О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
31.07.2020 |
град |
Кърджали |
||||
|
|
|||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||
|
|
|||||||||
|
На |
31.07. |
година |
2020 |
||||||
|
|
|||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
|||||||
|
|
|||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
||||||||
|
|
|||||||||
|
|
|
||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
|||||||
|
|
|||||||||
|
административно дело |
номер |
202 |
по описа
за |
2020 |
година |
||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.256, ал.2 от от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл.21 от Закона за достъп до обществена
информация/ЗДОИ/.
Образувано е по жалба, с характер на
искова молба, подадена от П.Т.З. от ***, чрез пълномощник – адв.Б.Б. от АК-***, срещу бездействие на председателя на Общински
съвет – Черноочене, да изпълни задълженията си по чл.21 от Закона за достъп до
обществена информация/ЗДОИ/. Жалбодателят твърди в така депозираната жалба, че подал
заявление по реда на ЗДОИ, до председателя на Общински съвет - Черноочене, но
на мястото за подаване на заявления липсвала обява за формите, размера на
разноските и начините за тяхното заплащане, при предоставяне на достъп до
обществена информация, което го затруднило при подаване на заявлението. Твърди
също, че поради това подал изрична молба до ответника, да постави на мястото за
подаване на заявления, обява с информация за формите, размера на разноските и
начините за заплащането им, съгласно вмененото му задължение по чл.21 от ЗДОИ. Жалбодателят намира, че така е налице продължавано
фактическо бездействие по чл.256, ал.2 от АПК, във вр.
с чл.21 от ЗДОИ, извършвано от ответника, поради което моли да бъде образувано
съответното съдебно производство, както и моли съда да постанови решение с което да задължи председателя на
Общински съвет - Черноочене, ***, да постави на мястото за подаване на
заявления обява с формите, размера на разноските и начините за тяхното
заплащане при предоставяне на достъп до обществена информация, съгласно чл.21
от Закона за достъп до обществена информация, както и да му бъдат присъдени
сторените от него деловодни разноски, по приложения списък.
Към така подадената жалба е приложен списък
на разноските, оформено и подписано пълномощно от 26.06.2020 год. за
упълномощаване на процесуалния представител на жалбодателя
– адв.Б.Б. от АК-***,
изготвил, подписал и подал жалбата до съда, ведно с договор от същата дата, без
номер, за правна защита и съдействие към него, както и писмени доказателства. Към жалбата не е бил приложен документ за внесена
държавна такса, като в след оставяне на жалбата без движение с разпореждане на
съдията-докладчик и в изпълнение на същото, по делото е представен документ –
разписка от 07.07.2020 год. на „Изи пей”,
удостоверяваща заплащането на дължимата държавна такса, в размер на 10.00 лева,
по сметката на Административен съд – Кърджали.
Ведно с представения документ за внесена
държавна такса, по делото е представено и писмено становище от адв.Б.Б. от АК-***, като
пълномощник на П.Т.З. от ***, в което излага допълнителни доводи в подкрепа на
така подадената жалба. Твърди в същото, че безспорно ответникът е дал повод за търсената съдебна защита, както и сочи, че
ответникът, в свое писмо №***/*** год. признавал, че към 26.06.2020 год., на информационното табло е
липсвало обявление по см. на чл.21 от ЗДОИ, което е поставил на 07.07.2020 год.
и така изпълнил изискването на същата законова разпоредба, с което оттеглил
оспорваното бездействие, а така вече предмета на спора пред първоинстанционния
съд, не съществувал в правния мир. Развива доводи в подкрепа на жалбата, като
предвид представения отговор от ответника намира, че съдът е пред хипотезите на
чл.159, т.3 от АПК, за прекратяване на производството, поради оттегляне на оспореното бездействие и че на основание чл.143,
ал.2 от АПК, следва да присъди в полза
на оспорващата страна сторените
от нея разноски, за което били представени доказателства и списък
на разноските по чл.80 от ГПК. Твърди, че спорът е без материален интерес,
поради което разноските за адвокатско възнаграждение на оспорващия били
договорени по уредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и твърди, че за производството по
чл.256 АПК били приложими разпоредбите по оспорване на ИАА, т.е. иницииращият
документ бил жалба, съгласно чл.150 от АПК.
След получаване на препис от жалбата, с
характер на искова молба и от приложените към нея доказателства, в дадения от
съда срок е представен писмен отговор по същата, от председателя на Общински
съвет – Черноочене, чрез адв.М. С. от АК – ***, към
който са приложени и писмени доказателства. В писмения отговор се твърди, че така
предявената жалба е процесуално
недопустима поради обстоятелството, че е предявена преждевременно и поради това, производството по делото следва да бъде прекратено. В отговора са посочени факти
и обстоятелства по повод подадената молба до председателя на Общински съвет –
Черноочене от жалбодателя З., като се сочи, че
председателят на Общински съвет - Черноочене е изпълнил фактическите действия,
които е длъжен да извърши по силата на закона, в 11-дневен срок от подаването
на искането от страна на П.Т.З. и че от изложеното е видно, че жалбата е преждевременно
предявена, преди изтичането на 14-дневния срок от подаване на искането до
органа. Цитира се съдебна практика в този смисъл, като се твърди, че след като всичко това е така, то производството по делото следва да бъде прекратено, поради
недопустимост на жалбата и липса на правен интерес, както и че в полза на община Черноочене следва да бъдат присъдени и направените
разноски. С оглед изложеното
по-горе, ответникът по жалбата намира и за неоснователна предявената жалба от П.Т.З.
Моли съда да осъди жалбодателя да
заплати на община Черноочене направените по настоящето производство
разноски. Към отговора са приложени писмени доказателства, както и Договор за
правна помощ и съдействие №*** от *** год., ведно с надлежно оформено и
подписано пълномощно към него/л.25/, за упълномощаване на процесуалния представител – адв.М. С. от АК – ***, изготвил, подписал и подал писмения
отговор до съда.
За да се произнесе по така подадената в
Административен съд – Кърджали жалба, с характер на искова молба, настоящият
съдебен състав съобрази следното:
От представените писмени
доказателства е видно, че в случая, П.З. е подал заявление с Вх.№*** от ***
год., до председателя на Общински съвет – Черноочене/л.5/, за предоставяне на служебна обществена информация, касаеща размера на изразходваните средства за
представителни разноски от Общински съвет – Черноочене, за първото полугодие на
2020 год./при положение, че към
26.06.2020 год. първото полугодие все още не е свършило/. В заявлението е
поискано информацията да се предостави на личния му електронен адрес, като няма
данни, нито се твърди, жалбодателят З. да е внасял
каквато и да било такса или въобще каквато и да е сума, представляваща разход
за предоставяне на заявената информация. Същия ден – на 26.06.2020 год. и на
практика едновременно със заявлението за достъп до обществена информация, жалбодателят З. е депозирал и молба, със следващия поред Вх.№***
от *** год., до председателя на Общински съвет – Черноочене/л.4/, съдържаща искане, с посочено основание
чл.21 от ЗДОИ, за поставяне на мястото за подаване на заявления по ЗДОИ, на информация за формите и размера на
разходите за предоставяне на достъп до обществена информация, както и начините
за тяхното заплащане.
Малко по-късно на същата дата
– 26.06.2020 год., в 16:07 часа, жалбодателят П.Т.З.,
чрез процесуалния си представител – адв.Б.Б. от АК-***, е депозирал в Административен съд - Кърджали
посочената по-горе жалба, регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№***/***
год./л.2/, по повод която е образувано настоящото
съдебно-административно производство.
От представените от жалбодателя П.З. писмени доказателства е видно, че с Писмо
с Изх.№*** от *** год. на председателя на Общински съвет – Черноочене/л.15/, същият е получил съвсем ясен и конкретен
отговор на подаденото от него на 26.06.2020 год. заявление за достъп до
обществена информация, като съвсем точно му е отговорено,
какъв е размерът на разходите за представителни цели на председателя на
Общински съвет – Черноочене - както за размера на изразходваните такива
средства до 30.06.2020 год. вкл., т.е. за първото полугодие на 2020 год., така
и какъв е приетият от Общински съвет – Черноочене общ размер на тези разходи за
цялата календарна 2020 година. С второ писмо, с Изх.№*** от *** год. на
председателя на Общински съвет – Черноочене/л.16, л.27/, жалбодателят П.Т.З.
е уведомен, по повод неговата молба с Вх.№***/*** год., че е поставен
информационен лист на мястото, където се подават заявленията с указание за
възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите
разходи и начините на заплащането им. И двете посочени писма-отговори са били
изпратени на посочения от жалбодателя З. негов и-мейл, като по делото е приложен отговор от същия, подаден
на и-мейла на Общински съвет – Черноочене, в който е
заявил, че е получил и двете писма на датата 07.07.2020
година/л.26/.
Към представения по делото
писмен отговор от председателя на Общински съвет – Черноочене, по повод така
подадената жалба, е приложен протокол от 07.07.2020 год., съставен от две длъжностни
лица – *** при Общински съвет – Черноочене/л.28/, видно от който, на 07.07.2020 год. органът на местно
самоуправление е изпълнил задължението си по чл.21 от ЗДОИ и е предоставил
указаната там информация, а именно - за формите и размера на разходите за
предоставяне на достъп до обществена информация, както и начините за тяхното
заплащане. Приложено е и заверено копие от информацията, поставена на
информационното табло на Общински съвет – Черноочене/л.29/, като е видно, че същата съдържа три раздела и съдържа:
информация за формите за предоставяне на достъп, информация за дължимите
разходи и информация за начините на заплащане на разходите.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, от правна страна намира оспорването за недопустимо,
поради следните съображения:
Производството по реда на чл.256,
ал.1 и ал.2 от АПК (Изм. – ДВ, бр.7 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), дава възможност за защита на гражданите
и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са
задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт
фактически действия. В хипотезата по ал.1 на чл.256 от АПК административният
орган следва да бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко
от нормативен акт, а в хипотезата по ал.2 на нормата следва да е сезиран с
искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на
закон, но в продължение на 14 дни бездейства, като в съдебната практика категорично е наложено
становището, че защитата по чл.256 от АПК е искова, а
целта на производството е преустановяване на нарушението, т.е. на бездействиетона административния орган.
Процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск в двете хипотези на чл.256 от АПК, обаче, е
наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или
застрашени права, свободи и интереси на ищеца, като целта е това нарушение да
бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие. Безспорно
е, че според нормата на чл.21 от ЗДОИ, субектите по чл.3, каквито са и
общинските съвети, са длъжни да обявяват на мястото, където се подават
заявленията, възможните форми за предоставяне на достъп до обществена
информация, дължимите разходи и начините за заплащането им.
Според настоящия съдебен
състав, в конкретния случай такъв правен интерес не се обосновава, т.е. на
практика такъв въобще липсва. Според изложеното от оспорващия П.З., засягането
в правната му сфера се изразявало в затруднение при избора на формата за достъп
до информация по повод подаденото от него на 26.06.2020 год. заявление за
достъп до обществена информация, до председателя на Общински съвет – Черноочене
и поради липсата на информация за размера на разноските и начините за тяхното
заплащане.
Според настоящия състав
подобно засягане в конкретния случай липсва и това е така, т.к. от данните по делото не се установява при подаването
на заявлението П.З. действително да е бил затруднен при избора формата за
достъп до информация и това да се дължи на липса на обява за нормативно
определените разноски по предоставяне на достъп до обществена информация, т.е.
да се дължи на твърдяното бездействие. В подаденото от него заявление с Вх.№***/***
год./очевидно предварително подготвено,
тъй като не е написано на ръка, а е отпечатано на принтер, включително и с потъмнен текст е отпечатан въпросът, по който иска да му се
даде обществена информация/ ясно и конкретно е посочена формата и начина за
получаването на информацията – справка на личния му електронен адрес: ***, а непосредствено след това, на
същата дата е подал и молбата с последващ Вх.№***/***
год., съдържаща искане за поставяне, на основание чл.21 от ЗДОИ, на информация
по ЗДОИ, като твърди, че е във връзка със заявлението за предоставяне на
информация по ЗДОИ.
Безспорно е, че търсената от З.
обществена информация му е предоставена и то по посочения от него начин, с Писмото-отговор
с Изх.№*** от *** год. на председателя на Общински съвет – Черноочене, като от
приложения негов отговор е видно, че на същата дата – 07.07.2020 год., З. се е
запознал с предоставената му обществена информация. По делото категорично не се установява, при подаването на заявлението по ЗОДОИ, с
Вх.№*** на *** год., оспорващият З. да е бил затруднен при избора на формата за
достъп до информация и това да се дължи на липса на обява, респ. информация за
нормативно определените разходи по предоставяне на достъп до обществена
информация, т.е. да се дължи на твърдяното бездействие. В подаденото заявление с
Вх.№***/*** год., оспорващият ясно е посочил формата и начина за получаването
на информацията – на личния му електронен адрес, посочен в заявлението, като в законоустановения срок поисканата информация му е предоставена, по
посочения от него начин и форма.
Тук задължително следва да се
отбележи, че съгласно чл.35, ал.3 от ЗДОИ, в случаите, когато е поискано
предоставянето на достъп до обществена информация да се извърши по електронен
път на посочен адрес на електронна поща, за получаването на информацията,
разходи по предоставянето не се заплащат. Така, след като оспорващият П.З. при
подаване на заявлението от 26.06.2020 год. се е възползвал от законово
предвидената възможност по чл.35, ал.3 от ЗДОИ, т.е. да получи достъп до обществената
информация по този начин, т.е. без да заплаща разходи за предоставянето й, то няма
как да се приеме, че с необявяването на обстоятелствата по чл.21 от ЗДОИ (сред
които възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация и
дължимите разходи и начините за заплащането им) е било засегнато по някакъв
начин правото му на достъп до обществена информация, респ. налага се извода, че
за него липсва правен интерес от търсената защита.
По изложените по-горе съображения
съдът намира, че оспорването се явява недопустимо, на основание чл.159, т.4 от АПК, поради което и така подадената жалба от П.Т.З. от ***, с характер на
искова молба, следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство
по настоящото дело следва да се прекрати.
При този изход на
производството, основателна е претенцията на административния орган, направена
в постъпилия писмен отговор по жалбата, за присъждане на деловодни разноски, платими
от жалбоподателя. Към писмения отговор е представен и съответно приложен по делото
Договор за правна защита и съдействие №***
от *** год., ведно с надлежно оформено и подписано пълномощно към него/л.25/,
от който се установява, че Общински съвет – Черноочене е заплатил, в брой, на
ангажирания адвокат М. С. от АК – ***, адвокатско възнаграждение, в размер на
600.00/шестстотин/ лева с ДДС. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Наредбата по
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата е Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, която, в
чл.8, ал.3 регламентира, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите
по ал.2, каквото е настоящото дело, възнаграждението е 500 лева. Същевременно,
в чл.9, ал.1 от същата Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е регламентирано, че за изготвяне на писмен отговор
по искова молба, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер
3/4 от възнаграждението по чл.7 или чл.8, но не по-малко от 300 лева. В
конкретния случай, по настоящото дело ангажираният от административния орган
адвокат от АК – *** е изготвил и подал писмен отговор по така подадената жалба,
с характер на искова молба, но не е осъществил процесуално представителство по
делото, поради което и предвид цитираната по-горе норма на чл.143, ал.4 от АПК,
възнаграждението следва да се редуцира до предвидения в чл.9, ал.1 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. минимален размер от 300.00/триста/ лева. Съгласно §2а, предл.ІІ/второ/ от ДР на същата Наредба №1 от 09.07.2004
год., за регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност адвокати,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за
данъка върху добавената стойност. От тази норма следва, че в случая, върху
минималният размер от 300.00/триста/ лева на дължимото адвокатско
възнаграждение следва да се начисли и дължимият ДДС, в размер на 20% или
60/шестдесет/ лева, като така, общият размер на дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС и именно
в този размер същото следва да бъде възложено в тежест на подателя на жалбата,
с характер на искова молба – П.Т.З. от ***. Тези деловодни разноски следва да
бъдат присъдени в полза на община Черноочене, която, съгласно чл.14 от ЗМСМА, е
юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.
Водим от горното и на
основание чл.151, т.4 от АПК, Административният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, с характер на искова молба, подадена от П.Т.З. от ***, чрез
пълномощник – адв.Б.Б. от
АК-***, срещу бездействие на председателя на Общински
съвет – Черноочене, да изпълни задълженията си по чл.21 от ЗДОИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело
№202/2020 год. по описа на Административен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА П.Т.З. от ***, с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на община
Черноочене, с адрес – ***, с ЕИК ***, деловодни разноски, в размер 360.00/триста и шестдесет/
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с
ДДС.
Препис от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд, чрез Административен съд – Кърджали, в 7/седем/
- дневен срок от връчването или съобщаването му на страната.
С Ъ Д И Я: