МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НЧХ ДЕЛО № 01392 ПО ОПИСА ЗА 2018 ГОДИНА НА
ПЕРНИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Обвинението е повдигнато с тъжба от Г.М.Т. срещу подсъдимият М.М.И.
– роден на *** г. в гр. Перник, българин, български гражданин, с постоянен
адрес:***, с ЕГН: **********, неосъждан,
за това, че на 11.06.2018 г. в с.***, на ул.“***“, около 21.00 часа, с нанасяне
на удари с дървен прът е причинил на частния тъжител увреждане на здравословното
състояние: „разкъсно -контузна
рана в лявата челна област на главата“, „охлузване по дясно коляно“, „мозъчно
сътресение“, от типа на зашеметяване, довело до временно разстройство на
здравето-неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление
по чл. 130 ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане в наказателния
процес е приет граждански иск от частния тъжител срещу подсъдимия за сумата от 40 000лв. представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието /деликта/ по чл.130 ,ал.1, от НК, заедно със законната
лихва, считано от деня на увреждането - 11.06.2018г. до окончателното изплащане
на горепосочената главница.
От повереника на
частния тъжител-адв.Б. се излага довод,че от анализа
на доказателствените средства ,събрани в процеса ,преценявани в съвкупност
следва да се направи правен извод,че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.130 от НК.
Позовава се на данните от показанията на
свидетелите,допуснати по искане на частното обвинение, показанията на
полицейските служители,пристигнали след инцидента,писмените доказателства в
тази насока ,изводими от посочена полицейска преписка,показанията на
медицинското лице,писмените данни в тази връзка,данните от показанията на
свидетелите,посочени от защитата на подсъдимия,анализира и причините за
влошените междуличностни отношения между частен тъжител и подсъдим.
По отношение вида и размера на наказанието
счита,че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.78 а от НК,тъй като
вече е била прилагана спрямо подсъдимия.
Пледира и за уважаване на предявения
граждански иск в пълен размер.
Частният тъжител и граждански ищец поддържа
доводите на своя повереник.
От защитника на подсъдимия -адв.Б. се пледира за постановяване на съдебен акт,с който
подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан,тъй като счита,че от събраните писмени и гласни доказателства се
установявала фактическа обстановка,
която не кореспондирала с изнесеното в частната тъжба.
Не оспорва факта,че на процесната дата 11.06.2018г.
в с.*** частният тъжител Г.Т. е получил телесни увреждания, подробно описани в
мед.документация, както от заключението на вещото лице, така и от
документацията от Спешна помощ при МБАЛ „Р.Ангелова“.
Оспорва се доказаността
на обвинението,във връзка с атмосферни условия, видимост,осветеност,а оттук и
какво могат да възприемат определени свидетели.
Анализира и показанията на
свидетелите,поискани от защитата.
При което счита,че не може да се установи
от събрания доказателствен материал, подсъдимия да е извършил деянието, за което е привлечен.
Алтернативно пледира и за приложението на
чл.78 а от НК
Пернишкият
районен съд,след като обсъди събраните по делото доказателства в съвкупност и
взаимна връзка ,с оглед и принципите ,установени в чл.14 и чл.16 от НПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият
не е осъждан.
При
съобразяване с Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на
ВС, според което, в чл. 78а, ал. 2 НК не е предвидена забрана за приложението
на чл. 85 и сл. НК/сега е актуален текста на чл.78 а,ал.1,б.“б“ от НК/ затова
чл. 78а НК може да се приложи и към лицата, които вече са осъждани, но към
момента на извършване на деянието са били реабилитирани.
По
отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност по глава
осма на Наказателния кодекс, разпоредбите на чл. 85 и следващи от НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат,
защото те не се считат за осъждани.
Тези лица обаче ,не могат да бъдат поставени в
по-тежко положение от лицата, които са осъдени на глоба по Наказателния кодекс,
затова и лицето, което е освободено от наказателна отговорност, може да бъде
повторно освободено от наказателна отговорност по чл. 78а НК, ако е изтекла
една година от наложената мярка за обществено въздействие или глоба. И тук
трябва да се приложи срокът по чл. 86,ал.1, т. 3 НК.
При
което,от събраните данни по отношение на подсъдимия в тази насока следва,че е
постановена Присъда по НЧХД № 183/2012година по описа на Районен съд гр.Перник,като е освободен от
наказателна отговорност с приложението на чл.78 а от НК,наложена е глоба в
размер от 1 000лв.,която е заплатена /л.49 от делото/ на 17.01.2013
година, а следователно, подсъдимият не е реабилитиран по право, тъй като е
приложен чл.78 а от НК, но от друга страна, към момента на инкриминираното
деяние,може да се приложи отново разпоредбата на чл.78 а от НК, стига да не са
налице някои други обстоятелства, препятстващи приложението и.
Подсъдимият живее в с.***, общ.Перник, ул.“***,№*,
*** производител.
Частният тъжител заедно със своята съпруга
притежава къща в с.***, ул.“***“№**.
Освен че страните са съседи в посоченото
населено място,между тях съществуват влошени междуличностни отношения/виж
показанията на съпругата на частния тъжител и показанията на неговия брат/във
връзка с аренда на *** земи.
На 11.06.2018
година вечерта,частният тъжител и неговата съпруга са се приготвяли да си
тръгнат от имота им в с.*** с автомобила им,като съпругата му го е изчаквала,за
да може тъжителят да изхвърли боклук в
контейнер за смет.
При
приближаването на тъжителя към контейнера,подсъдимият му нанася удари с дървен
прът по тялото му,като му причинява следните увреждания на здравословното
състояние: разкъсно -контузна
рана в областта на главата и охлузно н.няване на дясното коляно, както и закрито сътресение на
мозъка /констатирано в лечебно заведение/а всъщност мозъчно сътресение от типа
на зашеметяване.
Извикана
е и е пристигнала линейка от ЦСМП ,която е транспортирала тъжителя неговата
съпруга в ЦСМП,а впоследствие на място е пристигнал автопатрул
от Първо РУ Перник, който е контактувал с брата на частния тъжител,и се е
опитал да се свърже с подсъдимия в дома му,но полицейските служители не са
успели да осъществят такъв контакт.
Съдът
възприема горепосочената фактическа обстановка от анализа на данните,внесени в
процеса чрез следните доказателствени средства и доказателства преценявани в
съвкупност и взаимна връзка: показанията на свидетелите: И.М.Т.-съпруга на
частният тъжител, показанията на К.С.К.-фелдшер в ЦСМП,показанията на В. М.Т.-брат
на частния тъжител,показанията на Б. П. И.-жител ***, показанията на М. С.-***,
показанията на Н.Н. Н.-съсед на частния тъжител в с.***,
показанията на Л. Д. Д. /двамата –посочени от защитата/, заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза,справка за съдимост, копие от бюлетин
за съдимост,данни от ТД на НАП –София,
във връзка с изпълнение на административното наказание,по вид „глоба“,Писмо от
01 РУ ОД на МВР Перник/л.107 от делото /според което се посочват служители на
управлението, посетили на 11.06.2018г. с.***,във връзка със възникнал скандал между съседи.
Съдът
,анализирайки събраните в хода на съдебното производство доказателствени
средства, и най вече показанията на допуснатите по искане на страните свидетели,в горепосочените им качества счита
за установено от правна страна,че с деянието си подсъдимият е осъществил
състава на чл.130,ал.1 от НК.
От
заключението на назначената съдебно медицинска експертиза следва,че на частния
тъжител са причинени :“разкъсно -контузна
рана в лявата челна област на главата“, „охлузване по дясно коляно“, „мозъчно
сътресение“, от типа на зашеметяване, довело до временно разстройство на
здравето-неопасно за живота,което увреждане на здравословното състояние попада
в приложното поле на чл.130,ал.1 от НК.
Всъщност,
не се спори между страните,че на инкриминираната дата и място на частният
тъжител е причинена гореописаната лека телесна повреда.
Същностният
момент в настоящото наказателно производство е авторството на деянието,което се
вменява на настоящият подсъдим.
Данни в
позитивна насока се съдържат в показанията на съпругата на
подсъдимия-свидетелката И.Т.,която изяснява причината за влошените
междуличностни отношения между страните,времето ,мястото на инцидента,какво е
възприела като поведение от подсъдимия,включително и прибирането в дома
му,транспортирането до болничното заведение,както и лицата, които са останали
на място,или са присъствали, т.е.били са наблизо/комшийка,свекър/.
Показанията
на свидетелят В. Т. също изясняват причините за влошените междуличностни
отношения,състоянието на неговия брат,транспортирането до болнично
заведение,впоследствие пристигането на полицаи от Първо РУ Перник,резултата от издирването
на подсъдимия в дома му.
Показанията
на свидетелят Б. П. И.,съсед на страните по същество нищо не изясняват,освен че
на следващия ден е разбрал за инцидента,предмет на настоящото наказателно
производство.
Показанията
на свидетелката М. С.- съседка на страните/без да са преки доказателствени
средства/ изясняват поведението на съпругата на тъжителя, състоянието на
последния,преминаването на автомобила на подсъдимия.
От
показанията на свидетелят Н.Н. Н./посочен от защитата,съсед
на страните/също се внасят само косвени данни:че на следващия ден е разбрал за
инцидента,не е свидетел очевидец,възприел е само частният тъжител,не е възприел
някакво увреждане на здравословното му състояние,не е възприел посещението на
„полицейски автомобил“,а не сочи,че е възприел и автомобил на ЦСМП/линейка/.
От
показанията на свидетелят Л. Д. Д./посочен от защитата/ следва, че се познават
с подсъдимия/близки приятели/,че на инкриминираната дата и място ,заедно с
подсъдимия и неговия син са поправяли комбайн в двора му,че са извършвали
някакви действия с животни, принадлежащи на подсъдимия,след това в дома му са
„пили по една ракия“в дома на подсъдимия „след което този свидетел се е прибрал
в гр.Перник,не е възприел нито тъжителя, нито съседи,нито посещение на
линейка,нито посещение на служители на Първо РУ Перник.
Невъзприемането
на тези , по-горе посочени обстоятелства и то от двамата свидетели ,посочени от
защитата,съпоставени с показанията, както на съпругата на частният тъжител, показанията
на неговия брат, показанията на горепосочената съседка, показанията на
фелдшерът от ЦСМП, данните от писмото
от Първо РУ Полиция Перник относно: времето , мястото на посещение на автопатрула ,възприети лица,поведението на подсъдимия,силно
ги компроментират,дори и без отчитане данните от
показанията на свидетелят Л. Д. относно поне сезона,освен годината на
инцидента.
Поради
което съдът намира доводите на повереника на частния
тъжител ,за наличие на непротиворечива
верига от косвени доказателство относно авторството на деянието за основателни,
а за неоснователен първия от алтернативните доводи на защитата относно
авторството на деянието,без да се отричат влошените междуличностни отношения между
страните в настоящото производство и вида и характера на уврежданията на
частният тъжител.
Ето защо настоящата съдебна инстанция
приема, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК, като виновно е причинил на частния тъжител лека телесна повреда-описана
по-горе.
Налице
са всички обективни и субективни белези
на деянието за което подсъдимият е предаден на съд.
Визираните
травматични увреждания са от медико - биологичния квалифициращ признак
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Налице
е и причинно - следствена връзка между
установените травматични увреждания на частния тъжител и нанесен му побой на
11.06.2018г.
Причини
за извършване на престъплението:несъобразяване в необходимата степен със правовия ред в страната , установен,
регламентиран за разрешаване на конфликтни ситуации.
За
извършеното престъпление
съдът счита,че е приложима материално - правната разпоредба на чл. 78а
от НК (съдебно освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание от 1000 до 5000 лв.).
Престъплението,
по което съдът признава за виновен подсъдимия е извършено умишлено и
предвиденото за него наказание е лишаване от свобода до две години или пробация.
Към инкриминираната
дата подсъдимият не е бил осъждан за престъпление от общ х.ктер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност- последното
обстоятелство е коментирано по-горе в мотивите на присъдата.
Не се
сочат настъпили съставомерни имуществени вреди.
Не са
налице ограниченията за освобождаване от наказателна отговорност, предвидени в
чл. 78а, ал. 7 от НК.
Поради
което и на основание чл.78 а от НК ,подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност.
Смекчаващи
обстоятелства: чисто съдебно минало.
Отегчаващо
обстоятелство съдът не констатира при съобразяване с разпоредбата на чл.56 от НК.
Съдът,
като отчита тежестта на деянието, смекчаващото обстоятелство,данни за
имущественото състояние на подсъдимия, на основание чл.78 а от НК във връзка с
чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН определя и налага на подсъдимия административно
наказание глоба в размер от 2 500лв.
По
отношение на предявения граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното
производство на основание чл.45 от ЗЗД
срещу подсъдимия , се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на деянието извършено на 11.06.2018/болки и страдания/, в размер 40
000 лв.
В
съответствие с правните изводи по-горе, съдът приема, че причинените на
пострадалия увреждания с неимуществен характер са пряка и непосредствена последица
от извършеното от подсъдимия престъпление поради което и претенцията му за
обезщетение / в резултат от деликта/се явява
основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. В тази насока определяйки размера на дължащата се обезвреда, съдът съобразява следното:
Действително,
гражданският ищец е претърпял описаните неимуществени вреди в резултат на
причинената му и гореописана телесна повреда, въпреки че според съдебния състав степента и интензитета
на неблагоприятно въздействие и засягане на неимуществената сфера на
пострадалия, не съответства на претендираното от него обезщетение в пълния му
размер.
Поради това, съобразявайки се с принципите на
справедливостта, както и с утвърдената съдебна практика, като взе предвид
степента на засягане на здравето на пострадалия честен тъжител и граждански
ищец/вида телесна повреда/, съдът счита, че сумата от 10 000 /хиляда/ лева ще е
достатъчна да обезщети справедливо гражданският ищец за понесените
неимуществени страдания, и поради това, уважава
предявения граждански иск срещу подсъдимите в този размер, като за разликата до пълния
предявен размер на иска - от 40 000 лв., отхвърли същия като неоснователен и
недоказан.
С
оглед решението по главния иск срещу следва да бъде разгледана и акцесорната претенция за осъждането за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница,
считано от 11.06.2018 г. (осъществяването на деянието) до окончателното
изплащане на задължението. При задължение за непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от
момента на увреждането (чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД).
На
основание чл.189 ,ал.3 ,вр.чл.1 от НПК подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец сумата
от 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/ разноски за адвокатско
възнаграждение,както и сумата от 150,00 лв./сто и петдесет лева/ разноски за
вещо лице в съдебното наказателно производство.
ОСЪЖДА
подсъдимият М.М.И. - със снета по делото самоличност,
да заплати сумата от 400 лв., представляваща държавна такса върху уважения
размер на предявения гр.иск.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови диспозитива си.
Председател :/п/
Вярно с
оригинала
ИЗ