкупност от доказателствения материал. За
изготвянето на този анализ защитата отново трябвало да прегледа материалите,
събрани в над 10 тома. Поради огромния обем от работа, поради сложността на
делото и тежестта на обвиненията от една страна, а от друга възможността
последната инстанция на ВКС да промени решението си и да постанови осъдителна
присъда като последна инстанция, наложили отделянето на много време и труд за
подготовка на защитата за последното касационно разглеждане на делото.
Вземайки
в предвид огромния обем от работа, която трябвало да се свърши за да бъде
организирана защитата на Б., между него и Адвокатско дружество „И. и Недялков“
бил сключен нов договор за правна помощ, процесуално представителство и защита
с № 0377926 (лист 16) от КНД 1853 / 2012 г. по описа на 2-ро НО на ВКС, където
същият заплатил в брой на основание чл. 13 ал.1 т.4 и т.5 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за МРАВ сумата от 10 000 лева.
По претенцията за обезщетение на неимуществени
вреди:
Ищецът Я.Б. твърди, че бил задържан на
20.11.2004г. по Следствено дело № 1166 / 2004г. по описа на ОСС - Варна от следовател
от същата. Впоследствие с определение на Варненски окръжен съд, постановено по
ВНЧД № 1840 / 2004г. било уважено искане на прокурор от Варненска окръжна
прокуратура за вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража" и същият бил
задържан в следствения арест на ОСС Варна. Съгласно писмо регистрационен № 888/13.09.2005г.
на ОЗ „СА" - Варна Я.Б. бил задържан в ареста на ОСС Варна в периода
21.11.2004г. до 13.09.2005г., когато бил преведен в Затвора - Варна. Поради
влошеното му здравословно състояние - протрахирана депресивна реакция, криза и
психотравма, водеща до два суицидни опита, същият бил преместен на 04.04.2006г.
за прилагане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ и наблюдение от
лекарите на психиатричната болница за лечение на затворници в затвора Ловеч. Прилагането
на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане по стража“ било прекратено на
28.12.2016г., след определение на Варненски апелативен съд, с което същата била
променена в „Гаранция в пари“ в размер на 2 000 лв.
От момента на задържането му - 20.11.2004г.
до момента на влизането в сила на определението на ВАС - 28.12.2006г. ищецът и неговата защита направили
многократни опити да поискат от съда прилагането на по-лека мярка за
неотклонение, позовавайки се на влошено психическо здраве на ищеца и реалната
опасност от настъпването на непоправими последици за неговото здраве и живот. Спрямо ищецът се прилагала най-тежката мярка
за неотклонение независимо, че изготвените съдебно-медицински експертизи показали
ясно необходимостта от промяна на мярката за неотклонение. Наблюдаващият
прокурор упорито и неоснователно продължавал да твърди пред съдебните състави,
че „Задържането под стража" била единствената, правилна и законосъобразна
мярка за неотклонение, която трябвало да се прилага спрямо задържания. След
осем години и два месеца съдебни заседания и изводи на съда, обективирани във
влязъл в сила съдебен акт, които коренно се различавали от тези на наблюдаващия
прокурор станало ясно, че упоритото прилагане на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо Я.Б. било не само незаконосъобразно, но се
превърнало и в средство за недопустима репресия спрямо ищеца. В периода на
прилагането спрямо него на МНО, същият е бил задържан в килия с ограничен
достъп до слънчева светлина, чист въздух, здравословна храна, в среда,
изпълнена с насекоми, носители на заразни и паразитни болести, без санитарен
възел, където човешките екскременти се събирали в метални съдове и без елементарни
хигиенни условия. Липсата на елементарни хигиенни условия в килиите,
изключително лошата и некачествена храна, липсата на дневна светлина,
ограничените контакти, постоянната опасност да бъде посегнато на здравето или
живота му от други задържани лица, довело ищеца до състояние на страдание и
унижение, което се било отразило върху психическото му здраве. Тези условия
били не само унизителни, но и опасни за физическото и психическо здраве на
задържаните лица. Поради това, че прилаганата спрямо ищеца мярка за
неотклонение продължила за период, който надхвърлял многократно разумните
срокове за прилагане, Я.Б. бил принуден да търпи много дълго време изключително
лошите хигиенно - битови условия, които не покривали минимални стандарти за
живот на лица, задържани против волята им. Вследствие на описаните по-горе лоши
условия по време на задържането му същият бил отслабнал до нива, които можели да
бъдат определени като опасни за здравето. Общуването с близки роднини и
приятели било ограничено, което също повлияло върху ескалирането на
депресивното му състояние и суицидните опити, които правил. Всички тези
негативни последици върху психическото и физическото му здраве били пряка
последица от условията при прилагане на задържането му под стража.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който
заявява, че искът е недопустим, като възраженията за недопустимост
съдът обсъди по-горе при съобразяване на предварителните въпроси, евентуално
неоснователен - прави и възражение за
изтекла погасителна давност, както по иска за главници, така и за частично за
лихви, както оспорва в евентуалност размера на търсеното
обезщетение.
Оспорва иска за причинени неимуществени вреди
като прекомерен, несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна
практика.
Твърдените
причинени отрицателни последици не се отличавали нито по вид, нито по
интензитет от тези, които би причинило което и да било наказателно
производство, водено и за най-леко наказуемото деяние - страх и притеснение да
не бъде осъден несправедливо.
Нямало посочени конкретни увреждания /особено
с оглед твърденията за увреждане на физическото състояние/. Твърди, че
доколкото към момента на започването и воденето на наказателното преследване по
СД № 1166/04 по описа на ОСлО - ОП - Варна, срещу ищеца се водили и други
такива, и то за тежки умишлени престъпления, твърдените отрицателни последици не
били резултат единствено и само в резултат на воденото преследване по СД №
1166/04 г.
Ответникът сочи, че след 20.11.2004 г. срещу ищеца се водили наказателни
производства и за извършени на 20.05.04 г. престъпление по чл. 339 от НК, за
извършено на 31.05.2003 г. престъпление по чл. 215 от НК. Към 20.11.2004 г.
ищецът е бил осъждан за извършено на 06.12.01 г. престъпление по чл. 346 от ,
вр. чл. 18/1/ от НК, за извършено на 05.07.2004 г. престъпление по чл. 325, ал.
1 от НК и за извършено на 01.08.2004 г. престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК.
Ищецът се намирал в ареста от 21.11.2004 г. до
13.09.2005 г., а твърдял и търсел обезщетение за причинени вреди там до
28.12.06 г. Не бил обосновал претенцията си - как и какви негативни последици
търпял в ареста след 13.09.2005г., т.к. с влязло в сила решения по гр.дело №
2321/13 г. по описа на PC -Варна, по което било извършена СП, било установено,
че към 29.05.2014 г. у ищеца не било налице каквото й да е депресивно
разстройство или друго увреждане на психическото състояние на ищеца и не били
представени доказателства за промяна или влошаване на същото след тази дата.
Оспорва изцяло и претенцията за причинени
имуществени вреди. Твърди, че не било представено доказателство за сключен
договор за правна помощ между ищеца и АД „И. и Недялков" по ДП /СД/ №
1166/04 г. и/или НОХД 726/06 г. и НОХД № 1918/06 г. - и двете по описа на ОС -
Варна, оформени, съобразно изискванията на Закона за адвокатурата, Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за МРАВ, във вид и форма, одобрени и прилагани от САК. Оспорва
достоверността на датите на представените с исковата молба анекси към договор
за правна помощ и твърди, че ищецът не бил заплатил посочените в тях суми. От
представените към исковата молба доказателства, по която било образувано
гр.дело № 208/18 г. по описа на ОС -Варна било видно, че в хода на ДП № 1166/04
г. и по образуваното по него НОХД № 726/04 г. и НОХД № 1918/06 г. той е бил
защитаван от АД „И. и Недялков". Оспорва представения договор за правна
защита и съдействие № 019/2017 г. /достоверността на датата му/ и твърди, че
посочената в него сума не била заплатена.
Алтернативно оспорва като прекомерни
посочените в представените анекси към договори за правна помощ суми. С оглед
обстоятелството, че хода на наказателното производство ищецът е бил защитаван -
активно и адекватно и от друг адвокат, известен в юридическите среди на гр.
Варна с безупречния си професионализъм и огромни познания - адв. Юлиян
Георгиев, счита, че обективно защитата по наказателното производство от страна
на АД „И. и Недялков" е била облекчена в огромна степен и по никакъв начин
не оправдава посочените в анексите суми
/особено тази за ВКС/.
Твърди, че прередактирането на искова молба
/тази, по която било образувано гр.дело № 208/18 г. по описа на ОС - Варна/ и
представянето на доказателства, идентични с тези, представени и по друго дело -
гр. дело № 208/18 г. не налагало и не можело да оправдае посочените в договор
за правна защита и съдействие № 019/2017 г. суми
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА
ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА
Производството
е образувано по предявен от ИЩЕЦ: Я.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ОТВЕТНИК: Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор
на РБ Сотир Цацаров, иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца общо сумата от 41 500 / четиридесет и една хиляди и петстотин / лева за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в общия
размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита по неправомерно водени срещу него НОХД № 726 / 06 по описа на ВОС, по
НОХД № 1918 / 06 по описа на ВОС, ВНОХД № 454/2007г.
на ВАпС,
НОХД № 1087/2007г. на ВОС, ВНОХД № 90/2009г. на ВАпС, КНД № 539/2009г. на ВКС, ВНОХД №
163/2010г. на БАпС, КНД № 1961/2011г. на ВКС, ВНОХД № 26/2012г. на БАпС и по КНД № 1853/2012г. на ВКС – Второ
НО наказателно производство, по което с
Решение, влязло в
законна сила на 23.01.2013г. била потвърдена оправдателна
присъда на ВОС по НОХД № 1087/2008г.
Претендира
се и законна лихва, считано от датата на влизане в законна сила на Решението, постановено по касационно дело № 1853/2012 г. по описа на ВКС –
23.01.2013г. до окончателното изплащане на задълженията, както следва: 21 093.68 лв. /двадесет и една
хиляди деветдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, считано от
23.01.2013г. до датата на подаване на исковата молба – 22.01.2018г., както и от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА
ТЕЖЕСТ
В тежест на ищеца е да
установи в условията на пълно и главно доказване всички факти и обстоятелства,
от които черпи изгодни за себе си последици, а във връзка с конкретните й твърдения
- че по отношение на него са
повдигнати посочените обвинения за извършени престъпления, наказателното
производство, по които е
приключило с постановена оправдателна присъда, след всички инстанции; че от тези
действия на длъжностни лица на ответника за него са произлезли конкретните
вреди по вид и размер, т.е. че е заплатил конкретното посочените адвокатски
възнаграждения по
сключения договор за правна защита и съдействие и анексите към него. Доколкото се оспорва достоверността на датите на
договора и анексите към него, а ответникът е „трето лице“ по смисъла на чл.181
ал.1 от ГПК, то и тежестта да докаже достоверната дата на оспорените документи,
пада върху ищеца.
В тежест на ответника е да
установи фактите по
възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици. Ответникът следва да докаже изпълнение на
задължението си да репарира претърпените вреди, или фактите и обстоятелствата
по направените правоизключващи възражения.
ПО ДОПУСКАНЕ
НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по
делото, представените с исковата молба и уточняващите я молби писмени
документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по
делото, представените с отговора на исковата молба писмени документи. УКАЗВА на ответника най-късно в насроченото първо открито съдебно заседание да завери
приложените към отговора доказателства в копие, като в противен случай същите
няма да бъдат приети като доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване НОХД №
726 / 06г. по описа на ВОС, НОХД № 1918 / 2006г. по описа на ВОС, както и НОХД 1087 / 2008г. по описа на ВОС.
ДА СЕ ИЗИСКА от Затвора – Варна
цялото затворническо досие на Я.И.Б., ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗИСКА от Бюро „Съдимост“
при Районен съд – Варна свидетелство за съдимост на Я.И.Б., ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника да се изиска и приложи гр.д. 2321 / 2013г. по описа на РС – Варна,
като счита, че не е необходимо, доколкото към отговора на исковата молба са
приложени копия на решението на всички инстанции.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника да се изиска и приложи гр.д. 208 / 2018г. по описа на ВОС, като
счита, че не е необходимо с оглед на направената служебмна справка по делото и
приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по
искането на ищеца за допускане на ПРОВЕЖДАНЕ НА КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧНА И ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА с посочена в уточняваща молба от
03.04.2018г. задача до уточняване на
претенцията за неимуществени вреди от ищеца.
ОТЛАГА произнасянето по искането
на ищеца за допускане на свидетели
при режим на водене – общо читирима – трима с исковата молба и един с
последната уточняваща молба от 03.04.2018г., до открито съдебно заседание и
уточняване на претенцията за неимуществени вреди, както и за установяване
/конкретизация/ на кои точно факти се искат свидетелите. УКАЗВА на ищеца изрично, че следва да води поисканите свидетели за датата на съдебното заседание за
процесуална икономия, като в случай, че поиска отлагане на делото, поради
неспазване на указанията на съда за водене на свидетелите, то страната ще бъде
глобена.
УКАЗАНИЯ КЪМ
СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, при поискване от
страна на ответника съдът може да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от
ответника разноски или да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ
СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на
спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ
за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да
разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и
да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" №
12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на
спогодба следва да уведомят съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ на страните
по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от
тях становище, на основание чл. 146,
ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се
връчи на страните по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания
отговор на исковата молба – на ищеца по делото,
с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за
утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: